яну
09
21.08.2010Пристигнахме. Най-накрая пристигнахме.Първа реакция: хотелът е повече от огромен! След 18 часов път с автобус, ние бяхме изтощени и мечтаехме за нормални легла, след недостигът на сън,опитал да се осъществи върху седелките.
Които бяха твърди и с неудобни форми. Както и да е, през по-голямата част от пътя гледах нощта над Турция. Но нека да ви разкажа всичко от самото начало.
Тръгнахме от Пловдив в 17:30ч, от бензиностанция ОМВ. До залез слънце тъкмо бяхме стигнали близо до Капитан Андреево.Вече бе започнало да се стъмва. Към 21ч приблизително бяхме на самата граница.
На Българската граница трябваше да ксерокопираме разрешението за напускане на страната, дадено от майка ми.След като ни упътиха къде се намира ксерокса, дадохме паспортите за проверка и преминахме. Автобусът ни взе, и буквално след 2 минути (а сигурно и по-малко) ни паркира на Турската.
След като преминахме и Турската граница, продължихме по пътя си нормално. Пред нас слава Богу нямаше други автобуси,нито камиони, така че за около 20-30 мин минахме и през двете граници, целият ни автобус. След като минахме Българо-турската граница (на мен ми беше изключително интересно)... поставиха ни печати с датата,като след това просто мина човек да ги провери.
Към 1ч през нощта ни събудиха, за да слезем от автобуса.Бяхме стигнали до пристанището.Преди това бяхме направили няколко почивки,като една от тях беше до големите супермаркети Kipa.
Когато краката ми усетиха подът на ферибота,се почувствах адски странно. Всъщност тъкмо бях заспала, когато ни събудиха да слизаме и отначало доста негодувах.
На самият ферибот беше хладно.От едното пристанище до другото се стигаше за 25 минути, през които ние гледахме двата бряга - които всъщност бяха Европа и Азия.
Минавайки Дарданелите, се замислих колко всъщност е красиво .. както и що за мощна машина е фериботът,щом превозва автобуси,хора и животни (имаше около 20-ина крави,които се бяха сгушили...когато ги видях дори се стреснах,защото те не издаваха почти никакъв шум)
Гледайки как машината пори водите на протока,вдишвах свежият нощен въздух,ободряващ ме след жегата, насъбрана още от България. Впрочем, в автобуса беше хладно от климатика,но друго си беше този бриз..
Или вятър. Беше доста ветровито. Събуди ни. Малко се намусих,защото тъкмо се бях настанила удобно,така че да заспя.. Но пък това ми се отрази добре и след това бях свежа дълго време. Размишлявах за приключенията,които ми предстоят и нямах търпение да пристигнем и да се запозная с обстановката,която ще ме заобикаля в следващите дни. Нямах търпение да видя културата им, да вкуся храната им (която беше невероятна) , да чуя езикът им и да усетя всичката емоция, която излъчваха.
Вятър в косите.. и мечти в очите,както се казва.
Когато наближихме Азия,ни казаха да се качим обратно в автобуса,за да можем да продължим към целта.
Представяте ли си, 25 минути .. толкова му е необходимо на човек да отиде на друг континент. Зависи къде се намира де.
След което,продължихме по пътя си. Минахме още няколко града, след което аз заспах и си спомням само изгрева,когато вече спирахме на турските светофари,които бяха бели, с жълти и черни контури. Сигналните цветове бяха същите. Час или,малко повече, преди да пристигнем в Кушадъсъ спряхме за последна почивка. Това беше към 6-7 часа рано сутринта. Направиха ни кафе или,който не пие кафе, чай. Аз,Деси и Краси пихме чай. Качихме се в автобуса за последно превозване до хотела. Аз сънувах легла и меки възглавници. Да.. Логично - твърдите неудобни седалки .... бяха.. неудобни.
Пристигайки в хотела,започнахме с разносването на куфарите и чантите, които бяхме помъкнали със себе си.
А Деси забеляза кой от сервитьорите ме погледна пръв. И ми го каза дни след това.
Чакахме до 14:00ч да ни настанят,което бе малко неудобно, при положение,че бяхме пристигнали в 8. Но.. можеш да се разхождаш из хотела, да пиеш нещо - кафе,чай, капучино (тогава пропих капучино всъщност) някаква друга напитка, сокове, вода.. Дори на плаж може да отидеш. И от 12:30 започва обяда, но можеш да отидеш и по-късно... Да.. беше изключително интересно.
В първият ден,когато пристигнахме ми се наложи да отида до тоалетната и след като свърших, мия си ръцете и понеже съм много жадна тръгвам да пия от чешмата. Което беше..грешка. Защото тяхната вода е солена. Ама много. И имат само от автомати. Да.. изплюх я. След което, търсих с какво да си оправя вкуса. И с какво да утоля жаждата си, разбира се.Намерих автомата, взех чашка и налях вода. А тя бе толкова студена и толкова приятна.. за гърлото.
Дори отидохме до шумният басейн и си поръчахме пържени картофки и някаква имитация на сандвич,който бе малко безвкусен. В първият ден бях малко лакома,защото ми бе любопитно да опитам от това,което те предлагат.
Да опитам от техният начин на живот.
To be continued ..
Ах, колко спомени ми навява този пост. Спомени за екскурзията до Италия, преди това до Австрия. Хубаво е да пътува човек и да вижда нови неща. Това е най-важното. Не е важно какъв си и колко си преуспял. Едно от най-важните неща, за да се чувстваш успял и пълноценен е, да пътуваш по света. Чудесен пост. Даваш ми идея за нов пост в блога.
"Момичето живеещо в спомени".Дам това е точното определение за теб Мари.Малко ми е страмно,защото ти не си точно такава,имам предвид ,че винаги продължаваш напред...Но ти явно си срещнала някой "за когото си струва" и затова много се радвам за теб..Пожелавам ти един ден да го срещнеш отново!!!