Слънчева съботна утрин. Колко приятно.
Прекрасно време,подходящо за разходки,предполагам не е студено. 
Перфектно..Имам чувството,че е пролет,а не есен...

Като изключим мечтите,породени от времето и музиката,в главата ми,освен тях има и друго - дилема: как да прекарам деня ... хъм,би било хубаво да изляза някъде,но трябва и да рисувам по някое време .. имам си тема - "Дъжд" . Всъщност вече имам визуална представа какво да направя,както и с какви материали да го направя,така,че важното е да улуча момента,когато ще ми се рисува. Искам да дам всичко от себе си в тези две бъдещи картини.
Доколкото разбрах, Мечанов си е взел отпуска (това е учителят ми по скулптура и композиция,с невероятно чувство за хумор, без дори да го осъзнава - всички му се присмиваме,поради прекалено голямото му его и начинът му на изрязаване..)
Като цяло седмицата ми мина ... нервиращо.
Понеделник беше хубав ден - беше топло,имахме приятна програма (2 английски,2 спорт, 3 литература,1 пластична анатомия) Нищо не бе твърде натоварващо,изискващо да се концетрираш.
Пък и аз се успах за първите два часа, значи съм имала някакви си 6 часа (което наистина е рядкост!)  Та,за мен не беше никак изморително. Изкарах една 6ца по пластична анотомия, след което се срещнах със Стеф и Мишето - едно момиче от нейният клас, с което дойдоха да ме посрещнат за една бърза и приятна разходка по Славейков :)
Влязохме в обичайният "Temporary Store", след което продължихме през  "ArtBox".Отидохме в библиотеката,каквато всъщност бе основната цел,след което поядохме малко junk food в "McDonalds" . И така... тук вече идва интересната част: тъкмо да покажа скицника на Стеф (понеже тя пожела да види рисунките ) Едни момичета от съседната маса явно също са ги мернали :
- Уаааааау, това ти ли си го рисувала? - казват те
- Ъъъ .. - срам - да... - смънквам едно аз
- ха-ха-ха-ха - в същото време Стеф тихо се кикотеше,защото явно знае,че след тези изцепки ще ми натяква как аз наистина съм рисувала добре и тя е била права през цяяялото време. Както и да е, тайничко се подсмихваше докато аз се червях там, а Мишето само гледаше.
- Много хубаво рисуваш! Ти къде учиш ? - питат
- В Художествената, на Попа .. 
- Аааа, ето защо толкова хубаво рисуваш! - казва едната
- Сигурно нещо с архиктетура ще се занимаваш? - обажда се и другата
- Аа .. ами, все още не знам,ще видим - измъквам се аз
- Мари, ние трябва да тръгваме - казва тихо Стеф
- Да, ние ще тръгваме - взимам празната вече табла, изхвърлям боклуците
.. - Айде чао,мацка!И успех!Само така..

Знам,знам, това е голямо признание - все пак бяха напълно непознати , и все пак! - Това беше срамно.. Излизайки от заведението, се кикотехме все още и естествено Стеф не пропусна "Казах ти аз" ... Аз се измъкнах с едно "Вие се възхищавате, защото не сте виждали на какво другите са способни " ... Което си е така!! Абсолютно така е!

И все пак,признавам,приятно беше да го чуя от някой напълно непознат, който не учи в специално училище.. Това си е признание, знам. Но не съм свикнала на такива хвалби ..
Да речем, че не съм много хвалена, особено пък от непознати - е, мама винаги се е кефила на нещата ми,но пък коя майка не харесва рисунките на детето си, било то хубави или не ? Е, мама има вкус, защото самата тя е приложен художник, но все пак .. наистина ми беше странно и приятно.
След това,когато останахме сами със Стеф си говорихме още,отивайки към 15то, за да вземем сестра й, която ни звънеше през 5мин, горката..чакаше ни от 12, а ние..ъ..отидохме в 15 и нещо 

