Ето на, пиша в един от последните часове на 2010 година.Сега, в този кратък пост искам само да отбележа какво ми се случи през тази невероятна година (сравнявам с други списъци) 
- рисувах много 
- сближих се с класа си и осъзнах колко много всъщност ги ценя и обичам
- писах в блога си 
- имах любовни тръпки,от които не стана нищо 
- .. и такива,от които стана нещо 
- срещнах някой,който завинаги промени живота ми ♥
- научих много нови неща за себе си 
- направих собствени открития 
- слушах музика,която не можех да разбера
- бях на море с най-добрата си приятелка и заедно се разхождахме по плажа
- бях на гости на приятели с преспиване 
- много се смях и се лигавих 
- напуснах страната,както и континента 
- изгубих и спечелих ценни неща/хора
- лъгах и признавах
- прощавах 
- наруших някои обещания 
- плаках (по любовни проблеми) 
- пазих тайни 
- бях щастлива 
- промених си външният си вид 
- имаше поне един ден,в който да седя вкъщи без да правя почти нищо 
- напуснах града 
- пътувах 
- направих неща,които иначе не бих 
- направих промени в живота си 
- срещнах прекрасни хора
- седях будна до изгревът на слънцето 
- похарчих доста пари за храни 
- харесвах повече от 5 души по едно и също време
- бях близка с много хора 
- постигнах някои неща,за които бях мечтала
2010 за мен беше една прекрасна,вълнуваща година,изпълнена с много хубави емоции и много мигове,които ме промениха.Радвам се,че тя беше толкова успешна за мен и се надявам 2011 да бъде още по-добра! 
А на вас,скъпи мои читатели, пожелавам още по-хубава година,изпълнена с много любов и много здраве; много хубави мигове и поводи за усмивки и много,много приятели,които да ви обичат и ценят,точно както моите и аз тях. Надявам се,че 2010 година е оставила една прекрасна следа във вашият житейски път, и че ще си я спомняте с усмивка; Нека посрещнем Новата 2011 година с много късмет и много нови мечти :) 
Догодина,когато ще ви запозная с моят списък с мечти,желания и цели.

The cold white that nested over the town
Burns the eyes with its niveous touch.

Sparkling little crystals dance,
Sinuously swirling through the ether
In serpentine embraces,
Towards smoky chimneys that hide
Fake family portraits.

The quiet of this wintry silence
Caresses the faithful green gables
And the ice flowers painted over the windows.

Hush down your lips,
Listen to the echo of this stillness
That engulfs the city into an oneiric fantasy...

Зимата .. кога успя да дойде? Имах чувството,че приятното пролетно-лятно време ще продължи дълго. За съжаление не стана така. За разлика от другите,аз не се радвам на снега.Студено,влажно и кишесто - да, снегът е хубав в първите няколко часа .. след това се превръща в гадна киша,която прониква в обувките ти и остудява допълнително краката ти .. 
И да,колкото и да твърдите,че за тази работа си имало ботуши,какво разбирате под "ботуши" ? Модни кичозни  и залепени обувчици, или туристическа,истинска обувка,предназначена за сняг и студ? Повечето от вас се стараят хем да е хубаво,хем да пази. Сори,обаче съм сигурна,че почти всички ще предпочетат да са им мокри краката,но да са им модерни. Аз пък избирам кецовете и майната им на ботушките от Теранова. ;)
Като споменахме Теранова,веднага си представихте кифли,нали ? А каква ви е представата за тях изобщо? Какъв е точно смисълът ? .. Според мен едно е да имаш стил .. друго е да се фукаш с него и да си просто една безкрайно разглезена.. фльорца. Без акъл. Защото наистина смятам, че има някои момичета,които си имат акъл , знаят как да го използват и имат и стил .. И са си перфектно..
Така че,според мен е въпрос на характер - до масовата анти-култура и доколко е зарибяването по нея.
Но това е дълга и сложна тема. А снегът,заедно със студът (противно на всеобщите вярвания,че като има  сняг "щяло да омекне" , аз не смятам така - както виждате,има си сняг и пак е студено!) ме кара да се замислям за много неща.
Знаете ли .. когато човек има възможност да остане насаме със себе си .. да погледне белотата на зимата от някое топло помещение,някак си това го кара да се замисля. И тъй като понякога чувствам главата си като бръмчащ телевизор, снегът наистина ме успокоява. Въпреки,че ми носи носталгия.
Нямам представа защо. Изведнъж развих някакъв .. .фетиш към студа. И цялата идилия за Коледа и Нова Година.
2011. Като се сетя колко много неща са се случили през 2010 , някак си не искам да я изгубя. Искам да продължа да живея в нея. Същевременно се питам - какво пък толкова голямо значение имат едни цифри, след като от теб зависи как ще си го направиш ?
Но в 2010 има някаква магия,наистина.. Толкова променени мечти, възгледи, изгубени и спечелени приятелства, сбъднати мечти, прекрасно лято, нови емоции ... И някак си тя стана .. свещена. Сакрална,както е литературното наименование.
Ако трябва да съм честна, даже смятам,че това е една от най-хубавите ми години досега - изпълнена бе с много изненади,много промени .. много хубави емоции . . просто имаше много нови неща за мен,точно както отдавна исках да стане - беше ми писнало от моногамният живот, а 2010 за мен бе ключова промяна.
Сигурно ви изглежда преиначено , но .. друго е когато го изживяваш. Предполагам на всеки му се е случвало.
Но пък се дразня на себе си (за кой ли път,ха) , понеже хем не ми харесва зимата и ми лази по и без това напоследък неиздръжливите ми нерви.. и хем искам да ми е весело,защото помните ли .. в началото на лятото си обещах,че това лято ще бъде прекрасно и вълнуващо и изпълнено с приятни моменти и изживявания ..  и то стана така , наистина. Сега с усмивка и лека носталгия си спомням за тези безгрижни дни, например във Варна,заедно със Стеф.. ходихме на плаж.. още вторият ден (първи след пътуването) отидохме на плаж. Беше доста топло, намазахме се и влязохме ентусиазирани в морето,за първото плацикане .. .Беше толкова приятно! След това ни наваля топъл летен дъжд ♥ , който беше същата температура като морето,че сигурно и по-топло .. Разви се буря, ние се прибрахме в колата и отидохме да ядем пици .. Докато ядяхме пици отвън валеше силно, беше ветровито, но въпреки това топло,стига да не духа вятъра .. беше си истински летен порой,който само ни повиши приятното настроение и ни зареди с енергия .. И всичко беше идеално .. и приятно, и лятно и спокойно .. И ново .. да бъда на море с приятелката си ♥ Просто уникална емоция  и сближаване още повече. Ходихме и на кънки на лед, на закрита пързалка, нищо,че беше лято .. Изобщо целият топъл сезон беше изпълнен с приятни и нови преживявания, които ще останат в спомените ми :)
И затова,сега искам зимата да мине бързо, приятно и неусетно .. Точно както и дойде. Не искам да е пълна с грип, нито с гадни емоции. . Защото миналата година беше доста сдухваща зима . Нямам представа, може би не можех да се климатизирам .
Иначе животът ми определено интересен. И не се оплаквам от него. Може би ми е досадно заради цялата идилия около празниците. Прослуватата Коледа и Нова Година..
Имам предвид - знам,че ще ги прекарам добре,където и да съм .. но, друг е въпроса - всичките тези коледни украси, т.нар ''предколедно'' настроение и прочие .., простотийки .. Един вид. Да, Коледата си е Коледа, наистина, но цялата идилия и идеята,че я очакваме с нетърпение е .. някак пресилена. Преувеличена.
Сигурна съм,че наистина има хора,които нямат търпение да дойдат празниците,срещам се с такива, но .. аз определено имам търпение и може да се каже че хем не искам, хем искам .
Не искам, защото знам,че Коледата няма да е нищо по-различно от прекаран на масата празник,който е в комплект с голяма скука, от което следва и преяждане..глупава и ограничена телевизия.. изобщо нищо интересно. А да не забравяме и студа. Пречи ти да излезеш навън и да се видиш с приятелите си, пък и мен лично леко ме сдухва, нямам представа защо. Хаха, сигурно защото не е желан ;д
В същото време искам, защото имам някакво странно вродено желание да се доказвам пред роднините си от бащинска линия. Аз самата  го възприемам трудно, нямам представа как ще го приемете вие. Ако четете,разбира се.
Като се замисля може би е заради това,че те винаги изпитват някакво съмнение към мен,дори ги усещам как в съзнанието си ме критикуват " тази пък ,къде е тръгнала, художничка ще ми става!"
"това не е елитно училище"
Интересно. Имам това желание да се доказвам пред тях,пък и се дразня като се радват за другите обикновенни постижения, а моят напредък никой от тях не може да го оцени,защото единственото,което правят е да го критикуват. Но може би така е по-добре.
Защото това ме кара да се развивам още повече. Точно както ме мотивира и похвалата на Мечанов. Да, представяте ли си! Трудният характер, г-н Перфектен Художник и "невъзможно е да ми се угоди" отново хареса работата ми . Това е по-важно. Смятам просто да оставя тези глупави и честно казано.. прекалено разглезени нужди от тяхното внимание и да се радвам на това внимание и похвали,които получавам сега. Те са достатъчна храна за бъдещи творчески проекти. Не смятам да си губя времето в това да им доказвам в колко хубаво училище съм влязла и колко велика ще стана. Да, първото е вярно, но второто си зависи само от мен.
Един ден, без да има нужда да ходя при тях и да им се натрапвам на очите просто целият свят ще види дали ставам за творец или не. Това си зависи само и изцяло от моето мислене и съзнание. И доколко го развивам. Засега определено имам напредък. 
Едно от малкото хубави качества на зимата е,че имаш повече време да се съсредоточиш върху личните си проекти.
И нищо лично, но смятам да ви оставям, защото ми хрумна една прекрасна идея : да рисувам. 
Портрети. Лица. Това ми се  рисува . 
А да, новата ми тема е контраст и аз вече имам представа какво искам да кажа на света и дори донякъде как да го направя. Преди мислех по цели дни за темите си по композиция. А сега ми хрумват почти веднага. Не е ли прекрасно ? :) Когато ми дойде муза и подходяща идея,ще пиша пак.Може би е време за малко диета на този блог. Напоследък го претрупах с прекалено много глупости.

