 |
| Паметникът на Вазов,зад който може да забележите малко от табелата на кафето "Черно и бяло",както и от цялостният вид на площада... |
Бях при роднините ми в Сопот - градът на Вазов,ако не се сеща някой. Беше невероятно.
В събота, 23.04.2011, хванахме влака от 16:05ч. до Карлово.Влязохме в купето на остарелите мотриси,знакът,разбира се, на БДЖ ни преследваше навсякъде,където ни се обърнат очите.Срещу нас имаше две сестри,които явно бяха близначки,обаче едната беше по-голяма от другата,съдейки,че чертите на лицето й бяха по-изострени.Непрекъснато ни зяпаха,но нямам никаква идея дали ни обсъждаха или не.
Наслаждавайки се на музиката в ушите си, гледах през прозореца на купето и създавах впечатления за околностите.Бях си качила доста нови песни и пътуването беше интересно,както винаги. Поне аз съм свикнала да си гледам през прозореца и да не усещам как минава времето.
След два часа и половина път,пристигнахме на гара Карлово.Малкият ни сак се носеше след нас (тоест двете го носехме) по металните стълби на старият влак. "Чайка" продължи към Бургас,заедно с останалите си пътници. Чичо ни посрещна там, взе сака и ни поведе към колата за 5те минути път до Сопот.
Влизайки в града,както винаги в главата ми нахлуха много спомени.Винаги ми е било приятно да се върна там,където съм прекарала голяма част от детството си,изпълнено с прекрасни спомени,повечето именно от там. Наталия,братовчедка ми,беше на кафе пък в Карлово и сме се разминали,затова я изчакахме около един час да се върне,през който се видяхме,ръкостискахме и прегърнахме с повечето роднини. Дадоха ни по 20 лв.,които най-доволно прибавих към портмонето си. Е,темперните ми бои определено са осигурени.Не след дълго получих още 20лв.
Придобих още по-доволна физиономия,закопчавайки кожената обвивка с добавки в нея, сиреч портфейла.
Помогнахме да сложат масата,след което ядохме малко сърми и аз особено,много салата.
Наталия дойде, видяхме се и отидохме на кафе заедно с Матей,който ми разказа всички.. филми около него :д Говорихме,обсъждахме,клюкарихме..
По едно време взех на прицел едни малки патки,които се фръцкаха около нас,не знам дали избиваха комплекси или просто такива са им маниерите или харесват Матей,но.. както и да е, убедих се,че са големи ... не по дрехите,а по маниерите им,но това няма значение.
Видяхме се с Бруса,който..хм,отиваше да се напива някъде,въпреки,че и при нас не дойде много трезвен,та се майтапихме с него.
Умората ни хващаше и бързо легнахме да спим.Ната бърбореше дълго с Илия,аз се опитвах да гледам някакъв филм,който не ми беше особено интересен ("Доблестни мъже" с Деми Мур,която не понасям) Говорих си до късно с Ната - обсъждахме нещата около нея и мен и накрая..заспахме.
Доста неудобно събуждане,тъй като цяла нощ бяха спала върху три таборетки и част от ръба на леглото,понеже настояхме да сме и трите в една стая. Както и да е, спах там някакси,след което на сутринта,ставайки се протегнах леко полеко, докато изпукат всички части на тялото,че се бях схванала доста..жестоко.
Бях малко попарена от присъствието на чичо ми,Тошо,понеже беше станал много заядлив, и сериозно мисля,че го гони критическата.Спорехме за доста тъпи неща от сорта на: къде има и няма хемоглобин, защо Наталия е такава и онакава, а момичето е на 17 г. и е съвсем свястно! Да, пуши, но това е от много отдавна и много по-малки деца от нея го правят, за толкова години трябваше да го преглътнат. Не е курветина, има сериозен приятел,с когото са вечеряли и говорели,спортист,не пие и не пуши. Тя тренира волейбол, красива, слаба и във форма, 11 клас и учи,изкарва 6ци. Какво повече искат от нея,не мога да разбера? "То шилето си е шиле"? Е..ходи я защитавай,че е прекрасен човек! Не знам как ги търпи,но пък цял живот е била с тях и .. ами да ви кажа, доста си я бива. Страхотна е и си ми е братовчедка,обичам си я.
