Толкова много приятни емоции ... за толкова кратко време.

~ Колко типа любов има? 




И за какво всъщност сме създадени? Това ли е смисъла? Явно е това,защото всички това търсим и явно това искаме.
Всички търсим упорито тази любов,мечтаем за нея и си представяме как тя би ни променила.
Че какво ни е сега,защо трябва нещо да ни променя?
Филми,романи,песни,клипове,картини ... всичко отвсякъде крещи "любов"
И то каква любов.Любов,която само един човек би могъл да ти даде. 
Аз я нямам. И се чувствам толкова... малка. Не толкова значима.
Да,имам приятели и роднини,имам рисуването, всъщност това е целият ми живот и това ме крепи.
Но ... казах си,че ще съм като слънчогледите. Но по дяволите. Прекалено много неща ми се струпаха някак това лято.
Първо цялата история с живопистта и приемането. Преди това цяла година се занимах с глупости. 
После историите с местенето,по време на изпитите. Скучното море и загубата на време и нерви.Дори тен не успях да събера,пфу. После Алекс. После Адриан... с който не знам какво се случва. Буквално.  И някъде между тези неща и семейните караници се наместват. Сега са поутихнали,но преди време направо ме задушаваха. Апартаментите.Огледите. Фактът,че ми предстои да се преместя. По дяволите. 
Натякват ми и за образованието в чужбина.Почвам курсове по английски. Това окей. Но някак,между тези неща загубих търпението си,станах много лесно раздразнителна и твърде много неща започнаха да ми се набиват на очи. Уф.
Имам нужда... нещо хубаво,много,много силно положително да ми се случи. А в момента направо си прося боя,защото си бях казала,че ще бъда като слънчогледите. Но това е поредният момент,в който ми се струпва много и се пречупвам. Хората около мен са щастливи,но аз някак не съм на 100 процента доволна и щастлива. Опитвам се да се радвам и за тях,да си открадна малко от тяхното положително настроение. Но не успявам напълно.
Чудя се... кога ще удари моят час,моето време, в което аз да бъда на 100 % щастлива ? Сега явно не опитвам достатъчно силно.

♥ ♥ ♥

И честно казано не знам дали прося за любов. Винаги съм искала да не съм зависима само от това,винаги съм искала да съм си самодостатъчна и за известно време успявах. Но сега ...
Мамка му.
Утре заминавам на практика.
Няма да позволя глупавите снимки на Алекс и приказките,спомените за него да ми развалят ентусиазма.
Усещам,че в момента,в който се кача в рейса и потеглим,ще се преродя. Така се чувствах във влака,докато пътувахме  този понеделник.
О да, тази история трябва да разкажа. Един страхотен ден.
Осъзнавам,че може би пътуването ще ме съживи малко.Винаги съм изпитвала тръпка,докато пътувам за някъде.Това ми е страст. А и това си е море по учебно време. Ще бъде вълшебно!

Не,не мога да не спомена отново времето. 
И че то ни отнема най-много.

Август беше изпълнен с нови неща и нови емоции. Септември си остава някак мъглив,след промяната... а някак доста израстнах за един месец, септември ми се струва като месец за забавления,месеца на циганското лято.Надявам се да е такъв,де.
Предстои ми да ходя на море,отново.Нямам търпение да дойде 17 септември,когато другите ще мислят за контролни,изпити и входни, а аз ще си пека бялото дупе на плажа и ще рисувам през останалото време. Дали пък няма да е яко,а ?
До практиката в Созопол остават.. 13 дни.
Но иначе...лятото си е лято. Безгрижно.Каквото и да стане,имаш време да го премислиш,имаш време да разпуснеш, наслаждаваш се на вече по-хладното време,тук в София,при вас не знам как е,но тук не е повече от 28 градуса. Направо си е хладно , в сравнение с допреди няколко седмици,когато беше повече от 32 ... и беше страхотно. Но нищо.Созопол е южен и приветлив,чакат ме лодките,които ще ми позират. Нямам търпение да си получа издръжката,която ще похарча за материали,телефонна сметка и евентуално за нещо малко и дребно,за себе си.
Нямам търпение да си купя бои. Дори съм си избрала цветове.
Като цяло първите дни от септември не са кой знае колко забележителни,дори са леко мудни и като цяло бавно минава,излизам късно ... и .. съм си развалила много режима,защото,по мистериозни за мен причини,ми се спи адски много и не ми стигат 8 часа сън. Следователно,не мога да си легна в 4 и да стана в 10,примерно.
Чувствам как .. си губя времето,когато съм вкъщи. И... мамка му,наистина съм като птиче в клетка - излизам,но не ми позволяват толкова,колкото ми се ще. Започват да проявяват леко собственическо чувство,което силно ме изнервя и напряга излишно. 
Но и това ще мине.
Вчера (защото вече е 01:03)  срещнах Никола и му се зарадвах толкова искрено и много,чак аз се учудих колко себе си бях в този момент и не се притеснявах от нищо. Абсолютно нищо.
Гордея се със себе си,колкото и себично да звучи.
А лятото си минава. Адски бързо, при това. И дори знам защо е така. Защото цяла година чаках... чаках това лято. И не мога да кажа,че то не беше невероятно.То все още е ,просто е към края си,а когато нещо е към края си... винаги е малко тъжно,не е ли така? Все пак лятото си е лято. Който и сезон да ви е любим,винаги най-приятно и най-интересно май ще си остане лятото,поне за повечето хора,които познавам.
Между другото,реших да си направя още едно местенце за себе си. Така,за разнообразие.
Капучино.   
Не питайте защо,просто така реших и ще се радвам ако му хвърите един поглед. Ако имате мнение,на него също ще се зарадвам. И не,все още не хапя. :)
Лека нощ от мен и ... ами,имам какво да кажа,но е твърде лично и .. просто не е това мястото,в което мога да разкажа. Поне не на този етап.

И спомените ме завладяха.
Преди една година - къде бях и каква бях.
На външен вид - почти същата, може би само очите са ми по-дълбоки.  Още по-дълбоки.
Знаете ли,очите наистина са прозорец към душата - колкото по-чувствителни сте,толкова по-дълбоки са вашите очи... Не малко пъти съм чувала хората да казват "потъвам в твоите сини очи"
За очите си,не мисля да ви говоря повече.
Другата промяна... е в мен самата.
Вече не търся отговори на отминали въпроси...
И сегашните ще оставя просто да отминат...
Няма да се питам повече за времето. Просто отбелязвам колко бързо минава една година и как всичко е като вчера... разбира се,по-добро сравнение не мога да дам ..
И един ден ... и спомените ще се погубят... Не, тях ще съхраня, както съхранявам мидички и суверничета от различни места.Така колекционирам миризми - много хора съм запомнила и с миразмата им. Помня изражение... усмивка... повечето неща,които не всички забелязват, мисля.
А времето минава... и бурканът със спомени се пълни... но има още път до капака. Има още какво да преживея.

*тотално объркващ пост,не се чудете* може даже да не четете,хъх 


Ако в досегашните си постове изразявах изключително нелогичната носталгия по миналото,то вече не е така.Определено нещата се промениха коренно. 


