юни
15
Summer is going dumb with your friends just for laughs.
Summer is bonfires on the beach.
Summer is not caring.
Summer is love.
Summer is summer.
Дълго чаканите от мен топли дни дойдоха отново неусетно,преливащи с пролетните мъхчета и многобройните алергии на всички около мен,именно от тях.
Ако питате за любовта...хм,тя мен май ме забрави,но пък аз нея не.Или може да е обратното.Или от гордост никой нищо не признава,както често се случва...
Но пък дните си идват и отиват,смеха не ме напуска,но заедно с него и едно такова...странно чувство.Нещо като ретро,ама много дежа-вю,с много любов,много пътувания и не знам.Явно имам някакви очаквания.Не,то не е явно,сто процента ги имам тези очаквания. А ме е страх от тях.Страх ме е,защото обикновенно големите очаквания са постеля на разочарованието,че нищо не е така,както сме искали да стане.Е,разбира се,че има и постеля на щастието,но от какво зависи кой килим ще ти се падне да изтупаш?
Затова пък целият град е в мъхчета,сякаш вървиш по странен памук.Много хора
имат алергии към тях,но аз пък нямам и им се кефя много.
Напоследък мисля много за настоящето.Не,не са някакви мечти.Представям си се в самолет за някоя от страните,в които майка ми и сестра ми могат да заминат. А да,различни семейни въпроси са налегнали дома ми напоследък.
Зациклих.Отново сцени изникнаха в главата ми. Разни сюжети,разни случки.
Дали предвещавам... какво, дежа-вю?
Със сестра ми кроим големи планове за чужбина.Предпочитам да замълча за подробностите,все пак се надявам да се сбъднат,а пък и това е прекалено много лична информация,която предполагам,не ви трябва.
Последните няколко дни бяха интересни и забавни,типично летни.
В петък (03.06) бях на пазар със сестра ми,след училище.С папка и тежка чанта на рамо,тръгнахме към мола ядосани от семейните проблеми.Обсъждахме ги през целият път,бяхме на едно мнение.Въпреки развоя на събитията,денят бе много весел,изпълнен с лиготия,нови покупки и,като за финал - контроли.
За пореден път се убеждавам,че жените контроли са ужасно злобни и излишно заядливи.
Тъкмо сме се качили в автобуса (заедно с багажериите) и сме си казали,че само като видим "нашите хора" тогава ще дупчим билетите. Да,обаче на следващата спирка виждаме една контрола и тъкмо вадим да дупчим,тя влиза,виждайки,че ние сега ще използваме билетите и кряска " Айде сега не дупчи!" с егааати яроста,злобата и в същото време задоволство,че ни е хванала.
Ние обаче се правим на ударени.
"Проблем ли има?" - питам аз
"Слизайте,слизайте" - приказва тя
Взима ни билетите,като аз казвам " е откъде накъде ще слизаме,имаме билети,просто сме с чанти и багажи,няма никакъв проблем,не се заяждайте излишно"
"О не,аз не се заяждам" - о не,въобще...
Денят беше хубав и беше преди много време.
Да ви кажа напоследък загубих умението си да пиша. Не се разочаровайте,моля ви.Трудно ми е,наистина.
Майка ми и Цецо (вторият й съпруг) се скараха сериозно и бяха пред развод. За малко да повярвам и те тъкмо се сдобриха.Малко разочароващо.Всъщност доста,но няма значение,преодолявам го.Не е нещо ново,в крайна сметка.
Пропилях доста нерви.Имах дори една криза.Беше сериозна. Не е типично за мен,обикновенно винаги аз съм уравновесената в подобни ситуации като тази. И винаги аз успокоявам.Но ролите се сменят.
В тази връзка,тръгнах отново с Явор. Но сега сякаш малко се колебая.Имам предвид..все още искам да съм с него.Но ми прави някакви номера и май ми се сърди за нещо.. и не знам за какво е,и не мога да се свържа с него..и главата ми ще гръмне.
Не знам какво се случва. Нито защо се чувствам по този начин спрямо него.Защо ми е слабост?
