Ето на, пиша в един от последните часове на 2010 година.Сега, в този кратък пост искам само да отбележа какво ми се случи през тази невероятна година (сравнявам с други списъци) 
- рисувах много 
- сближих се с класа си и осъзнах колко много всъщност ги ценя и обичам
- писах в блога си 
- имах любовни тръпки,от които не стана нищо 
- .. и такива,от които стана нещо 
- срещнах някой,който завинаги промени живота ми ♥
- научих много нови неща за себе си 
- направих собствени открития 
- слушах музика,която не можех да разбера
- бях на море с най-добрата си приятелка и заедно се разхождахме по плажа
- бях на гости на приятели с преспиване 
- много се смях и се лигавих 
- напуснах страната,както и континента 
- изгубих и спечелих ценни неща/хора
- лъгах и признавах
- прощавах 
- наруших някои обещания 
- плаках (по любовни проблеми) 
- пазих тайни 
- бях щастлива 
- промених си външният си вид 
- имаше поне един ден,в който да седя вкъщи без да правя почти нищо 
- напуснах града 
- пътувах 
- направих неща,които иначе не бих 
- направих промени в живота си 
- срещнах прекрасни хора
- седях будна до изгревът на слънцето 
- похарчих доста пари за храни 
- харесвах повече от 5 души по едно и също време
- бях близка с много хора 
- постигнах някои неща,за които бях мечтала
2010 за мен беше една прекрасна,вълнуваща година,изпълнена с много хубави емоции и много мигове,които ме промениха.Радвам се,че тя беше толкова успешна за мен и се надявам 2011 да бъде още по-добра! 
А на вас,скъпи мои читатели, пожелавам още по-хубава година,изпълнена с много любов и много здраве; много хубави мигове и поводи за усмивки и много,много приятели,които да ви обичат и ценят,точно както моите и аз тях. Надявам се,че 2010 година е оставила една прекрасна следа във вашият житейски път, и че ще си я спомняте с усмивка; Нека посрещнем Новата 2011 година с много късмет и много нови мечти :) 
Догодина,когато ще ви запозная с моят списък с мечти,желания и цели.

The cold white that nested over the town
Burns the eyes with its niveous touch.

Sparkling little crystals dance,
Sinuously swirling through the ether
In serpentine embraces,
Towards smoky chimneys that hide
Fake family portraits.

The quiet of this wintry silence
Caresses the faithful green gables
And the ice flowers painted over the windows.

Hush down your lips,
Listen to the echo of this stillness
That engulfs the city into an oneiric fantasy...

