Tell me where am I supposed to go?
And who am I supposed to believe.
If only you knew what I knew.
Then you could see just what I see.
So I grab my bags and go, as far away as I can go.
Cause everything ain't what I used to know.
And I try to hide, but I just can't hide no more.
There's nothing worse than feeling like a ghost.


25.-26.09.10
Измина един месец.Цял месец,откакто го срещнах...чувствам се все по-празна.Как бързо минава времето! Нямам думи... Добрата новина е,че вече се чувствам на мястото си в училище..чувствам се като преди: сигурна.Но това не означава, че като настъпи нощта не мисля за него.Точно обратното.Колкото повече време минава,толкова повече мисля за него.Опитвам се да крия това.Да крия носталгията по миналото в мозъка...да крия мъката,която изпитвам,защото сама си задавам въпроса понякога.. "защо се впрягаш.. ? " И не мога да си отговоря...Не може да ми помогне никой,..защото съм влюбена. И се чувствам като призрак,търсещ тялото си. Защото,разбирате ли влюбена съм в човек,който едва ли скоро ще видя.И това е най-тъжното... не мога да намеря заместник,повярвайте опитах...Всеки,който ми привлече вниманието за миг,след това няма стойност за мен...защото винаги го сравнявам с него. Чувствам се като призрак,е най-точното определение. Не мога да погребя миналото си..прекалено скъпо и мило ми е,че намерих човек,който толкова много да ме заинтригува - с държание,външен вид,характер, движения .. всичко,за което се сетите. И се ядосвам на себе си..,че съм се влюбила,че харесвам някой,който няма да видя,че имам надежди ...,че съм отнесена постоянно в мисли от сорта на "какво ли прави той сега.." "ох, в момента в Кушадасъ е еди-какво си.. "
 Арггхх!! И какво се очаква да направя,освен да си мечтая да съм с него... или поне да изпитам подобно щастие и с някой друг..,по възможност в България.. Какво се очаква да сторя,за да помогна на самотната си, разсъждаваща непрекъснато за това, душа ?! Защо по дяволите, никой не може да ме разбере както трябва.. Не се оплаквам - получавам достатъчно съчувствие,което не ми помага особено,защото нямам нужда от съчувствие,а от помощ .. някак да го забравя. Или да го срещна по съвсем магически начин. Един ден,докато отивах към пощата видях един камион и си представих,че той излиза от него .. Пишеше "Случаен превоз" !! Звучи смешно,нали? Е да, ама на мен хич не ми  беше смешно.Усещам се как халюцинирам..Не ми харесва.Едва ли не,смятам всички момчета около мен,които преди смятах за привлекателни, за боклуци. "Те не струват", казвам си и от една страна се радвам,че вече се извисявам висооко над тези неща - като това да се влюбиш в някой кретен,който изобщо понятие си няма каква болка изпитваш или би могла да изпиташ, ако той продължи да се държи като същия ...задник. Безхаберен, небрежен един вид, непукист .. как да се изразя най точно .. пълен задник. Миналата година предостатъчно страдах заради такива самовлюбени типове,които веднъж пуснат чара си.. използват го върху някое момиче, представят се в добра светлина,след което я нараняват именно заради истинската си същност. И това е самата истина.Много добре осъзнавам,че ако искам да си възвърна предишното, истинско и напълно удовлетворено аз , ще трябва да харесам някой по-голям, който да не е такъв задник и..да изпитва същото към мен.Или да забравя миналото.Това май няма да е лесна работа.
И как,по дяволите, да забравиш нещо,което не искаш да забравяш ? "Налага се да го забравиш,за да продължиш напред .. " си казвам мисленно. Е, хубава мисъл с една малка подробност..., щастието,което изживях там ме крепи и до днес и аз не искам да загубя чувството,спомените,снимките,музиката... искам да живея в хармония с тях - когато ми е тъжно да се сещам за хубавите моменти и да се усмихвам, а не да се натъжавам именно заради неизбежният факт,че те са изминали моменти и от тях са останали само спомени. Ето това е същината на проблема.
Опитах да го скрия дълбоко в себе си.. не успях. Писна ми да го крия. Какво мога да направя ? Имам ли избор? - не. Ако можех, щях да си събера багажа и да замина. Толкова надалеч,колкото мога.Нищо не помага, продължавам да се чувствам като призрак. През деня живея, смея се и се забавлявам, вечерта идва с болезнената реалност,че няма да го видя ... и това е положението.
 Къде да отида, какво да направя ?Влюбена съм в спомените - за мястото,за хората,за него. Влюбена съм и това е .
Гледам сериали,филми,слушам нови песни - но пак ми навяват спомен за моменти от живота ми,които по някакъв начин ме препращат ... към хотела. Грапавите камъни и скали,по които сядах..шезлонгите,на които се облягах.., чиниите,от които се хранех и храната в тях .. Като фотоалбум са всичките усещания - всеки допир,всеки вкус,всеки мирис се е запечатал в съзнанието ми...
                                А на тази снимка толкова си приличат ...
                                      