One of those fucking awful black days when nothing is pleasing and everything that happens is an excuse for anger. An outlet for emotions stockpiled, an arsenal, an armour. These are the days when I hate the world, hate the rich, hate the happy, hate the complacent, the TV watchers, beer drinkers, the satisfied ones. Because I know I can be all of those little hateful things and then I hate myself for realising that. There's no preventative, directive or safe approach for living. We each know our own fate. We know from our youth how to be treated, how we'll be received, how we shall end. These things don't change. You can change your clothes, change your hairstyle, your friends, cities, continents but sooner or later your own self will always catch up. Always it waits in the wings. Ideas swirl but don't stick. They appear but then run off like rain on the windshield. One of those rainy day car rides my head implodes, the atmosphere in this car a mirror of my skull. Wet, damp, windows dripping and misted with cold. Walls of grey. Nothing good on the radio. Not a thought in my head.

Lets take life and slow it down incredibly slow, frame by frame with two minutes that take ten years to live out. Yeah, lets do that.

Telephone poles like praying mantras against the sky, metal arms outstretched. So much land travelled so little sense made of it. It doesn't mean a thing all this land laid out behind us. I'd like to take off into these woods and get good and lost for a while. I'm disgusted with petty concerns; parking tickets, breakfast specials. Does someone just have to carry this weight? Abstract typography, methane inconvenience, linear gospel, Nashville sales lady, and torturous lice, mad Elizabeth. Chemotherapy bullshit.

The light within you shines like a diamond mine, like an unarmed walrus, like a dead man face down on the highway. Like a snake eating its own tail, steam turbine, frog farm, two full closets burst open in disarray, soap bubbles in the sun, hospital death bed, red convertible, shopping list, blowjob, deaths head, devils dancing, bleached white buildings, memories, movements, the movie unfeeling, unreeling, about to begin.

I've seen your hallway, you're a darn call away, I've hear your stairs creak. I can fix my mind on your yes, and on your no. I'll film you face today in the sparkling canals, all red, yellow, blue, green brilliance and silver Dutch reflection. Racing thoughts, racing thoughts. All too real, you're moving so fast now I cant hold your image. This image I have of your face by the window, me standing beside you arm on your shoulder. A catalogue of images, flashing glimpses then gone again.

Every clear afternoon now I'll picture you up in the air twisting your heel, your knees up around me, my face in your hair. You scream so well, your smile so loud it still rings in my ears.

Imitation. Distant, tired of longing. Clean white teeth. Stay the course. Hold the wheel. Steer on to freedom. Open all the boxes.

Open all the boxes.

Open all the boxes.

Open all the boxes.

Times Square midday: newspaper buildings, news headlines going around, you watch as they go, and hope that some good comes. Those tree shadows in the park they're all whistling chasing leaves. Around six pm, shadows across cobblestones, girl in front of a bathroom mirror she slowly and carefully and paints her face green and mask like. A portrait. A green stripe. Long shot through apartment window, a monologue on top but no girl in shot. The light within you shines like a diamond mine, like an unarmed walrus, like a dead man face down on the highway. Like a snake eating its own tail steam turbine, frog farm, two full closets burst open in disarray, soap bubbles in the sun, hospital death bed, red convertible, shopping list, blowjob, deaths head, devils dancing, bleached white buildings, memories, movements. The movie unreeling, about to begin.

That was great
Yeah? Mine were alright. Wasn't my best one but who cares?
That's the spirit...

21 век. 
Знаете ли защо напоследък често попадаме на израза "очите говорят вместо теб" ? 
Защото не използваме правилно едно от най-големите ни предимства - общуването. Не можем да си общуваме. Хората станаха толкова различни.. Как така от толкова много езици,толкова хиляди и милиони думи ... как така изгубихме ума си в тях ? 
Да премълчиш. Да не можеш да кажеш нещо на някого. Или просто да ти липсва това да споделиш на някого как се чувстваш..защото има нещо,което те спира ...
Фалшиви коси,нокти,мигли, пластични операции,фалшиви личности... Истински ли е изобщо този 21 век?? Или и той,като всички останали бавно мутира в нещо толкова изкуствено... 
А можем ли да видим нещо истинско, скайтаващо се някъде край нас, чакащо нашите очи най-накрая да го забележат? Или и то вече умря? 
Очите обаче рядко лъжат... Трябва да си много умел актьор,за да успееш да прикриеш изражението си. Или вече сме толкова опитни в направата на маски,че дори и това ни се струва лесно? 
Човешкото мислене. Човешките емоции. И множеството нерви..Паяжините на нашето съзнание,вплетени с дълбоко вкоренените ни емоции заедно с тях ...  Вече и огледалата ... от фалшивите личности и наизустените думи,които казваме за "определени" случки .. или за само за някои хора... наистина изгубихме истинските си лица. 
Потъваме в собствените си отражения. Огледално-рефлектни отражения, явно вече със свои възприятия и мироглед като цяло.. 
Като деца ни казваха да си пожелаваме нещо,когато видим падаща звезда.. Сега си имаме собствени хора-звезди. Със специални холивудски маски и личности,които вечно бягат от другите. Да не би случайно всички да видят,че те всъщност са хора - имат свои грешки,някои от които сигурно ще ви се сторят недопустими ... Не, те трябва да поддържат изграденият имидж. 
Какво ли си мислят звездите,когато видят падащи хора? .. 
Но тази история я виждаме непрекъснато и навсякъде - как някои се опитва да поправи своят вече "наранен"/ "умрял" прослувут имидж.. И всичко това е пропито с цялата баналност и кичозност на маската. Нали знаете,те са толкова и прекалено изписани,някои дори дразнят със своят кич.. А в същото време идеята е чисто и просто .. банална. 
Така,че всъщност целият извод е,че живеем в един банален и кичозен свят,претрупан с информация,която не е за нашите умове и гледки,които не са за нашите очи.
И тогава какво правим ние,останалите истински хора? 
Творим,предполагам. Поне аз това правя. А какво правиш ти по въпроса? 
Чакаш безкрайността да те погълне, или пък не спазваш никакви стандарти и рядко играеш други личности ? Защото,ако си такъв човек - евала! 
Ако трябва да говоря за себе си: старая се да съм една и съща навсякъде. В същото време .. усещам как много лесно мога да се раздвоя.. Защото сред всички тези маскирани като за маскен бал хора, има и такива,които просто държат в едно тяло повече от един човек. 
Или се заблуждавам ? .. 