Зимата .. кога успя да дойде? Имах чувството,че приятното пролетно-лятно време ще продължи дълго. За съжаление не стана така. За разлика от другите,аз не се радвам на снега.Студено,влажно и кишесто - да, снегът е хубав в първите няколко часа .. след това се превръща в гадна киша,която прониква в обувките ти и остудява допълнително краката ти .. 
И да,колкото и да твърдите,че за тази работа си имало ботуши,какво разбирате под "ботуши" ? Модни кичозни  и залепени обувчици, или туристическа,истинска обувка,предназначена за сняг и студ? Повечето от вас се стараят хем да е хубаво,хем да пази. Сори,обаче съм сигурна,че почти всички ще предпочетат да са им мокри краката,но да са им модерни. Аз пък избирам кецовете и майната им на ботушките от Теранова. ;)
Като споменахме Теранова,веднага си представихте кифли,нали ? А каква ви е представата за тях изобщо? Какъв е точно смисълът ? .. Според мен едно е да имаш стил .. друго е да се фукаш с него и да си просто една безкрайно разглезена.. фльорца. Без акъл. Защото наистина смятам, че има някои момичета,които си имат акъл , знаят как да го използват и имат и стил .. И са си перфектно..
Така че,според мен е въпрос на характер - до масовата анти-култура и доколко е зарибяването по нея.
Но това е дълга и сложна тема. А снегът,заедно със студът (противно на всеобщите вярвания,че като има  сняг "щяло да омекне" , аз не смятам така - както виждате,има си сняг и пак е студено!) ме кара да се замислям за много неща.
Знаете ли .. когато човек има възможност да остане насаме със себе си .. да погледне белотата на зимата от някое топло помещение,някак си това го кара да се замисля. И тъй като понякога чувствам главата си като бръмчащ телевизор, снегът наистина ме успокоява. Въпреки,че ми носи носталгия.
Нямам представа защо. Изведнъж развих някакъв .. .фетиш към студа. И цялата идилия за Коледа и Нова Година.
2011. Като се сетя колко много неща са се случили през 2010 , някак си не искам да я изгубя. Искам да продължа да живея в нея. Същевременно се питам - какво пък толкова голямо значение имат едни цифри, след като от теб зависи как ще си го направиш ?
Но в 2010 има някаква магия,наистина.. Толкова променени мечти, възгледи, изгубени и спечелени приятелства, сбъднати мечти, прекрасно лято, нови емоции ... И някак си тя стана .. свещена. Сакрална,както е литературното наименование.
Ако трябва да съм честна, даже смятам,че това е една от най-хубавите ми години досега - изпълнена бе с много изненади,много промени .. много хубави емоции . . просто имаше много нови неща за мен,точно както отдавна исках да стане - беше ми писнало от моногамният живот, а 2010 за мен бе ключова промяна.
Сигурно ви изглежда преиначено , но .. друго е когато го изживяваш. Предполагам на всеки му се е случвало.
Но пък се дразня на себе си (за кой ли път,ха) , понеже хем не ми харесва зимата и ми лази по и без това напоследък неиздръжливите ми нерви.. и хем искам да ми е весело,защото помните ли .. в началото на лятото си обещах,че това лято ще бъде прекрасно и вълнуващо и изпълнено с приятни моменти и изживявания ..  и то стана така , наистина. Сега с усмивка и лека носталгия си спомням за тези безгрижни дни, например във Варна,заедно със Стеф.. ходихме на плаж.. още вторият ден (първи след пътуването) отидохме на плаж. Беше доста топло, намазахме се и влязохме ентусиазирани в морето,за първото плацикане .. .Беше толкова приятно! След това ни наваля топъл летен дъжд ♥ , който беше същата температура като морето,че сигурно и по-топло .. Разви се буря, ние се прибрахме в колата и отидохме да ядем пици .. Докато ядяхме пици отвън валеше силно, беше ветровито, но въпреки това топло,стига да не духа вятъра .. беше си истински летен порой,който само ни повиши приятното настроение и ни зареди с енергия .. И всичко беше идеално .. и приятно, и лятно и спокойно .. И ново .. да бъда на море с приятелката си ♥ Просто уникална емоция  и сближаване още повече. Ходихме и на кънки на лед, на закрита пързалка, нищо,че беше лято .. Изобщо целият топъл сезон беше изпълнен с приятни и нови преживявания, които ще останат в спомените ми :)
И затова,сега искам зимата да мине бързо, приятно и неусетно .. Точно както и дойде. Не искам да е пълна с грип, нито с гадни емоции. . Защото миналата година беше доста сдухваща зима . Нямам представа, може би не можех да се климатизирам .
Иначе животът ми определено интересен. И не се оплаквам от него. Може би ми е досадно заради цялата идилия около празниците. Прослуватата Коледа и Нова Година..
Имам предвид - знам,че ще ги прекарам добре,където и да съм .. но, друг е въпроса - всичките тези коледни украси, т.нар ''предколедно'' настроение и прочие .., простотийки .. Един вид. Да, Коледата си е Коледа, наистина, но цялата идилия и идеята,че я очакваме с нетърпение е .. някак пресилена. Преувеличена.
Сигурна съм,че наистина има хора,които нямат търпение да дойдат празниците,срещам се с такива, но .. аз определено имам търпение и може да се каже че хем не искам, хем искам .
Не искам, защото знам,че Коледата няма да е нищо по-различно от прекаран на масата празник,който е в комплект с голяма скука, от което следва и преяждане..глупава и ограничена телевизия.. изобщо нищо интересно. А да не забравяме и студа. Пречи ти да излезеш навън и да се видиш с приятелите си, пък и мен лично леко ме сдухва, нямам представа защо. Хаха, сигурно защото не е желан ;д
В същото време искам, защото имам някакво странно вродено желание да се доказвам пред роднините си от бащинска линия. Аз самата  го възприемам трудно, нямам представа как ще го приемете вие. Ако четете,разбира се.
Като се замисля може би е заради това,че те винаги изпитват някакво съмнение към мен,дори ги усещам как в съзнанието си ме критикуват " тази пък ,къде е тръгнала, художничка ще ми става!"
"това не е елитно училище"
Интересно. Имам това желание да се доказвам пред тях,пък и се дразня като се радват за другите обикновенни постижения, а моят напредък никой от тях не може да го оцени,защото единственото,което правят е да го критикуват. Но може би така е по-добре.
Защото това ме кара да се развивам още повече. Точно както ме мотивира и похвалата на Мечанов. Да, представяте ли си! Трудният характер, г-н Перфектен Художник и "невъзможно е да ми се угоди" отново хареса работата ми . Това е по-важно. Смятам просто да оставя тези глупави и честно казано.. прекалено разглезени нужди от тяхното внимание и да се радвам на това внимание и похвали,които получавам сега. Те са достатъчна храна за бъдещи творчески проекти. Не смятам да си губя времето в това да им доказвам в колко хубаво училище съм влязла и колко велика ще стана. Да, първото е вярно, но второто си зависи само от мен.
Един ден, без да има нужда да ходя при тях и да им се натрапвам на очите просто целият свят ще види дали ставам за творец или не. Това си зависи само и изцяло от моето мислене и съзнание. И доколко го развивам. Засега определено имам напредък. 
Едно от малкото хубави качества на зимата е,че имаш повече време да се съсредоточиш върху личните си проекти.
И нищо лично, но смятам да ви оставям, защото ми хрумна една прекрасна идея : да рисувам. 
Портрети. Лица. Това ми се  рисува . 
А да, новата ми тема е контраст и аз вече имам представа какво искам да кажа на света и дори донякъде как да го направя. Преди мислех по цели дни за темите си по композиция. А сега ми хрумват почти веднага. Не е ли прекрасно ? :) Когато ми дойде муза и подходяща идея,ще пиша пак.Може би е време за малко диета на този блог. Напоследък го претрупах с прекалено много глупости.

