Това е едно много интересно място.Наблюдава се природен феномен там,единствен по рода си.Водата,която тече на това място е варовикова и с времето създава ''басейни''. Дори се вижда къде някога е текло вода. Отдалече прилича на памук, затова и местността е кръстена Памуккале ("Замък от памук") . Водата беше доста топла (няма как иначе - 41-43 градуса .. ).Когато се разходихме по боси крака вътре не беше особено приятно - на някои места беше много хлъзгаво и загладено, на други беше много грапаво, а на трети пък - бе с малки варовикови камъчета,които бодяха. Никак не беше удобно да се застояваш там дълго време, и без друго ти става жега и не издържахме много - 20-25 минути,колкото да пообиколим малко да разгледаме и да си направим снимки.
Ето за това ви говоря - белите 'тераси' всъщност някога са били вода ...
След това поспряхме за малко в един Оазис - имаше кафенета и античният басейн на самата Клеопатра,в който имаше доста туристи,които си правеха плажа,един вид. Наляхме и бутилки със специална вода,негодна за пиене, но пък с много минерали,които подхранват,подмладяват и разкрасяват кожата на лицето. Поръчах си една скрежина,понеже беше много топло.От нея ми стана доста сладко, но важен бе скрежът в нея.
После потеглихме в хотел, в близост до местността и обядвахме там.Кухнята им не беше лоша,но в нашият хотел беше много по-хубава.Имахме шанса да се отпуснем в басейните на хотела, особено пък на тая жега,това не бе никак лоша идея.Имахме около час.Аз плувах в обикновенният басейн,въпреки,че ми предложиха и кална баня с термален басейн след това, но на мен сега не ми беше до това - исках хладка,приятна вода,в която да плувам.
Същата вечер, след изморителният ден (въпреки часа на разпускане) в Cande Festival Otel (в превод означава "Празник за душата") забелязах един от сервитьорите - отивах към машината за вода. На връщане към масата, видях,че той бе натоварен с чинии и реших да му отстъпя път,след което той се усмихна и ми даде знак да мина пред него.Докато поемахме към различните пътища,той извика "Как си?" (да, на български,в Турция!!) след което аз много се учудих и се зарадвах.Отговорих му с широка усмивка и "Добре",след което той продължи към кухнята,също засмян до уши.Първото нещо,което ме впечатли,бе това,че той е абсолютно копие на невероятният Тейлър Лотнър,по когото аз много си падам (нали знаете,актьора от Здрач загата,играе Джейкъб) а второто,естествено - българският му въпрос.
Цяла нощ сънувах самият Тейлър Лотнър.Сънят разказваше как аз го следя - той бе облечен с невероятно черно кожено яке и дънки и очила.До него вървеше някой,но не си спомням кого.Аз го следях,понеже (представете си какво безумие само! ) той ми беше от класа и в класа ми се беше пуснал слух,че той бил гей.Гей,моля ви се!! И аз не вярвах и затова го следях.Мисля,че когато той отиде до магазина за да си вземе близалка (или беше сладолед? ) ме видя и ми каза " Защо ме следиш? Аз не съм гей" ... и само това си спомням. Знам,че сънят продължаваше и след като той ми каза,че не е обратен - мисля ,че даже ми доказа,но нито си спомням как нито нищо... Пълна мъгла!
26.08.10
Денят бе много странен, изпълнен с доста .. интересни преживявания. Ще започна от самото начало на деня, до самият край и естествено невероятната вечер.
И така, сутринта,след закуска (потърсих с поглед невероятният сервитьор,но не го срещнах) отидохме на плаж.Всички - аз,баща ми , Краси и Деси. Ники и Светлето също дойдоха,но те бяха горе на басейна.
Плувах и се забавлявах заедно с баща ми си правехме номера във водата. Деси и Краси събираха повече тен, но по едно време и те се включиха в играта. Отидохме да обядваме,след което ние се разхождахме,докато те легнаха за следобедна дрямка и почивка,докато са големите жеги.