От къде да започна?
От чувствата си,може би. Те са ... объркани, е най-точната дума.Напоследък съм вечно в объркани настроения. Ту съм щастлива, ту тъгувам по изминалите седмици, и най-вече за едно нещо,което е повече от ясно.За него отделих цял един пост...Липсва ми.Много ми липсва. Липсва ми усещането,което той носеше със себе си - спокойствие,щастие,любов.Липсва ми мястото - райското местенце,в което опознах друга част от себе си. Изпълниха се най-смелите ми мечти.Че даже се надхвърлиха.Това не ми се бе случвало в скоро време.Почувствах се истински щастлива и ...някак по-жива.Нали знаете, когато се изпълните с нови емоции и вие се променяте.Е,то днес се усетих колко много тъгувам за това усещане (не че не мисля за това постоянно) ...  Да се чувствам жива..липсва 1 част от мен.Не знам дали ще я намеря отново в България.Силно се надявам.Но какво,ако не стане? ...
Мама ми каза един метод да се изпълнят донякъде желанията ти.По-точно да се намерят решения за проблемите,които имаш . . .
Но аз в момента съм в борба с емоциите си.Измъчват ме и ми е трудно да се справям, все се улавям как отново и отново повтарям онова,което се случи и как искам да върна времето назад,как искам всичко да се повтори.., как искам да сме заедно.
Трудно ми е и да общувам с приятелите си.Не всеки ме разбира.Някои просто не могат,защото не са преживели нещо подобно. За тях това е като весела случка от лятото. Но за мен не е.
Чудя се, щеше ли да ми е по-лесно ако лятото продължи и не ходя на училище? Не става въпрос за глезене. Става въпрос за липса.Дупка.Огромна при това. Чувствам се крайно изтощена и постоянно се опитвам да се окуражавам и да бъда весела, но днес,когато излязох с класа си,се усетих,че не съм щастлива,въпреки,че хората около мен бяха и ме зареждаха по някакъв начин.Явно отхвърлям положителни емоции ? Направо не мога да се позная. Опитвам се да се усмихвам, да се радвам на момента,но не се получава. Всичко около мен ми навява спомени за там. Музиката, обстановката, някоя дума ... всичко ме подсеща за откъслечни случки,които ставаха там. Гледам отново и отново снимките, клиповете ... Търся снимки на хотела, гледам ги отново и отново,повтаряйки си "и ти беше там" .. и най-лошото е,че не мога да спра. Просто не мога. Трябва ми още време, а сякаш се плаша от самото време - че ще застудее, че лятото си отива и че няма как да върна времето назад. Както и че скоро ще застудее,ще падат листа...ще бъде една красива есен . Но мога ли да оценя красотата,след като съм като дупка ? След толкова хубави преживявания, връщането в училище е като връщане в реалността, а мен ме е страх точно от нея : страх ме е,че като завали първият сняг,например,споменът за лятото ще ме измъчва повече,защото то е неповторимо и различно всяка година. Страх ме е,че от спомен ще остане само мираж. Страх ме е да не забравя. Да почна да се съмнявам,че това е просто мечта, че не се е сбъдвало. Боя се да не загубя спомена,след като се върнах в реалността,тоест в училище,където ме очакват трудности и знам ли - проблеми? Не,че не си повтарям,че ще бъде страшен купон и че ми предстоят много хубави емоции .Но поне за малко искам да задържа още дъхът и усещането за него - рая,морето,храната,стаята,сънищата, Юнун, целувките,мечтите...
Що се отнася до най-голямата ми мечта,то тя е ... да го видя отново. И той да се задържи в живота ми.(вярвам,че е свестен)
А за училището също си имам страхове - нови хора,тоест зайци. Не сме вече центъра на вниманието. Ще имаме нови предмети - представяте ли си, още предмети! Не знам как ще се справям с езика - френски.Страх ме е как ще се справя и с математиката... и с всичко,изобщо!
Тези проблеми не съществуваха там...
Отново ще имам скулптура и рисуване - страх ме е кои учители ще са ми тази година? Ако са същите, донякъде окей, знам им подхода и какво изискват, но съм убедена, че няма да са същите.
И пак ме е страх от тях - колко ще изискват, дали ще успея да покрия тези изисквания или ще се проваля... Ще се издигна ли, ще успея ли? ..Само времето ще покаже...Страхувам се от времето.