 

Първият декемврийски пост за тази година...Тя почти мина де, но аз да отбележа. 
Ще започна с разказа си за един интересен сън,който сънувах наскоро.. и откритието ми,че собственото ни подсъзнание лекува нашите рани.Сами ще се убедите в това,след като прочетете всичко.Enjoy.

И тогава се събудих. Написах набързо сънят на един лист, заедно с подробностите,всички уж незначителни подробности. Когато сънуваш обаче,всеки детайл е от значение,за да може да се "преведе" посланието възможно най-правилно;
Показах го на мама,като и разказах на глас допълнително подробности,които съм запомнила.
След час отидох при нея. Беше успяла да го преведе до голяма степен.
*ключове, отворена врата, отключването е лесно - успех,нещо,което ще стане,нещо хубаво. Без много препятствия.
*стара жена (бабата на съученичката ми) - мъдрост - отваря ми вратата,помага ми. Мъдростта и съзнанието ще помогнат.
*не ме виждат и чуват  - мястото ми не е там. Но тук идва един важен въпрос: защо само двете котки ме усетиха,като едната дори ми се умилква, а другата ме наблюдава?
*на тръгване има други чанти - не си сама,други са като теб 
   - взимаш си това,което ти трябва (учебника по френски,папката) 
*крия се - не искам да ме видят,ако тръгнат да ме търсят - скъсване с миналото

Едно обаче не успяхме да разгадаем - какво означават  "жълти,светнали очи,които ме наблюдаваха в мрака.." Има известни предположения.Мама не знае обаче кое е по-точното от всички в случая.  Лично аз го възприемам по-буквално: някой те наблюдава,интересува се от теб. Фактът,че аз седях с гръб към котката,докато гледах хората също говори много : наблюдават те през цялото време,без ти да се усещаш.
Някой да се разпознава?  
Като се замисля този сън отговори на почти всичките ми въпроси. 
Когато попитах мама защо сънувам подобни неща, тя и Цецо бяха почти единодушни: нещо ме мъчи. "Подсъзнанието ти те лекува". А защо сънувам неща от детството си? Защото то беше хубаво. Детството е царството,в което никой не умира. Доста мои сънища са свързани с места,на които в момента не мога да бъда... 

Както съвсем скоро след като се върнах от Турция сънувах,че се намирам отново в този хотел. Той беше променен малко. Имаше някакво празненство и имаше много гости. Следобед бях ходила по пясъчните дюни. (да,ето тук няма реализъм - там нямаше почти никакъв сух пясък,всичко беше от бетон и дърва) . Ходейки по тях търсих моят Принц (да,онзи за който се изписаха доста постове и тепърва ще се изписват) . Намерих го сред колегите си,отидох и най-нагло пред всички се гушнах в него, все едно всички са свикнали вече с мисълта,че се харесваме. Бяхме като двойка,отишла на почивка. Няколко секунди след това летях в някакъв частен самолет точно като от електронните игри - едни миниатюрни самолетчета с много патрони, готови за война. С такъв самолет трябваше да излетя известно разтояние. Бях сама с баща ми в боен самолет, а света зад нас като че ли се разпадаше. Беше откачен сън и не помня много от него. Но е още едно доказателство,че подсъзнанието ни ни лекува,помага ни да се справим с трудностите,които в реалността замъгляват съзнанието ни. А от тази мъгла не можем да видим простичките решения,на иначе толкова трудните проблеми...

" Знаеш ли, тези звезди може изобщо да не съществуват. Искам да кажа, отнема толкова много време на светлината да стигне до тук,че самите звезди може и да ги няма сега. Разбираш ли? Просто е странно,но са като съобщение от миналото.. 
- Не съм сигурна,че разбирам това..
-Просто това,че .. Вселената е по-голяма,отколкото си я представяме.Предполагам, просто поставя нещата в перспектива.Всички неща,които смятаме за толкова важни, всъщност,в  действителност - не са.Те са едно нищо." Вселената е най-великият и всестранен художник,тя е новатор,създател,скулптор ..
Съобщение от миналото. Миналото е постоянно в главите ни. Така пропускаме настоящето.То тихичко преминава край нас, усещаме го като полъх...Докато не стане нещо в това така неусетно преминаващо край нас настояще,което да ни накара да го забележим. А когато това стане - то вече се е превърнало в отминал миг. И по този начин изпускаме половината си живот. Хора.Човешко мислене. Ние сме едно нищо.. Имам предвид - за всеки от нас даден човек означава нещо, но всъщност целият свят... е вече разделен на над 6 милиарда парченца. Хора. И животни. Всеки,в свой собствен свят.И после защо сме егоисти. Всеки от нас е. Всеки го показва в даден момент.
Жалко е. Но е факт. И никой не може да го избегне, точно както гибелта - рано или късно човек умира. Дали е физически, или психически изчерпан - няма значение.
Противоречие: Няма смърт.Има само физическо изтощение на тялото. Само то "умира", "издъхва" или както искате го наречете. Но споменът е вечен. Така че,човекът всищност е духовна личност.Някои хора са.. хм, "повърхностни", мисля ги наричаха, но те също, рано или късно, осъзнават какво невероятно същество е човека и колко всъщност нищожно е, ако е само. Защото човек е силен,когато се откроява в обществото. А ако е сам - той не може да се открои сред себе си.
А какво е да познаваш даден човек? Никой не знае. Защото всъщност никой не познава никого, освен себе си. Но и това дори не е така винаги. Защо?
Защото човек непрекъснато се променя. Той мисли постоянно. Понякога неосъзнато, понякога пък напълно умишлено. А мислите променят човек. Защото водят до действия.
Това е моето съобщение.
А който си мисли,че не се променя, само се залъгва. Освен ако не мисли за аболютно нищо? Но не можеш да си в медитация цял живот.
Открих толкова отговори, развивам се, искам още да се развивам.
Художник. Да бъдеш художник е голяма работа.Трябва да си начетен и да си по-развит в някои отношения: трябва да имаш по-отворено съзнание, да нямаш задръжки и да мислиш креативно и новаторско. Но всъщност това е малко вероятно,защото вече е измислено почти всичко, така че, за да бъде един художник оригинален .. трябва да има всестранно развито мислене и различен поглед на нещата и най-вече, да гледа обективно.
Искам да бъда художник.И май за момента наистина опитвам да бъда артистичен човек, да преоткривам своята същност, да се изразявам..И всичко останало.
Imagine... А ти за какво мечтаеш? Имаш ли свое съобщение? Или все още се опитваш да хванеш настоящето? Развивай се.Колкото можеш повече. Това е моята цел. Твоята каква е?