Неделята дойде след.. неудобният сън,който имах,но пък денят беше прекрасен от самото му начало - закуска с козунаци, борба с яйца,борек, загуби и победи, поздравите и техните отговори... И всичко Великденско.. Настроение, време - беше пролетно,прекрасно и слънчево,въобще страхотно.
Красито и баща ми пристигнаха.Посрещнахме ги,видяхме се,поздравихме се,снимахме се дори,след което отидохме на кафе. Говорихме си там по женски,трите, разказвайки си спомени от детството и Сопот като цяло.. Беше изключително добре прекарано време,което,усещах,ни сближи със сестра ми,както и трите въобще.
Отидохме после в градинката до къщата ни,пробвайки се на различните катерушки,отново припомняйки си много детски забави и неволи. Със смях се прибрахме при родата.Тя пък се бяха доста уяли, с агнешко, салати и яйца. Тошо и Таня бяха легнали да спят, което ми спести и недоволните им физиономии,от които честно казано се притеснявах наистина. Да, така е, дадоха ми пари, оценявам факта,че са ми роднини и всякакви други факти,но пък.. все си намираха поводи да се оплакват.. Не знам,не се чувствах особено добре в тяхна компания, но пък лесно пренебрегвах тази мисъл, като се поразходих малко с Краси, бащата,Деси,чичо и сестра ми , разбира се. Ната не дойде, нещо не й се ходеше. Ние се разходихме из цялото градче, тръгвайки от горна улица, минахме покрай чешмата, още известна като "Хаджи Манчо" с невероятната сопотска вода,течаща по улеите.Минахме покрай църквата,която всъщност беше основната дестинация,която желаехме да посетим. Тя обаче,беше затворена и ние продължихме надолу,по пътя за центъра. Минавахме по калдъремените улички,разглеждайки много подробно детайлите, изяснявайки атмосферата,леката античност и спокойствието,което символизираше този град. Лично за мен, сестра ми и Ната, този град беше и препълнен с детски славни и сладки спомени,които аз не искам да забравям. Минавайки покрай детската градина и основното у-ще, ние си направихме снимки. Със сестра ми, ентуастките, нахлухме в детската градина и си се снимахме на катерушките, смеейки се като малки деца. Снимахме се на люлките,както и на паметника на Вазов, точно между градината и училището. Разгледахме и самото основно,обиколихме двора му и стигнахме до крайната му ограда,която ни разделяше от Балкана и овцете, пасящи свободно зелените поля...
Разбира се,че ги снимахме.
След кратката лиготия се запътихме обратно към къщата. Заварихме ги да стягат багаж и бяхме дошли точно навреме, за да им помогнем и да изпратим Ната и семейство обратно в Етрополе.Май щяха да ходят и при други роднини,поради което се наложи тяхното по-ранно тръгване.Изпратихме ги,след което аз.. хм, бях обещала да се видим със Симо. /една детска любов,продължила.. лятото на 4 клас за 5,както и 5 за 6 :дд/
Преди това си побъбрихме с Полето, съседката ни,с която сестра ми не се беше виждала от много време насам и беше любопитно след всичките срещи с моите хора,да видя по-старото поколение на Сопот, вършело лудории преди нас.. Люпейки семки "Хулиган" (скрита реклама и не, Стеф, не ми харесаха чааак толкова много,че да почна да предпочитам тях пред "Вуйчо Ваньо"..)
Със Симо не се бяхме виждали от много време, преди няколко години се бяхме разминавали с едно "здрасти" , през което поддържахме някаква връзка през скайп, обсъждайки как минават нашето ежедневие и живот /не нещо повече, да не си помислите нещо!/
Излязохме, видях го. Е, определено сме се променили и двамата. Разхождахме се из града, обиколихме го (аз отново,не че имах нещо против) Говорихме си най-различни неща. Не ми беше трудно да водя разговора,нито имаше някакви неловки ситуации.Видях се сама с него,защото му бях обещала и казах на сестра ми,да ми звънне след половин час, да я помъкна някъде с мен. Запознах я с него и отидохме в "Черно и бяло", отново на кафе. Викнах и Матей и се видяхме за последно,за тези дни.Той заминаваше за Варна вечерта,така че това дефакто беше наистина последното ни,преди евентуалното през лятото,виждане. Както винаги стилен,той дойде в кафето и си бъбрихме.Беше странно от тази гледна точка,че преди доста години всички бяхме коренно различни,всичко изглеждаше и беше коренно различно.Интересно как ние се променихме,а обстановката,в която се намирахме беше някак... не променена,или поне излъчването й. Игричките на времето.
