"Защо е хубаво да си останем хлапета" според сп.Glamour. 
Е,тази статия определено ме върна в едни уж толкова далечни дни... но всъщност те са близко.На един спомен разтояние са.


- 1.Можем да се разхождаме само по бикини по плажа и няма опасност да получим неприлични предложения или да събираме куп втрещени погледи.


Е,ами аз все още мога да го правя. Да,ще получа някое и друго предложение от разплут перверзен дъртак или от загорял мъж. Но пък няма и да ми пука много,просто ще го подмина. 




- 2.Можем да тропаме с кракили да се тръшнем на пода, да раздаваме дори къчове, докато ревем с пълно гърло, а накрая все пак да получим онова, окето искаме.




Да,сега,когато сме "големи",както мечтаехме,когато бяхме по-малки,използваме по-дискретни начини,в повечето случаи се притесняваме,че целият магазин ще научи колко глезени сме всъщност... 


- 3.Можем да ядем сладолед, шоколад и пържени картофки, колкото си поискаме и изобщо да не ни интересува какво значи думата "калория".


Еех,тези калории.Но пък някои хора и сега не ги интересуват тези факти.Стига да имаш добър метаболизъм,да тренираш и да си непукист,да. А аз предпочитам сладоледа,пред пържените картофки. И много,много 85% натурален шоколад <3

- 4.Можем да си обуем различни чорапи, да си втъкнем огромни фиби с калинки или пеперуди в косата и да се издокараме с шарена пола на райета и така да излезем от къщи. И никой няма да ни се присмее, дори напротив - ще ни се радват.


На това сега му казват да си артистичен. А аз май винаги съм била нещо такова.Поне вътрешно,а на външен вид просто си личи,че съм някаква ... ами така де,всички,на които съм им задавала този въпрс са отговаряли "интересна,различна" . Но пък има ли някой,който да е абсолютно идентичен с друг? Освен ако не са сиамски близнаци?


- 5.Можем да спрем до някое момче и направо да му кажем: "Хайде да си поиграем" и изобщо няма да ни пука каво ще си помисли то. 


Сега това по-скоро ще прозвучи перверзно и ще се разбере за съвсем дург тип игра.Независимо какво имаш впредвид ти.


6. Можем да правим най-невероятните пакости и единственото ни наказание ще е седмица без телевизия или без интернет.


Сега правим най-невероятните гадории и не влизаме,защото ни е страх или срам от последствията. Нали?


- 7.Можем да се смеем или плачем с пълно гърло, докато гледаме филм, и никой няма да си помисли за нас, че сме извънредно кухи лейки.


На тези години ти сам не понасяш да си до такава степен лигав. Поне в моят случай. 


- 8.Можем да кажем на някого "Ти лъжеш" на всеки, които го прави и си мисли, че другите не го забелязват.


И сега го правя.Стига да не ми пука колко е загазил въпросният лъжец.


- 9.Можем да се опитваме да кулинарстваме с часове, а после да изхвърлим всичко в кофата, защото дори кучето е избягало.


Добре де,това какво общо има с детството? Нима е забранено сега?Нали не го правя от кал? 


- 10.Можем да си пеем и да си подскачаме на един крак, докато се разхождаме, защото сме в отлично настроение.


И сега го правя,без да ми пука!


- 11.Можем да казваме "Обичам те", без да се замисляме за условностите.


Нима сега мислим,изобщо?


- 12.Можем да мечтаем колкото си искаме.


В този смисъл,явно все още съм дете.


- 13.Можем да изживяваме разочарованията си, болките, драмите за не повече от 5-10 минути, а след това отново ухилени до уши да тичаме някъде напред.


А,ето това вече наистина е вярно.Сега,когато стане нещо по-сериозно,то влиза под кожата ти и те обсебва. Да...сега е много по-трудно да си усмихнат и ухилен,защото,колкото по-голям ставаш,толкова повече отговорности ти идват на главата,толкова повече мозъка ти закостенява... в смисъл,започваш да му мислиш прекалено много,защото имаш от какво да се страхуваш и има как да пострадаш от постъпката си. Няма да е само седмица без интернет и телевизия... 
Според има много повече плюсове да си дете,но не в днешното време на компютрите и 3Д филмите.Не,аз искам онова,моето си лично детсво,когато до късно вечерта си пред блога,играеш на криеница,целият си в рани и питаш за 30 ст.,колкото за един сладолед.Радвахме се много повече на малките неща. Сега има прекалено много новости. Които са излишни,за мен моето детсво си беше по-хубаво от сегашните деца.Като ги гледам как се държат и как говорят,правичката да ви кажа,според мен поколенията затъпяват. След новият век всички станаха някак ... прекалено ... не знам и аз. Правят се на големи не само като за игра,избързват с действията си.
"Трябва да се откажеш от живота,който си планирал,за да може да получиш живота,който те очаква." 
И сега...сега не знам какво да правя. Оказва се,че трябва просто да мечтая. Не да планирам.Само мечти. И ... да не се надявам на тях толкова много ... което си е...несигурна работа.Аз обичам да мечтая!Това ми дава сили винаги,когато съм се изправяла пред някакви по-големи трудности...
Ух,не знам. Определено имах прекрасно детство. 
И много котки. 

