Слънчева съботна утрин. Колко приятно.
Прекрасно време,подходящо за разходки,предполагам не е студено. 
Перфектно..Имам чувството,че е пролет,а не есен...

Като изключим мечтите,породени от времето и музиката,в главата ми,освен тях има и друго - дилема: как да прекарам деня ... хъм,би било хубаво да изляза някъде,но трябва и да рисувам по някое време .. имам си тема - "Дъжд" . Всъщност вече имам визуална представа какво да направя,както и с какви материали да го направя,така,че важното е да улуча момента,когато ще ми се рисува. Искам да дам всичко от себе си в тези две бъдещи картини.
Доколкото разбрах, Мечанов си е взел отпуска (това е учителят ми по скулптура и композиция,с невероятно чувство за хумор, без дори да го осъзнава - всички му се присмиваме,поради прекалено голямото му его и начинът му на изрязаване..)
Като цяло седмицата ми мина ... нервиращо.
Понеделник беше хубав ден - беше топло,имахме приятна програма (2 английски,2 спорт, 3 литература,1 пластична анатомия) Нищо не бе твърде натоварващо,изискващо да се концетрираш.
Пък и аз се успах за първите два часа, значи съм имала някакви си 6 часа (което наистина е рядкост!)  Та,за мен не беше никак изморително. Изкарах една 6ца по пластична анотомия, след което се срещнах със Стеф и Мишето - едно момиче от нейният клас, с което дойдоха да ме посрещнат за една бърза и приятна разходка по Славейков :)
Влязохме в обичайният "Temporary Store", след което продължихме през  "ArtBox".Отидохме в библиотеката,каквато всъщност бе основната цел,след което поядохме малко junk food в "McDonalds" . И така... тук вече идва интересната част: тъкмо да покажа скицника на Стеф (понеже тя пожела да види рисунките ) Едни момичета от съседната маса явно също са ги мернали :
- Уаааааау, това ти ли си го рисувала? - казват те
- Ъъъ .. - срам - да... - смънквам едно аз
- ха-ха-ха-ха - в същото време Стеф тихо се кикотеше,защото явно знае,че след тези изцепки ще ми натяква как аз наистина съм рисувала добре и тя е била права през цяяялото време. Както и да е, тайничко се подсмихваше докато аз се червях там, а Мишето само гледаше.
- Много хубаво рисуваш! Ти къде учиш ? - питат
- В Художествената, на Попа .. 
- Аааа, ето защо толкова хубаво рисуваш! - казва едната
- Сигурно нещо с архиктетура ще се занимаваш? - обажда се и другата
- Аа .. ами, все още не знам,ще видим - измъквам се аз
- Мари, ние трябва да тръгваме - казва тихо Стеф
- Да, ние ще тръгваме - взимам празната вече табла, изхвърлям боклуците
.. - Айде чао,мацка!И успех!Само така..

Знам,знам, това е голямо признание - все пак бяха напълно непознати , и все пак! - Това беше срамно.. Излизайки от заведението, се кикотехме все още и естествено Стеф не пропусна "Казах ти аз" ... Аз се измъкнах с едно "Вие се възхищавате, защото не сте виждали на какво другите са способни " ... Което си е така!! Абсолютно така е!

И все пак,признавам,приятно беше да го чуя от някой напълно непознат, който не учи в специално училище.. Това си е признание, знам. Но не съм свикнала на такива хвалби ..
Да речем, че не съм много хвалена, особено пък от непознати - е, мама винаги се е кефила на нещата ми,но пък коя майка не харесва рисунките на детето си, било то хубави или не ? Е, мама има вкус, защото самата тя е приложен художник, но все пак .. наистина ми беше странно и приятно.
След това,когато останахме сами със Стеф си говорихме още,отивайки към 15то, за да вземем сестра й, която ни звънеше през 5мин, горката..чакаше ни от 12, а ние..ъ..отидохме в 15 и нещо 

Вторник. Очаквах приятен ден.. но,той няма как да е особено приятен с тази двойна доза мрънкане - химия и физика. Сега също беше зле - напоследък ни опява прекалено много, дори за нея това е много!