След това се прибрахме за малко (бях погълнала около литър и повече течности,имах нужда от офис а и да се поосвежа) . Разбрахме се с Бруса, Денката и Матей да отидем после направо във Фреша,където те вече бяха запазили места. Видях се с Иван,който не бях срещала от 6 клас,но той ме позна,което ме изненада приятно. Запознах се с Нели,гаджето на Денката и се наслаждавах на червената,по интересен клубно-романтичен,вечерен начин,светлина. Срещу мен беше Симо,който също по интересен начин се вписваше в обстановката. Сестра ми беше тих наблюдател,слушайки най-различни глупости,подмятания,майтапи и разкази. През погледа й на различен от компанията ни човек,човек отпреди нас,беше някак странен. Не,не осъждащ.Любопитен.
След кафето отново отидохме в градинката и се почувствах като част от тази компания,колкото и рядко да се вясвам,се чувствах добре. Сестра ми се прибра по-рано,защото беше изморена. След нейното ''чао'' , аз останах сама сред Иван и Нели,които чакаха Бруса и Денката, а Симо отиде да им донесе някаква.. обещана ракия. Бруса и Денката дойдоха с горнища,след малко се появи и алкохолоносецът,доволно развяващ в бутилка от бира някаква си домашна ракия. Винаги ми е била гнусна тази напитка,не знам. Някак много селска. Въпреки че да,известна е,но .. не е за мен. Не я опитах,а и дори и да бях,едвали щеше да ми хареса. В кафето бях пила от водката зелена ябълка с шарк,на сестра ми и нямах нужда от повече алкохол. Не,спокойно бях си напълно трезвена и адекватна. Водката почти не я бях усетила,беше умело прикрита от вкусът на шарк-.а.
Лигавихме се до късно,бъзикаха ме много,че съм била сваляла Бруса. А то това нашето са си просто майтапите от едно време,които на тях явно не са им известни. Както и да ,е не ги приех навътре. Накрая се прибрах към 11 и нещо,или май беше по-рано? Не знам,не си спомням. Прегърнах всички,без Бруса,на сбогуване,да не кажат,че пак съм го сваляла. Прегръдката на Симо беше интересна. Прегръдката на Иван.. ми беше непозната,но пък странно.. интензивна? Не е точната дума,но само за нея се сещам в момента. Интензивна,въпреки,че беше само с едната ръка. С другата милваше безценното шишенце,съдържащо спиртната напитка,което замалко ликуващо щях да ритна. Не беше нарочно,но пък щеше да бъде интересно ;ддд. Нели и Денката ме прегърнаха заедно и сърдечно,което ме накара да ги запомня с добро. Ръкостискането с Бруса беше консенсус между всички,защото в крайна сметка всички шеги си имат трайност ;дд. Или по-скоро време на поносимост . :ддд Тръгнах си с ликуваща походка и вееща се от лекият ветрец и движение,вече много дълга,коса.
По време на краткият път към къщата усетих,че ме зяпат. Не мога да преценя дали съсредоточено или не,но определено смятам,че бях станала тема за тяхният вечерен разговор. Не знам,имам такова усещане. Симо ми прати смс по-късно през нощта.
Въпросният смс забелязах чак сутринта,когато ставах да изключа алармата окончателно.С мъки станах да стегна набързо багажа и да се оправя за пътуването.
Измих си зъбите,облякох се и се оправих възможно най-бързо,изпитвайки лекият студ,който ме накара да настръхна и да изпитвам отчаяното желание да се завърна обратно в леглото.. и да продължа интересният сън.Почти през цялата нощ само се въртях,имайки откъслечни моменти на усмиряване,през които уж всеки момент да заспя. Последното ,което помня,е че се чувствах много странно след тази вечер и причина за това определено беше Симо. Дежа-ву... не в любовна насока. По-скоро като усещане... и въобще анализ на миналото и .. какво е сега.