25.11
Да, все още броя дните.Както и месеците. Изминаха точно три месеца откакто го срещнах.
Точно този,за който не съм спирала да мисля през цялото изминало време. Всеки слънчев лъч ми напомня за лятото,което само по себе си ми напомня какво не мога да имам. А нали знаете,това,което не можем да имаме ни измъчва най-много. Не се опитвам да го крия. Не говоря за това. Но музиката...тя е моята утеха. Чрез нея ..дишам,едва ли не. Просто не мога да не слушам.
"Brand of horses " ме е завладяла изцяло. Натъжава ме, наистина - но по един начин,който ме и успокоява.
Знам,че е объркано. Знам,че трябва да съм доволна от това,което сега имам. Но човек мечтае за онова,което не може да има в момента.И аз не съм изключение. Дори мисля,съм най-яркият пример за това. И осъзнавам егоизмът си. Да...проклет егоизъм.
Знаете ли кое е най-тежкото? Това,че много ясно осъзнавам,че сигурно повече няма да го видя.Това,че много ясно осъзнавам,че досега не съм срещнала човек,който да ме привлича толкова много. Все още не съм срещнала човек,за който...да има истинска тръпка.Но...преди да го срещна...Не,че не бях изпитвала страст. Просто тя не беше толкова изпълваща те с щастие и събуждаща всичките ти клетки, ускоряваща пулса ти. Страст.Да.Но я изпитах. С човек,който почти не познавах. Копнея да го видя отново.Наистина.И знам колко гадно изглежда това отстрани; но..както виждате,знам какво е и да си от другата страна. Да си в кръга на безкрайността,без да виждаш онзи,когото сънуваш; Дори и да не си спомняш какво точно си сънувал,ти знаеш...кого си сънувала.Кой е присъствал в съня ти. И кое те кара да си вечно замечтана,гледаща към отворените небеса... Жалко,че не можех да летя...
Изпаднала съм в една..огромна,нереална мечта.Нещо като омагьосан кръг. Колкото повече време минава,толкова по-голяма липса усещам. Да, наистина съм жалка...Много добре го знам. И не търся съжаление.То няма да ми помогне.Нито пък времето. Това е абсурдно: времето си е време,то не лекува рани. То просто те кара да свикнеш с тях. Или ги притъпява.Но не ги премахва. Любовта се лекува с любов. А аз не мога да открия човек като него. Ето това е най-тъжното. Превърнала съм се в нещо като.. глупава хлапачка,омагьосана от главозамайващ,летен флирт. Да. Глупаво е, наистина. Но е въпрос на тръпка. И какъвто и да е другият човек..ако няма тръпка..нищо,освен приятелски отношения не може да има.Странно.
Все си представям,че една вечер,когато отново съм някъде в Турция,ще го срещна.Представям си се в бар,с кожено яке, отпусната коса,пиеща някакъв фреш (защото не си падам по пиенето,като цяло. Най-много бяло вино и то много рядко) Продължавам да опитвам да разпаля огън..само че нямам дърва.Имам само упоритостта,че нещо може да се случи. А това е гадно. Защото човекът,който в момента знам,че е влюбен в мен е уязвим. Лесно нараним. А аз загубвам все повече от чувствителността си. Да,състрадателността си я имам ... но не мога да отговарям за възприятията на другите.
Искам да замина. Някъде,надалеч. Извън България.Не ме разбирайте погрешно: уважавам страната си,но има прекалено много неща,които не ми е приятно да виждам,както и много места,които не съм видяла.
Светът е..променящ се. Избереш ли да си замръзнал, да не се променяш .. няма как да оцелееш.Рано или късно ще се промениш.Винаги идва нещо,което променя възгледите ти - малко или много. Искам да посетя например..Барселона. Флоренция. Атина. Мармарис.Кушадасъ,отново. Лондон, Сидни,Виена,Сахара... и още толкова други места. Известни и неизвестни. Скрити,покрити ..
Искам да скоча с бънджи.Ама много.Искам и да летя с парашут.Водни ски.Да отида на кънки за пореден път. Адреналина ми липсва.
Все някога ще го видя отново. Или ще срещна друга,още по-голяма тръпка.С която да ми е позволено да бъда. Защото досегашните.. или са "забранен плод" или..са в друг континент,както беше последният случай.
Да...времето си минава.Мечтите стават все по-мащабни.Мирогледът става по-широк.Моралът..за него нямам никаква представа.Всичко си е до чувствата и до разсъдък.
Има неща обаче,които трудно могат да ти бъдат отнети. Неща като музиката,изкуството,сънищата и мечтите... Да. Дано никой никога да не измисля апарат за отчитане на мислите.Защото иначе светът ще стане един свят,в който и най-недостъпните ще бъдат разкрити напълно. И ще плащат дори за мечтите си. Дано никога това да не става.

Believe.
Вярата е нещо..което определено сега ми липсва. Не,не говоря за религиозните простотии,които са в главите на много хора.Не казвам нищо.Просто смятам,че ние сами определяме какво ще ни се случи,сами правим избори,няма никой,който да ни управлява или да ни заповядва.(да,точно - Големият Шеф, натъпкан в главите ни от Библията; не,според мен ние трябва да се молим на самите себе си, а не на някого,за който нямаме никаква представа.Господ е Ангел.Господ е любов; а всеки от нас има свой Ангел Пазител, както и всеки от нас има собствена представа за любовта и каква точно трябва да е тя.) 
Но в момента всичко е прекалено сиво. 
The faces all around me they don't smile they just crack
Waiting for our ship to come but our ships not coming back
We do our time like pennies in a jar
What are we saving for?
Да,знам,че е  в мен проблемът - и не знам дори как точно да го обясня.
Всичко ми се струва нереално.Фалшиво.Или недоразвито.
Но предполагам,най-вероятно собствената ми мисъл е недоразвита.Всъшност това е повече от ясно.  
Как се радвам,че Мечанов ми е учител! Наистина има какво да науча от него. Започвам да проглеждам за разни неща  в живота - и нямам представа дали е защото вече бавно,но сигурно   си съставям творческо мислене,дали е защото самата аз израстнах много като личност. Задавам си въпрос: Какво да правя сега? Не мога просто да пропилея времето си така. Трябва да се занимам с нещо. Слушайки "Твоята синя стая" , (невероятна песен!) се замислям за това как да изненадам хората около себе си приятно,как да се развия, но най-вече мисля за... бъдещето си. И като се погледна в огледалото виждам колко съм израстнала.И колко боклуци от себе си успях да изчистя. А въпросното изчистване се вижда и в картините ми - всички ми повтарят,че за последният един месец съм си променила стила. Нямам представа какво точно е станало,но знам едно - нещо определено се отключи в мен.
И се радвам,че това стана.Чувствам се променена.Виждам се променена. И знам,че тепърва ще претърпявам обрати. Това на всеки му е ясно. Поне една истина в този изпълнен с преструвки свят; Интересно,аз продължавам да откривам истински хора. Значи фалшивото е фалшиво.Искам да кажа, че факта,че копиращите една друга кифли също са някаква нагласа. Но те са банални.И всички знаят колко са фалшиви. Това им е запазената марка - милионите пластове фон дьо тен,служещ им вече дори и за гланц;
Намерих си мястото. Гимназията ми е уникална. В нея съм себе си.В нея светът е цветен.
Съвсем скоро ще намеря и други такива места.Усещам го.Да,животът си е цветен,защото аз успях; колоритите в моят живот са уникални;И това са именно те - приятелите ми.Без тях сигурно и аз щях да стана сива,като другите - или иначе казано сама сред Силиконовата долина,сама в един порно свят - където да покажеш колко си сексапилен е всичко; където секспилност означава много силикон,лице на кон с много грим,както и парцалки,които НЕ ни обличат... Не мога да разбера: кое е сексапилното на изкуственото? Не намирам нищо привлекателно в това да гледаш някакви цици,които са "проектирани"от някой.а това моля,си личи; Не намирам и нищо хубаво в изкуствените коси; Защо я слагаш,след като си имаш своя собствена коса? Защо искаш да си някой друг?
А те са навсякъде - не е само България. Те са из цялата планета;
Интересно е,наистина. Кой  стои зад всичко това - зад всички тези изкуствени кукли без ум?
Да, наистина се радвам,че съм част от едно културно общество. Общество на елита. Да се надяваме и общество без толкова преструвки.
След като споменахме преструвки, напоследък станах свидел на доста такива.
И ето,тук отново си задавам въпроса: Защо криете истинската си същност ? Едно е да се промениш и изградиш себе си като личност,друго е да си фалшив; Лицемер? Отврат. Това е гадно. И след това на теб ти се натяква. Ако не е личната ти съвест в изглупялата ти глава,то ще е в действията/последствията. А винаги има такива.
Та,ето какво имах предвид: а те продължават да се крият.
Ядосана ли съм? Не. По-скоро съм...хъм. Безучастна,определено. Но ме заинтригуваха.Вижданията им са..глупави, наистина.
Но предполагам пак прекалявам с мисленето.Нали си имам котка за утеха ...;)