Е, говорила съм и преди за нея, така че няма смисъл да се повтарям и сега.
Бях приготвила рисунка за часа по Композиция (Мечанов атаааакс! някои път наистина трябва да кача тези клипчета)
За мое учудване, той каза хубави неща за картината ми, за която аз смятах, че .. пълна грозотия, но все пак - рядкост е той да каже нещо хубаво за някой друг. Обикновенно хвали само себе си. И то мноооого.  След тази изненада, все повече се убеждавах,че явно имам огромно подобрение от миналата година (лол, дори по рисуването с молив бях станала много добра,за разлика от миналата година , дъъ .. ) Е, това беше приятно. При положение, че другите сериозно ги насоли. Ама наистина яко ги насоли. Иначе се върнах доста изнервена, и аз не знам от какво.
В у-ще си размених суитчъра с Мирелкаа. Моят сивият  - за нейният сиво-син. И така, прибрах се с него и понеже много ме кефеше, направих лекомислената постъпка да не го съблека и да изляза с него из квартала (пак беше много хубаво време) е.. ами след това необмислено решение, кучето на Стеф от радост, ме накаля цялата, след което аз бях още по - бясна от предишните загадъчни неща, на които се бях ядосала и аз не знам за какво, наистина.
Но бях нервна. Може би съм предчуствала семейният скандал. А да, и това - мама и Цецо за пореден път се скараха много . (Цецо е вторият съпруг на мама )
Скараха се, както винаги за подобни тъпи глупости... Това е много дълга история, а и честно казано, не ми се струва,че е уместно да я разказвам тук. Да, блог е , малко хора го четат, но все пак това са тяхни раздори и .. да.
Сряда. По - приятен ден ми се струва, но всъщност не беше особено приятен - много изморителен с тези 9 часа. Не знам откъде е дошла тази нервност,но подозирам,че да гледам скапаната надута и тъпа мутра на Тино,Алекс,Савас и Анани ми идва в повече и някак си ставам много нервна и избухлива,когато се намирам някъде, в тяхна близост. Е,ами имах късмета да имам два часа заедно с тях - биология. Уфф, нервирах се само от присъствието му, неясно защо - миналата година например, бяхме в доста приятелски отношения. Но сега се дразня.... Ужас. Та, имахме два доста лигави, благодарение на тях, часа. В междучасието, той най-накрая благоволи да ми се подмаже с едно "Добър ден" , докато се разминавахме по стълибите,водещи към мини двора,който имаме. (Да, ужасно сладичък е , много творчески също така) И да, някак си това смекчи яда,който изпитвах към него - бях ядосана, сигурно защото се надува прекалено много, за да каже едно 'здрасти', заради това,че е ужасно лигав и се смята за Господ (оу, Мечанов №2 !) Но,имаше и една необичайно хубава случка в деня - гадната ни класна я нямаше!Нямаше я!!!Това бе такава рядкост! Че тя не беше отсъствала сигурно от 2 години, ако не  и повече... но ето, на, сега бяхме цели два часа свободни от нея и нейното мрънкане. Отидохме в близката градинка, точно пред църквата.
Понеже стомахът ми не беше имал среща с храна от известно време, реших,че ще е добре да си взема едно горещо куче (хаха, предполгам хот дог ми е втръснал израз ;д ) и да си го поделя с Мимс, която в същия ден беше облечена с бял панталон. А аз със светли дънки. А в хот дога имаше лютеница. Нааааайс - нейният бял панталон бе посетен от светло червено петно, тоест лютеница. Пряко, от нейната ръка май , или директно паднал като камък върху панталона й .
Мхммм... Яко стана де, нали трябва да сме хора на изкуството :ддд . След лудите погледи, които придохме при вида на нейното доста виждащо се петно, все пак се окопитихме и пак тръгнахме да се хилим и да мажееееем с мокри кърпички,които донякъде го направиха по-незабележимо.
