сеп
04
И че то ни отнема най-много.
Август беше изпълнен с нови неща и нови емоции. Септември си остава някак мъглив,след промяната... а някак доста израстнах за един месец, септември ми се струва като месец за забавления,месеца на циганското лято.Надявам се да е такъв,де.
Предстои ми да ходя на море,отново.Нямам търпение да дойде 17 септември,когато другите ще мислят за контролни,изпити и входни, а аз ще си пека бялото дупе на плажа и ще рисувам през останалото време. Дали пък няма да е яко,а ?
До практиката в Созопол остават.. 13 дни.
Но иначе...лятото си е лято. Безгрижно.Каквото и да стане,имаш време да го премислиш,имаш време да разпуснеш, наслаждаваш се на вече по-хладното време,тук в София,при вас не знам как е,но тук не е повече от 28 градуса. Направо си е хладно , в сравнение с допреди няколко седмици,когато беше повече от 32 ... и беше страхотно. Но нищо.Созопол е южен и приветлив,чакат ме лодките,които ще ми позират. Нямам търпение да си получа издръжката,която ще похарча за материали,телефонна сметка и евентуално за нещо малко и дребно,за себе си.
Нямам търпение да си купя бои. Дори съм си избрала цветове.
Като цяло първите дни от септември не са кой знае колко забележителни,дори са леко мудни и като цяло бавно минава,излизам късно ... и .. съм си развалила много режима,защото,по мистериозни за мен причини,ми се спи адски много и не ми стигат 8 часа сън. Следователно,не мога да си легна в 4 и да стана в 10,примерно.
Чувствам как .. си губя времето,когато съм вкъщи. И... мамка му,наистина съм като птиче в клетка - излизам,но не ми позволяват толкова,колкото ми се ще. Започват да проявяват леко собственическо чувство,което силно ме изнервя и напряга излишно.
Но и това ще мине.
Вчера (защото вече е 01:03) срещнах Никола и му се зарадвах толкова искрено и много,чак аз се учудих колко себе си бях в този момент и не се притеснявах от нищо. Абсолютно нищо.
Гордея се със себе си,колкото и себично да звучи.
А лятото си минава. Адски бързо, при това. И дори знам защо е така. Защото цяла година чаках... чаках това лято. И не мога да кажа,че то не беше невероятно.То все още е ,просто е към края си,а когато нещо е към края си... винаги е малко тъжно,не е ли така? Все пак лятото си е лято. Който и сезон да ви е любим,винаги най-приятно и най-интересно май ще си остане лятото,поне за повечето хора,които познавам.
Между другото,реших да си направя още едно местенце за себе си. Така,за разнообразие.
Капучино.
Не питайте защо,просто така реших и ще се радвам ако му хвърите един поглед. Ако имате мнение,на него също ще се зарадвам. И не,все още не хапя. :)
Лека нощ от мен и ... ами,имам какво да кажа,но е твърде лично и .. просто не е това мястото,в което мога да разкажа. Поне не на този етап.