И нека бъде лято.Нека усещам слънчевите лъчи.Нека се сбъднат всичките ми мечти.
Мечтая да полетя.Да видя морето отвисоко,да видя милиони малки островчета,да посетя всички места на Земята и ако може,ако може да летя...
Искам да покоря света.Да преуспея.Да живея добре.И с много хора.
Да запазя връзките си.Да бъда много,много щастлива.
И нека това лято бъде по-добро от другото,моля се.Нека имам още по-незабравими спомени.Нека хвана повече тен.Дори и да се обеля цялата след това,поне да ми останат адските спомени ♥.
Ако може да посетя някое интересно място.Държава.Или пък континент.И да бъда с много и най-различни приятели и хора,точно както миналата година.Няма какво да ви лъжа.Миналото ми лято беше най-хубавото,защото бях толкова самостоятелна,толкова щастлива,толкова волна.Нямах планове уж никакви,успях да посетя всички места,на които ми предложиха да отида.Не бях и стъпвала в София за повече от две седмици,което си бе щастие за мен.Нямах нужда от някое момче до мен.Не.Бях си щастлива такава,каквато си бях.
А сега . Сега искам да съм още по-самостоятелна. Да успея още повече. Да изкарам още по-добри оценки. Да видя още повече интересни места. Още по-волна,още по-щастлива.
Повече.
От всичко повече. И не,няма да страдам след това. След това ще си съхраня най-добрите спомени и така,до следващата година,когато ще бъде още,и още по.
Искам да взема максимума от добрите и хубави емоции и спомени.Мечтая да стана още по-целеустремена.
Вие какво искате да се случи през лятото?

Summer is screaming the lyrics to all your favortie songs.
Summer is going dumb with your friends just for laughs.
Summer is bonfires on the beach.
Summer is not caring.
Summer is love.
Summer is summer.


