" Знаеш ли, тези звезди може изобщо да не съществуват. Искам да кажа, отнема толкова много време на светлината да стигне до тук,че самите звезди може и да ги няма сега. Разбираш ли? Просто е странно,но са като съобщение от миналото.. 
- Не съм сигурна,че разбирам това..
-Просто това,че .. Вселената е по-голяма,отколкото си я представяме.Предполагам, просто поставя нещата в перспектива.Всички неща,които смятаме за толкова важни, всъщност,в  действителност - не са.Те са едно нищо." Вселената е най-великият и всестранен художник,тя е новатор,създател,скулптор ..
Съобщение от миналото. Миналото е постоянно в главите ни. Така пропускаме настоящето.То тихичко преминава край нас, усещаме го като полъх...Докато не стане нещо в това така неусетно преминаващо край нас настояще,което да ни накара да го забележим. А когато това стане - то вече се е превърнало в отминал миг. И по този начин изпускаме половината си живот. Хора.Човешко мислене. Ние сме едно нищо.. Имам предвид - за всеки от нас даден човек означава нещо, но всъщност целият свят... е вече разделен на над 6 милиарда парченца. Хора. И животни. Всеки,в свой собствен свят.И после защо сме егоисти. Всеки от нас е. Всеки го показва в даден момент.
Жалко е. Но е факт. И никой не може да го избегне, точно както гибелта - рано или късно човек умира. Дали е физически, или психически изчерпан - няма значение.
Противоречие: Няма смърт.Има само физическо изтощение на тялото. Само то "умира", "издъхва" или както искате го наречете. Но споменът е вечен. Така че,човекът всищност е духовна личност.Някои хора са.. хм, "повърхностни", мисля ги наричаха, но те също, рано или късно, осъзнават какво невероятно същество е човека и колко всъщност нищожно е, ако е само. Защото човек е силен,когато се откроява в обществото. А ако е сам - той не може да се открои сред себе си.
А какво е да познаваш даден човек? Никой не знае. Защото всъщност никой не познава никого, освен себе си. Но и това дори не е така винаги. Защо?
Защото човек непрекъснато се променя. Той мисли постоянно. Понякога неосъзнато, понякога пък напълно умишлено. А мислите променят човек. Защото водят до действия.
Това е моето съобщение.
А който си мисли,че не се променя, само се залъгва. Освен ако не мисли за аболютно нищо? Но не можеш да си в медитация цял живот.
Открих толкова отговори, развивам се, искам още да се развивам.
Художник. Да бъдеш художник е голяма работа.Трябва да си начетен и да си по-развит в някои отношения: трябва да имаш по-отворено съзнание, да нямаш задръжки и да мислиш креативно и новаторско. Но всъщност това е малко вероятно,защото вече е измислено почти всичко, така че, за да бъде един художник оригинален .. трябва да има всестранно развито мислене и различен поглед на нещата и най-вече, да гледа обективно.
Искам да бъда художник.И май за момента наистина опитвам да бъда артистичен човек, да преоткривам своята същност, да се изразявам..И всичко останало.
Imagine... А ти за какво мечтаеш? Имаш ли свое съобщение? Или все още се опитваш да хванеш настоящето? Развивай се.Колкото можеш повече. Това е моята цел. Твоята каква е?

25.11
Да, все още броя дните.Както и месеците. Изминаха точно три месеца откакто го срещнах.
Точно този,за който не съм спирала да мисля през цялото изминало време. Всеки слънчев лъч ми напомня за лятото,което само по себе си ми напомня какво не мога да имам. А нали знаете,това,което не можем да имаме ни измъчва най-много. Не се опитвам да го крия. Не говоря за това. Но музиката...тя е моята утеха. Чрез нея ..дишам,едва ли не. Просто не мога да не слушам.
"Brand of horses " ме е завладяла изцяло. Натъжава ме, наистина - но по един начин,който ме и успокоява.
Знам,че е объркано. Знам,че трябва да съм доволна от това,което сега имам. Но човек мечтае за онова,което не може да има в момента.И аз не съм изключение. Дори мисля,съм най-яркият пример за това. И осъзнавам егоизмът си. Да...проклет егоизъм.