Вторник. Очаквах приятен ден.. но,той няма как да е особено приятен с тази двойна доза мрънкане - химия и физика. Сега също беше зле - напоследък ни опява прекалено много, дори за нея това е много!
Е, говорила съм и преди за нея, така че няма смисъл да се повтарям и сега.
Бях приготвила рисунка за часа по Композиция (Мечанов атаааакс! някои път наистина трябва да кача тези клипчета)
За мое учудване, той каза хубави неща за картината ми, за която аз смятах, че .. пълна грозотия, но все пак - рядкост е той да каже нещо хубаво за някой друг. Обикновенно хвали само себе си. И то мноооого.  След тази изненада, все повече се убеждавах,че явно имам огромно подобрение от миналата година (лол, дори по рисуването с молив бях станала много добра,за разлика от миналата година , дъъ .. ) Е, това беше приятно. При положение, че другите сериозно ги насоли. Ама наистина яко ги насоли. Иначе се върнах доста изнервена, и аз не знам от какво.
В у-ще си размених суитчъра с Мирелкаа. Моят сивият  - за нейният сиво-син. И така, прибрах се с него и понеже много ме кефеше, направих лекомислената постъпка да не го съблека и да изляза с него из квартала (пак беше много хубаво време) е.. ами след това необмислено решение, кучето на Стеф от радост, ме накаля цялата, след което аз бях още по - бясна от предишните загадъчни неща, на които се бях ядосала и аз не знам за какво, наистина.
Но бях нервна. Може би съм предчуствала семейният скандал. А да, и това - мама и Цецо за пореден път се скараха много . (Цецо е вторият съпруг на мама )
Скараха се, както винаги за подобни тъпи глупости... Това е много дълга история, а и честно казано, не ми се струва,че е уместно да я разказвам тук. Да, блог е , малко хора го четат, но все пак това са тяхни раздори и .. да.
Сряда. По - приятен ден ми се струва, но всъщност не беше особено приятен - много изморителен с тези 9 часа. Не знам откъде е дошла тази нервност,но подозирам,че да гледам скапаната надута и тъпа мутра на Тино,Алекс,Савас и Анани ми идва в повече и някак си ставам много нервна и избухлива,когато се намирам някъде, в тяхна близост. Е,ами имах късмета да имам два часа заедно с тях - биология. Уфф, нервирах се само от присъствието му, неясно защо - миналата година например, бяхме в доста приятелски отношения. Но сега се дразня.... Ужас. Та, имахме два доста лигави, благодарение на тях, часа. В междучасието, той най-накрая благоволи да ми се подмаже с едно "Добър ден" , докато се разминавахме по стълибите,водещи към мини двора,който имаме. (Да, ужасно сладичък е , много творчески също така) И да, някак си това смекчи яда,който изпитвах към него - бях ядосана, сигурно защото се надува прекалено много, за да каже едно 'здрасти', заради това,че е ужасно лигав и се смята за Господ (оу, Мечанов №2 !) Но,имаше и една необичайно хубава случка в деня - гадната ни класна я нямаше!Нямаше я!!!Това бе такава рядкост! Че тя не беше отсъствала сигурно от 2 години, ако не  и повече... но ето, на, сега бяхме цели два часа свободни от нея и нейното мрънкане. Отидохме в близката градинка, точно пред църквата.
Понеже стомахът ми не беше имал среща с храна от известно време, реших,че ще е добре да си взема едно горещо куче (хаха, предполгам хот дог ми е втръснал израз ;д ) и да си го поделя с Мимс, която в същия ден беше облечена с бял панталон. А аз със светли дънки. А в хот дога имаше лютеница. Нааааайс - нейният бял панталон бе посетен от светло червено петно, тоест лютеница. Пряко, от нейната ръка май , или директно паднал като камък върху панталона й .
Мхммм... Яко стана де, нали трябва да сме хора на изкуството :ддд . След лудите погледи, които придохме при вида на нейното доста виждащо се петно, все пак се окопитихме и пак тръгнахме да се хилим и да мажееееем с мокри кърпички,които донякъде го направиха по-незабележимо.
Влязохме в час по психология и логика и въпреки,че попринцип изобщо не ми е скучно в тези часове, сега едва не заспах. Седях до Нази, която имаше нова придобивка - телефон
Като заговорихме за нови придобивки, досадното Румяна, също имаше нов телефон и фотоапарат,с който не спираше да снима останалите, надявайки се,че така ще се сближи с тях.