Дълго чаканите от мен топли дни дойдоха отново неусетно,преливащи с пролетните мъхчета и многобройните алергии на всички около мен,именно от тях.
Ако питате за любовта...хм,тя мен май ме забрави,но пък аз нея не.Или може да е обратното.Или от гордост никой нищо не признава,както често се случва... 
Но пък дните си идват и отиват,смеха не ме напуска,но заедно с него и едно такова...странно чувство.Нещо като ретро,ама много дежа-вю,с много любов,много пътувания и  не знам.Явно имам някакви очаквания.Не,то не е явно,сто процента ги имам тези очаквания. А ме е страх от тях.Страх ме е,защото обикновенно големите очаквания са постеля на разочарованието,че нищо не е така,както сме искали да стане.Е,разбира се,че има и постеля на щастието,но от какво зависи кой килим ще ти се падне да изтупаш? 
Затова пък целият град е в мъхчета,сякаш вървиш по странен памук.Много хора
имат алергии към тях,но аз пък нямам и им се кефя много.
Напоследък мисля много за настоящето.Не,не са някакви мечти.Представям си се в самолет за някоя от страните,в които майка ми и сестра ми могат да заминат. А да,различни семейни въпроси са налегнали дома ми напоследък. 
Зациклих.Отново сцени изникнаха в главата ми. Разни сюжети,разни случки. 
Дали предвещавам... какво, дежа-вю? 
Със сестра ми кроим големи планове за чужбина.Предпочитам да замълча за подробностите,все пак се надявам да се сбъднат,а пък и това е прекалено много лична информация,която предполагам,не ви трябва. 
Последните няколко дни бяха интересни и забавни,типично летни. 
В петък (03.06) бях на пазар със сестра ми,след училище.С папка и тежка чанта на рамо,тръгнахме към мола ядосани от семейните проблеми.Обсъждахме ги през целият път,бяхме на едно мнение.Въпреки развоя на събитията,денят бе много весел,изпълнен с лиготия,нови покупки и,като за финал - контроли. 
За пореден път се убеждавам,че жените контроли са ужасно злобни и излишно заядливи.
Тъкмо сме се качили в автобуса (заедно с багажериите) и сме си казали,че само като видим "нашите хора" тогава ще дупчим билетите. Да,обаче на следващата спирка виждаме една контрола и тъкмо вадим да дупчим,тя влиза,виждайки,че ние сега ще използваме билетите и кряска " Айде сега не дупчи!" с егааати яроста,злобата и в същото време задоволство,че ни е хванала. 
Ние обаче се правим на ударени.
"Проблем ли има?"  - питам аз 
"Слизайте,слизайте" - приказва тя 
Взима ни билетите,като аз казвам " е откъде накъде ще слизаме,имаме билети,просто сме с чанти и багажи,няма никакъв проблем,не се заяждайте излишно" 
"О не,аз не се заяждам" - о не,въобще...
Денят беше хубав и беше преди много време.
Да ви кажа напоследък загубих умението си да пиша. Не се разочаровайте,моля ви.Трудно ми е,наистина.
Майка ми и Цецо (вторият й съпруг) се скараха сериозно и бяха пред развод. За малко да повярвам и те тъкмо се сдобриха.Малко разочароващо.Всъщност доста,но няма значение,преодолявам го.Не е нещо ново,в крайна сметка. 
Пропилях доста нерви.Имах дори една криза.Беше сериозна. Не е типично за мен,обикновенно винаги аз съм уравновесената в подобни ситуации като тази. И винаги аз успокоявам.Но ролите се сменят. 
В тази връзка,тръгнах отново с Явор. Но сега сякаш малко се колебая.Имам предвид..все още искам да съм с него.Но ми прави някакви номера и май ми се сърди за нещо.. и не знам за какво е,и не мога да се свържа с него..и главата ми ще гръмне.
Не знам какво се случва. Нито защо се чувствам по този начин спрямо него.Защо ми е слабост?
И защо... защо ще ми е гадно,ако не се получи? Но в същото време искам като миналото лято да правя каквото искам,когато искам? Не се разбирам.Имам нужда от почивка и затова утре(16.06,да довършвам този пост късно и едвам едвам,защото през другото време,повярвайте ми,опитах и не стана нищо,освен да се напълня отново с чернови) смятам да пропусна училище.
Ще ми се отрази добре на нервите,които бяха опънати от известно време насам.
Минах през един концерт (Балканика,отидох само заради Горан Брегович и Ина...и донякъде защото ми беше интересно).Беше забавно.Интересното беше как се прибрахме.След като имаше толкова много полицаи на концерта,виждайки,че сме доста хора и няма как да се приберем (такситата нямаше да стигнат за целия град) пуснаха едно метро,специално за нас. Идвайки половин или един час след края на работното време,цялата метростанция,която ние мислехме,че дори няма да работи (защото почти всичко беше затворено),избухна в овации. Беше доста весело,бяхме само наши хора (имам предвид випуски и подобни веселяци.Нямаше старци,които да ни гледат на кръв,задето шумим,нямаше  бабички,които да висят досадно над главите ни,тънко намеквайки,че те трябва да седнат,а ние да седим прави.Ммдаа. Познато ви е,предполагам. 
И знам,че вече е средата на юни,но както вече уточних имах си глупости на главата...достатъчни,че да ми пречат на речта и изявата в блога.Не знам дали съм ви липсвала или не,но на мен блогът и писането ми липсваше.
Съвсем доскоро просто сядах на компютъра,отварях "Табло на управление",познато на всички блогъри, и циклех.
Видях се с Явор.Не се бяхме виждали сигурно от половин година.Не,всъщност повече е.И срещата беше емоционална. В момента ме държи надеждата,че нещо ще се получи от тази връзка.Но само времето ще покаже.Даа...този израз  ви е до болка познат,нали?Не се и съмнявам,че сте го чували навсякъде.
Като изключим факта,че ви надух главата с това как не мога да пиша,има вероятност да живея в Люлин 9 или в Св.Троица.Двете места са едно до друго и са много хубави.Близо са до Надежда,където имам приятели,така че ще мога да ходя и да ги виждам.Както и те мен.
Напоследък тренирам доста.На крос тренажора,утре смятам и да тичам в парка,защото имам тази възможност,да тичам рано сутрин на свеж въздух без хора,които да ми досаждат с погледите си.Правя коремни преси и ям....всъщност почти не ям и не изпитвам глад.Не знам дали не изпитвам глад,защото не ям или не ям,защото не изпитвам глад,но пък се чувствам прекрасно.Имам предвид,чувствам се във форма и това ме кара да се усмихвам пред огледалото.
Упорита съм и съм решила да завърша с възможно най-добрите оценки.Въпреки,че тази по психология и логика вече успя да ме прецака много брутално... Имах 6 за първи срок.От втори срок имахме само две контролни,от които на едното бях зле и не бях на училище.До този понеделник нямах никаква оценка.Писа ми 2ка,защото отказах теста (не бях учила) и каза,че ще ме изпита в сряда,тоест на 15.06.Окей.Назубрих материала,той и не беше труден и накрая,..знаете ли какво? Не ме изпита.Оформила ме е с 4ка.По-лошото е,че е за годината,което си е брутална преебавка (извинете за кофти езика,но няма как по-точно да се изразя,както сами виждате) 
Еми вземи сега едно учене,за какво,като не ме изпита въобще,само където ме прецака....
По анатомия ще й нося рисунки в петък,за да ме оформи с 6ца. Трябва да направя и презентация по литература,пак за петък.Нищо,не е голям зор,пък и е последен. По физика и химия е въпросителен,но там мисля,че няма да имам много проблеми,пак в петък може да се уточняват неща.Но поне по-трудните предмети съм ги преминала,мисля.Дори са с добри оценки. 
И вече имам нужда от ваканция.Да идва,че .... просто вече трудно издържам.Но като се замисля,май месец доста бързо се изниза с тази топла практика,която в Мелник бе като юни.
После баловете,изпращанията.И свърши.Дойде юни,който вече също леко се изнизва...
И така,скъпо мое блогче.Вече второ лято ще пиша в теб и ще гледам да те поддържам.
И още веднъж се извинявам,може би нежеланието ми да ям,се отразява и на теб :ддд