Знаете ли кое е най-тежкото? Това,че много ясно осъзнавам,че сигурно повече няма да го видя.Това,че много ясно осъзнавам,че досега не съм срещнала човек,който да ме привлича толкова много. Все още не съм срещнала човек,за който...да има истинска тръпка.Но...преди да го срещна...Не,че не бях изпитвала страст. Просто тя не беше толкова изпълваща те с щастие и събуждаща всичките ти клетки, ускоряваща пулса ти. Страст.Да.Но я изпитах. С човек,който почти не познавах. Копнея да го видя отново.Наистина.И знам колко гадно изглежда това отстрани; но..както виждате,знам какво е и да си от другата страна. Да си в кръга на безкрайността,без да виждаш онзи,когото сънуваш; Дори и да не си спомняш какво точно си сънувал,ти знаеш...кого си сънувала.Кой е присъствал в съня ти. И кое те кара да си вечно замечтана,гледаща към отворените небеса... Жалко,че не можех да летя...
Изпаднала съм в една..огромна,нереална мечта.Нещо като омагьосан кръг. Колкото повече време минава,толкова по-голяма липса усещам. Да, наистина съм жалка...Много добре го знам. И не търся съжаление.То няма да ми помогне.Нито пък времето. Това е абсурдно: времето си е време,то не лекува рани. То просто те кара да свикнеш с тях. Или ги притъпява.Но не ги премахва. Любовта се лекува с любов. А аз не мога да открия човек като него. Ето това е най-тъжното. Превърнала съм се в нещо като.. глупава хлапачка,омагьосана от главозамайващ,летен флирт. Да. Глупаво е, наистина. Но е въпрос на тръпка. И какъвто и да е другият човек..ако няма тръпка..нищо,освен приятелски отношения не може да има.Странно.
Все си представям,че една вечер,когато отново съм някъде в Турция,ще го срещна.Представям си се в бар,с кожено яке, отпусната коса,пиеща някакъв фреш (защото не си падам по пиенето,като цяло. Най-много бяло вино и то много рядко) Продължавам да опитвам да разпаля огън..само че нямам дърва.Имам само упоритостта,че нещо може да се случи. А това е гадно. Защото човекът,който в момента знам,че е влюбен в мен е уязвим. Лесно нараним. А аз загубвам все повече от чувствителността си. Да,състрадателността си я имам ... но не мога да отговарям за възприятията на другите.
Искам да замина. Някъде,надалеч. Извън България.Не ме разбирайте погрешно: уважавам страната си,но има прекалено много неща,които не ми е приятно да виждам,както и много места,които не съм видяла.
Светът е..променящ се. Избереш ли да си замръзнал, да не се променяш .. няма как да оцелееш.Рано или късно ще се промениш.Винаги идва нещо,което променя възгледите ти - малко или много. Искам да посетя например..Барселона. Флоренция. Атина. Мармарис.Кушадасъ,отново. Лондон, Сидни,Виена,Сахара... и още толкова други места. Известни и неизвестни. Скрити,покрити ..
Искам да скоча с бънджи.Ама много.Искам и да летя с парашут.Водни ски.Да отида на кънки за пореден път. Адреналина ми липсва.
Все някога ще го видя отново. Или ще срещна друга,още по-голяма тръпка.С която да ми е позволено да бъда. Защото досегашните.. или са "забранен плод" или..са в друг континент,както беше последният случай.
Да...времето си минава.Мечтите стават все по-мащабни.Мирогледът става по-широк.Моралът..за него нямам никаква представа.Всичко си е до чувствата и до разсъдък.
Има неща обаче,които трудно могат да ти бъдат отнети. Неща като музиката,изкуството,сънищата и мечтите... Да. Дано никой никога да не измисля апарат за отчитане на мислите.Защото иначе светът ще стане един свят,в който и най-недостъпните ще бъдат разкрити напълно. И ще плащат дори за мечтите си. Дано никога това да не става.

Believe.
