И въпреки това,Сопот и Пловдив като места са ми по-близки,естествено. Имам толкова много спомени,които,понякога,все още изникват в съзнанието,аа да ми напомнят за онези невинни детски години,когато всичко през детският ми поглед ми се струваше естествено,в реда на нещата. Бяха прекрасни години. Които,както всичко останало,което преживявам и съм преминала, ще останат само в главата ми - спомени,споделени с различни хора,които тогава са били с мен.
Хора.
Колкото повече растеш,толкова по-сложни стават отношенията ти с другите. Започваш да изпитваш чувства като разочарование,по-често,отколкото ти се иска да признаеш,пренебрежение,раздразнение, и все някой ти пречи да стане твоята.
Но така се дооформят характерите ни.
Иначе прекарах добре в Сопот. Не се видях с много хора,само с роднините ми и Поля. Гушках много порасналата вече Маги и размишлявах върху събитията в моя кратък живот.
Да,тепърва ще виждам повече.
Има доста неща,по-точно теории,които се потвърдиха напоследък. Например,винаги съм смятала,че децата не са за подценяване. Те са много по-силни от възрастните...
Оставям тези редове,така недовършени и приключвам поста с една снимка на люлка,на която,като дете се люлеех всеки ден.... На колко ли деца е разнообразявала деня тази люлка...