И защо... защо ще ми е гадно,ако не се получи? Но в същото време искам като миналото лято да правя каквото искам,когато искам? Не се разбирам.Имам нужда от почивка и затова утре(16.06,да довършвам този пост късно и едвам едвам,защото през другото време,повярвайте ми,опитах и не стана нищо,освен да се напълня отново с чернови) смятам да пропусна училище.
Ще ми се отрази добре на нервите,които бяха опънати от известно време насам.
Минах през един концерт (Балканика,отидох само заради Горан Брегович и Ина...и донякъде защото ми беше интересно).Беше забавно.Интересното беше как се прибрахме.След като имаше толкова много полицаи на концерта,виждайки,че сме доста хора и няма как да се приберем (такситата нямаше да стигнат за целия град) пуснаха едно метро,специално за нас. Идвайки половин или един час след края на работното време,цялата метростанция,която ние мислехме,че дори няма да работи (защото почти всичко беше затворено),избухна в овации. Беше доста весело,бяхме само наши хора (имам предвид випуски и подобни веселяци.Нямаше старци,които да ни гледат на кръв,задето шумим,нямаше бабички,които да висят досадно над главите ни,тънко намеквайки,че те трябва да седнат,а ние да седим прави.Ммдаа. Познато ви е,предполагам.
* * *
И знам,че вече е средата на юни,но както вече уточних имах си глупости на главата...достатъчни,че да ми пречат на речта и изявата в блога.Не знам дали съм ви липсвала или не,но на мен блогът и писането ми липсваше.Съвсем доскоро просто сядах на компютъра,отварях "Табло на управление",познато на всички блогъри, и циклех.
Видях се с Явор.Не се бяхме виждали сигурно от половин година.Не,всъщност повече е.И срещата беше емоционална. В момента ме държи надеждата,че нещо ще се получи от тази връзка.Но само времето ще покаже.Даа...този израз ви е до болка познат,нали?Не се и съмнявам,че сте го чували навсякъде.
Като изключим факта,че ви надух главата с това как не мога да пиша,има вероятност да живея в Люлин 9 или в Св.Троица.Двете места са едно до друго и са много хубави.Близо са до Надежда,където имам приятели,така че ще мога да ходя и да ги виждам.Както и те мен.
Напоследък тренирам доста.На крос тренажора,утре смятам и да тичам в парка,защото имам тази възможност,да тичам рано сутрин на свеж въздух без хора,които да ми досаждат с погледите си.Правя коремни преси и ям....всъщност почти не ям и не изпитвам глад.Не знам дали не изпитвам глад,защото не ям или не ям,защото не изпитвам глад,но пък се чувствам прекрасно.Имам предвид,чувствам се във форма и това ме кара да се усмихвам пред огледалото.
Упорита съм и съм решила да завърша с възможно най-добрите оценки.Въпреки,че тази по психология и логика вече успя да ме прецака много брутално... Имах 6 за първи срок.От втори срок имахме само две контролни,от които на едното бях зле и не бях на училище.До този понеделник нямах никаква оценка.Писа ми 2ка,защото отказах теста (не бях учила) и каза,че ще ме изпита в сряда,тоест на 15.06.Окей.Назубрих материала,той и не беше труден и накрая,..знаете ли какво? Не ме изпита.Оформила ме е с 4ка.По-лошото е,че е за годината,което си е брутална преебавка (извинете за кофти езика,но няма как по-точно да се изразя,както сами виждате)
Еми вземи сега едно учене,за какво,като не ме изпита въобще,само където ме прецака....
По анатомия ще й нося рисунки в петък,за да ме оформи с 6ца. Трябва да направя и презентация по литература,пак за петък.Нищо,не е голям зор,пък и е последен. По физика и химия е въпросителен,но там мисля,че няма да имам много проблеми,пак в петък може да се уточняват неща.Но поне по-трудните предмети съм ги преминала,мисля.Дори са с добри оценки.
И вече имам нужда от ваканция.Да идва,че .... просто вече трудно издържам.Но като се замисля,май месец доста бързо се изниза с тази топла практика,която в Мелник бе като юни.
После баловете,изпращанията.И свърши.Дойде юни,който вече също леко се изнизва...
И така,скъпо мое блогче.Вече второ лято ще пиша в теб и ще гледам да те поддържам.
И още веднъж се извинявам,може би нежеланието ми да ям,се отразява и на теб :ддд