Седнахме на един от мостовете, водещи към предния плаж в територията на хотела (която,не се шегувам, беше наистина огромна ) и... Деси изгоря на панталонки :дд .Разходихме се още малко след това - минахме през фризьорският салон и студиото за татоси и плитки (да,наистина имаше фризьорски салон,който беше скъп,мисля (?) ) и покрай нас мина същият този служител/сервитьор, за който мислех цялата предишна вечер,че чак и сънувах този,на когото прилича (макар и доста странен сън,но все пак!) и .. познайте какво.. "Добър ден" се чу от неговата уста при което аз едва едва не се спънах (в буквален смисъл) и смънках едно "добър ден" от моя страна. Сръчках Деси й и го посочих,казвайки "Ето го,този от снощи!! Не е ли адският двойник на Джейкъб (Тейлър Лотнър) ??" и тя : " Да бе,наистина!" ...
После отидохме в лобито за да си сипе тя вода. Разходихме се малко из хотела, после пак отидохме в лобито и седнахме на диваните, обсъждайки интересната случка от преди 5 мин :д .. когато тъкмо говорим за вълка и той., ами до лобито, отивайки някъде, незнайно къде, събличайки ризата си ... отдолу се вижда бял потник, очертаващ перфектните му линии ... ммм .. и Деси казва "Къде ли отива... ? Ооо, айде да го следим!" аз естествено веднага гласувам 'за' и потегляме леко полека след него. Той, напрегнато ходещ пред нас, явно бързащ за някъде . Стигнахме до паркинга на хотела, след което, така де.. охраната ни видя,че вървим подозрително някак след него, а и той се обърна, усещайки присъствието ни, след което аз се скрих (не добре) в едни храсти... а той.. не знам какво е видял, знам че се затичахме надолу по калдъръменият хълм и тъкмо стигнахме плочките.. и аха ! , усетих тяхната плашеща хлъзгавост с, ами, опашката си. Претрапах се заради незнайният страхотен,чаровен, знаещ няколко думи и изрази на български, сексии човек ... който ми завъртя главата. Супер, сдобих се с рана на лакътя,която ще ми напомня за собствената ми непохватност ... ;д Отидохме в лобито отново, лееко позасрамени. Аз си взех едно капучино и тъкмо седнах на една маса, когато Деси се препъна в един захранващ кабел за лаптоп, при това на българин! "Ей, по-леко бе!" .. като за извинение аз отговорих " оу, прощавайте, не беше нарочно .. тя е влюбена..,както и аз!" и отидохме към машината за вода и сокове... още по-засрамени. А да не говорим колко пъти тя се поля със студена минерална вода ... мислейки за един от нашата група, който впоследствие кръстихме "Голата глава" ... ;д очевидно защо . Оу... колко пъти само се излагаше Деси пред него и, забележете, цялото му семейство.. ;дд Беше доста шантав следобед. Съобщиха ни,че са направили резервация за рибна вечера, за която ние,естествено не знаехме ... и ..ами лек скандал им вдигнахме и общо взето се стигна до компромис от тяхна страна да вечеряме сами.Ние естествено много се изкефихме на това. Аз особено нямах търпение да го видя отново.Имах известни съмнения всъщност,че може да стане адски тъпо, ако той обслужва точно рибния ресторант, а не нормалният...щеше да ми стане тъпо и кофти. "Ами ако е в Харем бара? " "Ами ако му е свършила смяната?" ... все мисли,които ме подтискаха. "Имам усещането,че ще бъде с нас на вечеря - имам предвид, ще обслужва ресторанта и че ще го видиш .. " реплика на Деси,която Слава Богу се сбъдна. Видях го на вечеря,че даже и го запях тайно, а Дес ми докладваше "Запя те... обслужва онази маса отзад" и ала-бала.. По едно време доста се разлигавихме, да не говорим и за това, че във въпросната вечер аз се бях понаконтила малко (е,добре де...исках си, ами да го впечатля) с къса рокля в черно и синьо, странична плитка и любимото ми колие,което много си отиваше със сандалите ми. Но.. точно тази вечер реши да задуха доста силен вятър... още по-кофтито беше,че ние бяхме седнали на външна маса за двама, поради липсата на свободна друга и... ами,аз си държа роклята да не лети толкова много,в същото време се старая да държа и покривката на масата, защото доста летеше и палмата до нас ме закачаше и... ужас! :д Накрая не издържах, качихме се горе до стаята и се преоблякох в дълги дънки с тениска и джапанки. Бях си бях понаконтена, но вече подготвена за вятър.