Сякаш беше вчера,когато споделях на тези хора, а сега, когато опитам да бъда отново близка с тях и да им споделя нещо,те ... не ме разбират.
Оказва се,че сме на прекалено различни...честоти,да го наречем така.
И по същия начин , не можете да слушате две радиа едновременно в един касетофон,нали?
Е.ами от доста време се убеждавам,.че и в живота е така. Не можеш да имаш много приятели,просто не можеш.
Да,знам,че вие отдавна сте открили тази истина,аз също я знаех,дълбоко в себе си отдавна съм е предусещала,но ето,факт : в сегашният момент аз се стряскам колко неусетно се случва всичко- в един момент се запознаваш с нови хора,те ти харесват и искаш да ги опознаеш повече. Чудесно,няма нищо лошо в това.
Но никой не усеща как докато се привързва към един,се отдалечава от друг. И какво става,ако другият не те подсети? Ти просто се привързваш към новият приятел.И несъзнателно премахваш друг от ограниченият ти списък.
Пустото време. Никога не ни е достатъчно. Никога не можем да отделим за всички хора в живота ни,колко и симпатични да са ни те,независимо и колко искаме да са близо до нас..те просто се отдалечават - някои от това,че са пренебрегнати и от гордост нищо не казват, други ... просто са далеч.
Става така,че сега не знам как да започна разговор с човек,на който доскоро съм споделяла всичко.
Не можеп да даваш на всички. В един момент няма да остане за теб.
Пустото време.
Никога не е достатъчно за всички и всичко.
Когато бях малка,ревнувах майка ми и сестра ми от котката. Спомням си ясно един следобед,бях легнала за сън , но не можех да заспя и виждах какво става в съседната стая - в хола мама беше седнала на фотьойла и четеше книга, а котката доволно беше легнала мъркаща и галеща се в нея .
А аз бях сама и се уплаших,че котката ще ми отнеме мама . Колко наивно .
Но всъщност страха си го има и днес,просто е под друга форма.
Ето колко наивни сме ,да вярваме ,че можем просто така да се забравим.Винаги единият ще си спомня.
Или пък аз,да вярвам,че въпреки всичко бих могла да остана близка с толкова много хора.
Бяхме хубава компания .
Но вече не сме.
Всеки си намери нови хора,които иска да опознае. А някои от нас дори прекалено бързо се отдалечиха. Или се опитваха да приобщят новите хора в компанията.
Жалък опит да скрепиш и запазиш приятелството.
Явно то не е толкова издръжливо. Или просто вече все по-малко хора имат способността да създадат хубава и здрава връзка с друг човек.
От кога започнахме да плетем паяжини,вместо да се крепим и да запазваме близостта си? Защото паяжините много лесно се разрушават. И вече самите хора са тотално сбъркани.
Наистина .
В това число и аз .
