дек
16
Ще ми се всичко да бе по-различно, но не е ...
Продължавам да търся себе си...между милиони други души...
На Земята има приблизително 6,470,818,671 души. Някои се крият под собствената си паника...Други търсят приятели. Трети лъжат просто за да мине деня. Други са във война с доброто. Някои са добри, но с лоши постъпки. 6 милиарда хора по света. 6 милиарда души.
И понякога...всичко,което искаш е... един-единствен!
И какво следва тогава?Какво правим,за да го открием ? - чакаме той да ни намери ? Оправдаваме се , че изчакваме подходящия момент ? (Е, той едва ли ще дойде!) Или пък ние тръгваме на дълъг път, в търсене на човека, с който ни е "писано" да бъдем ? А някои..някои просто не са осъзнали,че имат нужда от такъв човек....
Любовта и отношенията са нещо толкова сложно,че дори съвременният човек не може да отговори точно на този вечен въпрос - Какво всъщност е Любовта?
И понеже човек задава въпроси за всичко, което не разбира или което го вълнува, то Любовта определено е една доста сложна тема, по която са се писали хиляди романи, книги, истории , предположения...Какво ли не.
И оттам следва: щом Любовта е толкова сложно нещо, а отношенията между хората рядко биват разбирани... Следва и това, че чувствата, така наречените "чувства" определено се сменят - когато се разочароваме от даден човек , ние започваме да търсим, подсъзнателно или не, някой друг обект. И това е съвсем логично - защо ще се задържаме упорито като магарета на някакво си същество, което явно не мисли като нас?
Няма как да не се запитам - изразът "Докато смъртта ни раздели" не е ли скрито, бъдещо табу?
Защо на сватбите постоянно се говори за вечната, неразделната любов, след като тя в някои случаи изобщо не съществува?
