юни
23
Е,тази статия определено ме върна в едни уж толкова далечни дни... но всъщност те са близко.На един спомен разтояние са.
- 1.Можем да се разхождаме само по бикини по плажа и няма опасност да получим неприлични предложения или да събираме куп втрещени погледи.
Е,ами аз все още мога да го правя. Да,ще получа някое и друго предложение от разплут перверзен дъртак или от загорял мъж. Но пък няма и да ми пука много,просто ще го подмина.
- 2.Можем да тропаме с кракили да се тръшнем на пода, да раздаваме дори къчове, докато ревем с пълно гърло, а накрая все пак да получим онова, окето искаме.
Да,сега,когато сме "големи",както мечтаехме,когато бяхме по-малки,използваме по-дискретни начини,в повечето случаи се притесняваме,че целият магазин ще научи колко глезени сме всъщност...
- 3.Можем да ядем сладолед, шоколад и пържени картофки, колкото си поискаме и изобщо да не ни интересува какво значи думата "калория".
Еех,тези калории.Но пък някои хора и сега не ги интересуват тези факти.Стига да имаш добър метаболизъм,да тренираш и да си непукист,да. А аз предпочитам сладоледа,пред пържените картофки. И много,много 85% натурален шоколад <3
- 4.Можем да си обуем различни чорапи, да си втъкнем огромни фиби с калинки или пеперуди в косата и да се издокараме с шарена пола на райета и така да излезем от къщи. И никой няма да ни се присмее, дори напротив - ще ни се радват.
На това сега му казват да си артистичен. А аз май винаги съм била нещо такова.Поне вътрешно,а на външен вид просто си личи,че съм някаква ... ами така де,всички,на които съм им задавала този въпрс са отговаряли "интересна,различна" . Но пък има ли някой,който да е абсолютно идентичен с друг? Освен ако не са сиамски близнаци?
- 5.Можем да спрем до някое момче и направо да му кажем: "Хайде да си поиграем" и изобщо няма да ни пука каво ще си помисли то.
Сега това по-скоро ще прозвучи перверзно и ще се разбере за съвсем дург тип игра.Независимо какво имаш впредвид ти.
6. Можем да правим най-невероятните пакости и единственото ни наказание ще е седмица без телевизия или без интернет.
Сега правим най-невероятните гадории и не влизаме,защото ни е страх или срам от последствията. Нали?
- 7.Можем да се смеем или плачем с пълно гърло, докато гледаме филм, и никой няма да си помисли за нас, че сме извънредно кухи лейки.
На тези години ти сам не понасяш да си до такава степен лигав. Поне в моят случай.
- 8.Можем да кажем на някого "Ти лъжеш" на всеки, които го прави и си мисли, че другите не го забелязват.
И сега го правя.Стига да не ми пука колко е загазил въпросният лъжец.
- 9.Можем да се опитваме да кулинарстваме с часове, а после да изхвърлим всичко в кофата, защото дори кучето е избягало.
Добре де,това какво общо има с детството? Нима е забранено сега?Нали не го правя от кал?
- 10.Можем да си пеем и да си подскачаме на един крак, докато се разхождаме, защото сме в отлично настроение.
И сега го правя,без да ми пука!
- 11.Можем да казваме "Обичам те", без да се замисляме за условностите.
Нима сега мислим,изобщо?
- 12.Можем да мечтаем колкото си искаме.
В този смисъл,явно все още съм дете.
- 13.Можем да изживяваме разочарованията си, болките, драмите за не повече от 5-10 минути, а след това отново ухилени до уши да тичаме някъде напред.
А,ето това вече наистина е вярно.Сега,когато стане нещо по-сериозно,то влиза под кожата ти и те обсебва. Да...сега е много по-трудно да си усмихнат и ухилен,защото,колкото по-голям ставаш,толкова повече отговорности ти идват на главата,толкова повече мозъка ти закостенява... в смисъл,започваш да му мислиш прекалено много,защото имаш от какво да се страхуваш и има как да пострадаш от постъпката си. Няма да е само седмица без интернет и телевизия...
Според има много повече плюсове да си дете,но не в днешното време на компютрите и 3Д филмите.Не,аз искам онова,моето си лично детсво,когато до късно вечерта си пред блога,играеш на криеница,целият си в рани и питаш за 30 ст.,колкото за един сладолед.Радвахме се много повече на малките неща. Сега има прекалено много новости. Които са излишни,за мен моето детсво си беше по-хубаво от сегашните деца.Като ги гледам как се държат и как говорят,правичката да ви кажа,според мен поколенията затъпяват. След новият век всички станаха някак ... прекалено ... не знам и аз. Правят се на големи не само като за игра,избързват с действията си.
"Трябва да се откажеш от живота,който си планирал,за да може да получиш живота,който те очаква."
И сега...сега не знам какво да правя. Оказва се,че трябва просто да мечтая. Не да планирам.Само мечти. И ... да не се надявам на тях толкова много ... което си е...несигурна работа.Аз обичам да мечтая!Това ми дава сили винаги,когато съм се изправяла пред някакви по-големи трудности...
Ух,не знам. Определено имах прекрасно детство.
И много котки.