Вярата е нещо..което определено сега ми липсва. Не,не говоря за религиозните простотии,които са в главите на много хора.Не казвам нищо.Просто смятам,че ние сами определяме какво ще ни се случи,сами правим избори,няма никой,който да ни управлява или да ни заповядва.(да,точно - Големият Шеф, натъпкан в главите ни от Библията; не,според мен ние трябва да се молим на самите себе си, а не на някого,за който нямаме никаква представа.Господ е Ангел.Господ е любов; а всеки от нас има свой Ангел Пазител, както и всеки от нас има собствена представа за любовта и каква точно трябва да е тя.) 
Но в момента всичко е прекалено сиво. 
The faces all around me they don't smile they just crack
Waiting for our ship to come but our ships not coming back
We do our time like pennies in a jar
What are we saving for?
Да,знам,че е  в мен проблемът - и не знам дори как точно да го обясня.
Всичко ми се струва нереално.Фалшиво.Или недоразвито.
Но предполагам,най-вероятно собствената ми мисъл е недоразвита.Всъшност това е повече от ясно.  
Как се радвам,че Мечанов ми е учител! Наистина има какво да науча от него. Започвам да проглеждам за разни неща  в живота - и нямам представа дали е защото вече бавно,но сигурно   си съставям творческо мислене,дали е защото самата аз израстнах много като личност. Задавам си въпрос: Какво да правя сега? Не мога просто да пропилея времето си така. Трябва да се занимам с нещо. Слушайки "Твоята синя стая" , (невероятна песен!) се замислям за това как да изненадам хората около себе си приятно,как да се развия, но най-вече мисля за... бъдещето си. И като се погледна в огледалото виждам колко съм израстнала.И колко боклуци от себе си успях да изчистя. А въпросното изчистване се вижда и в картините ми - всички ми повтарят,че за последният един месец съм си променила стила. Нямам представа какво точно е станало,но знам едно - нещо определено се отключи в мен.
И се радвам,че това стана.Чувствам се променена.Виждам се променена. И знам,че тепърва ще претърпявам обрати. Това на всеки му е ясно. Поне една истина в този изпълнен с преструвки свят; Интересно,аз продължавам да откривам истински хора. Значи фалшивото е фалшиво.Искам да кажа, че факта,че копиращите една друга кифли също са някаква нагласа. Но те са банални.И всички знаят колко са фалшиви. Това им е запазената марка - милионите пластове фон дьо тен,служещ им вече дори и за гланц;
Намерих си мястото. Гимназията ми е уникална. В нея съм себе си.В нея светът е цветен.
Съвсем скоро ще намеря и други такива места.Усещам го.Да,животът си е цветен,защото аз успях; колоритите в моят живот са уникални;И това са именно те - приятелите ми.Без тях сигурно и аз щях да стана сива,като другите - или иначе казано сама сред Силиконовата долина,сама в един порно свят - където да покажеш колко си сексапилен е всичко; където секспилност означава много силикон,лице на кон с много грим,както и парцалки,които НЕ ни обличат... Не мога да разбера: кое е сексапилното на изкуственото? Не намирам нищо привлекателно в това да гледаш някакви цици,които са "проектирани"от някой.а това моля,си личи; Не намирам и нищо хубаво в изкуствените коси; Защо я слагаш,след като си имаш своя собствена коса? Защо искаш да си някой друг?
А те са навсякъде - не е само България. Те са из цялата планета;
Интересно е,наистина. Кой  стои зад всичко това - зад всички тези изкуствени кукли без ум?
Да, наистина се радвам,че съм част от едно културно общество. Общество на елита. Да се надяваме и общество без толкова преструвки.
След като споменахме преструвки, напоследък станах свидел на доста такива.
И ето,тук отново си задавам въпроса: Защо криете истинската си същност ? Едно е да се промениш и изградиш себе си като личност,друго е да си фалшив; Лицемер? Отврат. Това е гадно. И след това на теб ти се натяква. Ако не е личната ти съвест в изглупялата ти глава,то ще е в действията/последствията. А винаги има такива.
Та,ето какво имах предвид: а те продължават да се крият.
Ядосана ли съм? Не. По-скоро съм...хъм. Безучастна,определено. Но ме заинтригуваха.Вижданията им са..глупави, наистина.
Но предполагам пак прекалявам с мисленето.Нали си имам котка за утеха ...;)

Понеже получих известни похвали, реших да публикувам това есе,за да видя какво мислят и други хора. Есето е по психология..независимо дали ще ви се стори дълго/късо, аз искам да ви е интересно. Приятно четене :)

Заобиколени сме от огледала.Огледала, отразяващи собствените ни образи.