Влязохме в час по психология и логика и въпреки,че попринцип изобщо не ми е скучно в тези часове, сега едва не заспах. Седях до Нази, която имаше нова придобивка - телефон
Като заговорихме за нови придобивки, досадното Румяна, също имаше нов телефон и фотоапарат,с който не спираше да снима останалите, надявайки се,че така ще се сближи с тях.
Донякъде я съжалявам, но в същото време давам съвети на Мирела, Мимс, Сиси и Пепина как да се оттърват от нея , защото те ми задаваха отчаяните си въпроси, надявайки се на тествани вече отговори.Наистина и тя ме вбесява (я, още едно причина да съм нервна) постоянно върви след нас ! Излизаме ние някъде, до магазина например и тя идва с нас! Аз самата веднъж се стреснах, когато я видях до нас. А когато си купувах учебник по френски, бях с Лайчо до Славейков, защото и той трябваше от някъде да зубка езика... Тя обаче тръгна директно след нас и направо ... УЖАС! Опитахме се да избягаме от нея, като влязохме пряко през една книжарница на два етажа, обаче тя се усети и ни последва.. е,успя да ни намери. Ние придобихме блед цвят на лицето,когато я видяхме също да влиза в книжарницата - замазахме положението, като се направихме,че разглеждахме някакви неща за деца ..
И представи си, тя остана с нас включително.. Накрая аз се измъкнах, като се прибрах с трамвая, оставих горкият Лайчо сам в метрото с нея.. няма да съм с нея и там,. дъъъ!
Въпросната напаст,за която говорим, подсилва желанието ми да се скрие някъде,като непрекъснато изпълнява своят план досаждай-на-колкото-се-може-повече-хора,вярвайки,че така ще се впише все някъде. Не искам дори да си спомням какво беше миналата година,когато тя беше непрекъснато с мен , а аз, отчаяно й давах културни намеци, че ми е неприятно непрекъснато да ми досажда, обаче тя явно се оказа и тъпа, не ги схвана, накрая се изпокарахме на практиката в Котел. Това е история,за която не искам да се сещам,затова,до тук с темата.
Най- сетне четвъртък! Обичам този ден,защото имаме лека програма (4 часа рисуване, 3 часа графика - нищо работа,лесно се изкарват ) В часа по рисуване имахме нова постановка - този път с гипс - око, и едно съдче върху книга. Миналият път имахме една патица в комплект с праисторическа ютия, работеща с въглени... Мда, беше интересна постановка,падна ми се  хубаво място, направих я добре..
Хеее и петъка дойдеее! Да, дългоочакваният край на работната седмица,изпълнена с нерви .. Ето че дойде. Първите часове скулптора, които малко трудно изтрайвам , този път бяха със стар познайник от заешката година - Чавдар Георгиев. Мечанов бил си взел отпуска моля ви се!
Правихме реплика на един нос от гипс. Трябваше да направим копие,за което ни бе нужна доста глина, повече от обичайната доза,която взимахме. Мда, а то поне да имаше глина! Наложи се да наливаме вода с кофи във ваните, понеже глината беше  тотално изсъхнала. Търсейки дъски и стативи за работа, другите наливаха течности във ваните.Не беше никак лесно и да се сдобиеш с хубава глина - тя или бе пресъхнала навсякъде на бучки, или беше кал направо - мокра, ама вода тече от нея! Едвам едвам намерихме някакви малки изворчета , сред всичката останала гнус, намерих едно миниатюрно местенце с улегнала, хубава глина и взех да ровичкам,за да извадя колкото мога от нея. След три часовото изпитание да направиш носа, имахме три часово удоволствие (поне за мен) в лицето на живопис, с Динко Стоев. Почнахме да правим проектите за новата постановка и понеже той се беше изпарил някъде, реших,че един от проектите ми харесва достатъчно,че да го започна.
Старт на мазането с темпера! В началото стана голямо мазало, но след това придоби вид - почнах да цикля един по един всичките неша - като се започне от драперията  до предметите.Не ми остана много работа за следващият път, но съм много доволна от себе си.