Не,вече не ми е мъчно за миналото.И не , вече не съм недоволна от настоящето. 
Всъщност,в момента малко ме е страх от него.Но предполагам това ще преодолея лесно.
Сега,когато чета няколко поста по-назад... наистина не мога да го осъзная,защо въобще отидох с баща ми на море.Бях толкова отчаяна.Можеше да мина толкова лесно без него. Ама не,то аз си мислех,че за море не се отказва. Но сериозно подозирам,че повече с него на почивка няма да отида.Просто не ми понася добре на нервите.Въпреки,че в Китен успях да се опазя..почти.Имаше една-две нощи,в които си плачех,просто,защото бях прекалено отчаяна.
Но сега е добре. Сега съм си в София.Станаха някои сериозни неща, откакто съм се прибрала.
Някои хора ми станаха още по-близки,други се отдалечиха. Не че съм изненадана,де. То такива неща си се случват постоянно,всичко е нормално.
Всъщност в момента всичко ми е доста... доста...хм,една..голяма идилия. Не знам кога ще отмине това чувство,но сякаш съм зависима от нещо. Не знам какво е,но ще се оправя. Ще стана по-дебелокожа,защото преди моята чувствителност граничеше много с опасност...не,сега и за мен не е толкова нормално. Но няма значение. 
А сега. Сега се страхувам да не се загубя в нечий сини очи,омагьосващи ме от известно време...опасно много. Така или иначе не знам къде се намирам,всичко е толкова ново.
Мразя да съм влюбена,ще бягам от това. Старая се. Може би.
Загубих нещо,което имах. Но не съжалявам за него и честно казано,мисля,че най-страшното мина. 
Я,може би пък някой би могъл да разбере за какво говоря. Колкото и закодирано да се изразявам.

Със звученето на Bitter sweet symphony и The Verve,аз започвам този обещан пост.. въпреки,че той беше обещан само за мен,защото аз сама се дразня на себе си,когато не намирам блога си за никак интересен, а ежедневието ми си го бива,доволна съм от него,но просто,друго е когато го напишеш ;д

А,морето. Морето си е все там.Хубаво и синьо,с много водорасляци и рибки и разни други живи същества в него.
А пък Китен е скучен.Малък,с центърче цялото в сергии,един по-голям площад с читалище,което,предполагам не работи,с много дискотеки,които биха ми се стрували по-интересни,но особено в онези дни..нямах никакъв интерес към тях,а дори и да имах,нямаше да го удовлетворя,така че всъщност е все тази.
Единственото хубаво,което истински ми се понрави,беше плажът - ситен,приятен,близо до хотела.
Но глупавото беше,че не прекарвахме много време там. За мое огромно съжаление,бяхме на плаж само за около 2 часа и половина,всеки ден. Всеки ден изпускахме най-хубавото слънце,най-топлото време... защото "сме щели да изгорим. От 12 било най-лошото слънце."
Ами,аз пък,досега винаги съм си седяла на плажа до 16-17ч. , нищо ми няма. И не,няма да изгориш,защото ще бъдеш достатъчно разумен да се намажеш няколко пъти със слънцезащитно масло. Не съм хванала рак на кожата, и да, знам,че мога да хвана,но ако тръгна да мисля по тази нижка,то аз не трябва да излизам от нас,от страх,че нещо може да ми падне на главата или нещо да ме прегази,или да отида някъде,където ще избухне газова бутилка и аз ще стана на изпечено месо. Right? 
О да,в Китен имаше и два мини парка,които видях,с няколко пейки и дискотеки срещу тях.
Честно казано,може би се дължи на факта,че бях с не особено либерална в това отношение компания, и дори не успях да се засека с Никола,въпреки че бяхме там по едно и също време,но така е по-добре. Така или иначе нямаше да излезна с него или нещо такова,просто щях да мина и да му кажа "здрасти"  . Все едно не мога да си му го кажа и като сме в София. 
Хотелът ни... беше малък и семеен,в общи линии. Кухнята беше добра,единствено порциите на повечето неща бяха огромни.
О да,забравих. Пак си харесах сервитьорче. Не,не се забих с него,този път. Някак останах обезкуражена,когато видях една от колежките му да се навърта около него,а и той изглеждаше сериозно момче,затова реших да не го занимавам. Въпреки,че все още не мога да си обясня защо постоянно гледаше към нашата маса. Но както и да е. Името му беше Роби. Взех си последната касова бележка от него. Беше различно хубав,с голямо,голямо чело,плътни устни и .. не мога да разчета очите му,но наистина беше сладък,хубав и ... някак сериозен,въпреки,че пускаше някакви майтапи. Ще ми се да бях научила и коя зодия е,но като се замисля,едва ли сега това щеше да има някакво значение.
През голяма част от времето,прекарано в Китен,мислех за Турция. И как има толкова много разлики,но и някои плашещи прилики.. за които сега точно не мога да се сетя .
Но имаше плажна ивица. Това беше ново. Иначе пак имахме много хубав изглед към морето,пак към бряг без плажна ивица,само камъни.
Всяка вечер излизахме .. почти по едно и също време,обикаляхме малкият център заедно с Ричка(мини пинчера,който успя да притесни целия хотел)
Ядох няколко вечер сладолед Raffу с горски плодове.. защото е един от най-вкусните и има парчета плод.Особено последният,който си взех беше с малина,къпина и боровинка вътре... мм.
Иначе цялото море го изкарах на салати и сирене в пергамент. Мда,представлява запечено сирене с резен домат отгоре и червен пипер. Изключително вкусно и леко. Беше единственото нещо,което можех да изям без проблем,без след това да ми е тежко. И да съм наядена.
Когато се върнахме в Пловдив... хм,затъпях и настинах,на всичкото отгоре. Сега от време на време имам зверската кашлица, тук там и някой сопол,но иначе ... Добре ми е в София.
Чувствах се... не на място,в Пловдив. Исках много да се видя със Стеф,но се оказа,че тя имала работа през уикенда и .. не успяхме да се видим. Но има голяма вероятност тя дойде в София.
Което ме подсеща,че Лайчо ме покани в Гърция и аз много,ама много искам да отида,но има няколко проблема. Един от тях е,че ми е необходим подписа на баща ми,вторият е,че Лайчо е момче и майка ми се притеснява,нищо,че ще сме с родителите му... Тъпо малко. Но това не означава,че не биха могли да ме пуснат.
Както и да е .
Има няколко вероятности за този месец,който на мен ми се струва като октомври,не като август.
Някак тези 20 градуса в момента и тези облаци и този вятър... не ми се нравят. Лятото е прекалено кратко. А целият август ще е дъждовен.... за жалост.
Имам две синки на ръцете,които не знам от какво са,както и едно сериозно прежулване до реброто,от вчера бънджито в парка (батут) ... И много сериозни спомени,които нахлуват в главата ми,щом погледна през прозореца.... толкова много,че съвсем ме объркват. Но иначе съм добре. Ще се оправя.
Казаха ми,че съм се стопила напълно,но на мен някак невероятно ми се струва.
Но сигурно е защото половин месец го карам на салати и леки неща. Въпреки,че в момента си варя макарони,защото много ми се яде..точно макарони. Но нищо.
Имам два проекта,като единият е за щампа на тениска и трябва да го започна и завърша днес,за да може да стане навреме. Другият е за детска стая,по-сериозен и иска повече внимание.
Но ще се справя. Знам,че ще се справя.
Харесала съм си една страхотно сладка Motorola , за която ще събирам пари и най-сериозно възнамерявам да си я взема. Така или иначе след проекта с детската стая ще гледам едно малко дете за няколко часа,което си е друг вид работа,за която ще ми плащат. Ще спестя издръжката си от септември месец за практиката, а с тази от август ще си платя телефона (най-накрая!),ще си купя едно или две неща,зависи колко пари ще ми останат - като дрехи за училище. Тоест поне един чифт нови дънки и може би една блузка или чанта,зависи какво открия.
Дано...дано...годината ми да е уникална. От сега си го пожелавам,защото зловещото чувство,че е октомври месец не ме напуска. Въпреки,че е едва началото на август.

Скоро ще се навърши една година.Все още не съм забравила. Колкото и странно да ви звучи,друго щеше да е,ако бяхте там... а за мен беше и по-силно. 

Открих... един различен британски курорт. Сега ще ви разкажа по-подробно за него.