..25.08.10, екскурзия в Памуккале
Това е едно много интересно място.Наблюдава се природен феномен там,единствен по рода си.Водата,която тече на това място е варовикова и с времето създава ''басейни''. Дори се вижда къде някога е текло вода. Отдалече прилича на памук, затова и местността е кръстена Памуккале ("Замък от памук") .  Водата беше доста топла (няма как иначе - 41-43 градуса .. ).Когато се разходихме по боси крака вътре не беше особено приятно - на някои места беше много хлъзгаво и загладено, на други беше много грапаво, а на трети пък - бе с малки варовикови камъчета,които бодяха. Никак не беше удобно да се застояваш там дълго време, и без друго ти става жега и не издържахме много - 20-25 минути,колкото да пообиколим малко да разгледаме и да си направим снимки.

                                                            Ето за това ви говоря - белите 'тераси' всъщност някога са били вода ... 

След това поспряхме за малко в един Оазис - имаше кафенета и античният басейн на самата Клеопатра,в който имаше доста туристи,които си правеха плажа,един вид. Наляхме и бутилки със специална вода,негодна за пиене, но пък с много минерали,които подхранват,подмладяват и разкрасяват кожата на лицето. Поръчах си една скрежина,понеже беше много топло.От нея ми стана доста сладко, но важен бе скрежът в нея.
После потеглихме в хотел, в близост до местността и обядвахме там.Кухнята им не беше лоша,но в нашият хотел беше много по-хубава.Имахме шанса да се отпуснем в басейните на хотела, особено пък на тая жега,това не бе никак лоша идея.Имахме около час.Аз плувах в обикновенният басейн,въпреки,че ми предложиха и кална баня с термален басейн след това, но на мен сега не ми беше до това - исках хладка,приятна вода,в която да плувам.
Същата вечер, след изморителният ден (въпреки часа на разпускане) в Cande Festival Otel (в превод означава "Празник за душата") забелязах един от сервитьорите - отивах към машината за вода. На връщане към масата, видях,че той бе натоварен с чинии и реших да му отстъпя път,след което той се усмихна и ми даде знак да мина пред него.Докато поемахме към различните пътища,той извика "Как си?" (да, на български,в Турция!!) след което аз много се учудих и се зарадвах.Отговорих му с широка усмивка и "Добре",след което той продължи към кухнята,също засмян до уши.Първото нещо,което ме впечатли,бе това,че той е абсолютно копие на невероятният Тейлър Лотнър,по когото аз много си падам (нали знаете,актьора от Здрач загата,играе Джейкъб) а второто,естествено - българският му въпрос.
Цяла нощ сънувах самият Тейлър Лотнър.Сънят разказваше как аз го следя - той бе облечен с невероятно черно кожено яке и дънки и очила.До него вървеше някой,но не си спомням кого.Аз го следях,понеже (представете си какво безумие само! ) той ми беше от класа и в класа ми се беше пуснал слух,че той бил гей.Гей,моля ви се!! И аз не вярвах и затова го следях.Мисля,че когато той отиде до магазина за да си вземе близалка (или беше сладолед? )  ме видя и ми каза " Защо ме следиш? Аз не съм гей" ... и само това си спомням. Знам,че сънят продължаваше и след като той ми каза,че не е обратен - мисля ,че даже ми доказа,но нито си спомням как нито нищо... Пълна мъгла!
26.08.10
Денят бе много странен, изпълнен с доста .. интересни преживявания. Ще започна от самото начало на деня, до самият край и естествено невероятната вечер. 
И така, сутринта,след закуска (потърсих с поглед невероятният сервитьор,но не го срещнах) отидохме на плаж.Всички - аз,баща ми , Краси и Деси. Ники и Светлето също дойдоха,но те бяха горе на басейна. 
Плувах и се забавлявах заедно с баща ми си правехме номера във водата. Деси и Краси събираха повече тен, но по едно време и те се включиха в играта. Отидохме да обядваме,след което ние се разхождахме,докато те легнаха за следобедна дрямка и почивка,докато са големите жеги.