С подкрепата на една бутер баничка и Фибела Wave с шоколад, успях да предам реализъм в рисунката си... накрая, като затишие пред буря имахме информатика преди географията
Изпиха ме по география. А аз бях неподготвена, както се очаква... изкарах 3+!! (абе, при положение че при нея 4 = 6 , то тогава все едно съм изкарала 5) .. След мен беше Симеончо, който май беше учил,  отговори на всичките й въпроси и тя пак му писа 3 , даже без + .. Лол, колко ли трябва да уча, за да имам 6 , това не ми е ясно.
И така, краят на тази по-нервна от обичайното седмица свърши. Гледах "Дневниците на вампира" - подарък, че е петък, че на следващият ден не съм на училище и че няма да ставам рано. Да, обаче взех, че заспах още в 22:30ч, оправях се за лягане... Почетох малко от книгата на Меган Макафърти и заспах сигурно след 2 страници прочит.

Като изключим някои от нервните ми изблици, седмицата не беше кой знае какво мъчение и дори беше приятна. Изпълнена със смях и нерви, мина доста бързо..
Все по често се замислям какво би било, ако имахме Коледна практика... Само си го представете! Ще бъде тоолкова яко! Да посрещнем заедно Нова Година, да караме ски..
Но, засега съм намислила да прекарам Нова Година в компанията на Стеф от Пловдив, а с повече късмет може и Стеф от София, но засега все още нищо не е ясно. Нищо - има достатъчно време.. А дотогава .. надявам се, всичко е на 6, да няма лоши моменти, да има само хубави ...
 

Бях казала/обещала,че давам малко диета на публикациите,поради простата причина,че нямам муза... 
Е, тя все още обикаля някъде из туристическите кътчета на моето съзнание, чат-пат някакви проблясъци на умни мисли,заслужаващи да се напишат..,но.. все пак,ето ме с порция есененно настроение,под формата на пост.
Не зная,дали това ще удовлетвори вас,независимо дали сте имали очаквания или не.
Ето какво се случи напоследък:
Последният уикенд (като не броим сега) мина доста бързо, главно в срещи с подсъзнанието,сиреч сън и доспиване,колкото можах.Неделната утрин дойде със сивкав оттенък,както обикновенно вече. Помотах се малко из интернет.. социални мрежи,малко песнички..гледах една серия на Клюкарката (да Теди,знам,че се дразниш,но не ми се сменя езика. Мързелът е влиятелна сила,която знае как да използва енергията си) .. След това намерих една снимка на Човешкият череп,подсещайки се,че на следващият ден имам пластична анатомия и че са ни дали задача.
Първият работен ден от новата седмица,дойде с доста по-сънено утро, в сравнение с предишният ден,но то се знае - училище,работа. Мхм, найз -  не-събуждащи два часа по английска култура/език/грамтика,както и да е английско нещо,каквото и да е то,не успя да влезе в заспалия ми мозък дори и след доза капучино.След това дойде една одобрителна тренировка в часовете по спорт.
Хубавото настроение бе леко (съвсем леко) помрачено при вида на идващият скучен образ на Ташева,г-та по български и литература. Е,какво пък - три скучни часа...можеше да успея да подремна малко.Впоследсвие обаче разбрах,че домашното ни по пластична анатомия е съвсем различно от моят скромен,но хубав и изчерпателен (много скромно от моя страна,но наистина ми се получи хубав) череп в профил...Започнах да рисувам леко глупави пози,които бяха един вид унисекс физиономия - нито мъж, нито жена ;дд точно като праисторически човек ха-ха :д
За защита на по-горното скрито твърдение ще кажа,че наистина има сведения и доказателства,за това,че първито същество от човешки тип е било наистина хермафродит. Както и да е.
Прекарах три часа в скици и описания на домашното по пластична анатомия,поради простата причина,че миналият понеделник отсъствах и не попитах никой за точното домашно.
