Като цяло в днешно време може да се каже,че сме свободни да правим и да бъдем това,което искаме.Но винаги ще има някой,който да ни противоречи или някой,който да промени възгледите ни,желанията и мечтите ни; А едно от най-мъчителните неща за човек е,когато той силно иска нещо,но не може да го има.

Тогава настъпва един момент,в който преосмисляме това,което желаем - променяме по някакъв начин исканията си.Или се запитваме дали този,който вече ги притежава е щастлив.

Хубаво е винаги да си постяваме нови цели.Върховете,които искаме да покорим ни дават стимул за живот. Винаги има нещо,което да ни крепи - дори и когато не го осъзнаваме.Или не искаме да си го признаем..,а има и хора,които просто изпускат тази подробност и непрекъснато се самосъжаляват,което само по себе си също ги убива,малко или много.

Желанията на един индивид непрекъснато се променят,често напасвайки се спрямо многобройните настроения,които са в съзнанието на човек. 

Пречките за сбъдването на мечтите ни са много и най-различни; семейство,приятели,собствени възприятия и пречки,чуждото мнение, нерешителността са само част от многото причини за спирачката,отдалечаваща ни от мечтата.

За успокоение,хората веднага се сещат за времето - но то не лекува рани,нито ги премахва.То само затъпява  чувството за неудовлетвореност,докато не се появи нещо,което отново да ни върне там, откъдето се опитваме да избягаме.

Според мен факта,че има причина да не сме успели да сбъднем дадено желание,би трябвало да ни напомни,че явно е за добро.Или че се залъгваме, и че всъщност имаме нужда от нещо коренно различно.

Често,когато един човек вижда,че други са щастливи от това,което имат,си мисли,че и той има нужда от това. А много рядко е така. В повечето случаи,желанията на различните хора не са едни и същи.Точно поради факта,че всеки сам по себе си е уникален. 

И тук вече трябва да се запитаме,доколко уникални сме ние и какви са приликите с другите хора.Както и каква е представата ни за нас самите, и доколко тя съвпада с реалността.

Какви точно искаме да бъдем, е друг въпрос,който често ни вълнува.Обикновенно,когато видим някой,който ни допада, автоматично взимаме някакъв пример от него.Или  поне опитваме.

Още от деца сме мечтатели - искаме да сме като Барби, като Супермен или Батман. Но това са само образи,които ни залъгват.Особено ако изпитваме възхищение.Означава ли това,че трябва да сме като тях,за да почувстваме удовлетворение от себе си?

И с какво всъщност сме съгласни?

Подкрепяме ли себе си - искаме ли промяна..искаме ли да се различаваме от другите?Или да приличаме на тях? 

Изберем ли да приличаме повече,отколкото да се различаваме,ние се чувстваме несигурни.Несигурни от това да се изявим,да бъдем такива,каквито сме. Да правим това,което искаме. И да бъдем там,където желаем. Но не можем.

Защото Светът все повече ни затрупва с отговорности. А пълната свобода на човек води и до удовлетворение. 

Но отговорностите също ни дават предимство - показват ни от какво имаме нужда.Отнемайки ни свободата,тя става цел;поне веднъж да сме истински щастливи,да почувстваме удовлетворение поне за малко.За да може когато хубавият миг на щастие отмине,да го оценим.Защото често оценяваме нещо чак,когато го загубивм. 

За да подкрепим самите нас за промяна.Към целта,стимул за живот.

Седмицата започна обещаващо - добро настроние, готина програма; понеделника си тече с пълна сила. По английски не се спря с говоренето,чак г-та и мен да обвини.. нищо де, жената донякъде си беше права - все пак седях до Лайчо, а неговата уста,така де, не може дълго да седи затворена. Обичайното капучино с ванилия и канела, в компания с приятели - всичко си беше ок. Предишният ден...бях отишла лично да ''натрия'' носа на Явор, казвайки му,че приятелство между момче и момиче съществува. Ще се води дълъг спор на тази тема,това е ясно. Следобед се запознах с "Damage mind" , или иначе казано четирима металяги. Имена не ми се споменават, но ми беше наистина забавно. Много лиготия. Наистина много. Но пък ти е весело.

Аз ставам все по-безчувствена към чужди и непознати хора. Приятелите все повече ги ценя, гледам даже още приятелства да завързвам, останалите просто са си хорица,които са около мен. 