One of those fucking awful black days when nothing is pleasing and everything that happens is an excuse for anger. An outlet for emotions stockpiled, an arsenal, an armour. These are the days when I hate the world, hate the rich, hate the happy, hate the complacent, the TV watchers, beer drinkers, the satisfied ones. Because I know I can be all of those little hateful things and then I hate myself for realising that. There's no preventative, directive or safe approach for living. We each know our own fate. We know from our youth how to be treated, how we'll be received, how we shall end. These things don't change. You can change your clothes, change your hairstyle, your friends, cities, continents but sooner or later your own self will always catch up. Always it waits in the wings. Ideas swirl but don't stick. They appear but then run off like rain on the windshield. One of those rainy day car rides my head implodes, the atmosphere in this car a mirror of my skull. Wet, damp, windows dripping and misted with cold. Walls of grey. Nothing good on the radio. Not a thought in my head.

Lets take life and slow it down incredibly slow, frame by frame with two minutes that take ten years to live out. Yeah, lets do that.

Telephone poles like praying mantras against the sky, metal arms outstretched. So much land travelled so little sense made of it. It doesn't mean a thing all this land laid out behind us. I'd like to take off into these woods and get good and lost for a while. I'm disgusted with petty concerns; parking tickets, breakfast specials. Does someone just have to carry this weight? Abstract typography, methane inconvenience, linear gospel, Nashville sales lady, and torturous lice, mad Elizabeth. Chemotherapy bullshit.

The light within you shines like a diamond mine, like an unarmed walrus, like a dead man face down on the highway. Like a snake eating its own tail, steam turbine, frog farm, two full closets burst open in disarray, soap bubbles in the sun, hospital death bed, red convertible, shopping list, blowjob, deaths head, devils dancing, bleached white buildings, memories, movements, the movie unfeeling, unreeling, about to begin.