Справих се с него,влязох в часа, накрая тя каза,че ще ги провери следващият път. И по - добре; и без друго половината от индивидите в класа нямаха и графична представа какво е трябвало да направят...така че, наистина добре. И тъй като това бе последният час, бляна да се прибера вкъщи и хубаво да си поспя ставаше все по реален.
Той даже придоби същност,когато се качих на метрото по посока Обеля. Слязох на обичайната метростанция К.Величков и хванах трамвай.Когато слязох на спирката остана последното препятствие - да извървя краткият път от спирката до нас,тоест леглото.
Попринцип не обичам вторниците (не говорим за ваканциите) ,защото в което и училище да си,пак ще е с много гадна програма точно този ден ... Е,в случая говорим за "приятни" 8 часа,които ако бяха без отвратителната Химия (обичам физика,но има реална опасност и да я намразя , като се сетя само за г-та) и последващата я физика...Ако пък не беше толкова тъпа г-та.. тоест,тя може и да си има акъл жената,ама определено силата не й е в говора. Тая жена толкова лесно приспива хората!Като почне с едно тънко гласче да ти мрънка и да ти каже едно нещо с 5000 думи ... просто те приспива.Ако имаше по-влиятелна работа (като например кмет, да не дава Господ) щеше да приспива всички с речите си - дори най-будните хора нямаха шанс да отворят очи! ;дд Като добавим и ''хубавата'' (но смешна! ) компания на Мечанов в комплект с два часа по композиция,просто всичко е 6 ;дд .. Това сигурно е най-комплексираният човек,който досега съм срещала... Някой друг път ще разказвам за него.Едно от малкото хубави неща на вторниците е ,че започваме с френски ♥ Математиката е лесна за изтърпяване - подготвя те за останалите гадости,изброени по-горе.
Сряда бе доста очаквана. С много гадна програма,но пък готина вечер. Имах 9 изморителни часа - 2 история,2 химия и физика (ужас!! ) ,1 музика, 2 психология и логика,2 биология (които са по следния най-идиотски начин : психология и логика - биология - биология - психология и логика.. кой е писал тая скапана програма?!! )  Не е болка за умиране. Изкарах някак часовете, като по биология усещах доста болезнено лявата си ръка.Предостатъчно писане. По психология и логика обаче е много интересно.Досега не ми се е случило в тези часове да ми е скучно.
Като се прибрах оставих нещата си,починах малко пред телевизора. Изкъпах се,направих си косата,подготвих си папката и дрехите за следващия ден . Излязох към 18ч. и нещо.Пътувах с метро до стадион Васил Левски,за да се срещна с няколкото симпатични хорица,с които се бяхме разбрали да ходим на коцерта на Снежи от 10 кл. в "The Box" .Наслушах се на метъл за доста време напред! Толкова hard core ми се насъбра за една вечер, че не знам как не ме заболя глава ;д. След това отидохме у Сиси - аз,Кони,адашката и Стефи (добра приятелка на Сиси )
Слязохме на метростанция Г.М.Димитров (за непросветените,те си знаят кои са, това е до Младост) откъдето ни взеха с кола. Бях в Сиси за втори път. Първият беше за рожденият й ден - беше адският ден: от Надежда/Света Троица до Ботунец - след това от Ботунец до Малинова Долина... беше си цяло транспортно препятствие!!
Летни спомени ♥
У Сиси,както бях свикнала, беше невероятно творческо и вдъхновяващо. Като влезеш в къщата има толкова много неща,които да разгледаш! Веднага получаваш муза за творчество (независимо дали става въпрос за рисуване или не) До 1ч вечерта си говорихме,разглеждахме снимки,ядохме, пихме мляко с какао в комплект с малки шоколадови вафлички и горещи клюки за тоя-оня. След това се качихме в невероятната стая на Сиси (то кое ли не е яко в тази къща ?!)
