"tic-tic-tic, That's the sound of your life, running out.""Винаги ще бъда до теб. " Звучи ли ви познато? А звучи ли ви к-л-и-ш-и-р-а-н-о ? Е, добро утро народе! Това влиза в топ листа на най-ангажиращите реплики. "Винаги ще те обичам"
А знаеш ли, че омразата граничи с любовта?
Животът си минава, а ти си се вкопчил само в един човек. Това е толкова егоистично. Самата мисъл - да изискваш от някой винаги да е до теб, винаги да те обича, винаги да ти е приятел, винаги.
Винаги.
Просто не става.Защото нищо не е вечно. Ядосваш се,че някой не ти е приятел? А ти приятел ли си ?
Приключих с мъката.Тя не ми е приятел,right?
Твоят живот. Твоята отговорност.Ти,си ти. Никой друг няма да поеме грижите вместо теб - кой ще отговаря за това дали дишаш, гледаш,спиш ? Вече не си дете. Поеми това,което можеш и вземи най-доброто от него.Дават ти захар?Подслади си кафето/чая. Дават ти сол? Овкуси си супата.
Лимони? И лимонов пай става,не само лимонада!
Виждате ли, аз не се съмнявам,че сте лоялни приятели.Просто не вярвам,че винаги можеш да поддържаш абсолютно същата връзка с някой - тя винаги се изменя,винаги придобива нов вид.
Няма лошо или добро на този свят. Всичко е въпрос на възприемане. И е време да живееш ден за ден. Защо ли?
"..Липсата на страх се дължеше отчасти на слабото му въображение,но също и на факта,че той беше един от редките индивиди,абсолютно фокусирани във времето.
Повечето хора не са. Те изживяват живота си подобно на времево петно,размито около точката,в която се намира тялото им - или в очакване на бъдещето,или вкопчени в миналото си. Такива хора обикновено са толкова заети да разсъждават какво ще се случи утре,че единственият начин да научат какво се случва днес е като се върнат по-късно,за да хвърлят едно око. Повечето живеят по тоя начин. Те умеят да се страхуват, защото дълбоко, на подсъзнателно ниво, знаят какво ще им се случи после.За тях то вече се случва." Т.Пратчет
Колко точно определение за мен.Винаги съм завеяна... някъде далеч,в моят собствен свят. И знам какво ще се случи после.За да имам време да си подготвя реакцията.
Така ми харесва. Лутането във времената винаги е интересно и интелигентно занимание. Освен това ти дава добра възможност да прецениш реакцията си. Защото дълбоко в теб,ти вече знаеш какво ще се случи.
Времето е нещо сложно и съвсем понятно - какво представля всъщност то? Циферблата е просто начин за правилна ориентация. А защо съществуват годините, месеците,вековете? Нима всичко трябва да се датира? Понякога наистина се объркваш - хващаш се как използваш терминът "време" доста често. И всеки път и kinda различно,нали ? The same,but different .
Кратък,но искрено объркващ пост. Enjoy.