I've seen your hallway, you're a darn call away, I've hear your stairs creak. I can fix my mind on your yes, and on your no. I'll film you face today in the sparkling canals, all red, yellow, blue, green brilliance and silver Dutch reflection. Racing thoughts, racing thoughts. All too real, you're moving so fast now I cant hold your image. This image I have of your face by the window, me standing beside you arm on your shoulder. A catalogue of images, flashing glimpses then gone again.

Every clear afternoon now I'll picture you up in the air twisting your heel, your knees up around me, my face in your hair. You scream so well, your smile so loud it still rings in my ears.

Imitation. Distant, tired of longing. Clean white teeth. Stay the course. Hold the wheel. Steer on to freedom. Open all the boxes.

Open all the boxes.

Open all the boxes.

Open all the boxes.

Times Square midday: newspaper buildings, news headlines going around, you watch as they go, and hope that some good comes. Those tree shadows in the park they're all whistling chasing leaves. Around six pm, shadows across cobblestones, girl in front of a bathroom mirror she slowly and carefully and paints her face green and mask like. A portrait. A green stripe. Long shot through apartment window, a monologue on top but no girl in shot. The light within you shines like a diamond mine, like an unarmed walrus, like a dead man face down on the highway. Like a snake eating its own tail steam turbine, frog farm, two full closets burst open in disarray, soap bubbles in the sun, hospital death bed, red convertible, shopping list, blowjob, deaths head, devils dancing, bleached white buildings, memories, movements. The movie unreeling, about to begin.

That was great
Yeah? Mine were alright. Wasn't my best one but who cares?
That's the spirit...

21 век. 
Знаете ли защо напоследък често попадаме на израза "очите говорят вместо теб" ? 
Защото не използваме правилно едно от най-големите ни предимства - общуването. Не можем да си общуваме. Хората станаха толкова различни.. Как така от толкова много езици,толкова хиляди и милиони думи ... как така изгубихме ума си в тях ? 
Да премълчиш. Да не можеш да кажеш нещо на някого. Или просто да ти липсва това да споделиш на някого как се чувстваш..защото има нещо,което те спира ...
Фалшиви коси,нокти,мигли, пластични операции,фалшиви личности... Истински ли е изобщо този 21 век?? Или и той,като всички останали бавно мутира в нещо толкова изкуствено... 
А можем ли да видим нещо истинско, скайтаващо се някъде край нас, чакащо нашите очи най-накрая да го забележат? Или и то вече умря? 
Очите обаче рядко лъжат... Трябва да си много умел актьор,за да успееш да прикриеш изражението си. Или вече сме толкова опитни в направата на маски,че дори и това ни се струва лесно? 
Човешкото мислене. Човешките емоции. И множеството нерви..Паяжините на нашето съзнание,вплетени с дълбоко вкоренените ни емоции заедно с тях ...  Вече и огледалата ... от фалшивите личности и наизустените думи,които казваме за "определени" случки .. или за само за някои хора... наистина изгубихме истинските си лица. 
Потъваме в собствените си отражения. Огледално-рефлектни отражения, явно вече със свои възприятия и мироглед като цяло.. 
Като деца ни казваха да си пожелаваме нещо,когато видим падаща звезда.. Сега си имаме собствени хора-звезди. Със специални холивудски маски и личности,които вечно бягат от другите. Да не би случайно всички да видят,че те всъщност са хора - имат свои грешки,някои от които сигурно ще ви се сторят недопустими ... Не, те трябва да поддържат изграденият имидж. 
Какво ли си мислят звездите,когато видят падащи хора? .. 
Но тази история я виждаме непрекъснато и навсякъде - как някои се опитва да поправи своят вече "наранен"/ "умрял" прослувут имидж.. И всичко това е пропито с цялата баналност и кичозност на маската. Нали знаете,те са толкова и прекалено изписани,някои дори дразнят със своят кич.. А в същото време идеята е чисто и просто .. банална. 
Така,че всъщност целият извод е,че живеем в един банален и кичозен свят,претрупан с информация,която не е за нашите умове и гледки,които не са за нашите очи.
И тогава какво правим ние,останалите истински хора? 
Творим,предполагам. Поне аз това правя. А какво правиш ти по въпроса? 
Чакаш безкрайността да те погълне, или пък не спазваш никакви стандарти и рядко играеш други личности ? Защото,ако си такъв човек - евала! 
Ако трябва да говоря за себе си: старая се да съм една и съща навсякъде. В същото време .. усещам как много лесно мога да се раздвоя.. Защото сред всички тези маскирани като за маскен бал хора, има и такива,които просто държат в едно тяло повече от един човек. 
Или се заблуждавам ? .. 