Приличат си,нали ? Но всички са по някакъв начин различни. По какво си приличат? 
"Смъртта и простащината са единствените два факта, от които човек не може да се отърве с обяснение.Миналото е онова, което човек не е трябвало да бъде.Простичко е:ако не си гений нямаш врагове.В този смисъл мисленето е нездравословно.От него се умира."
Оскар Уайлд

Хелооу .. на всички, които в момента си пропиляват по някакъв начин времето,за да четат моят блог. Благодаря предварително за отделеното внимание.Оценявам го, наистина - независимо дали го харесвате или не. 
Дали обаче ви интересува или не, е друга тема,която няма да засягам. И без друго няма смисъл.
Напоследък определено настъпиха промени в живота ми. Усещам как пораствам. Дали на акъл, или на преживявания, не знам - определено няма да забележа ако е на ръст, нали си се гледам всеки ден пред огледалото ;д. Та, въпросът е - за една седмица се случиха доста неща. От прослувутото тръгване с Явор (да..споменавам името му!) до скъсването с него,което се радвам,че стана. Честно казано за една никаква седмица, успя да си поиграе хорце и ръченица върху нервичките ми. Които естествено,имаха против. Ама някой пита ли ги тях ? Както и да е.
Първо прекали с майтапите. Те просто настъпиха не-леко границите на личното пространство и личните случки, затова явно ги приех на сериозно първият път,когато ги чух.  (Документирано: току-що получих смс от въпросният, че не можел да живее без и мен и иска втори шанс.)
Ще се наложи да живее без мен . Да, гадно е от моя страна, но ако бяхте видели/преживели това,което аз само за една седмица - сигурно щяхте да постъпите и по-гадно. Трети шанс не давам. Това е положението. Аз продължавам напред :) И така, да продължим с разказа .. накратко: почти целият квартал иска да го бие, защото се направи на интересен една вечер и сега лошо му се пише само ако каже нещо за мен ;дд . Ха, той моля ти се си мисли,че е " хулиган" .. по-скоро..както и да е. ;дд.Не искам да говоря лоши неща. Просто достатъчно ми беше.
Едва ли ще можете да ме разберете, освен ако не сте го преживели.Или съпреживели,чрез някой приятел.
Като заговорихме за приятели  - обичам си квартала, хората в даскало и някои стари познайници също. Дали е предателство или не, спорно е - има различни гледни точки, няма как точно да се определи.
Gone away! 
Да, точно така. Предпочитам да си остана сама,отколкото с него. А пък и едва ли ще съм сама за дълго време ;дд.. Оппа.. без да се усетя май си предвидих какво ще стане. Точно както предвидих и факта вече, че Явор пак ще прави опити да се събере с мен. Как изобщо има наглостта да ми пише смс-и, при положение,че направи такива грешки? Ей на това да му се чудиш на акъла. Чиста наглост. Ето ви още един грях: ревнуваше ме от приятелите ми.Това е абсолютно недопустимо.
Аз продължавам напред. А хората,които в момента не присъстват в живота ми - за тях все повече спира да ми пука. Не съжалявам за тях ... те са в миналото..а щом не са в бъдещето/настоящето ми, значи има причина.  По една или друга причина, няма значение.. по чия вина - също; повода така или иначе продължава да си съществува.
Обичам си приятелите! И наистина, тези от вас,които в момента четете това: благодаря ви! Благодаря,че бяхте до мен, че ме подкрепихте, че ми дадохте ценни съвети,които ми потрябваха! Благодарности и на случката, както и на интуицията ми,която напоследък явно е поспряла с околосветските си пътешествия,благодаря и на нея, че ми каза точно какво ще се случи. "Каза". "Показа" ..има ли значение? Благодаря за урока. Не само,че ме научи на повече избирателност, ами ми показа и кои са ми истинските приятели. Е, хубавото е,че почти всички са такива. Благодаря ви,че ви има!♥
В събота вечерта се очертава да ходя на Grand de Luxe =] Нямам търпение!! Надявам се всичко да е окей и да отида... наистина искам да живна . Не че сега не ми е весело, но искам малко чака-чака ;ддд .. Да.. на следващият ден ще ходя "на кафе" със стар познайник .. няма да споменавам име, то тези,които трябва да знаят, ще научат ;)
Така че, радвам се от развоя на събитията напоследък. Наистина. Нищо,че утре се очертава като по-тежък ден..
