" Знаеш ли, тези звезди може изобщо да не съществуват. Искам да кажа, отнема толкова много време на светлината да стигне до тук,че самите звезди може и да ги няма сега. Разбираш ли? Просто е странно,но са като съобщение от миналото.. 
- Не съм сигурна,че разбирам това..
-Просто това,че .. Вселената е по-голяма,отколкото си я представяме.Предполагам, просто поставя нещата в перспектива.Всички неща,които смятаме за толкова важни, всъщност,в  действителност - не са.Те са едно нищо." Вселената е най-великият и всестранен художник,тя е новатор,създател,скулптор ..
Съобщение от миналото. Миналото е постоянно в главите ни. Така пропускаме настоящето.То тихичко преминава край нас, усещаме го като полъх...Докато не стане нещо в това така неусетно преминаващо край нас настояще,което да ни накара да го забележим. А когато това стане - то вече се е превърнало в отминал миг. И по този начин изпускаме половината си живот. Хора.Човешко мислене. Ние сме едно нищо.. Имам предвид - за всеки от нас даден човек означава нещо, но всъщност целият свят... е вече разделен на над 6 милиарда парченца. Хора. И животни. Всеки,в свой собствен свят.И после защо сме егоисти. Всеки от нас е. Всеки го показва в даден момент.
Жалко е. Но е факт. И никой не може да го избегне, точно както гибелта - рано или късно човек умира. Дали е физически, или психически изчерпан - няма значение.
Противоречие: Няма смърт.Има само физическо изтощение на тялото. Само то "умира", "издъхва" или както искате го наречете. Но споменът е вечен. Така че,човекът всищност е духовна личност.Някои хора са.. хм, "повърхностни", мисля ги наричаха, но те също, рано или късно, осъзнават какво невероятно същество е човека и колко всъщност нищожно е, ако е само. Защото човек е силен,когато се откроява в обществото. А ако е сам - той не може да се открои сред себе си.
А какво е да познаваш даден човек? Никой не знае. Защото всъщност никой не познава никого, освен себе си. Но и това дори не е така винаги. Защо?
Защото човек непрекъснато се променя. Той мисли постоянно. Понякога неосъзнато, понякога пък напълно умишлено. А мислите променят човек. Защото водят до действия.
Това е моето съобщение.
А който си мисли,че не се променя, само се залъгва. Освен ако не мисли за аболютно нищо? Но не можеш да си в медитация цял живот.
Открих толкова отговори, развивам се, искам още да се развивам.
Художник. Да бъдеш художник е голяма работа.Трябва да си начетен и да си по-развит в някои отношения: трябва да имаш по-отворено съзнание, да нямаш задръжки и да мислиш креативно и новаторско. Но всъщност това е малко вероятно,защото вече е измислено почти всичко, така че, за да бъде един художник оригинален .. трябва да има всестранно развито мислене и различен поглед на нещата и най-вече, да гледа обективно.
Искам да бъда художник.И май за момента наистина опитвам да бъда артистичен човек, да преоткривам своята същност, да се изразявам..И всичко останало.
Imagine... А ти за какво мечтаеш? Имаш ли свое съобщение? Или все още се опитваш да хванеш настоящето? Развивай се.Колкото можеш повече. Това е моята цел. Твоята каква е?

0 коментара