Необичаен британски курорт край морето ще ви разкрие тайните на шоколада 
Вярно е, че с настъпването на лятото драстично намалихме шоколада. Все пак индустриални количества от сладкото изкушение водят до търкаляне към плажа.
Обаче нито за миг не се отказваме от какаовото вълшбство и, по-точно, от пътуванията с цел неговото преоткриване. Продължаваме с:
Бърнемут
Тук можете да научите всички тайни за приготвянето на шоколада – съставките, темперирането на сместа, разтопяването на основната заготовка, пресоването и оформянето на готовия десерт.
Всичко това се случва в историческия Chocolate Boutique Hotel в Борнемут – градче, разположено на британското южно крайбрежие. В хотела редовно се организират шоко-уикенди, които са едновременно поучителни и забавни.
Лекциите включват доста информация, която обаче е поднесена максимално достъпно и с много чувство за хумор.

Това обаче далеч не е най-интересната част. После всеки може да дегустира разнообразният асортимент от лакомства, които се приготвят от местните майстори. Те самите пък ще ви научат как да приготвяте някои от тях сами, у дома.
В края на програмата вече ще бъдете експерти по белгийски трюфели и оформянето на шоколад, а дори когато си тръгвате, няма да ви изпратят с празни ръце – ще можете да вземете професионално изглеждащи кутии и да ги напълните с десерти, преди да си тръгнете към вкъщи.

да си имаш собствен шоколадов фонтан в стаята.уоу.

Уикендът започва в петък следобед и продължава до неделя. Провежда се всяка последна седмица на месеца, но е добре учстието да се резервира предварително – за лятото резервации се правят около 4-6 месеца по-рано...
Дори и да не се включите в организираната програма, във всяка стая има шоколадова изненада за добре дощли, а ако сте наистина ентусиазирани, можете да си поръчате персонален шоко-фонтан, в стаята си.
Всъщност, целият хотел е обзаведен в шоколадови цветове - преобладава кафявото, раздвижено чрез бежово и кремаво.


Самият Бърнемут е курорт, известен с фестивалите си. Фестивалът на Британия се провежда цели две седмици през юли и включва много събития, както музикални, така и спортни.
През лятото има и гей-парад, а от 2 години тук се провежда въздушен фест през август. Тогава могат да се видят възстановки на епични въздушни битки от миналото, които се случват в реално време.
Градчето е идеално за семейна ваканция, но не очаквайте стандартни морски условия. Тук средната температура на въздуха дори през август не надвишава 22 градуса. Вятърът е доста силен, при това целогодишно, а водата рядко е по-топла от 25 градуса. Студените месеци обаче са меки и приятни за туризъм.








И така,след като ви подразних предостатъчно ... ви обещавам пост.. съвсем скоро . Засега се насладете на шоколадовата фантазия. 

Казват,че времето лети.Не съм съгласна. Според мен времето минава между пръстите на ежедневието и рутината,случват се неща,които в първия момент не усещаш,но после сякаш...сякаш се сепваш,един вид и просто.. просто се сещаш отново за тях.
Сякаш в този миг,когато излезна на терасата си и погледна София в този час - 03:10ч. ...
не,не виждам София. Не съм в България. Ще изляза през терасата и ще видя Птичият остров.
А светлините в Кушадасъ бяха толкова многобройни. И много по-постоянни...от тези в София.
Споменът е толкова реален,толкова наситен и ярък,че... така сякаш ме запраща отново в онази нощ във Варна със Стеф и Люси,когато се разхождахме по центъра и стигнахме до един фар. Видяхме лодките,натрупани около пристанището и аз се унесох.... Какво ли е да си моряк? 
А,ето,нов спомен изниква пред очите ми. Отново е морски.
Шофьорът караше бясно към пристанището,за да хване ферибота. Когато автобусът паркира в огромната машина,ни казаха да излезнем от него. Толкова различно,необятно и странно ми стана,когато видях двата бряга-континента.
А сега светът отново ми се струва малък.Въртя се в кръг из цяла София и не,не я усещам голяма.
Сякаш вчера непознатият сервитьор ме заговори. Сякаш днес бях на плаж с баща ми,Краси и Десс. Сякаш тази вечер бе една от най-странните и вълнуващи досега.
Не ме съдете,моля ви. Прекалено лично и скъпо ми е,за да ви позволя да го правите.
Не,времето не лети. Секундите си минават и сега,и тогава. Те никога нищо не забелязват и за никого и нищо няма да спрат своят преход и път,до следващия час,следващият ден...
Времето не може да спре заради теб,или този до теб. И никога няма да го направи.
То просто си тече,като пясък между сухите ти ръце. Дори да намокриш ръцете си,пясъкът няма да усети тази разлика и няма да спре.
Но пък в пясъка винаги има останки от мидички,охлювчета и рапани,дори понякога пресъхнали водорасли.Те винаги са онзи детайл,скрит между песъчинките,който напомня за морето,разграничавайки го от пустинята.
А сякаш беше вчера. Пукнатинките,в моите мидички и рапани са само от разума,който твърди,че вече мина цяла година. И не,не беше вчера. Беше преди година. Но за мен винаги ще си остане като вчера.
В съзнанието ми е пълно със задачи,както морето е пълно с живот. Но въпреки това излизам от водата и се пренасям в спомените,които.. които все още имат значение. Дори тези преди 5-10 години.
И да,всеки път като премина покрай старият си блок в Пловдив... всеки път чувствам,че току-що съм излязла от входа си.Нищо,че вече съм в друг град и съм различен човек.
Какво,ако всеки път щом погледна отново дългата си коса,се сещам как тя беше още по-дълга преди,как беше руса и аз бях друга. Малка.
Бях дете.
Стресиращо е да разбереш колко бързо  израстваш...
Както и колко малко всъщност си преживял...Видял си точно толкова....колкото успяваш да зърнеш хоризонта. Тънката граница между морето и небето.. тя не показва къде свършва морето...тя показва колко малко всъщност виждаш.
Можеш ли да обходиш целият океан с един поглед? Да,наистина не можем. Все пак сме просто хора. И колкото да ни се иска,не можем да спрем песъчинките да се стичат между пръстите ни.
В усилието си да ги задържим,те се ронят още по-бързо.
Затова се наслади на тази секунда,в която четеш това.Защото тя вече мина и дори да не се е случило нещо важно,тя никога няма да се върне...

~Един много сбъркан план.Една пропиляна вечер.И много облаци,които да скрият слънцето.Един  некачествен изгрев.Пфу.

"Защо е хубаво да си останем хлапета" според сп.Glamour. 
Е,тази статия определено ме върна в едни уж толкова далечни дни... но всъщност те са близко.На един спомен разтояние са.


- 1.Можем да се разхождаме само по бикини по плажа и няма опасност да получим неприлични предложения или да събираме куп втрещени погледи.


Е,ами аз все още мога да го правя. Да,ще получа някое и друго предложение от разплут перверзен дъртак или от загорял мъж. Но пък няма и да ми пука много,просто ще го подмина. 




- 2.Можем да тропаме с кракили да се тръшнем на пода, да раздаваме дори къчове, докато ревем с пълно гърло, а накрая все пак да получим онова, окето искаме.




Да,сега,когато сме "големи",както мечтаехме,когато бяхме по-малки,използваме по-дискретни начини,в повечето случаи се притесняваме,че целият магазин ще научи колко глезени сме всъщност... 


- 3.Можем да ядем сладолед, шоколад и пържени картофки, колкото си поискаме и изобщо да не ни интересува какво значи думата "калория".


Еех,тези калории.Но пък някои хора и сега не ги интересуват тези факти.Стига да имаш добър метаболизъм,да тренираш и да си непукист,да. А аз предпочитам сладоледа,пред пържените картофки. И много,много 85% натурален шоколад <3

- 4.Можем да си обуем различни чорапи, да си втъкнем огромни фиби с калинки или пеперуди в косата и да се издокараме с шарена пола на райета и така да излезем от къщи. И никой няма да ни се присмее, дори напротив - ще ни се радват.