за да се подготвяме за сън. Ядохме и сандвичи с лютеница и сирене (класика!)Накрая се набутахме като в Дядовата ръкавичка по леглата;системата бе следната: аз и Кони в леглото на Сиси, а Сиси и Марина на другото разгъвателно легло.Поне се топлихме цяла нощ :д
Сутринта към 7 едвам отлепихме...Имахме ред за банята..Михме зъби и сънени лица,обличахме се мудно и се оправяхме за училище.Закараха ни с кола до метростанция Мусагеница,където хванахме метрото за 4 спирки до стадиона. Стигнахме тъкмо навреме,за общо учудване. Предполагаше се,че след толкова мотане ще закъснеем,но стигнахме доста бързо.Генов тъкмо идваше,ние вече се бяхме настанили и бяхме готови за работа. Ох,как обичам четвъртаците!Имаме само 7 часа,които не са толкова изморителни,няма химия,нито физика..е,има час на класа със същата г-жа,ама какво пък.. 20 мин мога да я изтрая, а и тя извън нейните си предмети е печена. Прибрах се вкъщи - видях се със сестра ми и си починах. Купих си жълта блуза за следващия ден и се прибрах леееко премръзнала
За петък нямах нищо конкретно за учене.
Петък дойде с дъждовна сутрин,това напоследък е често явление. Имахме три часа скулптура,но тъй като Мечанов обикновенно закъснява,особено що се отнася за първи часове.. та,аз закъснях доста (сиг с 20 мин.) но тъй като него го нямаше... отидох аз и Дина в Бабите (уютно кафене близко до у-то с творческа обстановка) по пътя срещнахме Ади от другия клас. Тя имаше достатъчно време до нейните часове,затова дойде с нас.Натресохме се при тях (Кольо и Мишо възроптаха, но какво пък , не само те знаят за това кафе!) Аз тъкмо бях получила издръжката си и поръчах едно капучино.. Станаха три, с моето, на Ади и на Мимс. Олекнах с 6 кинта,защото ни казаха,че Мечанов бил дошъл,преди нашите уважаеми кафета да са дошли - понеже Мимс нямаше дребни да плати своето, аз и казах,че после ще ми ги върне - за Ади нямах и идея какво ще прави с нейното, затова поех и нейното. Изнесохме се бързо- бързо .Той естествено беше доста естетски настроен,както винаги. И крааайно възмутен как ние не сме мислели за изкуство,а само за глупави неща като скайп и клюки ... както и да е.
След това имахме живопис и география,.. най-мъчителните последни часа в последният работен ден. И след това два дни свобода <33

Е,стигнах до сега. Като цяло извън училище намерих време да изляза със Стеф,Теди и Аци.Бях ги пренебрегнала предния ден,.. поради съображения за сън . Видяхме се,насмяхме се и така, в общи линии беше забавно :) 
Като цяло разбиранията ми все повече се изменят...  


В отговор на някои изненадващи коментари,които получих напоследък - не си губя времето да летя в облаците - аз така или иначе съм си доста отнесена попринцип...Не желая никой да остава с грешно впечатление за мен, нито пък да ми лепва някакъв етикет без изобщо да ме познава ;)) . 

И Мари казва "Hello everybody! " на всички,които й четат интернет дневника,сиреч блога.
В близките дни преустроих мисленето си,спрямо една книга на Естер и Джери Хикс. Те казват нещо,което знаех донякъде..
Ние измисляме живота си.Ние го редим,ние решаваме как да го направим.
I don't think I can be anything other than me
И след като Аз управлявам живота си..ще го управлявам както си трябва.. ;дд
Поискай и ще ти бъде дадено
Искам,искам,искам,искам!!
Въпреки че,написано така нищо не означава - нали все пак Думите не учат,животът учи.
 Може и да са само думи, но те означават нещо: че аз съм се променила. Разбрала съм смисъла на живота : да управляваш.
Хората често се оплакват от съвременния живот, ка­то казват, че му липсва нещо, на което по-рано са се радвали, и копнеят да се върнат в тези епохи или усло­вия на живот. Но ние никога не търсим щастието в ми­налото, защото разбираме, че това, което се случва се­га, и това, което предстои, винаги ще съдържат в себе си най-доброто, което животът може да ни предложи..
