дек
15
И да,колкото и да твърдите,че за тази работа си имало ботуши,какво разбирате под "ботуши" ? Модни кичозни и залепени обувчици, или туристическа,истинска обувка,предназначена за сняг и студ? Повечето от вас се стараят хем да е хубаво,хем да пази. Сори,обаче съм сигурна,че почти всички ще предпочетат да са им мокри краката,но да са им модерни. Аз пък избирам кецовете и майната им на ботушките от Теранова. ;)
Като споменахме Теранова,веднага си представихте кифли,нали ? А каква ви е представата за тях изобщо? Какъв е точно смисълът ? .. Според мен едно е да имаш стил .. друго е да се фукаш с него и да си просто една безкрайно разглезена.. фльорца. Без акъл. Защото наистина смятам, че има някои момичета,които си имат акъл , знаят как да го използват и имат и стил .. И са си перфектно..
Така че,според мен е въпрос на характер - до масовата анти-култура и доколко е зарибяването по нея.
Но това е дълга и сложна тема. А снегът,заедно със студът (противно на всеобщите вярвания,че като има сняг "щяло да омекне" , аз не смятам така - както виждате,има си сняг и пак е студено!) ме кара да се замислям за много неща.
Знаете ли .. когато човек има възможност да остане насаме със себе си .. да погледне белотата на зимата от някое топло помещение,някак си това го кара да се замисля. И тъй като понякога чувствам главата си като бръмчащ телевизор, снегът наистина ме успокоява. Въпреки,че ми носи носталгия.
Нямам представа защо. Изведнъж развих някакъв .. .фетиш към студа. И цялата идилия за Коледа и Нова Година.
2011. Като се сетя колко много неща са се случили през 2010 , някак си не искам да я изгубя. Искам да продължа да живея в нея. Същевременно се питам - какво пък толкова голямо значение имат едни цифри, след като от теб зависи как ще си го направиш ?
Но в 2010 има някаква магия,наистина.. Толкова променени мечти, възгледи, изгубени и спечелени приятелства, сбъднати мечти, прекрасно лято, нови емоции ... И някак си тя стана .. свещена. Сакрална,както е литературното наименование.
Ако трябва да съм честна, даже смятам,че това е една от най-хубавите ми години досега - изпълнена бе с много изненади,много промени .. много хубави емоции . . просто имаше много нови неща за мен,точно както отдавна исках да стане - беше ми писнало от моногамният живот, а 2010 за мен бе ключова промяна.
Сигурно ви изглежда преиначено , но .. друго е когато го изживяваш. Предполагам на всеки му се е случвало.
Но пък се дразня на себе си (за кой ли път,ха) , понеже хем не ми харесва зимата и ми лази по и без това напоследък неиздръжливите ми нерви.. и хем искам да ми е весело,защото помните ли .. в началото на лятото си обещах,че това лято ще бъде прекрасно и вълнуващо и изпълнено с приятни моменти и изживявания .. и то стана така , наистина. Сега с усмивка и лека носталгия си спомням за тези безгрижни дни, например във Варна,заедно със Стеф.. ходихме на плаж.. още вторият ден (първи след пътуването) отидохме на плаж. Беше доста топло, намазахме се и влязохме ентусиазирани в морето,за първото плацикане .. .Беше толкова приятно! След това ни наваля топъл летен дъжд ♥ , който беше същата температура като морето,че сигурно и по-топло .. Разви се буря, ние се прибрахме в колата и отидохме да ядем пици .. Докато ядяхме пици отвън валеше силно, беше ветровито, но въпреки това топло,стига да не духа вятъра .. беше си истински летен порой,който само ни повиши приятното настроение и ни зареди с енергия .. И всичко беше идеално .. и приятно, и лятно и спокойно .. И ново .. да бъда на море с приятелката си ♥ Просто уникална емоция и сближаване още повече. Ходихме и на кънки на лед, на закрита пързалка, нищо,че беше лято .. Изобщо целият топъл сезон беше изпълнен с приятни и нови преживявания, които ще останат в спомените ми :)
И затова,сега искам зимата да мине бързо, приятно и неусетно .. Точно както и дойде. Не искам да е пълна с грип, нито с гадни емоции. . Защото миналата година беше доста сдухваща зима . Нямам представа, може би не можех да се климатизирам .
Иначе животът ми определено интересен. И не се оплаквам от него. Може би ми е досадно заради цялата идилия около празниците. Прослуватата Коледа и Нова Година..
Имам предвид - знам,че ще ги прекарам добре,където и да съм .. но, друг е въпроса - всичките тези коледни украси, т.нар ''предколедно'' настроение и прочие .., простотийки .. Един вид. Да, Коледата си е Коледа, наистина, но цялата идилия и идеята,че я очакваме с нетърпение е .. някак пресилена. Преувеличена.
Сигурна съм,че наистина има хора,които нямат търпение да дойдат празниците,срещам се с такива, но .. аз определено имам търпение и може да се каже че хем не искам, хем искам .
Не искам, защото знам,че Коледата няма да е нищо по-различно от прекаран на масата празник,който е в комплект с голяма скука, от което следва и преяждане..глупава и ограничена телевизия.. изобщо нищо интересно. А да не забравяме и студа. Пречи ти да излезеш навън и да се видиш с приятелите си, пък и мен лично леко ме сдухва, нямам представа защо. Хаха, сигурно защото не е желан ;д
В същото време искам, защото имам някакво странно вродено желание да се доказвам пред роднините си от бащинска линия. Аз самата го възприемам трудно, нямам представа как ще го приемете вие. Ако четете,разбира се.
Като се замисля може би е заради това,че те винаги изпитват някакво съмнение към мен,дори ги усещам как в съзнанието си ме критикуват " тази пък ,къде е тръгнала, художничка ще ми става!"
"това не е елитно училище"
Интересно. Имам това желание да се доказвам пред тях,пък и се дразня като се радват за другите обикновенни постижения, а моят напредък никой от тях не може да го оцени,защото единственото,което правят е да го критикуват. Но може би така е по-добре.
Защото това ме кара да се развивам още повече. Точно както ме мотивира и похвалата на Мечанов. Да, представяте ли си! Трудният характер, г-н Перфектен Художник и "невъзможно е да ми се угоди" отново хареса работата ми . Това е по-важно. Смятам просто да оставя тези глупави и честно казано.. прекалено разглезени нужди от тяхното внимание и да се радвам на това внимание и похвали,които получавам сега. Те са достатъчна храна за бъдещи творчески проекти. Не смятам да си губя времето в това да им доказвам в колко хубаво училище съм влязла и колко велика ще стана. Да, първото е вярно, но второто си зависи само от мен.
Един ден, без да има нужда да ходя при тях и да им се натрапвам на очите просто целият свят ще види дали ставам за творец или не. Това си зависи само и изцяло от моето мислене и съзнание. И доколко го развивам. Засега определено имам напредък.
Едно от малкото хубави качества на зимата е,че имаш повече време да се съсредоточиш върху личните си проекти.
И нищо лично, но смятам да ви оставям, защото ми хрумна една прекрасна идея : да рисувам.
Портрети. Лица. Това ми се рисува .
А да, новата ми тема е контраст и аз вече имам представа какво искам да кажа на света и дори донякъде как да го направя. Преди мислех по цели дни за темите си по композиция. А сега ми хрумват почти веднага. Не е ли прекрасно ? :) Когато ми дойде муза и подходяща идея,ще пиша пак.Може би е време за малко диета на този блог. Напоследък го претрупах с прекалено много глупости.
