Толкова много приятни емоции ... за толкова кратко време.

Със звученето на Bitter sweet symphony и The Verve,аз започвам този обещан пост.. въпреки,че той беше обещан само за мен,защото аз сама се дразня на себе си,когато не намирам блога си за никак интересен, а ежедневието ми си го бива,доволна съм от него,но просто,друго е когато го напишеш ;д

А,морето. Морето си е все там.Хубаво и синьо,с много водорасляци и рибки и разни други живи същества в него.
А пък Китен е скучен.Малък,с центърче цялото в сергии,един по-голям площад с читалище,което,предполагам не работи,с много дискотеки,които биха ми се стрували по-интересни,но особено в онези дни..нямах никакъв интерес към тях,а дори и да имах,нямаше да го удовлетворя,така че всъщност е все тази.
Единственото хубаво,което истински ми се понрави,беше плажът - ситен,приятен,близо до хотела.
Но глупавото беше,че не прекарвахме много време там. За мое огромно съжаление,бяхме на плаж само за около 2 часа и половина,всеки ден. Всеки ден изпускахме най-хубавото слънце,най-топлото време... защото "сме щели да изгорим. От 12 било най-лошото слънце."
Ами,аз пък,досега винаги съм си седяла на плажа до 16-17ч. , нищо ми няма. И не,няма да изгориш,защото ще бъдеш достатъчно разумен да се намажеш няколко пъти със слънцезащитно масло. Не съм хванала рак на кожата, и да, знам,че мога да хвана,но ако тръгна да мисля по тази нижка,то аз не трябва да излизам от нас,от страх,че нещо може да ми падне на главата или нещо да ме прегази,или да отида някъде,където ще избухне газова бутилка и аз ще стана на изпечено месо. Right? 
О да,в Китен имаше и два мини парка,които видях,с няколко пейки и дискотеки срещу тях.
Честно казано,може би се дължи на факта,че бях с не особено либерална в това отношение компания, и дори не успях да се засека с Никола,въпреки че бяхме там по едно и също време,но така е по-добре. Така или иначе нямаше да излезна с него или нещо такова,просто щях да мина и да му кажа "здрасти"  . Все едно не мога да си му го кажа и като сме в София. 
Хотелът ни... беше малък и семеен,в общи линии. Кухнята беше добра,единствено порциите на повечето неща бяха огромни.
О да,забравих. Пак си харесах сервитьорче. Не,не се забих с него,този път. Някак останах обезкуражена,когато видях една от колежките му да се навърта около него,а и той изглеждаше сериозно момче,затова реших да не го занимавам. Въпреки,че все още не мога да си обясня защо постоянно гледаше към нашата маса. Но както и да е. Името му беше Роби. Взех си последната касова бележка от него. Беше различно хубав,с голямо,голямо чело,плътни устни и .. не мога да разчета очите му,но наистина беше сладък,хубав и ... някак сериозен,въпреки,че пускаше някакви майтапи. Ще ми се да бях научила и коя зодия е,но като се замисля,едва ли сега това щеше да има някакво значение.
През голяма част от времето,прекарано в Китен,мислех за Турция. И как има толкова много разлики,но и някои плашещи прилики.. за които сега точно не мога да се сетя .
Но имаше плажна ивица. Това беше ново. Иначе пак имахме много хубав изглед към морето,пак към бряг без плажна ивица,само камъни.
Всяка вечер излизахме .. почти по едно и също време,обикаляхме малкият център заедно с Ричка(мини пинчера,който успя да притесни целия хотел)
Ядох няколко вечер сладолед Raffу с горски плодове.. защото е един от най-вкусните и има парчета плод.Особено последният,който си взех беше с малина,къпина и боровинка вътре... мм.
Иначе цялото море го изкарах на салати и сирене в пергамент. Мда,представлява запечено сирене с резен домат отгоре и червен пипер. Изключително вкусно и леко. Беше единственото нещо,което можех да изям без проблем,без след това да ми е тежко. И да съм наядена.
Когато се върнахме в Пловдив... хм,затъпях и настинах,на всичкото отгоре. Сега от време на време имам зверската кашлица, тук там и някой сопол,но иначе ... Добре ми е в София.
Чувствах се... не на място,в Пловдив. Исках много да се видя със Стеф,но се оказа,че тя имала работа през уикенда и .. не успяхме да се видим. Но има голяма вероятност тя дойде в София.
Което ме подсеща,че Лайчо ме покани в Гърция и аз много,ама много искам да отида,но има няколко проблема. Един от тях е,че ми е необходим подписа на баща ми,вторият е,че Лайчо е момче и майка ми се притеснява,нищо,че ще сме с родителите му... Тъпо малко. Но това не означава,че не биха могли да ме пуснат.
Както и да е .
Има няколко вероятности за този месец,който на мен ми се струва като октомври,не като август.
Някак тези 20 градуса в момента и тези облаци и този вятър... не ми се нравят. Лятото е прекалено кратко. А целият август ще е дъждовен.... за жалост.
Имам две синки на ръцете,които не знам от какво са,както и едно сериозно прежулване до реброто,от вчера бънджито в парка (батут) ... И много сериозни спомени,които нахлуват в главата ми,щом погледна през прозореца.... толкова много,че съвсем ме объркват. Но иначе съм добре. Ще се оправя.
Казаха ми,че съм се стопила напълно,но на мен някак невероятно ми се струва.
Но сигурно е защото половин месец го карам на салати и леки неща. Въпреки,че в момента си варя макарони,защото много ми се яде..точно макарони. Но нищо.
Имам два проекта,като единият е за щампа на тениска и трябва да го започна и завърша днес,за да може да стане навреме. Другият е за детска стая,по-сериозен и иска повече внимание.
Но ще се справя. Знам,че ще се справя.
Харесала съм си една страхотно сладка Motorola , за която ще събирам пари и най-сериозно възнамерявам да си я взема. Така или иначе след проекта с детската стая ще гледам едно малко дете за няколко часа,което си е друг вид работа,за която ще ми плащат. Ще спестя издръжката си от септември месец за практиката, а с тази от август ще си платя телефона (най-накрая!),ще си купя едно или две неща,зависи колко пари ще ми останат - като дрехи за училище. Тоест поне един чифт нови дънки и може би една блузка или чанта,зависи какво открия.
Дано...дано...годината ми да е уникална. От сега си го пожелавам,защото зловещото чувство,че е октомври месец не ме напуска. Въпреки,че е едва началото на август.

