В близките дни преустроих мисленето си,спрямо една книга на Естер и Джери Хикс. Те казват нещо,което знаех донякъде..
Ние измисляме живота си.Ние го редим,ние решаваме как да го направим.
I don't think I can be anything other than me
И след като Аз управлявам живота си..ще го управлявам както си трябва.. ;дд
Поискай и ще ти бъде дадено
Искам,искам,искам,искам!!
Въпреки че,написано така нищо не означава - нали все пак Думите не учат,животът учи.
Може и да са само думи, но те означават нещо: че аз съм се променила. Разбрала съм смисъла на живота : да управляваш.
Хората често се оплакват от съвременния живот, като казват, че му липсва нещо, на което по-рано са се радвали, и копнеят да се върнат в тези епохи или условия на живот. Но ние никога не търсим щастието в миналото, защото разбираме, че това, което се случва сега, и това, което предстои, винаги ще съдържат в себе си най-доброто, което животът може да ни предложи..
Според мен трябва да спрем да се оплакваме. Противно на повечето хора в нешно време,аз ВЯРВАМ, че животът на Земята става все по-хубав. Ами да - все повече удобства, повече хора, вече няма войни, хората са много по-разумни и ''порастнали'' с поколенията, да осъзнаят,че е много по-добре мирни преговори,отколкото войни. И да, вярвам че 2012 е просто е една превратна точка в животът на Земята, а не цял апокалипсис. В това отношение,мисля, нямаме право да се оплачем : имаме си пари,храна,вода,електричество,образование, възможности за какво ли не! Скоро ексурзиите няма да са само между континентални (което само по себе си пак е много - преди само да излезеш от държавата си е било знак за величие и аристократност) .
2012 е една превратна точка: животът на Земята ще стане още по-добър - ще се измисли начин да се спре замърсяването,което е най-големият ни проблем.
Така че мили мои читатели (независимо колко сте) , не се косете .. и повтаряйте,че животът на Земята, в тази Галактика, в тази Вселена .. е п-р-е-к-р-а-с-е-н!!
И според мен всички сами избираме как да си го живеем: вселената ни е устроена така,че това,което мислим обикновенно става.
Силата на мисълта
Най-живото доказателство е моят личен живот: рано или късно,получавам това,което искам.
Е,разбира се може и да не е веднага в първите 5 минути,може да е след 5 седмици, или 20 дни, или какъвто и да е друг период от време.Но ако е нещо,което наистина желаем, времето има ли значение? Не, то даже ни помага, учи ни как да реагираме, когато се случи онова,което сме искали.
Мисълта е страхотно оръжие, страхотна помощ.Когато силно искаш нещо,ти мислиш за него,следователно го привличаш, или иначе казано Законът на привличането е действащият закон в нашата Вселена. Прекалено научно звучи, нали ?
Е тогава пристъпвам към следващата ''фаза'' от тази историйка,сиреч публикация/пост, както искате го наричете..
Аз съм,такава,каквато съм.
Да, аз съм шантава. На моменти много дори. Понякога съм много умислена за бъдещето... и след като ви подсказах,че то буквално може да се програмира,ако сте достатъчно схватливи и умни и любопитни,разбира се,веднага ще се опитате да го приложите. И понеже горе споменах,че дори мога да дам личен пример... ами (малко дежа-ву..връщане към по-стар пост,хаха.. ще се сетите веднага за какво говоря) Турция - отдавна си мечтаех да изляза от България, да видя какво е да си в друга държава. Отдавна си мечтаех да срещна някой напълно непознат,който да ме привлече повече, отколкото някой познат вече цял живот. Отдавна си представях как целувам същият този непознат... (странно,кого ли съм си представяла? ) И това се случи. Сега знам и че ще обиколя много места, ще разгледам хубаво света.Защото ще бъда известна.
Виждате ли,аз знам това...защото го искам и защото ще стане.
Рано или късно получавам това,което искам. Защото мога.Защото знам. Защото така трябва.
Времето ще покаже дали тази теория наистина действа във всички случаи,но според мен е доста ефективна,щом толкова много се говори и пише за нея .. поне така предполагам..
Едвали обаче ще е толкова ефективна,що се отнася за връщане времето назад..,но поне можеш да си представиш живота като на лента отново и отново .. докато онова,което искаш не се получи.
Надявам се поне конферанса ми да мине добре. Да успея да рисувам както трябва.Тоест да имам страхотно вдъхновение и да направя страхотни неща,нали разбирате...
Засега ми липсва и особената за мен муза да пиша тук.., но с времето и желанието и това ще се случи.Както и всичко което трябва да се случи,ще се случи.
Каквото е писано да стане,ще стане.
Знам,не е особено интересно,но засега нищо особено интересно не се случва,затова ще дам малко диета на публикациите, докато чакам да ми дойде муза и докато се наслаждавам на живота,учейки се как да го управлявам правилно...
Момиче,не живееш в реалността на скритата световна конспирация!Разрови се в интернет и потърси,не чети оптимистични детски книжчици,които са толкова повърхностни.И не знам...може би е време да слезеш на земята,а не да се рееш в облаците.Да,няма нищо лошо и е доста правилно и НУЖНО да имаш цели,мечти,самочувствие,но бих казал,че прекаляваш!Според постовете ти добивам представа за теб като едно глезено момиченце,мислещо се за много повече отколкото всъщност е.Вярвай,че не всичко в твоя (и на всички други) живот не стават ей така:трябва да се потрудиш и да правиш компромиси!Не искам да приемаш коментара ми като повърхностен и грешен,а като съвет и реалност!
The vandal
Ако наистина си чел повечето неща в блога,както твърдиш, то тогава би трябвало да си забелязал,че това място не е създадено,за да мисля за някой друг. Това място е лично мое,мои мисли и мои преживявания.Попринцип затова и не го ''разпространявам'' .Много малко хора знаят за него,а това,че ти си попаднал на него,е чиста случайност.
Относно това,че съм разглезена - от постовете ми се разбира само донякъде каква съм - никога не можеш да ме опознаеш само чрез тях.
В този случай никак не е коректно да ми лепваш етикет ''глезла'',при положение,че не ме познаваш наистина.
Тук,както вече казах говоря само за себе си и нещата свързани с мен.В забързаното ми ежедневие (клише,но е така) нямам много време,споменавала съм тук-таме,че наистина е натоварено,напоследък дори нямам време за приятелите си,камо ли за себе си..Това е един начин,не е най-правилният,..но се налага.
Моите извинения ако постовете се повтарят;емоциите се повтарят,затова и не съм се вясвала скоро,чакам муза.
А за книжките - изобщо не са детски и наивни,повярвай.Детски и наивни са малките романчета по 200-400 стр.,както и заблудените книги за самопомощ ;)