Първите два часа контролно по история. За което не спряха да ми мрънкат напоследък. Има вероятност да ме изпитат по биология - добре. Есе (писмено изпитване с оценка) по психология.. каква ли тема ще ни се падне ? Дано да съм в настроение за писане.. и дано да е хубава темата,че... А да, и ''приятни'' два часа физика. Поне е физика..
Днес обаче денят мина прекрасно,за разлика от предишни вторници! Хубаво време, хубаво настроение, много целувки ( момичета,момчета .. нали е седмица на целувките) След това се прибрах .. преди това се нагушках и нацелувах с абсолютно всички,които обичам!!
Вдъхновението като че ли ме беше връхлетяло миналата седмица, в час по математика - за кратко кацна на моята колибка, сиреч глава .. та, ще го поуформя и ще го публикувам. Да има какво да се чете и върху какво да се мисли.
Мислене. Мечанов ни даде една мега банална тема: есен. На която иска нещо не-банално. Трябва да го мъдря много. Защото .. като чуя есен, си представям винаги някакъв парк и хора.. но това е банално. И 99.99%,че някои хора ще го направят. Предричам! То просто няма как да не го направят. Но аз искам нещо коренно различно. Нещо интересно, някаква случка, с композиция... а не да е сложено точно в центъра, без никаква мисъл, банално, скучно .. Искам нещо оригинално. И ми се върти нещо в главата, но трябва да го оформя. Иначе, за днескашните 3 работи,които донесох, получих подобаващо добра оценка - 5.50. Втора полу шестица.
Но искам и поне една пълна. Давам много от себе си в рисуването, гледам да се ъпгрейдвам... Но напоследък явно ми куца културата. Ще трябва да погледкам албуми на добри художници.
Ии.. трябва да се къпя, да гледам "Стъклен дом" ии да спя. Ахх сън <33 наистина няма да ми се отрази никак зле. Даже мисля да пропусна филма, а направо да мина към срещите с подсъзнанието, може пък на сън да ми изкочи някаква не-банална идея .. Или пък някое хубаво предсказание от посещаващата ме често напоследък интуиция.
Лека нощ на всички ... и обичайте себе си, приятелите си и живота! ♥

След доста драматични случки/сцени и аз не знам точно какво са, ето аз отново съм на линия...
Чувствам се абсолютно удовлетворена от решението си, както и от плановете,които имам за собственото си бъдеще. Лятото отново е в главата ми, и най-накрая, преживяното може да ме накара да се усмихна,когато ми е тъжно ... Постигнах това,което исках! 
Намерих си човек,който може да ме уреди в някоя галерия - казвам уреди,защото все пак нямам 18 и не съм завършила,не мога сама да отида и да предлагам нещата... затова сериозно се замислям дали да не направя поне 2-3 наистина хубави работи .. или да избера някои от миналата година и да ги преработя, за да ги дам (естествено първо ще поискам от няколко души мнение) .
Засега плановете ми включват само рисуване.
Говоря сериозно - смятам да обръщам внимание само на тези,които си го заслужат. Това е справедливо според мен,защото много хора ми отнемат от времето,занимавайки ме само с глупости. Нищо истинско, нищо,което би ме вдъхновило,нищо,което би ми помогнало или научило на нещо. Разбирате ли, това са хора, които ме занимават с простотиите си само,защото им е скучно. Да, но аз  не съм отговорна за тяхното настроение, нито за тяхнота занимавка.
Някак си неразбираемо е за мен, как може да има такива хора - когато аз съм сама, мисля за бъдещето си, обръщам внимание на себе си. Един вид се възползвам от времето си, защото не се знае кога ще е следващият път, когато ще ми се освободят малко свободни минутки.