Скоро ще се навърши една година.Все още не съм забравила. Колкото и странно да ви звучи,друго щеше да е,ако бяхте там... а за мен беше и по-силно. 

Come and catch a fire baby, don't let me fade away, don't let me fade away ..~


Чувствам се жива.
Почувствах лек летен полъх,когато видях часовника си онази сутрин,осъзнавайки,че е по лятно време... Пиех си млякото с нескафе,гледах изгрева и се почувствах...почувствах лятото. 
Махнах снежният човек и пожеланието за весела Коледа над леглото си,просто защото,вече не беше зима. Тя си бе тръгнала.И най-накрая дойде слънцето,което да гали косите ни и да ни дарява с тен.. 
Усмихвам се. Слушам летни песни.Чувствам се така,сякаш в момента съм на път за някое райско местенце,някой плаж,с много палми и прекрасни моменти.Пък и без палмите,пак ще се порадвам на морето. 
Купих си блуза с мотиви като от пристанище - морето,тъмното синьо,бялото и малката златна устна,долу в края на блузата. Моряци. Всичко е луднало по тези гами - червено,тъмно синьо и бяло,а на някои места и златно - но само като допълнение. 
Знаците за пристигането на лятото са навсякъде - съзрях вълни в облаците. Видях се с хора от Варна,с които прекарахме заедно една страхотна почивка. Слушам такива песни. 
Около мен е пълно с усмивки, а слънчевите лъчи се прокрадват навсякъде,озаряващи нас и ежедневието ни ... 
Пролетният дъжд се носи заедно с дъгата,а цветовете в нея - колко красиви и нежни са те! 
Красотата и удоволствието от това да си удовлетворен и щастлив ... 

Кушадасъ,снимка от централният плаж,направена от неизвестен автор.Много ми хареса,надявам се и на вас.