На това сега му казват да си артистичен. А аз май винаги съм била нещо такова.Поне вътрешно,а на външен вид просто си личи,че съм някаква ... ами така де,всички,на които съм им задавала този въпрс са отговаряли "интересна,различна" . Но пък има ли някой,който да е абсолютно идентичен с друг? Освен ако не са сиамски близнаци?


- 5.Можем да спрем до някое момче и направо да му кажем: "Хайде да си поиграем" и изобщо няма да ни пука каво ще си помисли то. 


Сега това по-скоро ще прозвучи перверзно и ще се разбере за съвсем дург тип игра.Независимо какво имаш впредвид ти.


6. Можем да правим най-невероятните пакости и единственото ни наказание ще е седмица без телевизия или без интернет.


Сега правим най-невероятните гадории и не влизаме,защото ни е страх или срам от последствията. Нали?


- 7.Можем да се смеем или плачем с пълно гърло, докато гледаме филм, и никой няма да си помисли за нас, че сме извънредно кухи лейки.


На тези години ти сам не понасяш да си до такава степен лигав. Поне в моят случай. 


- 8.Можем да кажем на някого "Ти лъжеш" на всеки, които го прави и си мисли, че другите не го забелязват.


И сега го правя.Стига да не ми пука колко е загазил въпросният лъжец.


- 9.Можем да се опитваме да кулинарстваме с часове, а после да изхвърлим всичко в кофата, защото дори кучето е избягало.


Добре де,това какво общо има с детството? Нима е забранено сега?Нали не го правя от кал? 


- 10.Можем да си пеем и да си подскачаме на един крак, докато се разхождаме, защото сме в отлично настроение.


И сега го правя,без да ми пука!


- 11.Можем да казваме "Обичам те", без да се замисляме за условностите.


Нима сега мислим,изобщо?


- 12.Можем да мечтаем колкото си искаме.


В този смисъл,явно все още съм дете.


- 13.Можем да изживяваме разочарованията си, болките, драмите за не повече от 5-10 минути, а след това отново ухилени до уши да тичаме някъде напред.


А,ето това вече наистина е вярно.Сега,когато стане нещо по-сериозно,то влиза под кожата ти и те обсебва. Да...сега е много по-трудно да си усмихнат и ухилен,защото,колкото по-голям ставаш,толкова повече отговорности ти идват на главата,толкова повече мозъка ти закостенява... в смисъл,започваш да му мислиш прекалено много,защото имаш от какво да се страхуваш и има как да пострадаш от постъпката си. Няма да е само седмица без интернет и телевизия... 
Според има много повече плюсове да си дете,но не в днешното време на компютрите и 3Д филмите.Не,аз искам онова,моето си лично детсво,когато до късно вечерта си пред блога,играеш на криеница,целият си в рани и питаш за 30 ст.,колкото за един сладолед.Радвахме се много повече на малките неща. Сега има прекалено много новости. Които са излишни,за мен моето детсво си беше по-хубаво от сегашните деца.Като ги гледам как се държат и как говорят,правичката да ви кажа,според мен поколенията затъпяват. След новият век всички станаха някак ... прекалено ... не знам и аз. Правят се на големи не само като за игра,избързват с действията си.
"Трябва да се откажеш от живота,който си планирал,за да може да получиш живота,който те очаква." 
И сега...сега не знам какво да правя. Оказва се,че трябва просто да мечтая. Не да планирам.Само мечти. И ... да не се надявам на тях толкова много ... което си е...несигурна работа.Аз обичам да мечтая!Това ми дава сили винаги,когато съм се изправяла пред някакви по-големи трудности...
Ух,не знам. Определено имах прекрасно детство. 
И много котки. 

И нека бъде лято.Нека усещам слънчевите лъчи.Нека се сбъднат всичките ми мечти.
Мечтая да полетя.Да видя морето отвисоко,да видя милиони малки островчета,да посетя всички места на Земята и ако може,ако може да летя...
Искам да покоря света.Да преуспея.Да живея добре.И с много хора.
Да запазя връзките си.Да бъда много,много щастлива.
И нека това лято бъде по-добро от другото,моля се.Нека имам още по-незабравими спомени.Нека хвана повече тен.Дори и да се обеля цялата след това,поне да ми останат адските спомени ♥.
Ако може да посетя някое интересно място.Държава.Или пък континент.И да бъда с много и най-различни приятели и хора,точно както миналата година.Няма какво да ви лъжа.Миналото ми лято беше най-хубавото,защото бях толкова самостоятелна,толкова щастлива,толкова волна.Нямах планове уж никакви,успях да посетя всички места,на които ми предложиха да отида.Не бях и стъпвала в София за повече от две седмици,което си бе щастие за мен.Нямах нужда от някое момче до мен.Не.Бях си щастлива такава,каквато си бях.
А сега . Сега искам да съм още по-самостоятелна. Да успея още повече. Да изкарам още по-добри оценки. Да видя още повече интересни места. Още по-волна,още по-щастлива.
Повече.
От всичко повече. И не,няма да страдам след това. След това ще си съхраня най-добрите спомени и така,до следващата година,когато ще бъде още,и още по.
Искам да взема максимума от добрите и хубави емоции и спомени.Мечтая да стана още по-целеустремена.
Вие какво искате да се случи през лятото?

Summer is screaming the lyrics to all your favortie songs.
Summer is going dumb with your friends just for laughs.
Summer is bonfires on the beach.
Summer is not caring.
Summer is love.
Summer is summer.