 

Първият декемврийски пост за тази година...Тя почти мина де, но аз да отбележа. 
Ще започна с разказа си за един интересен сън,който сънувах наскоро.. и откритието ми,че собственото ни подсъзнание лекува нашите рани.Сами ще се убедите в това,след като прочетете всичко.Enjoy.

И тогава се събудих. Написах набързо сънят на един лист, заедно с подробностите,всички уж незначителни подробности. Когато сънуваш обаче,всеки детайл е от значение,за да може да се "преведе" посланието възможно най-правилно;
Показах го на мама,като и разказах на глас допълнително подробности,които съм запомнила.
След час отидох при нея. Беше успяла да го преведе до голяма степен.
*ключове, отворена врата, отключването е лесно - успех,нещо,което ще стане,нещо хубаво. Без много препятствия.
*стара жена (бабата на съученичката ми) - мъдрост - отваря ми вратата,помага ми. Мъдростта и съзнанието ще помогнат.
*не ме виждат и чуват  - мястото ми не е там. Но тук идва един важен въпрос: защо само двете котки ме усетиха,като едната дори ми се умилква, а другата ме наблюдава?
*на тръгване има други чанти - не си сама,други са като теб 
   - взимаш си това,което ти трябва (учебника по френски,папката) 
*крия се - не искам да ме видят,ако тръгнат да ме търсят - скъсване с миналото

Едно обаче не успяхме да разгадаем - какво означават  "жълти,светнали очи,които ме наблюдаваха в мрака.." Има известни предположения.Мама не знае обаче кое е по-точното от всички в случая.  Лично аз го възприемам по-буквално: някой те наблюдава,интересува се от теб. Фактът,че аз седях с гръб към котката,докато гледах хората също говори много : наблюдават те през цялото време,без ти да се усещаш.
Някой да се разпознава?  
Като се замисля този сън отговори на почти всичките ми въпроси. 
Когато попитах мама защо сънувам подобни неща, тя и Цецо бяха почти единодушни: нещо ме мъчи. "Подсъзнанието ти те лекува". А защо сънувам неща от детството си? Защото то беше хубаво. Детството е царството,в което никой не умира. Доста мои сънища са свързани с места,на които в момента не мога да бъда... 

Както съвсем скоро след като се върнах от Турция сънувах,че се намирам отново в този хотел. Той беше променен малко. Имаше някакво празненство и имаше много гости. Следобед бях ходила по пясъчните дюни. (да,ето тук няма реализъм - там нямаше почти никакъв сух пясък,всичко беше от бетон и дърва) . Ходейки по тях търсих моят Принц (да,онзи за който се изписаха доста постове и тепърва ще се изписват) . Намерих го сред колегите си,отидох и най-нагло пред всички се гушнах в него, все едно всички са свикнали вече с мисълта,че се харесваме. Бяхме като двойка,отишла на почивка. Няколко секунди след това летях в някакъв частен самолет точно като от електронните игри - едни миниатюрни самолетчета с много патрони, готови за война. С такъв самолет трябваше да излетя известно разтояние. Бях сама с баща ми в боен самолет, а света зад нас като че ли се разпадаше. Беше откачен сън и не помня много от него. Но е още едно доказателство,че подсъзнанието ни ни лекува,помага ни да се справим с трудностите,които в реалността замъгляват съзнанието ни. А от тази мъгла не можем да видим простичките решения,на иначе толкова трудните проблеми...