And who am I supposed to believe.
If only you knew what I knew.
Then you could see just what I see.
So I grab my bags and go, as far away as I can go.
Cause everything ain't what I used to know.
And I try to hide, but I just can't hide no more.
There's nothing worse than feeling like a ghost.
25.-26.09.10
Измина един месец.Цял месец,откакто го срещнах...чувствам се все по-празна.Как бързо минава времето! Нямам думи... Добрата новина е,че вече се чувствам на мястото си в училище..чувствам се като преди: сигурна.Но това не означава, че като настъпи нощта не мисля за него.Точно обратното.Колкото повече време минава,толкова повече мисля за него.Опитвам се да крия това.Да крия носталгията по миналото в мозъка...да крия мъката,която изпитвам,защото сама си задавам въпроса понякога.. "защо се впрягаш.. ? " И не мога да си отговоря...Не може да ми помогне никой,..защото съм влюбена. И се чувствам като призрак,търсещ тялото си. Защото,разбирате ли влюбена съм в човек,който едва ли скоро ще видя.И това е най-тъжното... не мога да намеря заместник,повярвайте опитах...Всеки,който ми привлече вниманието за миг,след това няма стойност за мен...защото винаги го сравнявам с него. Чувствам се като призрак,е най-точното определение. Не мога да погребя миналото си..прекалено скъпо и мило ми е,че намерих човек,който толкова много да ме заинтригува - с държание,външен вид,характер, движения .. всичко,за което се сетите. И се ядосвам на себе си..,че съм се влюбила,че харесвам някой,който няма да видя,че имам надежди ...,че съм отнесена постоянно в мисли от сорта на "какво ли прави той сега.." "ох, в момента в Кушадасъ е еди-какво си.. "
Арггхх!! И какво се очаква да направя,освен да си мечтая да съм с него... или поне да изпитам подобно щастие и с някой друг..,по възможност в България.. Какво се очаква да сторя,за да помогна на самотната си, разсъждаваща непрекъснато за това, душа ?! Защо по дяволите, никой не може да ме разбере както трябва.. Не се оплаквам - получавам достатъчно съчувствие,което не ми помага особено,защото нямам нужда от съчувствие,а от помощ .. някак да го забравя. Или да го срещна по съвсем магически начин. Един ден,докато отивах към пощата видях един камион и си представих,че той излиза от него .. Пишеше "Случаен превоз" !! Звучи смешно,нали? Е да, ама на мен хич не ми беше смешно.Усещам се как халюцинирам..Не ми харесва.Едва ли не,смятам всички момчета около мен,които преди смятах за привлекателни, за боклуци. "Те не струват", казвам си и от една страна се радвам,че вече се извисявам висооко над тези неща - като това да се влюбиш в някой кретен,който изобщо понятие си няма каква болка изпитваш или би могла да изпиташ, ако той продължи да се държи като същия ...задник. Безхаберен, небрежен един вид, непукист .. как да се изразя най точно .. пълен задник. Миналата година предостатъчно страдах заради такива самовлюбени типове,които веднъж пуснат чара си.. използват го върху някое момиче, представят се в добра светлина,след което я нараняват именно заради истинската си същност. И това е самата истина.Много добре осъзнавам,че ако искам да си възвърна предишното, истинско и напълно удовлетворено аз , ще трябва да харесам някой по-голям, който да не е такъв задник и..да изпитва същото към мен.Или да забравя миналото.Това май няма да е лесна работа.
И как,по дяволите, да забравиш нещо,което не искаш да забравяш ? "Налага се да го забравиш,за да продължиш напред .. " си казвам мисленно. Е, хубава мисъл с една малка подробност..., щастието,което изживях там ме крепи и до днес и аз не искам да загубя чувството,спомените,снимките,музиката... искам да живея в хармония с тях - когато ми е тъжно да се сещам за хубавите моменти и да се усмихвам, а не да се натъжавам именно заради неизбежният факт,че те са изминали моменти и от тях са останали само спомени. Ето това е същината на проблема.
Къде да отида, какво да направя ?Влюбена съм в спомените - за мястото,за хората,за него. Влюбена съм и това е .
Гледам сериали,филми,слушам нови песни - но пак ми навяват спомен за моменти от живота ми,които по някакъв начин ме препращат ... към хотела. Грапавите камъни и скали,по които сядах..шезлонгите,на които се облягах.., чиниите,от които се хранех и храната в тях .. Като фотоалбум са всичките усещания - всеки допир,всеки вкус,всеки мирис се е запечатал в съзнанието ми...
А на тази снимка толкова си приличат ...