Седнахме на един от мостовете, водещи  към предния плаж в територията на хотела (която,не се шегувам, беше наистина огромна ) и... Деси изгоря на  панталонки :дд .Разходихме се още малко след това - минахме през фризьорският салон и студиото за татоси и плитки (да,наистина имаше фризьорски салон,който беше скъп,мисля (?) ) и покрай нас мина същият този служител/сервитьор, за който мислех цялата предишна вечер,че чак и сънувах този,на когото прилича (макар и доста странен сън,но все пак!) и .. познайте какво.. "Добър ден" се чу от неговата уста при което аз едва едва не се спънах (в буквален смисъл) и смънках едно "добър ден" от моя страна. Сръчках Деси й и го посочих,казвайки "Ето го,този от снощи!! Не е ли адският двойник на Джейкъб (Тейлър Лотнър) ??" и тя : " Да бе,наистина!" ...
После отидохме в лобито за да си сипе тя вода. Разходихме се малко из хотела, после пак отидохме в лобито и седнахме на диваните, обсъждайки интересната случка от преди 5 мин :д .. когато тъкмо говорим за вълка и той., ами до лобито, отивайки някъде, незнайно къде, събличайки ризата си ... отдолу се вижда бял потник, очертаващ перфектните му линии ... ммм .. и Деси казва "Къде ли отива... ? Ооо, айде да го следим!" аз естествено веднага гласувам 'за'  и потегляме леко полека след него. Той, напрегнато ходещ пред нас, явно бързащ за някъде . Стигнахме до паркинга на хотела, след което, така де.. охраната ни видя,че вървим подозрително някак след него, а и той се обърна, усещайки присъствието ни, след което аз се скрих (не добре) в едни храсти... а той.. не знам какво е видял, знам че се затичахме надолу по калдъръменият хълм и тъкмо стигнахме плочките.. и аха ! , усетих тяхната плашеща хлъзгавост с, ами, опашката си. Претрапах се заради незнайният страхотен,чаровен, знаещ няколко думи и изрази на български, сексии човек ... който ми завъртя главата. Супер, сдобих се с рана на лакътя,която ще ми напомня за собствената ми непохватност ... ;д Отидохме в лобито отново, лееко позасрамени. Аз си взех едно капучино и тъкмо седнах на една маса, когато Деси се препъна в един захранващ  кабел за лаптоп, при това на българин! "Ей, по-леко бе!" .. като за извинение аз отговорих " оу, прощавайте, не беше нарочно .. тя е влюбена..,както и аз!" и отидохме към машината за вода и сокове... още по-засрамени. А да не говорим колко пъти тя се поля със студена минерална вода ... мислейки за един от нашата група, който впоследствие кръстихме "Голата глава" ... ;д очевидно защо . Оу... колко пъти само се излагаше Деси пред него и, забележете, цялото му семейство.. ;дд Беше доста шантав следобед. Съобщиха ни,че са направили резервация за рибна вечера, за която ние,естествено не знаехме ... и ..ами лек скандал им вдигнахме и общо взето се стигна до компромис от тяхна страна да вечеряме сами.Ние естествено много се изкефихме на това. Аз особено нямах търпение да го видя отново.Имах известни съмнения всъщност,че може да стане адски тъпо, ако той обслужва точно рибния ресторант, а не нормалният...щеше да ми стане тъпо и кофти. "Ами ако е в Харем бара? " "Ами ако му е свършила смяната?" ... все мисли,които ме подтискаха. "Имам усещането,че ще бъде с нас на вечеря - имам предвид, ще обслужва ресторанта и че ще го видиш .. " реплика на Деси,която Слава Богу се сбъдна. Видях го на вечеря,че даже и го запях тайно, а Дес ми докладваше "Запя те... обслужва онази маса отзад" и ала-бала.. По едно време доста се разлигавихме, да не говорим и за това, че във въпросната вечер аз се бях понаконтила малко (е,добре де...исках си, ами да го впечатля) с къса рокля в черно и синьо, странична плитка и любимото ми колие,което много си отиваше със сандалите ми. Но.. точно тази вечер реши да задуха доста силен вятър... още по-кофтито беше,че ние бяхме седнали на външна маса за двама, поради липсата на свободна друга и... ами,аз си държа роклята да не лети толкова много,в същото време се старая да държа и покривката на масата, защото доста летеше и палмата до нас ме закачаше и... ужас! :д Накрая не издържах, качихме се горе до стаята и се преоблякох в дълги дънки с тениска и джапанки. Бях си бях понаконтена, но вече подготвена за вятър.