Заспах чак на съмване,което е и последният ми спомен от дългата безсънна нощ. Сънувах Мат Лантър,как той ми беше гадже и бяхме с негови приятели и разглеждахме нещо.. и аз изведнъж побягнах на някъде,към метрото. То обаче тъкмо потегляше и ме завлече към стената.Сякаш излъчваше някаква мощна струя въздух,която ме завличаше като гравитация към стената. Приятелите му (или нашите приятели ?) дойдаха и започнаха да ме дърпат за ръката,като аз през това време сякаш се.. забавлявах ? Накрая дойде Мат,който ме погледна странно,изплашено и ужасено,след което аз успях да стана и да го догоня на някъде,където вече,за съжаление не си спомням нищо.
Сутринта от 09:20ч. ни беше влака,пристигащ от Бургас - отново "Чайка",но доста препълнен. През двата часа и половина път до София (бърз влак) седяхме прави,както много други пътници.
Имаше едно малко момиченце в купето зад мен,служещо ми за облегалка,което беше цялото в лилаво и постоянно тропаше по стъклото и ми подаваше ръчички.Аз и сестра ми му се радвахме много,след което просто преминахме към .. пътя си . Изпих си чая с манго и ананас (нужда от реклама?) и гледах природата , разкриваща се пред мен.. Минавахме покрай малки мостчета,над реки и низини,покрай нас разцъфваха цветчета,жълтурчета и дървчета...
Беше голяма тъпканица,през която непрекъсното минаваха разни хора,които само дразнеха правостоящите,сиреч,нас. Пазех цветята от тъпканицата и .. така. Накрая присигнахме в доста мръсната София. Повярвайте ми,точно,когато влизаш има няколко малки сметища,които мен лично ме накараха да се срамувам,че има толкова безотговорни хора,които просто изоставят строежите или съборетините си,че върху тях се хвърлят много боклуци,както и факта,че държавата просто си затваря очите за тези райони,а те не са малко и за цежаление,не са само в София. По време на красивите гледки постоянно се вясваха разни оставени бутилки,остатъци,най-различни отпадаци и найлонови торбички,веещи се свободно по някои дървета.Жалка гледка.
Стъпвайки на Централна Гара,навалицата беше доста,но успяхме да се вредим и да се изнесем бавно,като аз носех доста тежичкият сак,сестра ми взе някакво кофти кафе,запали цигара и гледаше уморено.Докато все още бяхме в колата на чичо прочетох смс-а от Симо и ми стана доста кофти. Не обичам да наранявам хората. Дори,когато неволно им причинявам травма. (не говоря за белезите)
През целият път размишлявах объркано над хиляди неща,докато музиката влизаща в ушите ми препускаше съзнанието ми... Мислех много за съня,който,Стеф,моля те,опитай се да го разбереш,не мога да го разкажа на мама,някак нещо ме спира.
През целият ден не се чувствах добре,гледах един филм,размишлявах,нагънах няколко салати и изядох три малки парчета козунак, предишният ден почти не бях яла.
Е,днес се оттадох на случайни чревоугодничества,които обаче сега въобще не ми се нравят и искрено ще се постарая утре да мина тънко по линията между всички вкусотии,предлагащи се около училището ми .
Тази нощ сънувах гадни неща,които се надявам се уповават единствено на разговори от по-предишният ден. Сънувах как черна мишка с дълга опашка препуска около мен,а на пръсеца ми (мускул под коляното,ако не се сещате) имаше черна,гъста и лепкава слус,която произлизаше от гадния мишок. Имаше още някакви неща,които си спомням мъгляво : че постоянно ми изникваха такива мазни петна,които миех,и накрая тази огромна слус течеше по крака ми... и май тогава се събудих от алармата.
Стрес беше да съм отново на училище,въпреки,че почивните дни не бяха толкова много,даже въобще.
Денят беше сив в началото си. Чупих се от двата часа при Мечанов,поради липсата ми на работа (зашото нямах темперни бои) и вместо това си уплътних времето да си взема нови такива,придружена от Лайчо и Мимс.
За деня ми,ще ви разкажа друг път,понеже бе интересен и смятам да му отделя заслуженото място,а мисля,че вече изписах достатъчно подробно как съм прекарала въпросните празници.Определено съм очарована от преживяното,беше си една хубава почивка от града,едни доста различни два дни, по някакъв начин приличащи на други,отдавна отминали дни и спомени..