Дълго чаканите от мен топли дни дойдоха отново неусетно,преливащи с пролетните мъхчета и многобройните алергии на всички около мен,именно от тях.
Ако питате за любовта...хм,тя мен май ме забрави,но пък аз нея не.Или може да е обратното.Или от гордост никой нищо не признава,както често се случва... 
Но пък дните си идват и отиват,смеха не ме напуска,но заедно с него и едно такова...странно чувство.Нещо като ретро,ама много дежа-вю,с много любов,много пътувания и  не знам.Явно имам някакви очаквания.Не,то не е явно,сто процента ги имам тези очаквания. А ме е страх от тях.Страх ме е,защото обикновенно големите очаквания са постеля на разочарованието,че нищо не е така,както сме искали да стане.Е,разбира се,че има и постеля на щастието,но от какво зависи кой килим ще ти се падне да изтупаш? 
Затова пък целият град е в мъхчета,сякаш вървиш по странен памук.Много хора
имат алергии към тях,но аз пък нямам и им се кефя много.
Напоследък мисля много за настоящето.Не,не са някакви мечти.Представям си се в самолет за някоя от страните,в които майка ми и сестра ми могат да заминат. А да,различни семейни въпроси са налегнали дома ми напоследък. 
Зациклих.Отново сцени изникнаха в главата ми. Разни сюжети,разни случки. 
Дали предвещавам... какво, дежа-вю? 
Със сестра ми кроим големи планове за чужбина.Предпочитам да замълча за подробностите,все пак се надявам да се сбъднат,а пък и това е прекалено много лична информация,която предполагам,не ви трябва. 
Последните няколко дни бяха интересни и забавни,типично летни. 
В петък (03.06) бях на пазар със сестра ми,след училище.С папка и тежка чанта на рамо,тръгнахме към мола ядосани от семейните проблеми.Обсъждахме ги през целият път,бяхме на едно мнение.Въпреки развоя на събитията,денят бе много весел,изпълнен с лиготия,нови покупки и,като за финал - контроли. 
За пореден път се убеждавам,че жените контроли са ужасно злобни и излишно заядливи.
Тъкмо сме се качили в автобуса (заедно с багажериите) и сме си казали,че само като видим "нашите хора" тогава ще дупчим билетите. Да,обаче на следващата спирка виждаме една контрола и тъкмо вадим да дупчим,тя влиза,виждайки,че ние сега ще използваме билетите и кряска " Айде сега не дупчи!" с егааати яроста,злобата и в същото време задоволство,че ни е хванала. 
Ние обаче се правим на ударени.
"Проблем ли има?"  - питам аз 
"Слизайте,слизайте" - приказва тя 
Взима ни билетите,като аз казвам " е откъде накъде ще слизаме,имаме билети,просто сме с чанти и багажи,няма никакъв проблем,не се заяждайте излишно" 
"О не,аз не се заяждам" - о не,въобще...
Денят беше хубав и беше преди много време.
Да ви кажа напоследък загубих умението си да пиша. Не се разочаровайте,моля ви.Трудно ми е,наистина.
Майка ми и Цецо (вторият й съпруг) се скараха сериозно и бяха пред развод. За малко да повярвам и те тъкмо се сдобриха.Малко разочароващо.Всъщност доста,но няма значение,преодолявам го.Не е нещо ново,в крайна сметка. 
Пропилях доста нерви.Имах дори една криза.Беше сериозна. Не е типично за мен,обикновенно винаги аз съм уравновесената в подобни ситуации като тази. И винаги аз успокоявам.Но ролите се сменят. 
В тази връзка,тръгнах отново с Явор. Но сега сякаш малко се колебая.Имам предвид..все още искам да съм с него.Но ми прави някакви номера и май ми се сърди за нещо.. и не знам за какво е,и не мога да се свържа с него..и главата ми ще гръмне.
Не знам какво се случва. Нито защо се чувствам по този начин спрямо него.Защо ми е слабост?
И защо... защо ще ми е гадно,ако не се получи? Но в същото време искам като миналото лято да правя каквото искам,когато искам? Не се разбирам.Имам нужда от почивка и затова утре(16.06,да довършвам този пост късно и едвам едвам,защото през другото време,повярвайте ми,опитах и не стана нищо,освен да се напълня отново с чернови) смятам да пропусна училище.
Ще ми се отрази добре на нервите,които бяха опънати от известно време насам.
Минах през един концерт (Балканика,отидох само заради Горан Брегович и Ина...и донякъде защото ми беше интересно).Беше забавно.Интересното беше как се прибрахме.След като имаше толкова много полицаи на концерта,виждайки,че сме доста хора и няма как да се приберем (такситата нямаше да стигнат за целия град) пуснаха едно метро,специално за нас. Идвайки половин или един час след края на работното време,цялата метростанция,която ние мислехме,че дори няма да работи (защото почти всичко беше затворено),избухна в овации. Беше доста весело,бяхме само наши хора (имам предвид випуски и подобни веселяци.Нямаше старци,които да ни гледат на кръв,задето шумим,нямаше  бабички,които да висят досадно над главите ни,тънко намеквайки,че те трябва да седнат,а ние да седим прави.Ммдаа. Познато ви е,предполагам. 
И знам,че вече е средата на юни,но както вече уточних имах си глупости на главата...достатъчни,че да ми пречат на речта и изявата в блога.Не знам дали съм ви липсвала или не,но на мен блогът и писането ми липсваше.
Съвсем доскоро просто сядах на компютъра,отварях "Табло на управление",познато на всички блогъри, и циклех.
Видях се с Явор.Не се бяхме виждали сигурно от половин година.Не,всъщност повече е.И срещата беше емоционална. В момента ме държи надеждата,че нещо ще се получи от тази връзка.Но само времето ще покаже.Даа...този израз  ви е до болка познат,нали?Не се и съмнявам,че сте го чували навсякъде.
Като изключим факта,че ви надух главата с това как не мога да пиша,има вероятност да живея в Люлин 9 или в Св.Троица.Двете места са едно до друго и са много хубави.Близо са до Надежда,където имам приятели,така че ще мога да ходя и да ги виждам.Както и те мен.
Напоследък тренирам доста.На крос тренажора,утре смятам и да тичам в парка,защото имам тази възможност,да тичам рано сутрин на свеж въздух без хора,които да ми досаждат с погледите си.Правя коремни преси и ям....всъщност почти не ям и не изпитвам глад.Не знам дали не изпитвам глад,защото не ям или не ям,защото не изпитвам глад,но пък се чувствам прекрасно.Имам предвид,чувствам се във форма и това ме кара да се усмихвам пред огледалото.
Упорита съм и съм решила да завърша с възможно най-добрите оценки.Въпреки,че тази по психология и логика вече успя да ме прецака много брутално... Имах 6 за първи срок.От втори срок имахме само две контролни,от които на едното бях зле и не бях на училище.До този понеделник нямах никаква оценка.Писа ми 2ка,защото отказах теста (не бях учила) и каза,че ще ме изпита в сряда,тоест на 15.06.Окей.Назубрих материала,той и не беше труден и накрая,..знаете ли какво? Не ме изпита.Оформила ме е с 4ка.По-лошото е,че е за годината,което си е брутална преебавка (извинете за кофти езика,но няма как по-точно да се изразя,както сами виждате) 
Еми вземи сега едно учене,за какво,като не ме изпита въобще,само където ме прецака....
По анатомия ще й нося рисунки в петък,за да ме оформи с 6ца. Трябва да направя и презентация по литература,пак за петък.Нищо,не е голям зор,пък и е последен. По физика и химия е въпросителен,но там мисля,че няма да имам много проблеми,пак в петък може да се уточняват неща.Но поне по-трудните предмети съм ги преминала,мисля.Дори са с добри оценки. 
И вече имам нужда от ваканция.Да идва,че .... просто вече трудно издържам.Но като се замисля,май месец доста бързо се изниза с тази топла практика,която в Мелник бе като юни.
После баловете,изпращанията.И свърши.Дойде юни,който вече също леко се изнизва...
И така,скъпо мое блогче.Вече второ лято ще пиша в теб и ще гледам да те поддържам.
И още веднъж се извинявам,може би нежеланието ми да ям,се отразява и на теб :ддд 

Полъха на лятото се усеща.
Покрай тези почивни дни,не усетих как се изниза и май месец. Юни вече чука на вратите на календара,но.. въпреки това. Той ще е най-труден.
Изпълнен с много изпити,много оценки и,надявам се много хубаво време... чака.Юни чака.
Като изключим факта,че в момента ви дрънкам празни приказки (предполагам,всички си имате календари вкъщи,нали ? )
Друг извод,който вече сигурно сте си направили,е , че не подяволите!, не знам как да започна тази публикация! Пълна съм с време... и. Откачам.
Вече втори ден не съм близвала нищо шоколадово. Ям само домати,сирене (особено много сирене),чушки и плодове. Тичах,вече вчера,сутринта. Правихме упражнения със Стеф. На сутринта сме се разбрали да тичаме пак към 8ч. и да правим упражнения поотделно,защото тя е леко наказана, семейни отношения.
А сега,някой от вас мили ми читатели (които не знам малко или много ми се виждате?) някой от вас може ли да ми даде смислено обяснение,защо подяволите,ям сирене с оцет в момента,при положение,че вкъщи има няколко тави с череши и тарелка ягоди? Спряла съм си турският филм (не сериал,но все пак турски) за да ви споделя откачените ми...хрумки.
Представете си,днес изключително много ми се дояде и реших,че ще ям боб с лютеница от Фантастико.Купих си 200г. бобец с лютеницаа.... ииии се наслажддавах на амейзинг вкуса.
Точно както сега се наслаждавам на сиренето си с оцет. what the...
***
Не съм си доизпила целият Присън грейпфрут. Купих го днес иии как знам,че съм бързо пиещо прасенце,знам си аз,ще го изпия много бързо,нищо,че на някои хора 2 литра им се виждат много. Не и за мен!
Вижте сега,в цялото ми детство,винаги съм била с чаша в ръка (или шише.) ... о не,наистина звучи много...алкохоло...да,както и да е,смисъла е,че бях пристрастена към степчетата,които за тогава си бяха доста готини! Не че сега не са химия,но тогава бяха по-вкусни или аз просто прекалено рядко се докосвах до натурален сок. Фрешове пиех също много,ръчно направени от мама,като най-често бяха от лимон или портокал. Други екстри.. май не съм имала.
Леле. Юни месец. Фъкинг съмър из къминггг йеееееа!
От горещо мляко с нес /или капучино,но не го правят хубаво около даскалото ми/ минах към студени напитки и задоволително количество фрапета. Има градация!
Оо.. толкова изпълнен с глупости пост досега.. май не бях имала.
За всичко си има първи път!
Аз си продължавам турският филм пък,ще си ям сиренето с оцет,а пък после може да реша да мина и на череши...
Вас ви оставям да се чудите ... :ддд Колко му е да се чудите? 