Разхождахме се и наблегнахме повече на ресторанта,като един от пътите,в които минахме покрай там (отново и отново) Дес ме бутна към него! Представяте ли си ?! Адски дискомфорт... направо думи нямам! Наложи се след това да му се извиня за неудобството и докато изричах извинението си на английски, обмислях как да се запозная с него и стигнах до извода, че по-подходящ момент от този едва ли ще имам, затова му казах "Казвам се Марина, между другото" (на английски естествено) .. Ей така, по между другото. Той ме погледна ъ... странно, в стил -лол,-не-знаех,-че- ще-се-запознавам-с-някой-толкова-шантав-! След 'между другото' на свой ред го попитах за неговото име а той отговори едно "Юнун" (знам, странно е  - Турция, какво да кажа? ). След което аз казах "Окей, бай, суа. " и продължих смутено към Деси, като вече обмислях какво да и кажа. Естествено малко я понахраних по начина, по който го направи, но пък в крайна сметка тя ми помогна много да се запозная с него,за което съм й благодарна.Мерси Десс! ♥ (знам,че ще прочетеш това...хуахаха.. ;дд >:) )
След още няколко обиколки и едно посещение при нашите, аз все повече започвах да мисля за него. На следващата обиколка (естествено пак около ресторанта, но този път с по-малко гафове и изцепки) минах покрай него усмихвайки му се мило, а той ме побутна леко по един странен начин,все едно искаше просто да ме усети. Е, успя. :)) Докоснахме се в стил рамо-рамо. От което по-късно леко настръхнах. Ама съвсем леко :) .  Следващия път решихме да седнем в близост до масите и палмите, с изглед към външната част на ресторанта  (разбира се!) и Дес шпионираше "Зяпа те... не те зяпа,защото обслужва някаква маса.... Мари, зяпа те някак странно" по едно време започнах да се притеснявам и й казах "добре добре, стига си го гледалаа! "
Решихме да погледаме малко традиционното вечерно шоу, понеже не искахме да става твърде подозрително. Естествено пак гледахме към ресторанта, но пък гледахме да не става прекалено..прекалено прекалено,разбирате ли .  Минаваше вече 22:40ч. и ние решихме да обиколим за последно и да спираме... тъкмо бяхме към края на ресторанта (почти на алеята между Харем бара и ресторанта),когато някой ми изкрещя "Добър вечер" :д Мен ме напуши смях,защото отлично знаех кой се опитва да привлече вниманието ми (за разлика от предишните, този път изобщо не погледнах към него,докато той не го изрече ..погледнах скришом, Деси повече го наблюдаваше от мен) и ми вика "Мари, той е отдалечен от другите, отивай!! " аз " ама... " "аре бе, отивай!!!"  аз : " хубаво де, отивам!" и се промъкнах към него, май без той да забележе (поех по странична пътечка) докато той дооправяше столовете.  Усмихна се почти незабележимо,когато ме видя. Аз естествено го питах на шега има ли нужда от помещ,след което той вдигна вежда и отказа :дд .. Малко смутени усмивки, след което аз го попитах на колко години е: 19 ; на съответващия въпрос отговорих,че аз съм на 15... погледнах настрани, давайки знак че скоро мисля да тръгвам, когато той ме попита "Харесваш ли ме?" (на английски естествено ) . Леко шокирана от директният въпрос  погледнах за секунда надолу и казах смутено "да" , гледайки го в очите. Той се поокопити и ме целуна по бузата, от което още повече се шокирах, явно осъзнавайки,че това беше неговото " аз също" . И като в мой стил, попитах "Може ли прегръдка? " , на което той се ухили, казвайки " ти си луда " (смееше се,разбира се, няма да го каже в лошия смисъл я) аз не чаках много и директно му се метнах на врата,на което той отговори с доста ... не знам как да се изразя по-подхядящо, страстно притискане. Пусна ме отново ухилен и каза,че е на работа до 11 .. и ми посочи стълбичките да го изчакам там ...
Има ли смисъл да разказвам отново какво се случи след това? - Ами,натискахме се. Казах му, разбира се, че съм с нашите и че не мога да се бавя много,както и че няма да правя нищо друго освен целувки и прегръдки..на което той се съгласи. Боже, как се целува този човек... :хх Прекасно!! Мислено благодарих на Господ, че ми е дал възможност това да ми се случи. Беше фантастично. А и той беше напълно откачил, мисля, от моето присъствие изобщо...