Имат ли значение? - не особено. 

Понеделника продължи със спорта при Ковачки,след което търпяхме наставленията и мърморенията на Ташева, доста не-послушно. Да... и повече няма да седя до Лайчо. Защото и този час ме нарочи и представете си, ми писа 2 само на мен, а не другите двама, които всъщност говореха (и то дори не говореха много, ама нали сме и пред очите) Аз взех да й отговарям,защото си бях доста бясна и насъбрала,затова след като така или иначе ми писа двойката,реших,че няма смисъл да си мълча. Пластичната анатомия си мина бързо и по-приятно, след нервният ми срив си беше като валериан. 

След училище, прибирайки се заедно с Аци, срещнахме Благой и още някакъв в трамвай 11, на път за вкъщи. Аз се прибрах,понеже трябваше да рисувам. Но се сетих отново за онзи път,когато  бяхме в детския център, .. мисля някой път да отида и да ги сдухам там всички,понеже веднъж през лятото (♥) , докато отивах до там за да пия вода, мернах едни отвратителни рисунки по стените, на 14-13 год момичета,които определено си  бяха ужаснички, особено за тяхната възраст - че те рисуваха по-зле от мен,когато бях на 5 години! Даа и затова съм решила да отида само веднъж някой път,за да им разбия егото,защото повечето деца,които са там  (независимо,че повечето са на моите години почти) са доста надути и много ме нервират... и така де, реших да им смачкам мечтите за дизайнери за в бъдеще, изхвърляйки ги в кошчето,заедно с тяхните грозни отвратителни модели; които на всичкото отгоре са и с неправилни пропорции. Да,знам,че съм си злобарче понякога. Но пък като си ме дразнят...  

Вторник получих още една двойка,защото не донесох на Мечанов ( прякоря му е Господ) рисунките си,които прецених,че са прекалено грозни и безсмислени,за да бъдат показани.

Има ли смисъл да разказвам повече,за да се разбере,че седмицата започна доста шитаво ??Но пък едно нещо определено ме крепеше през този ден - Никола,да онзи Никола,брат ми,имаше рожден ден!Странно изглежда, да, но зад тази на пръв поглед странност,се крие дълга история.

Която мисля скоро да споделя с вас...

Но пък в сряда получих една 6ца по психология и една от добрите оценки по история - 5, при положение,че другите бяха учили повече от мен. Това донякъде ми подобри настроението. 

Успокояващият четвъртък дойде.. Четири часа рисуване, после три часа моткане и едни мижави 20 мин в разговори за класа.. След това свободаа! И подготовка за петък .. 

Разбрах,че Мишо и Кольо наистина са големи пичове и наистина много ме кефят! 

След училище Лайчо реши да ме завлече у тях за да рисуваме. Окей, казах му че нямам материали, той естествено имаше и така ме убеди да поработим заедно. Лиготии, капучино Лаваца и ядене на сандвичи у тях, след което наистина направих една доста приятна работа,която се хареса на г-на. Прибрах се към  19:30. Остатъка от вечерта мина,гледайки 90210.

Интересно сериалче.По-различно е,перфектно. С хубав саундтрак, естествено,говорим за CW, там сериалите винаги са с хубав плейлист. 

Петъка си дойде и си мина - живопис имам две 6ци. След училище гледах "Хари Потър и Даровете на Смъртта: 1 част" Уникален!! Добре са го направили,въпреки,че са изпуснали някои доста важни моменти. И все пак беше добре направен, за разлика от напълно съсипаната магия - "Здрач" - филмът. Не съм луда фенка, но наистина ми харесва цялата история за магическа,изпепеляваща любов,която просто ни липсва в днешно време,затова изпитваме нуждата да я гледаме на филм или да я четем от книга. Обаче едно не разбирам - защо точно тази режисьорка трябваше да се заеме с филма - тя напълно го съсипа с нейните променливи "идеи"! Изпуснала е толкова неща от книгата,променила е доста от нещата и да - книгата наистина е интересна, независимо,че звучи като боза!  

Както и да е,стигнахме до сегашният момент - днес ходих на пазар,купих си доста зимно яке и гледах "Чиракът на магьосника" заедно с Теди и Аци. Денят мина в смях и лигавщини. Просто една весела събота,в компанията на приятели. 

 .

Публикуване на коментар