Понеже получих известни похвали, реших да публикувам това есе,за да видя какво мислят и други хора. Есето е по психология..независимо дали ще ви се стори дълго/късо, аз искам да ви е интересно. Приятно четене :)

Заобиколени сме от огледала.Огледала, отразяващи собствените ни образи.
Приличат си,нали ? Но всички са по някакъв начин различни. По какво си приличат? 
"Смъртта и простащината са единствените два факта, от които човек не може да се отърве с обяснение.Миналото е онова, което човек не е трябвало да бъде.Простичко е:ако не си гений нямаш врагове.В този смисъл мисленето е нездравословно.От него се умира."
Оскар Уайлд

Хелооу .. на всички, които в момента си пропиляват по някакъв начин времето,за да четат моят блог. Благодаря предварително за отделеното внимание.Оценявам го, наистина - независимо дали го харесвате или не. 
Дали обаче ви интересува или не, е друга тема,която няма да засягам. И без друго няма смисъл.
Напоследък определено настъпиха промени в живота ми. Усещам как пораствам. Дали на акъл, или на преживявания, не знам - определено няма да забележа ако е на ръст, нали си се гледам всеки ден пред огледалото ;д. Та, въпросът е - за една седмица се случиха доста неща. От прослувутото тръгване с Явор (да..споменавам името му!) до скъсването с него,което се радвам,че стана. Честно казано за една никаква седмица, успя да си поиграе хорце и ръченица върху нервичките ми. Които естествено,имаха против. Ама някой пита ли ги тях ? Както и да е.
Първо прекали с майтапите. Те просто настъпиха не-леко границите на личното пространство и личните случки, затова явно ги приех на сериозно първият път,когато ги чух.  (Документирано: току-що получих смс от въпросният, че не можел да живее без и мен и иска втори шанс.)
Ще се наложи да живее без мен . Да, гадно е от моя страна, но ако бяхте видели/преживели това,което аз само за една седмица - сигурно щяхте да постъпите и по-гадно. Трети шанс не давам. Това е положението. Аз продължавам напред :) И така, да продължим с разказа .. накратко: почти целият квартал иска да го бие, защото се направи на интересен една вечер и сега лошо му се пише само ако каже нещо за мен ;дд . Ха, той моля ти се си мисли,че е " хулиган" .. по-скоро..както и да е. ;дд.Не искам да говоря лоши неща. Просто достатъчно ми беше.
Едва ли ще можете да ме разберете, освен ако не сте го преживели.Или съпреживели,чрез някой приятел.
Като заговорихме за приятели  - обичам си квартала, хората в даскало и някои стари познайници също. Дали е предателство или не, спорно е - има различни гледни точки, няма как точно да се определи.
Gone away! 
Да, точно така. Предпочитам да си остана сама,отколкото с него. А пък и едва ли ще съм сама за дълго време ;дд.. Оппа.. без да се усетя май си предвидих какво ще стане. Точно както предвидих и факта вече, че Явор пак ще прави опити да се събере с мен. Как изобщо има наглостта да ми пише смс-и, при положение,че направи такива грешки? Ей на това да му се чудиш на акъла. Чиста наглост. Ето ви още един грях: ревнуваше ме от приятелите ми.Това е абсолютно недопустимо.
Аз продължавам напред. А хората,които в момента не присъстват в живота ми - за тях все повече спира да ми пука. Не съжалявам за тях ... те са в миналото..а щом не са в бъдещето/настоящето ми, значи има причина.  По една или друга причина, няма значение.. по чия вина - също; повода така или иначе продължава да си съществува.
Обичам си приятелите! И наистина, тези от вас,които в момента четете това: благодаря ви! Благодаря,че бяхте до мен, че ме подкрепихте, че ми дадохте ценни съвети,които ми потрябваха! Благодарности и на случката, както и на интуицията ми,която напоследък явно е поспряла с околосветските си пътешествия,благодаря и на нея, че ми каза точно какво ще се случи. "Каза". "Показа" ..има ли значение? Благодаря за урока. Не само,че ме научи на повече избирателност, ами ми показа и кои са ми истинските приятели. Е, хубавото е,че почти всички са такива. Благодаря ви,че ви има!♥
В събота вечерта се очертава да ходя на Grand de Luxe =] Нямам търпение!! Надявам се всичко да е окей и да отида... наистина искам да живна . Не че сега не ми е весело, но искам малко чака-чака ;ддд .. Да.. на следващият ден ще ходя "на кафе" със стар познайник .. няма да споменавам име, то тези,които трябва да знаят, ще научат ;)
Така че, радвам се от развоя на събитията напоследък. Наистина. Нищо,че утре се очертава като по-тежък ден..
Първите два часа контролно по история. За което не спряха да ми мрънкат напоследък. Има вероятност да ме изпитат по биология - добре. Есе (писмено изпитване с оценка) по психология.. каква ли тема ще ни се падне ? Дано да съм в настроение за писане.. и дано да е хубава темата,че... А да, и ''приятни'' два часа физика. Поне е физика..
Днес обаче денят мина прекрасно,за разлика от предишни вторници! Хубаво време, хубаво настроение, много целувки ( момичета,момчета .. нали е седмица на целувките) След това се прибрах .. преди това се нагушках и нацелувах с абсолютно всички,които обичам!!
Вдъхновението като че ли ме беше връхлетяло миналата седмица, в час по математика - за кратко кацна на моята колибка, сиреч глава .. та, ще го поуформя и ще го публикувам. Да има какво да се чете и върху какво да се мисли.
Мислене. Мечанов ни даде една мега банална тема: есен. На която иска нещо не-банално. Трябва да го мъдря много. Защото .. като чуя есен, си представям винаги някакъв парк и хора.. но това е банално. И 99.99%,че някои хора ще го направят. Предричам! То просто няма как да не го направят. Но аз искам нещо коренно различно. Нещо интересно, някаква случка, с композиция... а не да е сложено точно в центъра, без никаква мисъл, банално, скучно .. Искам нещо оригинално. И ми се върти нещо в главата, но трябва да го оформя. Иначе, за днескашните 3 работи,които донесох, получих подобаващо добра оценка - 5.50. Втора полу шестица.
Но искам и поне една пълна. Давам много от себе си в рисуването, гледам да се ъпгрейдвам... Но напоследък явно ми куца културата. Ще трябва да погледкам албуми на добри художници.
Ии.. трябва да се къпя, да гледам "Стъклен дом" ии да спя. Ахх сън <33 наистина няма да ми се отрази никак зле. Даже мисля да пропусна филма, а направо да мина към срещите с подсъзнанието, може пък на сън да ми изкочи някаква не-банална идея .. Или пък някое хубаво предсказание от посещаващата ме често напоследък интуиция.
Лека нощ на всички ... и обичайте себе си, приятелите си и живота! ♥

