Освен по сходния образ.. те си приличат по предназначение: маски.  

Всички имаме маски за пред обществото. Кои от тях използваме? Това зависи от нас. Малко или много, те крият истинските ни лица.

А имаме ли такива? 

Останаха ли те с нас,или се стопиха като лед на Слънце? А може би ние ги захвърлихме,заедно с многото други истински неща,дълбоко скрити в нашето запълнено вече подсъзнание.

"Ако знаеш това,което знам аз..само тогава можеш да видиш това,което и аз" 

Обществото.И тяхното глупаво,снобско мнение.Мнение,което ние често не искаме. Те ни го натякват.Нахалство..наглост.Откъде накъде те могат да ни контролират? Съединението прави силата. Сега разбирам истинското значение на тези думи. 

А ние защо се крием? 

Крием чувствата си, мислите си. А къде е истината? Лъжем себе си. 

Fake. 

But there is a light,that never goes out ..

Как можем да я открием? Та ние сме слепи за толкова много неща!

Очите са ни разфокусирани,вследствие на многото информация,която е в тежест на нашето неосъзнато съзнание. Тя ни затрупва отвсякъде. Бла-бла-бла...

От тази информация загубихме чувството за мярка.Чакай, какво беше това да чувстваш?!

Да, и свободата ни отнеха. Кога стана това? И аз се питам същото. Но не мога да си отговоря.Едва ли някой може да отговори.

Огледалата.Маските. Ние ли скриваме лицата си, или другите са толкова заслепени, че ни разбират грешно? Спорен въпрос. Както яйцето и кокошката. 

Усещам как се задръствам от мисли. Дори мислите са в много! Продължават.. продължават да бълват пълни глупости из моето съзнание... а предполагам и това на всеки друг човек.

Тогава отдавна трябваше да съм мъртва. Но сигурно съм ходещ мъртвец. Защото явно продължавам и продължавам да мисля. Просто не мога да се спра. Възмущавам се на това как постъпват някои хора, възмутих се и на себе си дори, защото понякога ми пука прекалено много. А едва ли трябва. Светът е егоистичен. А това е абсолютно нормално, защото всички се раждаме сами... и сме сами в главите си. В мислите си. Да, може да не сме сами в стаята, или в апартамента/къщата. Но в главите сме си само ние. И нашето съзнание..бълващо различни размисли... Да..собственият ни кръговрат понякога ни задушава. Затова ние понякога сме толкова изморени,  без видима причина... Отпаднали, без да сме били подложени на тежък физически труд. Изморени, след сън... Тялото си почива..мозъка рядко изключва. Много рядко.

Някои хора, разбира се, са достатъчно умни и хитри, за да усвоят умението да изключват мозъците си, когато усещат пренатоварване...

А сега просто ще се опитам да спра да мисля.И ще си замълча... 
"Но понякога хората изграждат стени около себе си,не защото искат да отблъснат някого..а просто за да преценят на кого му пука достатъчно,за да ги разбие... "

Публикуване на коментар