Когато се прибрах в стаята си взех душ...Цяла нощ след това почти не съм мигнала. Към 3 часа повърнах очевидно от вълнение (не бях яла много,така че.. ? ) след което заспах.. повтаряйки отново и отново случката.
27.08.10
На следващия ден, щастлива и хлътнала се събудих от утринното слънце и тропането по врата ни. Викаха ни за закуска. Аз си станах като най-енергичният човек на света... все 1 съм отпочинала толкова добре.... :д а всъщност почти цяла нощ не бях мигнала. На сутринта той ме попита как съм (скришно от нашите) и аз му отговорих ''добре'' , замислена какво ще следва по-нататък. После дойдоха нашите и баща ми си показа страховете наяве, както и мнителността си, от което последва скандал. Краси и Деси бяха на шопинг, така  че аз бях вързана с него цяла сутрин. Естествено тя мина в цупене и тъпи разговори за това как е възможно ние постоянно да се разхождаме из хотела. Отговарях все едно и също,че на нас не ни се седи на едно място,което си беше чистата истина,.. е, имаше и доста детайли, но пък тях му ги спестих. Към обяд сключихме взаимно примирие, с липса на всякакви извинения, просто той се върна весел от разговора с Хепито (Шенай, барман в лобито, безкрайно весел човек и винаги се лигавеше много смешно) и аз на свой ред също се развеселих. На обяд ядох отново само грозде, както сутринта. (да бе, ще ям.. не ми трябва храна, особено пък след повръщането) Та след като Деси и Краси се върнаха от шопинга ние пак се разхождахме и си направихме снимки. Докато се разхождахме тя ми казваше "Зяпа те,ама като казвам 'зяпа',имам предвид,че не откъсва очи от
теб!" Преди вечеря отново ме зяпаше интензивно,понякога и аз отвръщах на погледите му.
Вечерта излязохме за малко, за да купим няколко сувенира. Взех си една много сладка тюркоазена малка купичка и едно слънце с образа на острова - магнит за хладилник. Побързахме да се приберем обратно в хотела (само двете), за да се наслаждаваме на ... тези, които ни бяха обсебили напоследък ... Не успях дори да говоря с него през тази последна вечер, затова обещах на себе си утре поне да се сбогувам с него. Заспах отново мислейки за него ..
28.08.10
Сутринта се събудих с носталгично настроение,което знаех,че ще се натрупа и по-късно ще ме съсипе.Стегнахме си багажа набързо и отидохме за закуска. Отново го усещах как ме зяпа непрестанно. От това.. това много ще ми липсва...
В 12 часа трябваше да освободим стаите,защото в 14 часа започнаха да настаняват другите след нас (адски нечестно е... исках поне още няколко дни ) И им трябваше време все пак да почистат и всичко останало. Така че ние правихме довършителни работи по багажа и на обяд, след като предадохме ключовете обратно на рецепцията ни срязоха гривните (от това едва не се разплаках)  и ни дадоха едно миниатюрно листче за платен обяд. Предадохме го преди да влезем в ресторанта и за последно взехме чинии и избирахме от шведската маса. Към 14 часа успях да се сбогувам с него - казах му,че вече не съм гост на хотела и че автобуса ще дойде към 4-5 някъде. Целунахме се за последно, след което се прегърнахме силно.Казах му,че му благодаря за всичко и че въпреки,че го познавам от няколко дни ще ми липсва...
Преди това се гледахме ли гледахме, (преди него не знаех как човек гледа влюбено)
След сбогуването ни бях щастлива,че съм успяла да постигна това. В следващия момент едва сдържах сълзите си, пазех някакво благоприличие за пред нашите. Но си се разциврих, когато останахме насаме с Деси...
През целия път за България нищо не ядох, не пих дори. Само ревах... адски много плаках. Досега не бях ревала толкова много ... Адски гадно се почувствах след като минахме Дарданелите с ферибота...Когато беше по-светло,забелязах че палмите вече ги няма и че са само дървета и равнини. Осъзнах за пореден път,че вече не съм на райското местенце и че може повече да не усетя прегръдката му и морския бриз от там.Отново ревах.И когато влязохме в Пловдив също.Мислено повтарях "Сбогом.." и силно се надявах, че някой ден ще го срещна отново.

