Да кажем,че се опитахме да посрещнем изгрева по Софийски.Но,за съжаление,не успяхме.Защото имаше скапани облаци,които да развалят всичко. Не стига,че не бяхме спали цяла нощ,бяхме замръзнали,защото към 3-4 часа заваля доста обилен и студен дъжд,необичайно хладно като за юли.Календара показва лято,аз обаче съм на мнение,че си е закъсняла пролет.И всичко започна от това,че през средата на април валя сняг!Но не-е,тогава,когато се оплаках от времето веднага заваляха скастрителни отговори от типа на "а знаеш ли,че аз съм роден към края на април и когато са ме раждали е имало снежна буря?" - ами не,не знам,но и не ме интересува!Ето ви сега една снежна буря! Искам ЛЯТО! Какво е това подобие на началото на една по-хладна пролет?  Пролетта закъсня заради зимата,а най-големият ми страх е,че лятото няма въобще да се усети. И цяла година съм чакала за нищо. 

А климата в България живо и пряко си ме интересува тази година,защото явно,така като гледам,ще си прекарам морето в родината... Следователно,мисля,че съм жестоко и отвратително прецакана.

Както и вие. Sorry people,it's true. 

Като изключим факта,че замръзнах през ноща,не видях изгрева и си пропилях целият ден,другите неща около мен не са толкова зле. Дори всичко бавно се нарежда,в една нова и много различна посока.И въпреки това,тази посока ми допада. Тя просто е по-различна и все още не мога да й свикна.

Утре заминавам за Пловдив,за рожден ден.Десс,честитя ти го още от сега. И не знам дали ще успея да ти купя подарък.

Да,доста съм на червено,но се надявам да успея да се свържа с баща ми и да се оправя за утре. 

Откритието,което направих в последно време е,че много си приличам с Адриян,един мой стар приятел.Няма да говоря все още нищо,защото не искам да прекъсна нещо хубаво.Нали разбирате,да не урочасам.

А и да,в училището ставаха също реформи. Но в крайна сметка излязох ...може би доволна.Вие бихте го нарекли победител,но за мен не е така точно.Да,успяхме с Дора да убедим настоятелството за втора група живопис,но въпреки това наранихме няколко човека. Например Христо,от другия клас,който е тук на общежитие специално за да учи скулптура. И сега се чувствам виновна,че заради лични интереси пренебрегнах желанията и на другите хора.Да,кофти ми е.Да,наистина чувствам вина.Но гледам да не мисля за това.

Надявам се в Пловдив да успея да разредя тези мисли на вина. Да си почина малко от усещането,че утре съм на училище и да усетя ваканцията,колкото и трудно да ми се струва това сега,при този хлад. Постоянно се налага да си напомням "спокойно , във ваканция си,прави каквото искаш."

Лично аз не мога да се примиря и ще продължа да ви мрънкам,докато не се оправи,а вие ако искате четете.~


P.s. И всичко е много по-различно от миналата година.Освен слънцето.Убедете се сами.
Миналата година,по това време

Публикуване на коментар