Според мен трябва да спрем да се оплакваме. Противно на повечето хора в нешно време,аз ВЯРВАМ, че животът на Земята става все по-хубав. Ами да - все повече удобства, повече хора, вече няма войни, хората са много по-разумни и ''порастнали'' с поколенията, да осъзнаят,че е много по-добре мирни преговори,отколкото войни. И да, вярвам че 2012 е просто е една превратна точка в животът на Земята, а не цял апокалипсис. В това отношение,мисля, нямаме право да се оплачем : имаме си пари,храна,вода,електричество,образование, възможности за какво ли не! Скоро ексурзиите няма да са само между континентални (което само по себе си пак е много - преди само да излезеш от държавата си е било знак за величие и аристократност) .
2012 е една превратна точка: животът на Земята ще стане още по-добър - ще се измисли начин да се спре замърсяването,което е най-големият ни проблем. 
Така че мили мои читатели (независимо колко сте) , не се косете .. и повтаряйте,че животът на Земята, в тази Галактика, в тази Вселена .. е п-р-е-к-р-а-с-е-н!!
И според мен всички сами избираме как да си го живеем: вселената ни е устроена така,че това,което мислим обикновенно става.
Силата на мисълта
Най-живото доказателство е моят личен живот: рано или късно,получавам това,което искам.
Е,разбира се може и да не е веднага в първите 5 минути,може да е след 5 седмици, или 20 дни, или какъвто и да е друг период от време.Но ако е нещо,което наистина желаем, времето има ли значение? Не, то даже ни помага, учи ни как да реагираме, когато се случи онова,което сме искали.
Мисълта е страхотно оръжие, страхотна помощ.Когато силно искаш нещо,ти мислиш за него,следователно го привличаш, или иначе казано Законът на привличането е действащият закон в нашата Вселена. Прекалено научно звучи, нали ?
Е тогава пристъпвам към следващата ''фаза'' от тази историйка,сиреч публикация/пост, както искате го наричете..
Аз съм,такава,каквато съм.
Да, аз съм шантава. На моменти много дори. Понякога съм много умислена за бъдещето... и след като ви подсказах,че то буквално може да се програмира,ако сте достатъчно схватливи и умни и любопитни,разбира се,веднага ще се опитате да го приложите. И понеже горе споменах,че дори мога да дам личен пример... ами (малко дежа-ву..връщане към по-стар пост,хаха.. ще се сетите веднага за какво говоря) Турция - отдавна си мечтаех да изляза от България, да видя какво е да си в друга държава. Отдавна си мечтаех да срещна някой напълно непознат,който да ме привлече повече, отколкото някой познат вече цял живот. Отдавна си представях как целувам същият този непознат... (странно,кого ли съм си представяла? ) И това се случи. Сега знам и че ще обиколя много места, ще разгледам хубаво света.Защото ще бъда известна.
Виждате ли,аз знам това...защото го искам и защото ще стане. 
Рано или късно получавам това,което искам. Защото мога.Защото знам. Защото така трябва.
Времето ще покаже дали тази теория наистина действа във всички случаи,но според мен е доста ефективна,щом толкова много се говори и пише за нея .. поне така предполагам..
Едвали обаче ще е толкова ефективна,що се отнася за връщане времето назад..,но поне можеш да си представиш живота като на лента отново и отново .. докато онова,което искаш не се получи.
Надявам се поне конферанса ми да мине добре. Да успея да рисувам както трябва.Тоест да имам страхотно вдъхновение и да направя страхотни неща,нали разбирате...
Засега ми липсва и особената за мен муза да пиша тук.., но с времето и желанието и това ще се случи.Както и всичко което трябва да се случи,ще се случи.
Каквото е писано да стане,ще стане. 
Знам,не е особено интересно,но засега нищо особено интересно не се случва,затова ще дам малко диета на публикациите, докато чакам да ми дойде муза и докато се наслаждавам на живота,учейки се как да го управлявам правилно...