Разхождахме се и наблегнахме повече на ресторанта,като един от пътите,в които минахме покрай там (отново и отново) Дес ме бутна към него! Представяте ли си ?! Адски дискомфорт... направо думи нямам! Наложи се след това да му се извиня за неудобството и докато изричах извинението си на английски, обмислях как да се запозная с него и стигнах до извода, че по-подходящ момент от този едва ли ще имам, затова му казах "Казвам се Марина, между другото" (на английски естествено) .. Ей така, по между другото. Той ме погледна ъ... странно, в стил -лол,-не-знаех,-че- ще-се-запознавам-с-някой-толкова-шантав-! След 'между другото' на свой ред го попитах за неговото име а той отговори едно "Юнун" (знам, странно е - Турция, какво да кажа? ). След което аз казах "Окей, бай, суа. " и продължих смутено към Деси, като вече обмислях какво да и кажа. Естествено малко я понахраних по начина, по който го направи, но пък в крайна сметка тя ми помогна много да се запозная с него,за което съм й благодарна.Мерси Десс! ♥ (знам,че ще прочетеш това...хуахаха.. ;дд >:) )
След още няколко обиколки и едно посещение при нашите, аз все повече започвах да мисля за него. На следващата обиколка (естествено пак около ресторанта, но този път с по-малко гафове и изцепки) минах покрай него усмихвайки му се мило, а той ме побутна леко по един странен начин,все едно искаше просто да ме усети. Е, успя. :)) Докоснахме се в стил рамо-рамо. От което по-късно леко настръхнах. Ама съвсем леко :) . Следващия път решихме да седнем в близост до масите и палмите, с изглед към външната част на ресторанта (разбира се!) и Дес шпионираше "Зяпа те... не те зяпа,защото обслужва някаква маса.... Мари, зяпа те някак странно" по едно време започнах да се притеснявам и й казах "добре добре, стига си го гледалаа! "
Решихме да погледаме малко традиционното вечерно шоу, понеже не искахме да става твърде подозрително. Естествено пак гледахме към ресторанта, но пък гледахме да не става прекалено..прекалено прекалено,разбирате ли . Минаваше вече 22:40ч. и ние решихме да обиколим за последно и да спираме... тъкмо бяхме към края на ресторанта (почти на алеята между Харем бара и ресторанта),когато някой ми изкрещя "Добър вечер" :д Мен ме напуши смях,защото отлично знаех кой се опитва да привлече вниманието ми (за разлика от предишните, този път изобщо не погледнах към него,докато той не го изрече ..погледнах скришом, Деси повече го наблюдаваше от мен) и ми вика "Мари, той е отдалечен от другите, отивай!! " аз " ама... " "аре бе, отивай!!!" аз : " хубаво де, отивам!" и се промъкнах към него, май без той да забележе (поех по странична пътечка) докато той дооправяше столовете. Усмихна се почти незабележимо,когато ме видя. Аз естествено го питах на шега има ли нужда от помещ,след което той вдигна вежда и отказа :дд .. Малко смутени усмивки, след което аз го попитах на колко години е: 19 ; на съответващия въпрос отговорих,че аз съм на 15... погледнах настрани, давайки знак че скоро мисля да тръгвам, когато той ме попита "Харесваш ли ме?" (на английски естествено ) . Леко шокирана от директният въпрос погледнах за секунда надолу и казах смутено "да" , гледайки го в очите. Той се поокопити и ме целуна по бузата, от което още повече се шокирах, явно осъзнавайки,че това беше неговото " аз също" . И като в мой стил, попитах "Може ли прегръдка? " , на което той се ухили, казвайки " ти си луда " (смееше се,разбира се, няма да го каже в лошия смисъл я) аз не чаках много и директно му се метнах на врата,на което той отговори с доста ... не знам как да се изразя по-подхядящо, страстно притискане. Пусна ме отново ухилен и каза,че е на работа до 11 .. и ми посочи стълбичките да го изчакам там ...
