~ Колко типа любов има? 




И за какво всъщност сме създадени? Това ли е смисъла? Явно е това,защото всички това търсим и явно това искаме.
Всички търсим упорито тази любов,мечтаем за нея и си представяме как тя би ни променила.
Че какво ни е сега,защо трябва нещо да ни променя?
Филми,романи,песни,клипове,картини ... всичко отвсякъде крещи "любов"
И то каква любов.Любов,която само един човек би могъл да ти даде. 
Аз я нямам. И се чувствам толкова... малка. Не толкова значима.
Да,имам приятели и роднини,имам рисуването, всъщност това е целият ми живот и това ме крепи.
Но ... казах си,че ще съм като слънчогледите. Но по дяволите. Прекалено много неща ми се струпаха някак това лято.
Първо цялата история с живопистта и приемането. Преди това цяла година се занимах с глупости. 
После историите с местенето,по време на изпитите. Скучното море и загубата на време и нерви.Дори тен не успях да събера,пфу. После Алекс. После Адриан... с който не знам какво се случва. Буквално.  И някъде между тези неща и семейните караници се наместват. Сега са поутихнали,но преди време направо ме задушаваха. Апартаментите.Огледите. Фактът,че ми предстои да се преместя. По дяволите. 
Натякват ми и за образованието в чужбина.Почвам курсове по английски. Това окей. Но някак,между тези неща загубих търпението си,станах много лесно раздразнителна и твърде много неща започнаха да ми се набиват на очи. Уф.
Имам нужда... нещо хубаво,много,много силно положително да ми се случи. А в момента направо си прося боя,защото си бях казала,че ще бъда като слънчогледите. Но това е поредният момент,в който ми се струпва много и се пречупвам. Хората около мен са щастливи,но аз някак не съм на 100 процента доволна и щастлива. Опитвам се да се радвам и за тях,да си открадна малко от тяхното положително настроение. Но не успявам напълно.
Чудя се... кога ще удари моят час,моето време, в което аз да бъда на 100 % щастлива ? Сега явно не опитвам достатъчно силно.

♥ ♥ ♥

И честно казано не знам дали прося за любов. Винаги съм искала да не съм зависима само от това,винаги съм искала да съм си самодостатъчна и за известно време успявах. Но сега ...
Мамка му.
Утре заминавам на практика.
Няма да позволя глупавите снимки на Алекс и приказките,спомените за него да ми развалят ентусиазма.
Усещам,че в момента,в който се кача в рейса и потеглим,ще се преродя. Така се чувствах във влака,докато пътувахме  този понеделник.
О да, тази история трябва да разкажа. Един страхотен ден.
Осъзнавам,че може би пътуването ще ме съживи малко.Винаги съм изпитвала тръпка,докато пътувам за някъде.Това ми е страст. А и това си е море по учебно време. Ще бъде вълшебно!

1 Comment

1. Анонимен on 27 септември 2011 г. в 13:11

   4 вида любов. купи си книжката на К.С.Луис "Четири пъти любов" и ше разбереш всичко, което трябва да разбереше :)