Това бе един от басейните (бяха два, като този бе ''по-шумният'' , заради бара и музиката,докато другият бе от другата страна на лобито и беше до кафето и Харем бара - мястото за коктейли - сервираха алкохол до късна доба ) 

Closer, closer...
I hear the soft steps
Of opening leaves.

A little bolder...
Your caring touch lets
The flowers to see -

To see, to feel, to exist...
Your touch can noone resist,
As ice turns into crystal mist.

Oh summer, summer -
With each of your breaths
You play a symphony.

Yet never, never
A human will set
His eyes on your majesty -

Too strong, too elusive, too true,
No eyes will admire you.
It is something only the heart can do.

Come on hold my hand,
I wanna contact the living.
Not sure I understand,
This role I’ve been given.

I sit and talk to god
And he just laughs at my plans,
My head speaks a language, I don’t understand.

I just wanna feel real love,
Feel the home that I live in.
’cause I got too much life,
Running through my veins, going to waste.

I don’t wanna die,
But I ain’t keen on living either.
Before I fall in love,
I’m preparing to leave her.
I scare myself to death,
That’s why I keep on running.
Before I’ve arrived, I can see myself coming.


I just wanna feel real love,
Feel the home that I live in.
’cause I got too much life,
Running through my veins, going to waste.

And I need to feel, real love
And a life ever after.
I cannot get enough.


I just wanna feel real love,
Feel the home that I live in,
I got too much love,
Running through my veins, going to waste.

I just wanna feel real love,
In a life ever after
There’s a hole in my soul,
You can see it in my face, it’s a real big place.


Come and hold my hand,
I wanna contact the living,
Not sure I understand,
This role I’ve been given

Not sure I understand...