Та,като цяло с мен се случиха доста неща, но в момента, как да кажа, не знам точно колко души го четат този блог - не съм сигурна какво точно да разказвам. Но какво пък, ако някой има проблем с разказаното,да се обърне лично към мен.
Седмицата започна с почивен ден,който аз прекарах за кратко в компанията на Явор, след което се прибрах у дома. Честно казано мислех,че ще ми е неприятно да говоря за това, но всъщност явно се оказва,че не чувствам абсолютно нищо. Което ми е в плюс.
В близките изминали дни, след доста продължителни и съсредоточени смислени разговори с Мимс ♥, стигнах до доста изводи за себе си.
На първо място, се потвърди теорията ми, че творците като цяло (не знам за другите,говоря конкретно за художници) са по-чувствителни от другите хора.
Разбрах също,че наистина имам много приятели, наистина има много хора,които ме обичат,както и че има много хора,които аз обичам! Обичам ви всички!
Иначе хъм, напоследък имам доста често близки срещи с подсъзнанието - мисля си разни неща, казвам си, че трябва така да стане ... и то става !
Ще започна да взимам пари ;дд
А да, кефя се на Мечанов. И на Лайчо. И на адашката. И на Кольо, Мишо, Сиси, Мимс, Мирела, Марти, Сашо, Георги, Пепи, Христо!!
Този човек просто ме радва!!Толкова е печен!
От зайците: Дими, Ванеса, Плами,Мики и Сашко.. хъммм мисля,че не пропускам никой .
Тих и спокоен пост, общо взето изпълнен със спокойствие. Нали знаете, ако не ви е интересен не го четете, просто изчакайте следващият, който, обащавам,ще е малко по-вълнуващ.Този е просто преходен :)

Мамка им на всички,които искат да ме контролират. И да ми казват какво да правя. Не говоря за родители. Говоря за всички вас,които се опитвате да ми се месите в личният живот. Среден за вас!! 
Както и за всички онези,които се опитват да променят мнението ми. 
Щом съм го решила,значи така ще бъде,да му се не види!

Наистина. Не понасям,когато някой ми се прави на жертва. Не, не говоря конкретно,говоря изцяло.
И къде ни отиде правото на избор? Да, говоря точно за онова чувство,че си свободен да отидеш където си искаш,с когото си поискаш .
Къде се скри сигурността?
Имам предвид онова хубаво усещане, че всичко,което може да се случи, си зависи само и изцяло от теб - никой не може да реши или да те принуди.
Майната му на всеки,който иска да контролира друг! Да оказваш влияние на друг човек съвсем съзнателно, против волята му, при положение,че нямаш някакви права над него (да, от сорта на родителски) си е чисто престпление. И НИКОЙ НЯМА ПРАВО ДА ГО ПРАВИ.
Оо, не ставайте глупави, нищо не се е случило, просто съм адски ядосана!
И какво, ако искам да оставя така нещата, такива, каквито са - какво, ако не искам да загубя спомените, какво , ако все още гледам снимки на хотела, в който бях последно? Какво, някой ще ме съди ? - майнта ти, който и да си ти! Оо, да, знам,до тук никой не ме е осъдил,но съвсем скоро някой за нещо ще ме осъди. И преди да го направи: не те слушам. Няма и да го направя.

Имам нуждата да си излея целият натрупан гняв някъде.
Просто изпитвам такава нужда. И преди някой да ми е казал нещо: току-що мамка ти,прочете горе описаните глупости, че мразя да ми се заповядва, особено ако си някой си там - като не искаш, не го чети , никого на сила не карам ! Горе вляво има едно  Х-че,което в момента ти се струва много симпатично,нали?Еми сприятели се пряко с него, използвай мишката и get the f*ck outta here!
И така, след тази хубава храна, нека да си го кажа: напоследък ми е трудно да боравя между училището, приятелите и да, вече и гаджето. Да, още една грижа на главата ми. И да, наистина открито се сваляхме, но нещата започват опасно да клонят към ъгли, към които не искам да клонят!
Упорито ще си запазя свободата,каквото и да става. Нищо не е станало. Но се чувствам с отрязани криле, защото всички се сърдят, мамка му! Вие какво очаквате бе, не мога да съм на 10 000 места едновременно! Повярвайте, иска ми се, ама много ми се иска, но не мога.
