Blah, blah, blah .. 

На 24 Декември пътувах с влак до гара Сопот. Бяхме с БДЖ,понеже нямаше свободни билети за автобуси. Б-Д-Ж. Иначе казано "Български Дебели Жени" или "Боже Дано стигна Жив" ;дд. Така поне се казва де. Това са просто майтапи,нали знаете. Иначе влакът беше типичната електричка, но новичък отвътре. Седнахме, нямаше купета,имаше седалки. Пътувахме 3 часа,също като с рейс.Имаше доста спирки, дори на села,  на които не съм и предполагала,че могат да имат гари. 

Имаше толкова много абсолютно изпустели села,които обаче имаха все още леко оживени полу-разрутени сгради, иначе казано един машинист,който да управлява влаковете и една чистачка зад него, облегнати монотонно на разрушената сграда. Беше доста странно и някак приятно да видя например един старец, гледайки минаващият покрай къщата му влак. Във вагоните имаше доста млади семейства, всички отиващи нанякъде за празниците. Той се беше втренчил в този минаващ влак с надеждата, в селото му скоро да има малко младо население,което да разнообрази иначе битовият му,ежедневен живот. Стана ми някак жално.

Но пък от друга страна приятната изненада си остана - някои неща наистина не се бяха променили чак толкова, независимо от бързоразрасващите градове,които разрушават малките, дребни селца, някога изобразяващи нашата култура. 

Разбирате ли, с тази ..хм, европромяна. Големи градове, големи  бизнесмени, много фирми, молове, мода, гадна комерсиална бг музика,която според мен не става за нищо.. 

Тези мисли ме съпътстваха през повечето време от пътя. Хубаво е да знаеш,че някои неща все още са си същите.

За сметка на други. Приятелите ми са порастнали. Но това не ни попречи да си побъбрим за много неща; не ми попречи и да "внедря" сестра ми в колектива. 

Бяхме по кафенетата,приех значителна топла доза от капучино,което винаги ми се услаждаше. Пих и горещ шоколад,който...ме превърна в захар. Беше ужасно сладък... предпочитам капучиното, направено просто с много мляко и пухкава пяна..

Като изключим факта,че имах чувството,че е пролет - дъъ, нямаше никакъв сняг и беше толкова прекрасно време, в толкова прекрасно изпълнено със спомени градче... както и с хора,които исках да видя... Както и да е . За Коледа получих най-вече пари, които определено не ми идват зле. 

Прекарах няколко дни и в Пловдив - 26,27,28. На 29.12 си тръгнах,заедно с баща ми - със същият онзи зелен камион, който ме остави в Бургас това лято ♥ , точно след като се бяхме върнали от Турция.  Като споменах това - през целият месец декември постоянно срещах ( и все още срещам) намеци за тази почивка. Непрекъснато се появява нещо,което да ми напомня... 

Но да преминем към тези дни - докато бях в Пловдив, ходих в мола и по главната, тъпеех,гледах филми и 90210 .. и общо взето това. Прибрах се доста трудно у дома,преминавайки цяла София. Вървейки пеша от аерогарата (северно от нея) извървях почти 1 км до една от най-крайните спирки на тролей 1 , през който замалко да падна няколко пъти заради гадни "ботуши" с които бях, да не говорим за ужасният студ,който беше - а аз нямах ръкавици,понеже те бяха за пране; нямах и шапка по същата причина... И цялата намръзнах доста здраво - по едно време ръцете се тресяха от болка - целите бяха толкова червени и вкочанени, че не можех да ги движа. Буквално не можех - едва успях да закопчая чантата си и да държа леката си торба с дрехи,която тогава ми се струваше все едно има камъни в нея. Просто не мога да ви опиша за каква болка ставаше дума. Когато се качих в топлият трамвай ме болеше цялото тяло,защото се размразяваше и усещах доста силно цялото си кръвообращение и постепенно стопляне... болезнено. 

Едвам доприпках до вкъщи,където ме очакваше приятната печка и компанията на майка ми,която ме посрещна с подаръци и хокания защо ми е паднала батерията... Която ме остави в по-голяма безизходица . Но както и да е.