Отдавна не съм допълвала песъчинките във вечният ми часовник на времето.Отдавна не съм писала за Турция. Може би не съм ви разказала достатъчно лично чувствата си? Нямам представа. Факт,обаче - сега отново при мен достигна една муза,дошла от един друг прекрасен блог .. записах го в дневника си и ..реших да го споделя с вас,в този късен час.


А той си остана там,в онова лято.В онзи хотел.В този момент той ме целуна скромно по бузата.
В следващият вече ме поглъщаше.На мен ми харесваше.Адски много ми харесваше!Исках този миг да продължи,да бъде цял живот.Не исках да спира.В известен смисъл той продължи.А сега го повтарям всеки ден и всяка нощ.
А ние стоим там,до скалите. И вълните се разбиват в бетонният бряг на хотела.Тогава почти не ги чувах.Бях толкова вглъбена..в страстта.
Усетих се,че трябва да вървя,защото ще ме търсят.Усетих се.Късно,може би.Навлякох си неприятности.
Бих ли го повторила?Ако сега се върна обратно в този момент,докато ме търсят - бих ли рискувала отново?
Щях ли да опитам от истинската страст отново?Ако знаех,че след това няма да я открия и ще я търся дълго време? 
Щях ли?
Определено бих го повторила. 


Радвам се,че тази вечер попаднах на вдъхновяващи неща. Хареса ми описаното от Red butterfly. Хареса ми идеята. Но направих собствена интерпретация на спомените си. Досега не го бях правила по този начин.