~Каква е разликата между човека и балона?Че..човека се надува след като се издигне...




Мъдра мисъл,бих казала.Или може би не.По-скоро сравнение. Защото няма как да го нарека мисъл,при положение,че ще е тъпо да сравняваме човека с нещо,измислено от него.
Както и да е.Стига толкова философия.
Практика.
Дойде и си замина също толкова бързо.
Мелник.Много топло време,много дъжд,сравнително добра доза от фрапета+банани,коремни преси,рисуване по жегите... и мелове.Много,ама много мелове.Виж сега,ако рисуваме само къщите,няма да си личи,че е Мелник.
Мелове,мелове.Сега само те ми се привиждат.
В "града" нямаше аптека.По калдъремените улички имаше само механи,механи,механи и пак механи, тук-таме няколко хотелчета,пак с механи. В цялата ... идилия,имаше само два магазина,които на всичкото отгоре бяха един срещу друг. 
Целият Мелник ... хм,беше в стари къщички,чиито чар беше изцяло варосан,вдъхновен от кичозният стил,с новите тухлички и нови фасадки.Добре де... не е ли хубаво да се запазва чара,да се усеща дървото и годините върху него... 
Питах се много пъти какъв е живота в толкова малка област. Имаше само една главна улица,с паваж,която беше леко стръмна.Разделяна от една река,която беше пресъхнала.В някои редки моменти се появяваха временни,малки ручейчета,които отново навлажняваха изсъхналите от жаркото майско слънце камъни. 
Качихме се на Кордопуловата къща,музей. Като ви казвам пек,имам предвид буквално. Изгоряхме,миришехме после на печено месо. Рисувахме много мелове. Нямам нито една картина без мел на нея. Сближихме се много с Йода и Дора (ние и преди си бяхме сближени,но сега общувахме почти само с тях и Лайчо.)Събирахме се често в нашата стая и хранехме целият клас ;ддд
А,да ви кажа. Бяхме в апартамент! Беше уникалнооо! Благодарение на Мимс,която успя да го вземе точно преди Елис да сее обади. Ох. Елис. Другия клас. Бляк. 
Не е като преди.Наистина не е. Ако в Котел всички успяхме да се сближим и да си лафим много,то сега,в Мелник...остана разделението от Балчик,когато аз не бях. Явно от тогава са се надули,заради вземане-даване с 10 клас,които разбирате ли,все едно са много отракани.Повечето са егати лузърите,несериозни са и са доста неприятна компания. Има,разбира се,свестни и от тях,но като цяло ние сме по-готин випуск от тях. От най-печените в гимназията сме нашият випуск и 11 клас. Останалите ... не си заслужават вниманието,най-общо казано. Предишният 12 клас беше много печен,от сегашните завършващи най-печена е Криста,която дойде да ни види в Мелник. Беше забавно. 
Та,апартамента ни се състоеше от една голяма спалня,на която се побирахме и 4 момичета,едно легло и диван,който можеше да се разпъва,но ние го сгънахме за да си имаме повече място.Имахме две плазми,две бани,от които едната с душ кабина и сешоар,имахме няколко кресла (доста удобни бяха), бюро и голяма маса. А,и хладилник. Беше ни доста удобно и мога да ви гарантирам,че всеки искаше да е в нашата стая.Да,обаче ние не позволихме да си правят купоните при нас и после да има мизерии.На няколко пъти успяхме да спрем нахълтването на Мишо и Венелин в нашата стая,а още в първите дни спрях и Пецата (който е много,ама много зле) да влезе и да ни прави мизерии. Или пък да ни вземе ключа и да ни заключи отвън,примерно. Той всъщност май това се опита да направи,но аз точно пред носа му заключих,след това го попитах пред всички и разбира се,той се направи на ударен... Детска му работа. 
Тцтц... Не знам,промених си много мнението за много хора.Тази практика,най-лесно може да се определи от думата... шок. Ами да,разбрахме историите как Ивайло си бил чикии пред Тони (горкичкият) и на всичкото отгоре,за да не му е в малко шока му казал " виж колко е голям" ... а Ивайло е... ииуллл... гнусен е,наистина. Няколко думи за него и външният му вид? Коса до раменете,която не поддържа винаги,кльощав и доста безформен,кофти лице с кофти черти,с кофти пъпки и акне.Метал.Нали знаете,че черното вталява? Е,ами той е кльощав. И гнусен,доста често. Веднъж повърна в час,от пушене на кофти трева,в поредните опити да се слее с тълпата ни тъпаци,които не знам защо си мислят,че са готини,като се напушват..

Първи ден,рисуваме първите мелчета и къщурки.Аз съм с лилавото, а Мимс е точно до табелата.Над нас имаше някакви хлапета,които ни зяпаха.

Няма значение,не искам повече да опетнявам публикацията си. 
На първия ден,когато вече рисувахме непрекъснато минаваше един товарен камион,разнасящ пръст,камъни и най-различен строителен материал.Не усетихме чистият въздух тогава.
Отидохме на кръчма,за да ядем овчарска салата,която,доста скъпо ни излезе - 6лв. Поне беше голяма и вкусна. С пресни зеленчуци и продукти. Бяхме сами с Мимс,отказали вечеря,защото,ами,беше си доста тежичка - пържена наденица,пържени картофи и еклер за десерт. Изядох картофите,опитах еклера и оставих доста мазната наденица за някой друг. Отидохме и се наядохме със салата,която ни се услади.На следващият ден тичахме,като аз получих спазми в корема,защото е стръмен пътя (правихме обратна обиколка надолу) 
На снимката вдясно може да се види малка част от главната улица и стената на преградата,ясно отличаваща пресъхналата река.
Имаше малко паркче,с няколко пейки и скромна чешма,близо до шумоляща друга,явно достатъчно пълна река.Бяхме там първата вечер. След пътуването и оттърваването от 
София,всичко ни се струваше доста сюрреалистично.Някои хора директно си бяха хванали биричка. Непушачите бяха запалили цигара. Практиката им даваше усещане за безтегловност...можехме да правим всичко,каквото си поискаме.Бяхме я чакали цяла година. 
И въпреки това. Бях доста послушна.
Утре ми предстои конферанс за практиката.
Наистина мина много бързо.Въпреки това успях да науча наизуст целият плейлист на КISS tv.  Пишеше,че има сателитна телевизия,но не ловеше The Voice,City,Mad tv. Кисс тв е румънска телевизия,пускаща постоянно едни и същи реклами,едни и същи песни и въпреки това! - бяха яки и когато ги научихме,си припявахме постоянно. Бяхме заедно с Ели и Радина. И чистехме,много. 
Не знам...досега гледах снимки и просто...нищо не е същото,наистина.И май съм умният аутсайдър.На когото са му ясни всичките мисли на цялото простолюдие около него. Явно. 
Понякога е самотно така. 
Но пък не се оплаквам. 
Всичко мина толкова бързо.И странно,много ясно,че нищо от него няма да се  върне или повтори.Дори да отида отново в Мелник,няма да е същото и го знам.Няма как да не се запитам обаче,изпитвам ли нужда всичко да е същото отново? 
Спомням си,една лятна вечер сънувах,че съм с майка ми и Цецо в хотела в Котел.Никой от връстниците ми не беше там.И си спомних този сън наскоро.Дори разбрах какво означава.Беше .. хм,седмици или месец преди практиката в Балчик.Явно от дълго време съм знаела,че няма да отида в Балчик. 
А в Мелник беше изпълнено с дежа-вюта. Адски странно е.Да ровя в паметта си. Колкото и шашав да ми е мозъка,наистина често имам някакви проблясъци за някакви разговори,с хора,дори прекалено много детайли .. виждам.Объркано си е,доста. А и е трудно за вярване,докато не ти се случи. 
Трябва да лягам.Утре имам конферанс.Тоест днес.Пожелайте ми успех. Ще пиша пак,когато мога.Определено имам какво да ви кажа.