След доста драматични случки/сцени и аз не знам точно какво са, ето аз отново съм на линия...
Чувствам се абсолютно удовлетворена от решението си, както и от плановете,които имам за собственото си бъдеще. Лятото отново е в главата ми, и най-накрая, преживяното може да ме накара да се усмихна,когато ми е тъжно ... Постигнах това,което исках! 
Намерих си човек,който може да ме уреди в някоя галерия - казвам уреди,защото все пак нямам 18 и не съм завършила,не мога сама да отида и да предлагам нещата... затова сериозно се замислям дали да не направя поне 2-3 наистина хубави работи .. или да избера някои от миналата година и да ги преработя, за да ги дам (естествено първо ще поискам от няколко души мнение) .
Засега плановете ми включват само рисуване.
Говоря сериозно - смятам да обръщам внимание само на тези,които си го заслужат. Това е справедливо според мен,защото много хора ми отнемат от времето,занимавайки ме само с глупости. Нищо истинско, нищо,което би ме вдъхновило,нищо,което би ми помогнало или научило на нещо. Разбирате ли, това са хора, които ме занимават с простотиите си само,защото им е скучно. Да, но аз  не съм отговорна за тяхното настроение, нито за тяхнота занимавка.
Някак си неразбираемо е за мен, как може да има такива хора - когато аз съм сама, мисля за бъдещето си, обръщам внимание на себе си. Един вид се възползвам от времето си, защото не се знае кога ще е следващият път, когато ще ми се освободят малко свободни минутки.
Та,като цяло с мен се случиха доста неща, но в момента, как да кажа, не знам точно колко души го четат този блог - не съм сигурна какво точно да разказвам. Но какво пък, ако някой има проблем с разказаното,да се обърне лично към мен.
Седмицата започна с почивен ден,който аз прекарах за кратко в компанията на Явор, след което се прибрах у дома. Честно казано мислех,че ще ми е неприятно да говоря за това, но всъщност явно се оказва,че не чувствам абсолютно нищо. Което ми е в плюс.
В близките изминали дни, след доста продължителни и съсредоточени смислени разговори с Мимс ♥, стигнах до доста изводи за себе си.
На първо място, се потвърди теорията ми, че творците като цяло (не знам за другите,говоря конкретно за художници) са по-чувствителни от другите хора.
Разбрах също,че наистина имам много приятели, наистина има много хора,които ме обичат,както и че има много хора,които аз обичам! Обичам ви всички!
Иначе хъм, напоследък имам доста често близки срещи с подсъзнанието - мисля си разни неща, казвам си, че трябва така да стане ... и то става !
Ще започна да взимам пари ;дд
А да, кефя се на Мечанов. И на Лайчо. И на адашката. И на Кольо, Мишо, Сиси, Мимс, Мирела, Марти, Сашо, Георги, Пепи, Христо!!
Този човек просто ме радва!!Толкова е печен!
От зайците: Дими, Ванеса, Плами,Мики и Сашко.. хъммм мисля,че не пропускам никой .
Тих и спокоен пост, общо взето изпълнен със спокойствие. Нали знаете, ако не ви е интересен не го четете, просто изчакайте следващият, който, обащавам,ще е малко по-вълнуващ.Този е просто преходен :)

Мамка им на всички,които искат да ме контролират. И да ми казват какво да правя. Не говоря за родители. Говоря за всички вас,които се опитвате да ми се месите в личният живот. Среден за вас!! 
Както и за всички онези,които се опитват да променят мнението ми. 
Щом съм го решила,значи така ще бъде,да му се не види!

Наистина. Не понасям,когато някой ми се прави на жертва. Не, не говоря конкретно,говоря изцяло.
И къде ни отиде правото на избор? Да, говоря точно за онова чувство,че си свободен да отидеш където си искаш,с когото си поискаш .
Къде се скри сигурността?
Имам предвид онова хубаво усещане, че всичко,което може да се случи, си зависи само и изцяло от теб - никой не може да реши или да те принуди.
Майната му на всеки,който иска да контролира друг! Да оказваш влияние на друг човек съвсем съзнателно, против волята му, при положение,че нямаш някакви права над него (да, от сорта на родителски) си е чисто престпление. И НИКОЙ НЯМА ПРАВО ДА ГО ПРАВИ.
Оо, не ставайте глупави, нищо не се е случило, просто съм адски ядосана!
И какво, ако искам да оставя така нещата, такива, каквито са - какво, ако не искам да загубя спомените, какво , ако все още гледам снимки на хотела, в който бях последно? Какво, някой ще ме съди ? - майнта ти, който и да си ти! Оо, да, знам,до тук никой не ме е осъдил,но съвсем скоро някой за нещо ще ме осъди. И преди да го направи: не те слушам. Няма и да го направя.

Имам нуждата да си излея целият натрупан гняв някъде.
Просто изпитвам такава нужда. И преди някой да ми е казал нещо: току-що мамка ти,прочете горе описаните глупости, че мразя да ми се заповядва, особено ако си някой си там - като не искаш, не го чети , никого на сила не карам ! Горе вляво има едно  Х-че,което в момента ти се струва много симпатично,нали?Еми сприятели се пряко с него, използвай мишката и get the f*ck outta here!
И така, след тази хубава храна, нека да си го кажа: напоследък ми е трудно да боравя между училището, приятелите и да, вече и гаджето. Да, още една грижа на главата ми. И да, наистина открито се сваляхме, но нещата започват опасно да клонят към ъгли, към които не искам да клонят!
Упорито ще си запазя свободата,каквото и да става. Нищо не е станало. Но се чувствам с отрязани криле, защото всички се сърдят, мамка му! Вие какво очаквате бе, не мога да съм на 10 000 места едновременно! Повярвайте, иска ми се, ама много ми се иска, но не мога.
Ето, казах го. Ядосана съм, защото всички очаквате от мен внимание. Но хора, аз не съм навсякъде и не мога да бъда. Правя всичко по силите си да обръщам по равно внимание на всички ви, но наистина е трудно. И освен това от всички страни ме притискат.
"Какво се оплакваш, ти поне си имаш гадже" ми казват някои хора. Да, обаче аз т'ва т.нар. гадже не съм го търсила под дърво и камък, и като си го нямаше пак си бях наред, че даже ми беше по-добре.Казвам по-добре, защото си е така. Факт. Чувствам се прекрасно,когато съм сама. Чувствах се перфектно,когато бях в Кушадасъ. Защото си бях независима. Имах си сладко краткотрайно влюбване-забивка. И това беше ново за мен, понеже през цялото друго време бях твърде заета, да не си хващам гадже, защото всичко се проваляше, а пък аз, представяте ли си, давах толкова много от себе си! Сега направо благодаря на всички обстоятелства, че нищо не се получи с никой от тях! Защото наистина, ама наистина те не са ми трябвали. И това го разбирам сега. БЛАГОДАРЯ! Относно сегашният - ту ми лази по нервите, ту много го искам.
Но пък, липса. Липса на свобода. Пълна свобода, имам предвид.
Аз от доста време съм си някак подтисната и понякога наистина се дразня на себе си, друг път пък просто искам да си го излея, та да ми минава най-накрая. Ама ето - на.
Просто не искам да съм зависима от другите. Искам да си живея живота.Не ме разбирайте погрешно.
Просто ми писна всички да ми се оплакват за нещо. Няма да споменавам нито имена, нито случки. То гузният негонен бяга. Разбирайте го както искате.
Важното е аз да си го разбирам. Важното е да се оправя. Сама. Предпочитам така, защото по този начин каквото и да правя,няма кой да ме съди. Сама. Когато си сам, играеш на сигурно.
Също така ми писна от тъпото време. Писна ми,защото то си тече, а аз не искам да остарявам. Нито да поемам повече отговорности. Какво повече да кажа? Просто не искам да пораствам! Не искам да чувам разни неща, не искам да виждам други, не искам да се срещам с толкова проблеми. А е имало моменти, в които буквално съм копнеела да имам проблеми,за да се осъзная. Или просто за да спра да мисля. Имам едно, а копнея за друго, както се казва.
Чувствам се прекалено егоистична и ненаситна. И честно казано, не ми пука какво мислите по въпроса, ако не ви харесва, просто затворете. Ако изобщо сте стигнали до тук.
И аз не искам да пораствам. Но виждам образи. Различавам себе си. Виждам се порастнала, а аз искам просто да си остана такава,каквато съм си сега. Промени..е ключовата дума. Нежелани.. е ключодържателя. Болка.. е вратичката,която ключодържателя,заедно с предназначението си, ще отключат. И отново ще има упрек. Че аз съм се променила,а другите не. Но мога ли да го избегна ? Това е реторичен въпрос, чийто отговор на мен никак не ми се  нрави... Нямам какво повече да кажа. И не, няма да обяснявам.Ще си изчакате реда,за да разберете. Или просто ще се сетите сами, или ще си тръгнете, както може би мнозина от вас биха направили, или това им е било първата мисъл . Прав ви път. Всички трябва да се развиваме. И да станем възрастни. Които са ограничени... използвачи.Повечето от тях, вампири. Изсмукват енергията на младите. Превъзпитават ги. А някои от нас, все още млади и свежи, вече дотолкова са се задръстили с информация и превъзпитание, че постоянно критикуват другият.. различният човек,седящ до тях,който сигурно като мен не иска да порастне.
Ето я истинската причина да не искам промени. Хорското мнение. Упреците,които сигурно ще получа.. и които няма да заслужавам. Понеже те са замръзнали в предрасъдаците си,докато аз отчаяно се боря със своите собствени, породени от тях. Онези,които са промили мозъка ми.
Или може би тези предрасъдаци са в положителна страна. И ще ме спасят... от порастване.Кого залъгвам? Това рано или късно ще се случи. Въпросът е по какъв начин ще се случи,както и докъде ще стигнеш...