Има ли смисъл да разказвам отново какво се случи след това? - Ами,натискахме се. Казах му, разбира се, че съм с нашите и че не мога да се бавя много,както и че няма да правя нищо друго освен целувки и прегръдки..на което той се съгласи. Боже, как се целува този човек... :хх Прекасно!! Мислено благодарих на Господ, че ми е дал възможност това да ми се случи. Беше фантастично. А и той беше напълно откачил, мисля, от моето присъствие изобщо...
Когато се прибрах в стаята си взех душ...Цяла нощ след това почти не съм мигнала. Към 3 часа повърнах очевидно от вълнение (не бях яла много,така че.. ? ) след което заспах.. повтаряйки отново и отново случката.
27.08.10
На следващия ден, щастлива и хлътнала се събудих от утринното слънце и тропането по врата ни. Викаха ни за закуска. Аз си станах като най-енергичният човек на света... все 1 съм отпочинала толкова добре.... :д а всъщност почти цяла нощ не бях мигнала. На сутринта той ме попита как съм (скришно от нашите) и аз му отговорих ''добре'' , замислена какво ще следва по-нататък. После дойдоха нашите и баща ми си показа страховете наяве, както и мнителността си, от което последва скандал. Краси и Деси бяха на шопинг, така че аз бях вързана с него цяла сутрин. Естествено тя мина в цупене и тъпи разговори за това как е възможно ние постоянно да се разхождаме из хотела. Отговарях все едно и също,че на нас не ни се седи на едно място,което си беше чистата истина,.. е, имаше и доста детайли, но пък тях му ги спестих. Към обяд сключихме взаимно примирие, с липса на всякакви извинения, просто той се върна весел от разговора с Хепито (Шенай, барман в лобито, безкрайно весел човек и винаги се лигавеше много смешно) и аз на свой ред също се развеселих. На обяд ядох отново само грозде, както сутринта. (да бе, ще ям.. не ми трябва храна, особено пък след повръщането) Та след като Деси и Краси се върнаха от шопинга ние пак се разхождахме и си направихме снимки. Докато се разхождахме тя ми казваше "Зяпа те,ама като казвам 'зяпа',имам предвид,че не откъсва очи от
теб!" Преди вечеря отново ме зяпаше интензивно,понякога и аз отвръщах на погледите му.
28.08.10
Сутринта се събудих с носталгично настроение,което знаех,че ще се натрупа и по-късно ще ме съсипе.Стегнахме си багажа набързо и отидохме за закуска. Отново го усещах как ме зяпа непрестанно. От това.. това много ще ми липсва...
В 12 часа трябваше да освободим стаите,защото в 14 часа започнаха да настаняват другите след нас (адски нечестно е... исках поне още няколко дни ) И им трябваше време все пак да почистат и всичко останало. Така че ние правихме довършителни работи по багажа и на обяд, след като предадохме ключовете обратно на рецепцията ни срязоха гривните (от това едва не се разплаках) и ни дадоха едно миниатюрно листче за платен обяд. Предадохме го преди да влезем в ресторанта и за последно взехме чинии и избирахме от шведската маса. Към 14 часа успях да се сбогувам с него - казах му,че вече не съм гост на хотела и че автобуса ще дойде към 4-5 някъде. Целунахме се за последно, след което се прегърнахме силно.Казах му,че му благодаря за всичко и че въпреки,че го познавам от няколко дни ще ми липсва...
Преди това се гледахме ли гледахме, (преди него не знаех как човек гледа влюбено)
След сбогуването ни бях щастлива,че съм успяла да постигна това. В следващия момент едва сдържах сълзите си, пазех някакво благоприличие за пред нашите. Но си се разциврих, когато останахме насаме с Деси...
През целия път за България нищо не ядох, не пих дори. Само ревах... адски много плаках. Досега не бях ревала толкова много ... Адски гадно се почувствах след като минахме Дарданелите с ферибота...Когато беше по-светло,забелязах че палмите вече ги няма и че са само дървета и равнини. Осъзнах за пореден път,че вече не съм на райското местенце и че може повече да не усетя прегръдката му и морския бриз от там.Отново ревах.И когато влязохме в Пловдив също.Мислено повтарях "Сбогом.." и силно се надявах, че някой ден ще го срещна отново.
