яну
23
Слънцето бе почти изгряло, осветило небето, оставящо вече блясъци върху гладката,чиста вода на Егея. Терасата в стаята ни,както предполагам почти всички стаи в хотела, ни предлагаше прекрасна панорамна гледка към цялото Егейско море,както и към доста голяма част от хотела,който беше много красив.
Когато за първи път влязохме в стаята си,не останахме много очаровани. За хотел 4 звезди, стаите му не бяха нещо особено, спрямо българските хотели. Когато казахме мнението си по въпроса на баща ми и Красито,те обясниха,че хотелът е стар, както и,че звездите не идват от обзавеждането, а от услугите,кухнята и като цяло забавленията,които той предлага.
Първата ни разходка из хотела беше станала още предишният ден, и наистина бяхме много впечатлени от огромната площ,добре поддържаната градина с много цветя и обстановката,като цяло. Морето ни обгръщаше хотела, а собственият плаж, в комплект с двата басейна бяха добре направени, с топла вода (беше много топло,както вече казах, но ние бързо свикнахме със средната температура от 38-39-40 градуса, защото и в Пловдив беше същото..почти)
Персоналът беше много дружелюбен, и то искрено - не беше фалшиво, само защото сме си платили. Просто хората бяха такива - усмихнати, ведри, дружелюбни,повечето.
Облякохме се и с любопитство слязохме долу за закуска - беше ни интересно какво ли сервират тогава, след вчерашните вкусотии и общо взето някои неща,които въобще не знаехме...
Имаше зеленчуци,плодове,зърнени закуски, мляко, чай (от растението чай,някакво специално растение, което всъщност се казваше така и явно оттам идвало всичко,свързано с чая)
Е, определено се впечатлих за зърнените закуски, защото като цяло аз съм маниячка - много ги обичам и бързо ги изяждам ;д . Имаше и хлебчета - с ядки, без ядки, подправки и обикновенни.. имаше и специални малки маргаринчета,които бяха без холестерол и не вредяха на сърцето.. Изобщо имаше толкова много неща,че човек .. спокойно може да чревоугодничи.
След това отидохме на плаж - въпреки,че ние с Деси се разхождахме доста и като цяло веднага забелязахме един човек - той беше на бара и постоянно се лигавеше заедно с нас, заради което му дадохме и прякор - Хепи. Защото винаги беше щастлив. И винаги се лигавеше, правеше смешни муцуни, говорееше (простотии,предполагам) на турски и ние не го разбирахме. Знаеше замо "Здрасти, как си? Добрее" и всеки път го повтаряше,когато минехме покрай него или той покрай нас. Беше голям смях - сам си отговаряше на въпроса, който едва ли разбираше ;д
В началото се тръшкахме малко (тоест Десс) , защото нямахме компютър и ни беше малко скучно понякога. Не гледахме много телевизия - какво да му гледаш на БНТ сат?
И се наложи да свикнем на живот..напълно изолиран,почти - без телефони,защото нямахме роуминг, без компютър,защото нямахме такъв и това беше добре; и без телевизия,почти - понякога пускахме да видим новините, да погледнем какво става в нашата държава, въпреки,че през цялото време имахме чувството,че сме в България - което показва колко гостоприемни са турците като народ, за да те накарат да се чувстваш като у дома си.
Често излизахме вечер на терасата, а бяхме и до късно навън - обикаляйки двора,гледайки хората и лигавейки се - особено на хората с гъсти мустаци. Нямам представа защо,но ни бяха адски смешни.
Разглеждах с интерес всичко около мен. Първото ми впечатление от стаята донякъде беше и заради простичките картини с акварел,които бяха закачени на стената. Е, винаги забелязвам тези неща,няма как. Трябва да отбележа, че бяха приятни, но простички - цветенца - при нас бяха три и в двете картини, сега като гледам снимки от хотела, явно във всяка стая са такива. Явно беше един автор. В лобито имаше една голяма - беше изгрев, и май беше нарисувана част от панорамна гледка от Птичият остров - Кушадасъ.
Първият ден беше основно разузнаване, проучване, интерес.
В понеделник, 23.08.2010, имахме екскурзия до античният град Ефес.Събудиха ни по-рано,защото трябваше да потеглим с автобус в 7:30ч., което означаваше, че трябва да закусим и да се подготвим с бутилки вода,като всичко това изискваше малко повече време.
Потеглихме и беше сравнително кратък път - 30 мин. Слизайки от автобуса,ни раздадоха електронни билети,като аз все още пазя моят. Влязохме с тях през автомати,точно както е софийското метро - само че билетите бяха по-големи.
След входа,който ми напомни на дома, другото,което ми направи впечатление бе земята - чакълеста и суха. Създаде ми странно чувство - познато и някак .. не мога да го опиша точно.Всичко ми беше много интересно,все пак това беше първото ми излизане извън България.
Първата забележителност,бе нещо като заседателна зала,в която са обсъждали както проблеми от бита,така и по-сериозни,новъведения и закони. Там забелязахме Красавеца.Той беше типичен американец - познахме по групата му и по екскурзоводката,която им говореше на английски. Рус, явно светли очи, скейтърска мода и отчаяно изражение - беше му много скучно . На всички забележителности,които спираха да разгледат по-обстойно той намираше къде да седне.. и се прозяваше поне няколко пъти.