Слънчева съботна утрин. Колко приятно.
Прекрасно време,подходящо за разходки,предполагам не е студено. 
Перфектно..Имам чувството,че е пролет,а не есен...

Като изключим мечтите,породени от времето и музиката,в главата ми,освен тях има и друго - дилема: как да прекарам деня ... хъм,би било хубаво да изляза някъде,но трябва и да рисувам по някое време .. имам си тема - "Дъжд" . Всъщност вече имам визуална представа какво да направя,както и с какви материали да го направя,така,че важното е да улуча момента,когато ще ми се рисува. Искам да дам всичко от себе си в тези две бъдещи картини.
Доколкото разбрах, Мечанов си е взел отпуска (това е учителят ми по скулптура и композиция,с невероятно чувство за хумор, без дори да го осъзнава - всички му се присмиваме,поради прекалено голямото му его и начинът му на изрязаване..)
Като цяло седмицата ми мина ... нервиращо.
Понеделник беше хубав ден - беше топло,имахме приятна програма (2 английски,2 спорт, 3 литература,1 пластична анатомия) Нищо не бе твърде натоварващо,изискващо да се концетрираш.
Пък и аз се успах за първите два часа, значи съм имала някакви си 6 часа (което наистина е рядкост!)  Та,за мен не беше никак изморително. Изкарах една 6ца по пластична анотомия, след което се срещнах със Стеф и Мишето - едно момиче от нейният клас, с което дойдоха да ме посрещнат за една бърза и приятна разходка по Славейков :)
Влязохме в обичайният "Temporary Store", след което продължихме през  "ArtBox".Отидохме в библиотеката,каквато всъщност бе основната цел,след което поядохме малко junk food в "McDonalds" . И така... тук вече идва интересната част: тъкмо да покажа скицника на Стеф (понеже тя пожела да види рисунките ) Едни момичета от съседната маса явно също са ги мернали :
- Уаааааау, това ти ли си го рисувала? - казват те
- Ъъъ .. - срам - да... - смънквам едно аз
- ха-ха-ха-ха - в същото време Стеф тихо се кикотеше,защото явно знае,че след тези изцепки ще ми натяква как аз наистина съм рисувала добре и тя е била права през цяяялото време. Както и да е, тайничко се подсмихваше докато аз се червях там, а Мишето само гледаше.
- Много хубаво рисуваш! Ти къде учиш ? - питат
- В Художествената, на Попа .. 
- Аааа, ето защо толкова хубаво рисуваш! - казва едната
- Сигурно нещо с архиктетура ще се занимаваш? - обажда се и другата
- Аа .. ами, все още не знам,ще видим - измъквам се аз
- Мари, ние трябва да тръгваме - казва тихо Стеф
- Да, ние ще тръгваме - взимам празната вече табла, изхвърлям боклуците
.. - Айде чао,мацка!И успех!Само така..

Знам,знам, това е голямо признание - все пак бяха напълно непознати , и все пак! - Това беше срамно.. Излизайки от заведението, се кикотехме все още и естествено Стеф не пропусна "Казах ти аз" ... Аз се измъкнах с едно "Вие се възхищавате, защото не сте виждали на какво другите са способни " ... Което си е така!! Абсолютно така е!

И все пак,признавам,приятно беше да го чуя от някой напълно непознат, който не учи в специално училище.. Това си е признание, знам. Но не съм свикнала на такива хвалби ..
Да речем, че не съм много хвалена, особено пък от непознати - е, мама винаги се е кефила на нещата ми,но пък коя майка не харесва рисунките на детето си, било то хубави или не ? Е, мама има вкус, защото самата тя е приложен художник, но все пак .. наистина ми беше странно и приятно.
След това,когато останахме сами със Стеф си говорихме още,отивайки към 15то, за да вземем сестра й, която ни звънеше през 5мин, горката..чакаше ни от 12, а ние..ъ..отидохме в 15 и нещо 

