апр
27
"О-о-о, тя е с единият крак навън!" - казала врачката на майка ми,когато видяла моя снимка..Вчера,26.04.2011, аз,Лайчо и Мимс се чупихме от часа на Мечанов,защото нямахме работи и предпочитаме отсъствия пред двойки.
Реших да си уплътня времето,така или иначе трябваше да си купя темперни бои.Замъкнах ги двамата с мен двата часа,времето беше слънчево и по-топло от днес,определено.*което ме подсеща: тъпо време! псувам го всеки миг,щом се сетя,че е краят на април и е толкова студено..*
Тръгнахме пеша към ЦУМ,за да отидем до книжарницата за художници на ъгъла.
Видяхме многото мечки на толерантността,направени по един модел но интерпретирани по различен начин от всяка една държава. Снимахме се с тях,разгледахме ги добре и им се кефихме много. И честно да ви кажа българската мецана е една от най-тъпо интерпретираните!С графични мотиви и някакви с червено отбелязани исторически сгради,тук-таме някои сурово зелени дръвчета. Знаете ли колко по-яки имаше? Е,предполагам ако сте от София вече сте ги видяли,а българската въобще не сте я забелязали,защото е скучна! Македонската беше хайдутин и честно казано мисля,че нашата трябваше да е такава,а не тяхната,но това не зависи от мен,но който и да е художника,определено е смотан!
Та,кефихме се на другите мечки,когато при нас дойдоха една група туристи от Истанбул и започнаха да си общуват с нас.Упътвахме ги кое къде е, дадохме им нарисувана ръчно карта от Слънчоглед,описваща много точно центъра,с английски указания и най-различна информация,като например валути,градуси и фаренхайт, ракията,някои по-интересни магазинчета,кое как се нарича и прочие. Доста сладка и добре направена. Подарихме им я,все пак тя им трябва повече,отколкото на нас. Те много се зарадваха. Снимахме се с тях,почерпиха ни с дъвки,разказахме малко за нас,че сме ученици от НХГ и че се занимаваме с рисуване,че сме 9 клас.
Поискаха да видят работи,но в момента не разполагахме с такива и им отговорихме,че днес не сме имали рисуване. Питаха ни дали сега ни е нещо като обедно време,а ние уклончиво обяснихме,че е малко свободно време,с което разполагаме.. а не,че сме избягали ;дд
Казаха ни, че при тях може да отседнем,нещо като обмен на ученици и ние много се зарадвахме,аз особено. Преди това ни питаха дали сме били в Турция преди,аз и Мимс сме били в Кушадасъ,Лайчо все още не е ходил. Разказах си впечатленията,че е било много красиво,че съм останала доволна и че искам пак да отида,ако имам възможност за това.
Разменихме си телефоните дори,защото казаха,че в четвъртък имало възможност пак да се срещнем. Аз им дадох моя с кода,а единият от голямата рода с няколко жени и деца,както и един дядо в комплекта... всъщност не знам дали са роднини или не,но дъвките им,леле,бяха невероятно вкусни!
Днес ми се обади Мохамед (така се казваше един от тях,когато се запознахме си помислих колко класическо е името му) дали ще ходя в Истанбул.
Действието се разви докато чаках на опашката за да дам останалата сума за практиката идния месец. Да,с Мечанов ще съм. Но като го знам каква е мишка пред другите учители.. това е друга история.
Та, аз му отговорих,че не съм сигурна дали ще мога. Реално разказах на майка ми за случката,но не съм получила разрешение да ходя някъде,не съм го и искала.
Неудобно ми е някак да й кажа,че много искам да отида там. Не знам защо.
И се чудя... дали наистина съвсем скоро ще стъпя отново на турска земя?
Повярвайте ми,мили и сърдечни хора са. Може би повече от нас. Ние сме все някак намръщени,а тях,когато и да срещнех хора извън хотела бяха някак ведри,въпреки,че не сме им платили нещо. В този смисъл,вярвам,че просто самите хора са сърдечни.
И не,не смятам,че днешният народ на Турция иска да ни завзема. Това,което е ставало преди векове е било дело изцяло на султаните,които са били на власт тогава. Предполагам,че много пъти сте чували как съседите турци по онова време си разменяли подаръци на празниците, въобще не участвали във войната. Войниците също - те са подчинени на султана. Така че,хора,не мразете Турция. Това,което е било тогава,не е сега.
Ако помните думите и желанията на Левски - че иска свободна държава,в която всички да са равни - турци,българи,други народи. Всички.
А това,че вие мразите Турция не говори добре за вас. ;) Не искам да ви налагам мнението си,но честно казано расизма без повод е един вид доста голямо ограничение - не можеш да видиш всички хубави неща,които би могъл,ако не ограничаваш любовта си към хората.
А,евреите вече са друго. Те са си алчни,повечето. Представете си,щом повечето управници на САЩ са с еврейски корени,а САЩ е велика сила,която има световно влияние и това за никого не е тайна.
Но Турция. Смятам,че са нормални хора. Дори по-добри в някои отношения от нас.
Все пак ние си останахме със злобата и селските маниери,нали ?
Както и да е,та сега... чувствам,че съм с единият крак навън.
И повярвайте ми,наистина много искам да отида там. Представям си как рисувам на някоя пейка,как съм много щастлива,че съм там,как впечатлявам някой... И такива,все хубави мечти от много време насам... Самият факт,че човекът наистина е мил,не е съмнителен,честен и искрен е и може да уреди всичко,просто ме прави щастлива!
И ви поздравям с една песен,която напоследък непрекъснато слушам.Отново е ремикс,създаващ ми много лятно настроение,надявам се да се хареса и на вас.