Събудиха ни рано,към 6:30-7 часа, за закуска. Спахме като къпани,след изморителната нощ в автобуса. 
Слънцето бе почти изгряло, осветило небето, оставящо вече блясъци върху гладката,чиста вода на Егея. Терасата в стаята ни,както предполагам почти всички стаи в хотела, ни предлагаше прекрасна панорамна гледка към цялото Егейско море,както и към доста голяма част от хотела,който беше много красив.
Когато за първи път влязохме в стаята си,не останахме много очаровани. За хотел 4 звезди, стаите му не бяха нещо особено, спрямо българските хотели. Когато казахме мнението си по въпроса на баща ми и Красито,те обясниха,че хотелът е стар, както и,че звездите не идват от обзавеждането, а от услугите,кухнята и като цяло забавленията,които той предлага.
Първата ни разходка из хотела беше станала още предишният ден, и наистина бяхме много впечатлени от огромната площ,добре поддържаната градина с много цветя и обстановката,като цяло. Морето ни обгръщаше хотела, а собственият плаж, в комплект с двата басейна бяха добре направени, с топла вода (беше много топло,както вече казах, но ние бързо свикнахме със средната температура от 38-39-40 градуса, защото и в Пловдив беше същото..почти)
Персоналът беше много дружелюбен, и то искрено - не беше фалшиво, само защото сме си платили. Просто хората бяха такива - усмихнати, ведри, дружелюбни,повечето.
Облякохме се и с любопитство слязохме долу за закуска - беше ни интересно какво ли сервират тогава, след вчерашните вкусотии и общо взето някои неща,които въобще не знаехме...
Имаше зеленчуци,плодове,зърнени закуски, мляко, чай (от растението чай,някакво специално растение, което всъщност се казваше така и явно оттам идвало всичко,свързано с чая)
Е, определено се впечатлих за зърнените закуски, защото като цяло аз съм маниячка - много ги обичам и бързо ги изяждам ;д . Имаше и хлебчета - с ядки, без ядки, подправки и обикновенни.. имаше и специални малки маргаринчета,които бяха без холестерол и не вредяха на сърцето.. Изобщо имаше толкова много неща,че човек .. спокойно може да чревоугодничи.
След това отидохме на плаж - въпреки,че ние с Деси се разхождахме доста и като цяло веднага забелязахме един човек - той беше на бара и постоянно се лигавеше заедно с нас, заради което му дадохме и прякор - Хепи. Защото винаги беше щастлив. И винаги се лигавеше, правеше смешни муцуни, говорееше (простотии,предполагам) на турски и ние не го разбирахме. Знаеше замо "Здрасти, как си? Добрее" и всеки път го повтаряше,когато минехме покрай него или той покрай нас. Беше голям смях - сам си отговаряше на въпроса, който едва ли разбираше ;д
В началото се тръшкахме малко (тоест Десс) , защото нямахме компютър и ни беше малко скучно понякога. Не гледахме много телевизия - какво да му гледаш на БНТ сат?
И се наложи да свикнем на живот..напълно изолиран,почти - без телефони,защото нямахме роуминг, без компютър,защото нямахме такъв и това беше добре; и без телевизия,почти - понякога пускахме да видим новините, да погледнем какво става в нашата държава, въпреки,че през цялото време имахме чувството,че сме в България - което показва колко гостоприемни са турците като народ, за да те накарат да се чувстваш като у дома си.
Често излизахме вечер на терасата, а бяхме и до късно навън - обикаляйки двора,гледайки хората и лигавейки се - особено на хората с гъсти мустаци. Нямам представа защо,но ни бяха адски смешни.
Разглеждах с интерес всичко около мен. Първото ми впечатление от стаята донякъде беше и заради простичките картини с акварел,които бяха закачени на стената. Е, винаги забелязвам тези неща,няма как. Трябва да отбележа, че бяха приятни, но простички - цветенца - при нас бяха три и в двете картини, сега като гледам снимки от хотела, явно във всяка стая са такива. Явно беше един автор. В лобито имаше една голяма - беше изгрев, и май беше нарисувана част от панорамна гледка от Птичият остров - Кушадасъ.
Първият ден беше основно разузнаване, проучване, интерес.
В понеделник, 23.08.2010, имахме екскурзия до античният град Ефес.Събудиха ни по-рано,защото трябваше да потеглим с автобус в 7:30ч., което означаваше, че трябва да закусим и да се подготвим с бутилки вода,като всичко това изискваше малко повече време. 
Потеглихме и беше сравнително кратък път - 30 мин. Слизайки от автобуса,ни раздадоха електронни билети,като аз все още пазя моят. Влязохме с тях през автомати,точно както е софийското метро - само че билетите бяха по-големи. 
След входа,който ми напомни на дома, другото,което ми направи впечатление бе земята - чакълеста и суха. Създаде ми странно чувство - познато и някак .. не мога да го опиша точно.Всичко ми беше много интересно,все пак това беше първото ми излизане извън България.
Първата забележителност,бе нещо като заседателна зала,в която са обсъждали както проблеми от бита,така и по-сериозни,новъведения и закони. Там забелязахме Красавеца.Той беше типичен американец - познахме по групата му и по екскурзоводката,която им говореше на английски. Рус, явно светли очи, скейтърска мода и отчаяно изражение - беше му много скучно . На всички забележителности,които спираха да разгледат по-обстойно той намираше къде да седне.. и се прозяваше поне няколко пъти.