Вторник. Очаквах приятен ден.. но,той няма как да е особено приятен с тази двойна доза мрънкане - химия и физика. Сега също беше зле - напоследък ни опява прекалено много, дори за нея това е много!
Е, говорила съм и преди за нея, така че няма смисъл да се повтарям и сега.
Бях приготвила рисунка за часа по Композиция (Мечанов атаааакс! някои път наистина трябва да кача тези клипчета)
За мое учудване, той каза хубави неща за картината ми, за която аз смятах, че .. пълна грозотия, но все пак - рядкост е той да каже нещо хубаво за някой друг. Обикновенно хвали само себе си. И то мноооого.  След тази изненада, все повече се убеждавах,че явно имам огромно подобрение от миналата година (лол, дори по рисуването с молив бях станала много добра,за разлика от миналата година , дъъ .. ) Е, това беше приятно. При положение, че другите сериозно ги насоли. Ама наистина яко ги насоли. Иначе се върнах доста изнервена, и аз не знам от какво.
В у-ще си размених суитчъра с Мирелкаа. Моят сивият  - за нейният сиво-син. И така, прибрах се с него и понеже много ме кефеше, направих лекомислената постъпка да не го съблека и да изляза с него из квартала (пак беше много хубаво време) е.. ами след това необмислено решение, кучето на Стеф от радост, ме накаля цялата, след което аз бях още по - бясна от предишните загадъчни неща, на които се бях ядосала и аз не знам за какво, наистина.
Но бях нервна. Може би съм предчуствала семейният скандал. А да, и това - мама и Цецо за пореден път се скараха много . (Цецо е вторият съпруг на мама )
Скараха се, както винаги за подобни тъпи глупости... Това е много дълга история, а и честно казано, не ми се струва,че е уместно да я разказвам тук. Да, блог е , малко хора го четат, но все пак това са тяхни раздори и .. да.
Сряда. По - приятен ден ми се струва, но всъщност не беше особено приятен - много изморителен с тези 9 часа. Не знам откъде е дошла тази нервност,но подозирам,че да гледам скапаната надута и тъпа мутра на Тино,Алекс,Савас и Анани ми идва в повече и някак си ставам много нервна и избухлива,когато се намирам някъде, в тяхна близост. Е,ами имах късмета да имам два часа заедно с тях - биология. Уфф, нервирах се само от присъствието му, неясно защо - миналата година например, бяхме в доста приятелски отношения. Но сега се дразня.... Ужас. Та, имахме два доста лигави, благодарение на тях, часа. В междучасието, той най-накрая благоволи да ми се подмаже с едно "Добър ден" , докато се разминавахме по стълибите,водещи към мини двора,който имаме. (Да, ужасно сладичък е , много творчески също така) И да, някак си това смекчи яда,който изпитвах към него - бях ядосана, сигурно защото се надува прекалено много, за да каже едно 'здрасти', заради това,че е ужасно лигав и се смята за Господ (оу, Мечанов №2 !) Но,имаше и една необичайно хубава случка в деня - гадната ни класна я нямаше!Нямаше я!!!Това бе такава рядкост! Че тя не беше отсъствала сигурно от 2 години, ако не  и повече... но ето, на, сега бяхме цели два часа свободни от нея и нейното мрънкане. Отидохме в близката градинка, точно пред църквата.
Понеже стомахът ми не беше имал среща с храна от известно време, реших,че ще е добре да си взема едно горещо куче (хаха, предполгам хот дог ми е втръснал израз ;д ) и да си го поделя с Мимс, която в същия ден беше облечена с бял панталон. А аз със светли дънки. А в хот дога имаше лютеница. Нааааайс - нейният бял панталон бе посетен от светло червено петно, тоест лютеница. Пряко, от нейната ръка май , или директно паднал като камък върху панталона й .
Мхммм... Яко стана де, нали трябва да сме хора на изкуството :ддд . След лудите погледи, които придохме при вида на нейното доста виждащо се петно, все пак се окопитихме и пак тръгнахме да се хилим и да мажееееем с мокри кърпички,които донякъде го направиха по-незабележимо.
Влязохме в час по психология и логика и въпреки,че попринцип изобщо не ми е скучно в тези часове, сега едва не заспах. Седях до Нази, която имаше нова придобивка - телефон
Като заговорихме за нови придобивки, досадното Румяна, също имаше нов телефон и фотоапарат,с който не спираше да снима останалите, надявайки се,че така ще се сближи с тях.
Донякъде я съжалявам, но в същото време давам съвети на Мирела, Мимс, Сиси и Пепина как да се оттърват от нея , защото те ми задаваха отчаяните си въпроси, надявайки се на тествани вече отговори.Наистина и тя ме вбесява (я, още едно причина да съм нервна) постоянно върви след нас ! Излизаме ние някъде, до магазина например и тя идва с нас! Аз самата веднъж се стреснах, когато я видях до нас. А когато си купувах учебник по френски, бях с Лайчо до Славейков, защото и той трябваше от някъде да зубка езика... Тя обаче тръгна директно след нас и направо ... УЖАС! Опитахме се да избягаме от нея, като влязохме пряко през една книжарница на два етажа, обаче тя се усети и ни последва.. е,успя да ни намери. Ние придобихме блед цвят на лицето,когато я видяхме също да влиза в книжарницата - замазахме положението, като се направихме,че разглеждахме някакви неща за деца ..
И представи си, тя остана с нас включително.. Накрая аз се измъкнах, като се прибрах с трамвая, оставих горкият Лайчо сам в метрото с нея.. няма да съм с нея и там,. дъъъ!
Въпросната напаст,за която говорим, подсилва желанието ми да се скрие някъде,като непрекъснато изпълнява своят план досаждай-на-колкото-се-може-повече-хора,вярвайки,че така ще се впише все някъде. Не искам дори да си спомням какво беше миналата година,когато тя беше непрекъснато с мен , а аз, отчаяно й давах културни намеци, че ми е неприятно непрекъснато да ми досажда, обаче тя явно се оказа и тъпа, не ги схвана, накрая се изпокарахме на практиката в Котел. Това е история,за която не искам да се сещам,затова,до тук с темата.
Най- сетне четвъртък! Обичам този ден,защото имаме лека програма (4 часа рисуване, 3 часа графика - нищо работа,лесно се изкарват ) В часа по рисуване имахме нова постановка - този път с гипс - око, и едно съдче върху книга. Миналият път имахме една патица в комплект с праисторическа ютия, работеща с въглени... Мда, беше интересна постановка,падна ми се  хубаво място, направих я добре..
Хеее и петъка дойдеее! Да, дългоочакваният край на работната седмица,изпълнена с нерви .. Ето че дойде. Първите часове скулптора, които малко трудно изтрайвам , този път бяха със стар познайник от заешката година - Чавдар Георгиев. Мечанов бил си взел отпуска моля ви се!
Правихме реплика на един нос от гипс. Трябваше да направим копие,за което ни бе нужна доста глина, повече от обичайната доза,която взимахме. Мда, а то поне да имаше глина! Наложи се да наливаме вода с кофи във ваните, понеже глината беше  тотално изсъхнала. Търсейки дъски и стативи за работа, другите наливаха течности във ваните.Не беше никак лесно и да се сдобиеш с хубава глина - тя или бе пресъхнала навсякъде на бучки, или беше кал направо - мокра, ама вода тече от нея! Едвам едвам намерихме някакви малки изворчета , сред всичката останала гнус, намерих едно миниатюрно местенце с улегнала, хубава глина и взех да ровичкам,за да извадя колкото мога от нея. След три часовото изпитание да направиш носа, имахме три часово удоволствие (поне за мен) в лицето на живопис, с Динко Стоев. Почнахме да правим проектите за новата постановка и понеже той се беше изпарил някъде, реших,че един от проектите ми харесва достатъчно,че да го започна.
Старт на мазането с темпера! В началото стана голямо мазало, но след това придоби вид - почнах да цикля един по един всичките неша - като се започне от драперията  до предметите.Не ми остана много работа за следващият път, но съм много доволна от себе си.
С подкрепата на една бутер баничка и Фибела Wave с шоколад, успях да предам реализъм в рисунката си... накрая, като затишие пред буря имахме информатика преди географията
Изпиха ме по география. А аз бях неподготвена, както се очаква... изкарах 3+!! (абе, при положение че при нея 4 = 6 , то тогава все едно съм изкарала 5) .. След мен беше Симеончо, който май беше учил,  отговори на всичките й въпроси и тя пак му писа 3 , даже без + .. Лол, колко ли трябва да уча, за да имам 6 , това не ми е ясно.
И така, краят на тази по-нервна от обичайното седмица свърши. Гледах "Дневниците на вампира" - подарък, че е петък, че на следващият ден не съм на училище и че няма да ставам рано. Да, обаче взех, че заспах още в 22:30ч, оправях се за лягане... Почетох малко от книгата на Меган Макафърти и заспах сигурно след 2 страници прочит.

Като изключим някои от нервните ми изблици, седмицата не беше кой знае какво мъчение и дори беше приятна. Изпълнена със смях и нерви, мина доста бързо..
Все по често се замислям какво би било, ако имахме Коледна практика... Само си го представете! Ще бъде тоолкова яко! Да посрещнем заедно Нова Година, да караме ски..
Но, засега съм намислила да прекарам Нова Година в компанията на Стеф от Пловдив, а с повече късмет може и Стеф от София, но засега все още нищо не е ясно. Нищо - има достатъчно време.. А дотогава .. надявам се, всичко е на 6, да няма лоши моменти, да има само хубави ...