Донякъде я съжалявам, но в същото време давам съвети на Мирела, Мимс, Сиси и Пепина как да се оттърват от нея , защото те ми задаваха отчаяните си въпроси, надявайки се на тествани вече отговори.Наистина и тя ме вбесява (я, още едно причина да съм нервна) постоянно върви след нас ! Излизаме ние някъде, до магазина например и тя идва с нас! Аз самата веднъж се стреснах, когато я видях до нас. А когато си купувах учебник по френски, бях с Лайчо до Славейков, защото и той трябваше от някъде да зубка езика... Тя обаче тръгна директно след нас и направо ... УЖАС! Опитахме се да избягаме от нея, като влязохме пряко през една книжарница на два етажа, обаче тя се усети и ни последва.. е,успя да ни намери. Ние придобихме блед цвят на лицето,когато я видяхме също да влиза в книжарницата - замазахме положението, като се направихме,че разглеждахме някакви неща за деца ..
И представи си, тя остана с нас включително.. Накрая аз се измъкнах, като се прибрах с трамвая, оставих горкият Лайчо сам в метрото с нея.. няма да съм с нея и там,. дъъъ!
Въпросната напаст,за която говорим, подсилва желанието ми да се скрие някъде,като непрекъснато изпълнява своят план досаждай-на-колкото-се-може-повече-хора,вярвайки,че така ще се впише все някъде. Не искам дори да си спомням какво беше миналата година,когато тя беше непрекъснато с мен , а аз, отчаяно й давах културни намеци, че ми е неприятно непрекъснато да ми досажда, обаче тя явно се оказа и тъпа, не ги схвана, накрая се изпокарахме на практиката в Котел. Това е история,за която не искам да се сещам,затова,до тук с темата.
Най- сетне четвъртък! Обичам този ден,защото имаме лека програма (4 часа рисуване, 3 часа графика - нищо работа,лесно се изкарват ) В часа по рисуване имахме нова постановка - този път с гипс - око, и едно съдче върху книга. Миналият път имахме една патица в комплект с праисторическа ютия, работеща с въглени... Мда, беше интересна постановка,падна ми се  хубаво място, направих я добре..
Хеее и петъка дойдеее! Да, дългоочакваният край на работната седмица,изпълнена с нерви .. Ето че дойде. Първите часове скулптора, които малко трудно изтрайвам , този път бяха със стар познайник от заешката година - Чавдар Георгиев. Мечанов бил си взел отпуска моля ви се!
Правихме реплика на един нос от гипс. Трябваше да направим копие,за което ни бе нужна доста глина, повече от обичайната доза,която взимахме. Мда, а то поне да имаше глина! Наложи се да наливаме вода с кофи във ваните, понеже глината беше  тотално изсъхнала. Търсейки дъски и стативи за работа, другите наливаха течности във ваните.Не беше никак лесно и да се сдобиеш с хубава глина - тя или бе пресъхнала навсякъде на бучки, или беше кал направо - мокра, ама вода тече от нея! Едвам едвам намерихме някакви малки изворчета , сред всичката останала гнус, намерих едно миниатюрно местенце с улегнала, хубава глина и взех да ровичкам,за да извадя колкото мога от нея. След три часовото изпитание да направиш носа, имахме три часово удоволствие (поне за мен) в лицето на живопис, с Динко Стоев. Почнахме да правим проектите за новата постановка и понеже той се беше изпарил някъде, реших,че един от проектите ми харесва достатъчно,че да го започна.
Старт на мазането с темпера! В началото стана голямо мазало, но след това придоби вид - почнах да цикля един по един всичките неша - като се започне от драперията  до предметите.Не ми остана много работа за следващият път, но съм много доволна от себе си.
С подкрепата на една бутер баничка и Фибела Wave с шоколад, успях да предам реализъм в рисунката си... накрая, като затишие пред буря имахме информатика преди географията
Изпиха ме по география. А аз бях неподготвена, както се очаква... изкарах 3+!! (абе, при положение че при нея 4 = 6 , то тогава все едно съм изкарала 5) .. След мен беше Симеончо, който май беше учил,  отговори на всичките й въпроси и тя пак му писа 3 , даже без + .. Лол, колко ли трябва да уча, за да имам 6 , това не ми е ясно.
И така, краят на тази по-нервна от обичайното седмица свърши. Гледах "Дневниците на вампира" - подарък, че е петък, че на следващият ден не съм на училище и че няма да ставам рано. Да, обаче взех, че заспах още в 22:30ч, оправях се за лягане... Почетох малко от книгата на Меган Макафърти и заспах сигурно след 2 страници прочит.

Като изключим някои от нервните ми изблици, седмицата не беше кой знае какво мъчение и дори беше приятна. Изпълнена със смях и нерви, мина доста бързо..
Все по често се замислям какво би било, ако имахме Коледна практика... Само си го представете! Ще бъде тоолкова яко! Да посрещнем заедно Нова Година, да караме ски..
Но, засега съм намислила да прекарам Нова Година в компанията на Стеф от Пловдив, а с повече късмет може и Стеф от София, но засега все още нищо не е ясно. Нищо - има достатъчно време.. А дотогава .. надявам се, всичко е на 6, да няма лоши моменти, да има само хубави ...
 

0 коментара