Ето, казах го. Ядосана съм, защото всички очаквате от мен внимание. Но хора, аз не съм навсякъде и не мога да бъда. Правя всичко по силите си да обръщам по равно внимание на всички ви, но наистина е трудно. И освен това от всички страни ме притискат.
"Какво се оплакваш, ти поне си имаш гадже" ми казват някои хора. Да, обаче аз т'ва т.нар. гадже не съм го търсила под дърво и камък, и като си го нямаше пак си бях наред, че даже ми беше по-добре.Казвам по-добре, защото си е така. Факт. Чувствам се прекрасно,когато съм сама. Чувствах се перфектно,когато бях в Кушадасъ. Защото си бях независима. Имах си сладко краткотрайно влюбване-забивка. И това беше ново за мен, понеже през цялото друго време бях твърде заета, да не си хващам гадже, защото всичко се проваляше, а пък аз, представяте ли си, давах толкова много от себе си! Сега направо благодаря на всички обстоятелства, че нищо не се получи с никой от тях! Защото наистина, ама наистина те не са ми трябвали. И това го разбирам сега. БЛАГОДАРЯ! Относно сегашният - ту ми лази по нервите, ту много го искам.
Но пък, липса. Липса на свобода. Пълна свобода, имам предвид.
Аз от доста време съм си някак подтисната и понякога наистина се дразня на себе си, друг път пък просто искам да си го излея, та да ми минава най-накрая. Ама ето - на.
Просто не искам да съм зависима от другите. Искам да си живея живота.Не ме разбирайте погрешно.
Просто ми писна всички да ми се оплакват за нещо. Няма да споменавам нито имена, нито случки. То гузният негонен бяга. Разбирайте го както искате.
Важното е аз да си го разбирам. Важното е да се оправя. Сама. Предпочитам така, защото по този начин каквото и да правя,няма кой да ме съди. Сама. Когато си сам, играеш на сигурно.
Също така ми писна от тъпото време. Писна ми,защото то си тече, а аз не искам да остарявам. Нито да поемам повече отговорности. Какво повече да кажа? Просто не искам да пораствам! Не искам да чувам разни неща, не искам да виждам други, не искам да се срещам с толкова проблеми. А е имало моменти, в които буквално съм копнеела да имам проблеми,за да се осъзная. Или просто за да спра да мисля. Имам едно, а копнея за друго, както се казва.
Чувствам се прекалено егоистична и ненаситна. И честно казано, не ми пука какво мислите по въпроса, ако не ви харесва, просто затворете. Ако изобщо сте стигнали до тук.
И аз не искам да пораствам. Но виждам образи. Различавам себе си. Виждам се порастнала, а аз искам просто да си остана такава,каквато съм си сега. Промени..е ключовата дума. Нежелани.. е ключодържателя. Болка.. е вратичката,която ключодържателя,заедно с предназначението си, ще отключат. И отново ще има упрек. Че аз съм се променила,а другите не. Но мога ли да го избегна ? Това е реторичен въпрос, чийто отговор на мен никак не ми се  нрави... Нямам какво повече да кажа. И не, няма да обяснявам.Ще си изчакате реда,за да разберете. Или просто ще се сетите сами, или ще си тръгнете, както може би мнозина от вас биха направили, или това им е било първата мисъл . Прав ви път. Всички трябва да се развиваме. И да станем възрастни. Които са ограничени... използвачи.Повечето от тях, вампири. Изсмукват енергията на младите. Превъзпитават ги. А някои от нас, все още млади и свежи, вече дотолкова са се задръстили с информация и превъзпитание, че постоянно критикуват другият.. различният човек,седящ до тях,който сигурно като мен не иска да порастне.
Ето я истинската причина да не искам промени. Хорското мнение. Упреците,които сигурно ще получа.. и които няма да заслужавам. Понеже те са замръзнали в предрасъдаците си,докато аз отчаяно се боря със своите собствени, породени от тях. Онези,които са промили мозъка ми.
Или може би тези предрасъдаци са в положителна страна. И ще ме спасят... от порастване.Кого залъгвам? Това рано или късно ще се случи. Въпросът е по какъв начин ще се случи,както и докъде ще стигнеш...