Както и за всички онези,които се опитват да променят мнението ми.
Щом съм го решила,значи така ще бъде,да му се не види!
Наистина. Не понасям,когато някой ми се прави на жертва. Не, не говоря конкретно,говоря изцяло.
И къде ни отиде правото на избор? Да, говоря точно за онова чувство,че си свободен да отидеш където си искаш,с когото си поискаш .
Къде се скри сигурността?
Имам предвид онова хубаво усещане, че всичко,което може да се случи, си зависи само и изцяло от теб - никой не може да реши или да те принуди.
Майната му на всеки,който иска да контролира друг! Да оказваш влияние на друг човек съвсем съзнателно, против волята му, при положение,че нямаш някакви права над него (да, от сорта на родителски) си е чисто престпление. И НИКОЙ НЯМА ПРАВО ДА ГО ПРАВИ.
Оо, не ставайте глупави, нищо не се е случило, просто съм адски ядосана!
И какво, ако искам да оставя така нещата, такива, каквито са - какво, ако не искам да загубя спомените, какво , ако все още гледам снимки на хотела, в който бях последно? Какво, някой ще ме съди ? - майнта ти, който и да си ти! Оо, да, знам,до тук никой не ме е осъдил,но съвсем скоро някой за нещо ще ме осъди. И преди да го направи: не те слушам. Няма и да го направя.
Имам нуждата да си излея целият натрупан гняв някъде.
Просто изпитвам такава нужда. И преди някой да ми е казал нещо: току-що мамка ти,прочете горе описаните глупости, че мразя да ми се заповядва, особено ако си някой си там - като не искаш, не го чети , никого на сила не карам ! Горе вляво има едно Х-че,което в момента ти се струва много симпатично,нали?Еми сприятели се пряко с него, използвай мишката и get the f*ck outta here!
И така, след тази хубава храна, нека да си го кажа: напоследък ми е трудно да боравя между училището, приятелите и да, вече и гаджето. Да, още една грижа на главата ми. И да, наистина открито се сваляхме, но нещата започват опасно да клонят към ъгли, към които не искам да клонят!
Упорито ще си запазя свободата,каквото и да става. Нищо не е станало. Но се чувствам с отрязани криле, защото всички се сърдят, мамка му! Вие какво очаквате бе, не мога да съм на 10 000 места едновременно! Повярвайте, иска ми се, ама много ми се иска, но не мога.
Ето, казах го. Ядосана съм, защото всички очаквате от мен внимание. Но хора, аз не съм навсякъде и не мога да бъда. Правя всичко по силите си да обръщам по равно внимание на всички ви, но наистина е трудно. И освен това от всички страни ме притискат.
"Какво се оплакваш, ти поне си имаш гадже" ми казват някои хора. Да, обаче аз т'ва т.нар. гадже не съм го търсила под дърво и камък, и като си го нямаше пак си бях наред, че даже ми беше по-добре.Казвам по-добре, защото си е така. Факт. Чувствам се прекрасно,когато съм сама. Чувствах се перфектно,когато бях в Кушадасъ. Защото си бях независима. Имах си сладко краткотрайно влюбване-забивка. И това беше ново за мен, понеже през цялото друго време бях твърде заета, да не си хващам гадже, защото всичко се проваляше, а пък аз, представяте ли си, давах толкова много от себе си! Сега направо благодаря на всички обстоятелства, че нищо не се получи с никой от тях! Защото наистина, ама наистина те не са ми трябвали. И това го разбирам сега. БЛАГОДАРЯ! Относно сегашният - ту ми лази по нервите, ту много го искам.
Но пък, липса. Липса на свобода. Пълна свобода, имам предвид.
Аз от доста време съм си някак подтисната и понякога наистина се дразня на себе си, друг път пък просто искам да си го излея, та да ми минава най-накрая. Ама ето - на.
Просто не искам да съм зависима от другите. Искам да си живея живота.Не ме разбирайте погрешно.
Просто ми писна всички да ми се оплакват за нещо. Няма да споменавам нито имена, нито случки. То гузният негонен бяга. Разбирайте го както искате.
Важното е аз да си го разбирам. Важното е да се оправя. Сама. Предпочитам така, защото по този начин каквото и да правя,няма кой да ме съди. Сама. Когато си сам, играеш на сигурно.
Чувствам се прекалено егоистична и ненаситна. И честно казано, не ми пука какво мислите по въпроса, ако не ви харесва, просто затворете. Ако изобщо сте стигнали до тук.
И аз не искам да пораствам. Но виждам образи. Различавам себе си. Виждам се порастнала, а аз искам просто да си остана такава,каквато съм си сега. Промени..е ключовата дума. Нежелани.. е ключодържателя. Болка.. е вратичката,която ключодържателя,заедно с предназначението си, ще отключат. И отново ще има упрек. Че аз съм се променила,а другите не. Но мога ли да го избегна ? Това е реторичен въпрос, чийто отговор на мен никак не ми се нрави... Нямам какво повече да кажа. И не, няма да обяснявам.Ще си изчакате реда,за да разберете. Или просто ще се сетите сами, или ще си тръгнете, както може би мнозина от вас биха направили, или това им е било първата мисъл . Прав ви път. Всички трябва да се развиваме. И да станем възрастни. Които са ограничени... използвачи.Повечето от тях, вампири. Изсмукват енергията на младите. Превъзпитават ги. А някои от нас, все още млади и свежи, вече дотолкова са се задръстили с информация и превъзпитание, че постоянно критикуват другият.. различният човек,седящ до тях,който сигурно като мен не иска да порастне.
Ето я истинската причина да не искам промени. Хорското мнение. Упреците,които сигурно ще получа.. и които няма да заслужавам. Понеже те са замръзнали в предрасъдаците си,докато аз отчаяно се боря със своите собствени, породени от тях. Онези,които са промили мозъка ми.
Или може би тези предрасъдаци са в положителна страна. И ще ме спасят... от порастване.Кого залъгвам? Това рано или късно ще се случи. Въпросът е по какъв начин ще се случи,както и докъде ще стигнеш...