Секундите минават.Минутите се стичат бавно,правейки пътека на часовете,които стават все по-малко до заминаването ми на практика... 
Мелник,както успях да преценя по снимките и пищните описания на Мечанов, е едно интересно кътче,което като по чудо не е видяло нищо страшно през септември месец миналата година,когато там на практика са били 12 клас.
Септември.Кога дойде...кога мина...
В този смисъл искам да отбележа,че отново пропуснах момента,когато беше пролет и сега,когато е пред лято,отново! Чувствам се прекрасно,сещайки се за този факт.
Пазя изключително много спомените си за отминалото лято,което,за не знам кой път ще ви повторя,че беше уникално.А може би и най-уникалното,което съм имала досега. Дали заради това,че обиколих не малко места,или затова,че просто ми беше страшно готино през цялото време...Не,може би е заради това,че се запознах с много хора..Не са малко причините,да не кажа безброй.Не знам дали това сега,което ми предстои ще бъде по-добро от предишното,но това ще си покаже само времето.Изключително неясна ми е ситуацията къде и с кого ще бъда това лято,но имам странното усещане,че .. ами не знам. Че няма да бъде същото като предишното,това ми е повече от ясно,но все пак ... Уф,не знам. Ще видим. Блогче,ти и твоите малки читатели,имате думата ми,че ще запиша всичко,при първа възможност.
Та,да продължа с предстоящата практика. Ами нямам чувството,че въобще ще ходя на такава.Но пък нямам чувството,че ще ходя и на училище,което е добре. Заминавам заедно с Динко Стоев,Явора Петрова и г-жа Серафимова. Да,Мечанов ще е със зайците,хи-хи >:)
Въпреки,че не ми става особено много по-добре,когато се сетя колко много работа имам , а колко ми се спи и колко гадно ми е ,че съм яла цял ден.Не,че не ям попринцип,но напоследък си свикнах да си ям малко,не ми се ядеше и т.н. подобни неща и усещания,които всеки от вас,в момента леко скептични и може би дори осъждащи,хорица,моля ви се,не отричайте. Не може да ми кажете,че никога не сте имали чувството,че просто не ви се яде и не ядете. Не съм на някакви диети. И не,дори и да бях,диетата не означава гладуване.Всъщност,ако си преведете думата дословно,ще разберете,че тя означава определен начин/режим на хранене,което всъщност е и точният смисъл. А не онези отвратителни лишения от храна,когато всъщност изпитваш глад.
И да,отклоних се отново от  темата,просто защото засега единственото,което мога да ви кажа относно практиката е това,че ще сме в гр.Мелник и в едноименният хотел "Мелник" .
А какво се случва с мен иначе... Ами,в общи линии... не много нови неща,освен,че имам досадни,някак странно романтични,мисли относно...убийте ме,Явор.
Защо? Може би защото смятам,че постъпих нечестно с него и сега...отново чувствам вина. Докато не се появи друг,който твърдо да затвърди тайната ми надежда,че цялата история с него е била за добро и че не съм постъпила като гадна кучка,ще продължавам да си изпитвам вината и да си представям странни неща.
Какви точно ? Ами... понеже не ми хрумва по-добро описание на тях,просто странни.Такива,дето се събираме и .. подобни. Пф.
Не ми харесва,да. Харесва ми да съм щастлива и доволна от това,което имам.А не хората да ми се чудят какво правя с даден човек.Не ме разбирайте погрешно,не съм от капризните в любовта.Единственото,което някога съм изисквала в тези случаи е , наистина да съм щастлива и доволна. А когато това чувство отмине,обикновенно нещо не е наред и да,обикновенно се е стигало до караници и охладняване и бла-бла... всичките там неща.
Уф...да,вече е 00:46ч., трябва в 07:40ч. да съм на Централна гара, а и да.. все още не съм си стегнала багажа... ами,ще ви оставям и се извинявам за късата публикация,не е типично за мен,обикновенно разказвателните ми постове са дълги ,както , надявам се,добре знаете. Късите ми постове са свързани с кратки спомени и/или дълбоки размисли,въпроси,които отправям към вас и т.н. Ако искате да се уверите,разгледайте архива. 
От мен лека нощ и успешна работна седмица,надявам се на много хубаво време в цялата страна и много усмивки! :) 

~Сянката на студа се скъсява все повече...


Надявам се.~


Предвид по-студеното начало на този иначе тъй прекрасен месец,все пак се диша.Последните два дни бяха невероятно слънчеви,положителни, страхотни,невероятни,странни,психично-странни и др. дни...
Да,не съм спала повече от 24 часа вече и да ви кажа,чувствам се толкова свежа! Как се стигна до това да не спя ли?Много лесно.
Вчера /06.05/ бях обещала на Мимс да се видим и се бяхме разбрали за 17:00ч. пред "Глобус",където тя, заедно с Джули и Мартин /а това име може да го четете често в тази публикация/  да ме посрещнат,въпреки,че съм горе/долу ориентирана,ама не съвсем явно...
Та, кв."Света Троица" бе изпълнен с оживление в почивният,празничен ден. Беше приятно и освежаващо да усетиш лекият полъх на пролетта,мириса на цветя,слънчевите лъчи,озаряващи всичко около теб.
Тъй като подраних,се наложи да ги поизчакам малко.Та,дойдоха тримцата,запознах се с въпросният.
" - Мартин,приятно ми е .
- Марина.
-Е на теб не ти ли е приятно?
- Миии...не ! *:дддддд* "
Решихме,че ще ходим на кафе.Пих първото си мляко с нес за деня,с приятен разговор между мен и новопознатият, относно зодиите.След като половин час се мъчих да позная каква зодия е той, най-накрая се оказа,че бил лъв. Е да, ама не е типичен лъв. Затова не можах да го позная.
Той е странен,крайно различен,мислещ и интересен лъв. Затапващ хората,често карайки ме да се чувствам .... ами,странно.Един човек,с когото още в първият момент усетих интелектуална връзка,човек,с когото мога да споря и говоря с часове относно всякакви теми. Натоварващи психически,като днес, или пък не... Просто човек,който бих искала да запазя като приятел.
Въпреки,че е интересен и на външен вид.И е чаровен,също по много любопитен начин.
Не знам, аз лично не мога да го опиша толкова точно,колкото бихте го възприели вие,ако се срещнете с него. Казано най-накратко: той е различен.Наистина различен. 
Представете си,смята,че или никога не е изпитвал любовта,или просто не я е разпознал,както сам казва. 
Да,успя да ме обърка,успя дори да ме накара да му приличам по някакъв,отново много изчанчен,начин.
Беше ми изключително интересно да видя реакцията му при сбогуването. "Айде,довиждане Мери *несигурен хъг,изключително нетипично за един лъв* "
Изключително любопитно ще ми е,ако разбера за някоя негова предишна връзка.Но,тъй като питах предостатъчно този ден,реших да не прекалявам много, затова се показах в мечтателната си страна,всячески опитвайки се да избегна мислите за него и обърканите изводи,до които щях да стигна,докато той ме изучава с поглед.Сякаш попивайки голяма информация,той умствено записваше всичко прилежно, изследваше ме по същия начин,гледаше ме интересно,правейки се,че не е по-различен към останалите. Но не съм наивна.
Отказа да сподели мнението си за мен. Което ме изнерви много.
Играхме да "истина и предизвикателсто" .Помните ли тази игра и колко много деца са се забавлявали с нея? Е, нашето си беше ... пф,нямам идея. Беше ми интересно какво предизвикателство ще ми даде той,докато не се стигна дотам,че трябваше да му доизпуша цигарата ( 3 дръпки,от които поех само 2 и я загасих,стана ми неприятно,все пак не съм пушач)
С едва доловима изненада ме попита дали съм пушила преди това,като аз отговорих двусмислено.Стараех се по всякакъв начин да мисля за нещо,което той не би могъл да се сети.И след като не ме познава достатъчно,би следвало,че това ще е някоя моя мечта. Избрах Турция и спомените,свързани с нея,защото предполагам никога не би узнал какво се криеше зад забленият ми поглед и следящото ми периферно полезрение,за издаващи реакции...
По-трудно е,отколкото мога да ви го представя. Изключително интересен човек,погълнал ме е доста.

