Знаете ли защо напоследък често попадаме на израза "очите говорят вместо теб" ?
Защото не използваме правилно едно от най-големите ни предимства - общуването. Не можем да си общуваме. Хората станаха толкова различни.. Как така от толкова много езици,толкова хиляди и милиони думи ... как така изгубихме ума си в тях ?
Да премълчиш. Да не можеш да кажеш нещо на някого. Или просто да ти липсва това да споделиш на някого как се чувстваш..защото има нещо,което те спира ...
Фалшиви коси,нокти,мигли, пластични операции,фалшиви личности... Истински ли е изобщо този 21 век?? Или и той,като всички останали бавно мутира в нещо толкова изкуствено...
А можем ли да видим нещо истинско, скайтаващо се някъде край нас, чакащо нашите очи най-накрая да го забележат? Или и то вече умря?
Очите обаче рядко лъжат... Трябва да си много умел актьор,за да успееш да прикриеш изражението си. Или вече сме толкова опитни в направата на маски,че дори и това ни се струва лесно?
Човешкото мислене. Човешките емоции. И множеството нерви..Паяжините на нашето съзнание,вплетени с дълбоко вкоренените ни емоции заедно с тях ... Вече и огледалата ... от фалшивите личности и наизустените думи,които казваме за "определени" случки .. или за само за някои хора... наистина изгубихме истинските си лица.
Потъваме в собствените си отражения. Огледално-рефлектни отражения, явно вече със свои възприятия и мироглед като цяло..
Като деца ни казваха да си пожелаваме нещо,когато видим падаща звезда.. Сега си имаме собствени хора-звезди. Със специални холивудски маски и личности,които вечно бягат от другите. Да не би случайно всички да видят,че те всъщност са хора - имат свои грешки,някои от които сигурно ще ви се сторят недопустими ... Не, те трябва да поддържат изграденият имидж.
Какво ли си мислят звездите,когато видят падащи хора? ..
Но тази история я виждаме непрекъснато и навсякъде - как някои се опитва да поправи своят вече "наранен"/ "умрял" прослувут имидж.. И всичко това е пропито с цялата баналност и кичозност на маската. Нали знаете,те са толкова и прекалено изписани,някои дори дразнят със своят кич.. А в същото време идеята е чисто и просто .. банална.
Така,че всъщност целият извод е,че живеем в един банален и кичозен свят,претрупан с информация,която не е за нашите умове и гледки,които не са за нашите очи.
И тогава какво правим ние,останалите истински хора?
Творим,предполагам. Поне аз това правя. А какво правиш ти по въпроса?
Чакаш безкрайността да те погълне, или пък не спазваш никакви стандарти и рядко играеш други личности ? Защото,ако си такъв човек - евала!
Ако трябва да говоря за себе си: старая се да съм една и съща навсякъде. В същото време .. усещам как много лесно мога да се раздвоя.. Защото сред всички тези маскирани като за маскен бал хора, има и такива,които просто държат в едно тяло повече от един човек.
Или се заблуждавам ? ..
