дек
10
Намерих това в едно списание.Впечатли ме.Не ме интересува дали някой ще каже,че съм го преписала или нещо друго.Харесва ми, затова го публикувам.Точка!
След 30 часа полет от София до Мелбърн,най-накрая пристигнах в неизвестната за мен Австралия. След час и половина на границата,мащабно изследване на целия багаж,поводите да бъда толкова далече от дома,убедих австралийските гранични власти да ме пуснат. На "Пристигащи" ме чакаше Дейвид,организатор на цялото турне и пътуванията между градовете,в които трябваше да свиря.
След двудневна почивка от пътуването и часовата разлика, отлетяхме за Аделаида(родния град на AC/DC). Това беше първата ми среща с австралийската публика. Бях чувал,че австралийците са много отворени към света и музиката от всички стилове. Това беше и повода да са толкова добре настроени.
Програмата ми включваше Пърт и Сидни и за още четири незабравими сета.
Пърт е страхотен модерен град,на брега на Индийския океан,нещо средно между Лондон и Ню Йорк, но много по-топъл и спокоен.След вдъхновителната разходка из града и плажната ивица,гъмжаща от сърфисти,спряхме в 'Little Creatures' - бирария захранвана директно от тръбите на завода за вълшебната напитка.
На сутринта след участието ми в Пърт,се качихме на самолета за Сидни и след седемчасов полет се озовах в един от най-красивите и оживени градове в Австралия.След кратък сън,успях да изляза по-рано и да обиколя града.Минахме през централния парк на Сидни,където се събират всички млади хора,за да се порадват на зелената морава и да нагласят плановете за вечерта. Привечер успях да видя и Операта в Сидни.Едно от най-мечтаните места за мен,се оказа на метър разстояние. С изненада открих,че предстои интерактивна изложба на Брайън Ино - "77 милиона картини". След приключението в дигитални картини и магически звуци привърши, излязохме навън и за пореден път се смаях от случващото се.
Изложбата продължаваше с прожекция на преливащи се картини, този път върху самата опера,посредством мощни прожектори, поставени от двете страни на пристанището.Неописуема гледка...
По време на учстията ми направи огромно впечатление интересът на хората към албума ми като Балкански - "Кукер". Последният стана собственост на българка,която живее със семейството си от 10 години в Сидни и успя да я върне за малко в родината й. На следващия ден се завърнахме в Мелбърн,отново ме чакаха тридесет часа във въздуха обратно към родината,но това не ме натъжи,тъй като всички ме увериха,че ще се върна съвсем скоро за още едно музикално пътешествие.
Това е силата на музиката - изпарява границите между държави,континенти, хора и разстояния, а аз нямам търпение да се завърна в родината на кенгуруто и добрите хора.