Ние вървяхме в жегата, дразнехме се малко на нашата екскурзоводка, защото.. беше малко странно, но добра жена, в общи линии. Живяла в България, мисля че беше в Кърджали.. но не помня много добре, беше нещо с "К" . Така де, бяхме заети да гледаме Красавеца. Беше много хубав,наистина.
По-млад двойник на Раян Шеклер>  (гугни го, известен скейтър, много точно оприличаващ и нашият млад представител) . Освен по модата,той имаше доста рани, явно наистина кара, а не е само почитател. Може и да е бил байкър де, но според мен наблягаше на скейта..
И така.. бяхме в захлас и пропуснахме няколко от разказите, но един запомних много ясно,защото ме впечатли.
Става въпрос за тогавашната богиня Нике. Беше изобразена много странно за тогавашните представи - в полу анфас, иначе казано леко извърнато тяло, интересна поза, показваща,че богинята сякаш се "свързва" с небесните сили. Е, тогава хората са вярвали в много неща.
И така всъщност нейната поза и име, вдъхновили млад дизайнер на обувки,който впоследствие,след като спечелил конкурс, създал марката Nike,с известният и знак,който идва точно от тази поза. Както и името,разбира се. :) Поредното доказателство,че миналото говори и за бъдещето ..
Имаше доста внушителни сгради, които дори почти порутени, навяваха чувство за величие. Снимката вдясно: изглед към Пританеона, зданието на тогавашната общинска управа.
Видяхме и фонтанът на Палио - чиято вода стигала до него чрез аквадукт, чрез трите независими източника - реки. Цялата система била много сложно разклонена,направена от кирпичени тръби.Бил украсен,разбира се,с много статуи, група от които все още се пазят в музея,посветен на Ефес. Имаше някои много добре съхранени антични релефи.Е,разбира се,времето е нанесло свойте щети и някои от тях бяха прототипи на оригиналите, които се пазеха в музея. Предполагах,че са под специални условия, все пак колко хиляди години.. Нито един от античните материали не може да изържи - все пак природните условия са си казали думата.
< Това е част от статуя.По-точно останките от нея. Но любопитното е изобразеното земно кълбо,което за тогавашният народ  се е възприемало като кръгло,въпреки споровете на други народи,че земята е плоска.
Имаше много хора,които въпреки адската жега (тогава сигурно беше повече от 40 градуса), бяха там и непрекъснато снимаха (естествено по-голямата група от хора с фотоапарати,бяха виетнамци или китайци. Това за тях е нормално..както и за нас,всъщност.)
Навсякъде около нас чувахме какви ли не езици,които ми се сториха повече от десет - японски,турски, английски - американски и британски и още много други,които дори не можах да разпозная.
Голямата сграда,която се очертава на по-заден фон,всъщност е известната библиотека на Селсиус (Целс).
Внушителният паметник на изкуството,за съжаление не беше много добре съхранен, цялото антично писание в нея бе изгубено.Голяма загуба,наистина.
Все пак беше внушителна гледка, особено да застанеш под нея и да се запиташ колко ли огромна е била, колко ли книги е побирала... Какво ли е било да бъдеш вътре в нея.. От кой се е охранявала, каква е била политиката - можело ли е да взимаш книги,както сега.. Беше си интересно да видиш една различна култура. И толкова много съвременни хора. Толкова различни и толкова еднакви.
 Ето ни и пред нея (момичето с лилавата тениска и странното изражение съм аз,.. не обръщайте внимание,че съм зле излязла.. принципно бях адски изморена от жегата и изпотена.. и да. )
Обективът е запечатал само "мъдростта" , от цялата статуя на мъдростта.
По тавана имаше много елементи,които се сливаха с орнаментите по великолепните високи колони,които все още поддържаха останките.
Прибрахме се направо за обяд,което беше към 13:30, ако не и по-късно. Вече раздигаха масите,значи по-късно предполагам. Трябваше бързо да обядваме, поради което аз и не ядох много,колкото пих вода :д . Създадохме си традицията да обикаляме хотела, да разузнаваме и да си говорим за всякакви неща. Споделяхме си много. Това,че ни липсваше всякаква връзка с България ни помогна да се сближим, да си говорим за много неща. Така или иначе,тя знае достатъчно,за да мога да и споделя :) . Както и тя на мен. Смеехме се на простотиите.
В този ден опитах капучиното.Дотогава не бях пила, тъй като принципно не пиех никакво кафе.Тогава опитах, защото нямаше шоколад в машината. Сложих му три захарчета,които бяха на кубчета,не в пакети . По-бързо се разтваряха,от колкото другите,което ми направи впечатление. Беше вкусно и ми хареса. Оттам насетне вече съм официалната любителка на капучиното.
Онова капучино имаше превъзходен мек вкус, който толкова ми се услади,че започнах да пия всеки ден,по няколко пъти. Това направи впечатление на Красито. Малко се възмути,което пък внесе смут и в мен, затова започнах да си позволявам по-малко неща пред нея. По-малко волности,по-сдържана. И беше добре.
По-късно вечерта, след няколко потопвания в басейна, погледахме малко вечерното шоу и се посмяхме, заедно с другите. Беше забавно.


Всичко там беше по някакъв начин различно.С няколко идеи по-идеално. Съвършенно,един вид,защото те кара да забравиш за каквито и проблеми да си имал,преди да отидеш там. Цялата обстановка... всичко излъчваше едно спокойствие, подканящо те и ти да се успокоиш,ако си бил изнервен. Блаженство. Това беше основното чувство през цялото време,което ме напусна чак,когато излязохме от територията на хотела.