Като цяло двата дни бяха меко казано страхотни,вълнуващи и безгрижни за мен. Изключително много се радвам,че успях да си направя снимки,преди да се срещна с Мимс, защото отдавна имах нужда от рефреш. Не съм си променила стила или нещо подобно,въпреки,че стилът на самите снимки е по-различен от обикновенно.

Гледайки слънчевото утро днес,той пусна една от любимите ми песни,съмнявам се,да го е подозирал.Пусна един доста добър вариант на ремикс на Reflekt - need to feel loved.  Завладяващото парче зазвуча в главата ми,заедно с ранните утринни лъчи се сляха в едно...Мисля,че дори си оформих още една мечта.
Първите лъчи на слънцето бяха разсеяни,след което бидейки все по-ярки и силни,все по-озаряващи и даряващи....
Почувствах се прекрасно,за пореден път.Някак специално.
Да,може да не съм спала цяла нощ,да имах изморителни два дни,които обаче бяха изпълнени с новости и мини приключения, много смях и добри емоции. Така че,не се оплаквам.

Трябва да ставам,защото ми предстои кофти седмица. 
А на вас пожелавам изпълнен с топли лъчи и много усмивки май месец,защото твърде дълго чаках пролетта,за да мога да се примиря просто така със студеният привкус,който е придобил отнякъде.

"О-о-о, тя е с единият крак навън!" - казала врачката на майка ми,когато видяла моя снимка..


Вчера,26.04.2011, аз,Лайчо и Мимс се чупихме от часа на Мечанов,защото нямахме работи и предпочитаме отсъствия пред двойки.


Реших да си уплътня времето,така или иначе трябваше да си купя темперни бои.Замъкнах ги двамата с мен двата часа,времето беше слънчево и по-топло от днес,определено.*което ме подсеща: тъпо време! псувам го всеки миг,щом се сетя,че е краят на април и е толкова студено..*
Тръгнахме пеша към ЦУМ,за да отидем до книжарницата за художници на ъгъла.
Видяхме многото мечки на толерантността,направени по един модел но интерпретирани по различен начин от всяка една държава. Снимахме се с тях,разгледахме ги добре и им се кефихме много. И честно да ви кажа българската мецана е една от най-тъпо интерпретираните!С графични мотиви и някакви с червено отбелязани исторически сгради,тук-таме някои сурово зелени дръвчета. Знаете ли колко по-яки имаше? Е,предполагам ако сте от София вече сте ги видяли,а българската въобще не сте я забелязали,защото е скучна! Македонската беше хайдутин и честно казано мисля,че нашата трябваше да е такава,а не тяхната,но това не зависи от мен,но който и да е художника,определено е смотан!
Та,кефихме се на другите мечки,когато при нас дойдоха една група туристи от Истанбул и започнаха да си общуват с нас.Упътвахме ги кое къде е, дадохме им нарисувана ръчно карта от Слънчоглед,описваща много точно центъра,с английски указания и най-различна информация,като например валути,градуси и фаренхайт, ракията,някои по-интересни магазинчета,кое как се нарича и прочие. Доста сладка и добре направена. Подарихме им я,все пак тя им трябва повече,отколкото на нас. Те много се зарадваха. Снимахме се с тях,почерпиха ни с дъвки,разказахме малко за нас,че сме ученици от НХГ и че се занимаваме с рисуване,че сме 9 клас.
Поискаха да видят работи,но в момента не разполагахме с такива и им отговорихме,че днес не сме имали рисуване. Питаха ни дали сега ни е нещо като обедно време,а ние уклончиво обяснихме,че е малко свободно време,с което разполагаме.. а не,че сме избягали ;дд
Казаха ни, че при тях може да отседнем,нещо като обмен на ученици и ние много се зарадвахме,аз особено. Преди това ни питаха дали сме били в Турция преди,аз и Мимс сме били в Кушадасъ,Лайчо все още не е ходил. Разказах си впечатленията,че е било много красиво,че съм останала доволна и че искам пак да отида,ако имам възможност за това.
Разменихме си телефоните дори,защото казаха,че в четвъртък имало възможност пак да се срещнем. Аз им дадох моя с кода,а единият от голямата рода с няколко жени и деца,както и един дядо в комплекта... всъщност не знам дали са роднини или не,но дъвките им,леле,бяха невероятно вкусни!
Днес ми се обади Мохамед (така се казваше един от тях,когато се запознахме си помислих колко класическо е името му) дали ще ходя в Истанбул.
Действието се разви докато чаках на опашката за да дам останалата сума за практиката идния месец. Да,с Мечанов ще съм. Но като го знам каква е мишка пред другите учители.. това е друга история.
Та, аз му отговорих,че не съм сигурна дали ще мога. Реално разказах на майка ми за случката,но не съм получила разрешение да ходя някъде,не съм го и искала.
Неудобно ми е някак да й кажа,че много искам да отида там. Не знам защо.
И се чудя... дали наистина съвсем скоро ще стъпя отново на турска земя?
Повярвайте ми,мили и сърдечни хора са. Може би повече от нас. Ние сме все някак намръщени,а тях,когато и да срещнех хора извън хотела бяха някак ведри,въпреки,че не сме им платили нещо. В този смисъл,вярвам,че просто самите хора са сърдечни.
И не,не смятам,че днешният народ на Турция иска да ни завзема. Това,което е ставало преди векове е било дело изцяло на султаните,които са били на власт тогава. Предполагам,че много пъти сте чували как съседите турци по онова време си разменяли подаръци на празниците, въобще не участвали във войната. Войниците също - те са подчинени на султана. Така че,хора,не мразете Турция. Това,което е било тогава,не е сега.
Ако помните думите и желанията на Левски - че иска свободна държава,в  която всички да са равни - турци,българи,други народи. Всички.
А това,че вие мразите Турция не говори добре за вас. ;) Не искам да ви налагам мнението си,но честно казано расизма без повод е един вид доста голямо ограничение - не можеш да видиш всички хубави неща,които би могъл,ако не ограничаваш любовта си към хората.
А,евреите вече са друго. Те са си алчни,повечето. Представете си,щом повечето управници на САЩ са с еврейски корени,а САЩ е велика сила,която има световно влияние и това за никого не е тайна.
Но Турция. Смятам,че са нормални хора. Дори по-добри в някои отношения от нас.
Все пак ние си останахме със злобата и селските маниери,нали ?

Както и да е,та сега... чувствам,че съм с единият крак навън.
И повярвайте ми,наистина много искам да отида там. Представям си как рисувам на някоя пейка,как съм много щастлива,че съм там,как впечатлявам някой... И такива,все хубави мечти от много време насам... Самият факт,че човекът наистина е мил,не е съмнителен,честен и искрен е и може да уреди всичко,просто ме прави щастлива!
И ви поздравям с една песен,която напоследък непрекъснато слушам.Отново е ремикс,създаващ ми много лятно настроение,надявам се да се хареса и на вас.