Ние вървяхме в жегата, дразнехме се малко на нашата екскурзоводка, защото.. беше малко странно, но добра жена, в общи линии. Живяла в България, мисля че беше в Кърджали.. но не помня много добре, беше нещо с "К" . Така де, бяхме заети да гледаме Красавеца. Беше много хубав,наистина.
И така.. бяхме в захлас и пропуснахме няколко от разказите, но един запомних много ясно,защото ме впечатли.
Става въпрос за тогавашната богиня Нике. Беше изобразена много странно за тогавашните представи - в полу анфас, иначе казано леко извърнато тяло, интересна поза, показваща,че богинята сякаш се "свързва" с небесните сили. Е, тогава хората са вярвали в много неща.
И така всъщност нейната поза и име, вдъхновили млад дизайнер на обувки,който впоследствие,след като спечелил конкурс, създал марката Nike,с известният и знак,който идва точно от тази поза. Както и името,разбира се. :) Поредното доказателство,че миналото говори и за бъдещето ..
Имаше доста внушителни сгради, които дори почти порутени, навяваха чувство за величие. Снимката вдясно: изглед към Пританеона, зданието на тогавашната общинска управа.Видяхме и фонтанът на Палио - чиято вода стигала до него чрез аквадукт, чрез трите независими източника - реки. Цялата система била много сложно разклонена,направена от кирпичени тръби.Бил украсен,разбира се,с много статуи, група от които все още се пазят в музея,посветен на Ефес. Имаше някои много добре съхранени антични релефи.Е,разбира се,времето е нанесло свойте щети и някои от тях бяха прототипи на оригиналите, които се пазеха в музея. Предполагах,че са под специални условия, все пак колко хиляди години.. Нито един от античните материали не може да изържи - все пак природните условия са си казали думата.
< Това е част от статуя.По-точно останките от нея. Но любопитното е изобразеното земно кълбо,което за тогавашният народ се е възприемало като кръгло,въпреки споровете на други народи,че земята е плоска.Имаше много хора,които въпреки адската жега (тогава сигурно беше повече от 40 градуса), бяха там и непрекъснато снимаха (естествено по-голямата група от хора с фотоапарати,бяха виетнамци или китайци. Това за тях е нормално..както и за нас,всъщност.)
Навсякъде около нас чувахме какви ли не езици,които ми се сториха повече от десет - японски,турски, английски - американски и британски и още много други,които дори не можах да разпозная.Голямата сграда,която се очертава на по-заден фон,всъщност е известната библиотека на Селсиус (Целс).
Внушителният паметник на изкуството,за съжаление не беше много добре съхранен, цялото антично писание в нея бе изгубено.Голяма загуба,наистина.
Все пак беше внушителна гледка, особено да застанеш под нея и да се запиташ колко ли огромна е била, колко ли книги е побирала... Какво ли е било да бъдеш вътре в нея.. От кой се е охранявала, каква е била политиката - можело ли е да взимаш книги,както сега.. Беше си интересно да видиш една различна култура. И толкова много съвременни хора. Толкова различни и толкова еднакви.Ето ни и пред нея (момичето с лилавата тениска и странното изражение съм аз,.. не обръщайте внимание,че съм зле излязла.. принципно бях адски изморена от жегата и изпотена.. и да. )
Обективът е запечатал само "мъдростта" , от цялата статуя на мъдростта.
По тавана имаше много елементи,които се сливаха с орнаментите по великолепните високи колони,които все още поддържаха останките.
Прибрахме се направо за обяд,което беше към 13:30, ако не и по-късно. Вече раздигаха масите,значи по-късно предполагам. Трябваше бързо да обядваме, поради което аз и не ядох много,колкото пих вода :д . Създадохме си традицията да обикаляме хотела, да разузнаваме и да си говорим за всякакви неща. Споделяхме си много. Това,че ни липсваше всякаква връзка с България ни помогна да се сближим, да си говорим за много неща. Така или иначе,тя знае достатъчно,за да мога да и споделя :) . Както и тя на мен. Смеехме се на простотиите.
В този ден опитах капучиното.Дотогава не бях пила, тъй като принципно не пиех никакво кафе.Тогава опитах, защото нямаше шоколад в машината. Сложих му три захарчета,които бяха на кубчета,не в пакети . По-бързо се разтваряха,от колкото другите,което ми направи впечатление. Беше вкусно и ми хареса. Оттам насетне вече съм официалната любителка на капучиното.
Онова капучино имаше превъзходен мек вкус, който толкова ми се услади,че започнах да пия всеки ден,по няколко пъти. Това направи впечатление на Красито. Малко се възмути,което пък внесе смут и в мен, затова започнах да си позволявам по-малко неща пред нея. По-малко волности,по-сдържана. И беше добре.
По-късно вечерта, след няколко потопвания в басейна, погледахме малко вечерното шоу и се посмяхме, заедно с другите. Беше забавно.
Всичко там беше по някакъв начин различно.С няколко идеи по-идеално. Съвършенно,един вид,защото те кара да забравиш за каквито и проблеми да си имал,преди да отидеш там. Цялата обстановка... всичко излъчваше едно спокойствие, подканящо те и ти да се успокоиш,ако си бил изнервен. Блаженство. Това беше основното чувство през цялото време,което ме напусна чак,когато излязохме от територията на хотела.
To be continued ..
