Believe.
Вярата е нещо..което определено сега ми липсва. Не,не говоря за религиозните простотии,които са в главите на много хора.Не казвам нищо.Просто смятам,че ние сами определяме какво ще ни се случи,сами правим избори,няма никой,който да ни управлява или да ни заповядва.(да,точно - Големият Шеф, натъпкан в главите ни от Библията; не,според мен ние трябва да се молим на самите себе си, а не на някого,за който нямаме никаква представа.Господ е Ангел.Господ е любов; а всеки от нас има свой Ангел Пазител, както и всеки от нас има собствена представа за любовта и каква точно трябва да е тя.) 
Но в момента всичко е прекалено сиво. 
The faces all around me they don't smile they just crack
Waiting for our ship to come but our ships not coming back
We do our time like pennies in a jar
What are we saving for?
Да,знам,че е  в мен проблемът - и не знам дори как точно да го обясня.
Всичко ми се струва нереално.Фалшиво.Или недоразвито.
Но предполагам,най-вероятно собствената ми мисъл е недоразвита.Всъшност това е повече от ясно.  
Как се радвам,че Мечанов ми е учител! Наистина има какво да науча от него. Започвам да проглеждам за разни неща  в живота - и нямам представа дали е защото вече бавно,но сигурно   си съставям творческо мислене,дали е защото самата аз израстнах много като личност. Задавам си въпрос: Какво да правя сега? Не мога просто да пропилея времето си така. Трябва да се занимам с нещо. Слушайки "Твоята синя стая" , (невероятна песен!) се замислям за това как да изненадам хората около себе си приятно,как да се развия, но най-вече мисля за... бъдещето си. И като се погледна в огледалото виждам колко съм израстнала.И колко боклуци от себе си успях да изчистя. А въпросното изчистване се вижда и в картините ми - всички ми повтарят,че за последният един месец съм си променила стила. Нямам представа какво точно е станало,но знам едно - нещо определено се отключи в мен.
И се радвам,че това стана.Чувствам се променена.Виждам се променена. И знам,че тепърва ще претърпявам обрати. Това на всеки му е ясно. Поне една истина в този изпълнен с преструвки свят; Интересно,аз продължавам да откривам истински хора. Значи фалшивото е фалшиво.Искам да кажа, че факта,че копиращите една друга кифли също са някаква нагласа. Но те са банални.И всички знаят колко са фалшиви. Това им е запазената марка - милионите пластове фон дьо тен,служещ им вече дори и за гланц;
Намерих си мястото. Гимназията ми е уникална. В нея съм себе си.В нея светът е цветен.
Съвсем скоро ще намеря и други такива места.Усещам го.Да,животът си е цветен,защото аз успях; колоритите в моят живот са уникални;И това са именно те - приятелите ми.Без тях сигурно и аз щях да стана сива,като другите - или иначе казано сама сред Силиконовата долина,сама в един порно свят - където да покажеш колко си сексапилен е всичко; където секспилност означава много силикон,лице на кон с много грим,както и парцалки,които НЕ ни обличат... Не мога да разбера: кое е сексапилното на изкуственото? Не намирам нищо привлекателно в това да гледаш някакви цици,които са "проектирани"от някой.а това моля,си личи; Не намирам и нищо хубаво в изкуствените коси; Защо я слагаш,след като си имаш своя собствена коса? Защо искаш да си някой друг?
А те са навсякъде - не е само България. Те са из цялата планета;
Интересно е,наистина. Кой  стои зад всичко това - зад всички тези изкуствени кукли без ум?
Да, наистина се радвам,че съм част от едно културно общество. Общество на елита. Да се надяваме и общество без толкова преструвки.
След като споменахме преструвки, напоследък станах свидел на доста такива.
И ето,тук отново си задавам въпроса: Защо криете истинската си същност ? Едно е да се промениш и изградиш себе си като личност,друго е да си фалшив; Лицемер? Отврат. Това е гадно. И след това на теб ти се натяква. Ако не е личната ти съвест в изглупялата ти глава,то ще е в действията/последствията. А винаги има такива.
Та,ето какво имах предвид: а те продължават да се крият.
Ядосана ли съм? Не. По-скоро съм...хъм. Безучастна,определено. Но ме заинтригуваха.Вижданията им са..глупави, наистина.
Но предполагам пак прекалявам с мисленето.Нали си имам котка за утеха ...;)

0 коментара