апр
10
Може би трябва да спра да мечтая.
Well it was just a dream
Just a moment ago
I was up so high
Lookin down at the sky
Don’t let me fall
I was shooting for stars
On a Saturday night
They say what goes up
Must come down
But don’t let me fall
Но беше просто мечта.. Чатех си с Диди, говорихме си за момчета, споменах името му,гледах към звездите замечтано. И да, има възможност нейният приятел да го познава. Или поне да разпита.
Но аз не се надявам да ме помни. Нито пък да изпитва нещо. Като миг мина всичко,що мечтаех .. тогава. Като мигване мина и времето, оттогава,когато се качих на автобуса за България.. когато прекосих Дартанелите отново, с ферибот,плачейки за шансът,който нямах или този който бях изпуснала.
Дори не знам защо изпитвам такава мъка. Всичко идва и си отива. Хората, миговете, чувствата,мислите. Всичко,що е около нас не е вечно. Нито ние, нито мечтите ни, нито планетата ни... Нищо.
Затова не искам да мечтая за това. Искам да мечтая за неща,които да ме изградят.. А не такива,които да ме изолират от реалността,колкото и ужасна понякога да ми се струва тя.. всичко е въпрос на мироглед.
И като миг мина времето,когато съжалявах за това,че не съм му дала кореспонденции,когато си мечтаех да се върна оттам като страхотното момиче,което вярвам,че съм.
Да,не съм самовлюбена,имам нужда понякога други хора да ми го напомнят. Може би забравям,че съм такава. Но вътрешно знам,че е поредният миг,в който съм някъде в облаците, забляна, замечтана и имам нуждата някой да ме спре и да ми каже,че съм прекрасна и умна, и каквото там измисли,за да ме спаси,от там, накъдето съм се запътила.
Не винаги светът на мечтите е безопасен.
Понякога страдаме от собствените си копнежи. Нима някой може да го успори?
Беше просто мечта.
Не мога да преценя колко реална бе тя .
don’t let me fall...
Затова,моля те,не ми позволявай да падна,когато всичко около мен разцъфва...
I will never...let you fall! :)