Понеделник следобед.Скуката изцяло е завладяла стаята.
Нямам никаква идея какво ми се прави - не ми се гледа филм, прочетох вече една книга и вече не ми се чете, не ми се рисува ... А за излизане навън  не може и да се говори - ужасен проливен дъжд тормози Пловдив - дори на някои места има наводнения .. Уф!
Телевизията е скучна, стаята е скучна, дори Фейсбук е скучен! А за туитър да не говоря - все още не мога да си намисля толкова много хора, които искам да ''последвам'' там.
...
По ш*****я  Foxlife,който между другото е станал отвратително сварталище на глупави нови сериалчета без всякакъв смисъл, дават.... скучни сериали без всякакъв смисъл ... Достатъчно реклама  направих, и затова ще спра дотук,преди да съм направила реклама и на скучноватото шоу ... "Как се запознах с майка ви" WTF?! Упсс... може да стана ПР агент. Правя реклами абсолютно без да се усетя!!
Та,''Как се запознах с майка ви'' ... точиците символизират възклицанието ..та,като изключим абсолютната идилия и апатия,която са ме обзели ще ви разкажа малко за книгата, която прочетох преди броени минути.
"Мечти по ноти'' - да,на Майли Сайърс.Това момиче не спира да ме изненадва - първо естествено беше неприятната изненада,тъй като последният й клип е малко...добре де,прекалено провакативен. Но според мен тя е страхотно момиче, преживяло доста неща,за да бъде такава днес.
...
Супер! Към 6 ще излезнем с едни приятелки! Най-накрая малко движение .
А за малкото раздвижване ще ви разкажа, когато то премине.

И така, това е моят списък с мечтаните ми неща,които искам да направя преди да..да кажем,умра.
21.Да се запозная лично със знаменитост

I, see your eyes, i can see in your eyes, your eyes,
everything in your eyes, your eyes...
You make me wanna die
I'll never be good enough...you make me wanna die
And everything you love...right up in the light
Every time i look inside your eyes...(im running in the
light)
Make me wanna die





 Злоба."Пф,това е излишно",винаги съм мислела така.Поне досега.От вчера имам неопределимото желание да ударя някого или нещо.Ама така да го ударя,че да го заболи.И мен да ме заболи.И тази болка да ме излекува от гнева и злобата.Тези чувства са ми непознати - не искам да ги изпитвам.Неприятни са.Аз съм положително настроено дете.Трябва да си върна предишното аз. 
Не искам да се ядосвам,не...  Мислите продължават.
Не съм на себе си от този разговор. Не мога да го забравя.И също така не мога да кажа на мама за него, а той се отнасяше именно за нея! "За какво служат тези чувства? Те не ти помагат да се справиш със ситуацията." Била съм абсолютно права.Но не мога да спра да се ядосвам.Хем не искам да се ядосвам,хем искам това да продължи за да имам сили да си изкарам гнева на някой.
Оу,...веднага се сещам за една кифла,която беше пред нас със Стеф. "Оф,т'ва ли е тая прослувута гимназия по изкуства...Всички там със страхотно самочувствие без покритие." Тръгнах да я гоня и да я пребивам, но Стеф за съжаление ме спря.После и се развиках и я накарах да тичаме след нея и да й направим нещо.Но уви... оттърва се.
Ъх. Never mind. Всичко загуби смисъла си. 

But up in the light...
Every time i look inside your eyes...(im running in the
light)
Up inside your eyes...(im running in the light)
Look inside your eyes...аaa
Make me wanna die
 

Представете си,как правите цяла година планове за лятото.Как си представяте какво ще правите,когато то настъпи,как ще се забавлявате и колко хубави спомени ще си създадете.
Изведнъж близък човек ви наговаря едни...неприятни неща, от които направо свят ви се завива.
И всичко рухва.Всичките планове до един се променят почти напълно.Не става въпрос просто за думи, а за изненадващи факти,които сте пропуснали.И те сега изкачат и ви затрупват.Но не с добро.
Ето това се случи преди няколко минути и с мен.И не знам как ще разкажа на родителите си.Не знам на кого да се доверя, на кого да споделя.Просто не знам!
Изгубена. В собствените си пропуски. Или може би - грешки?
Изгубени в превода. Хитра игра на развален телефон, иначе казано.Само дето не е по детски,а по един много опасен начин,заплашващ да нарани много хора.И то по един много брутален начин.
Все още не мога да повярвам,че собствените ми близки са толкова,гадно,хитри хора.
Нараняват се.Всички взаимно се нараняваме,понякога дори само за да защитим собствената си особа. И въпреки,че толкова много,доста често невинни, хора ще пострадат излишно и много, ние продължаваме да бутаме буталото на собственият си егоизъм,без да усещаме какви грешки правим само заради него и какви ще са последствията от този егоизъм.
Ако трябва да направим сравнение,то ще е с пламъка. Егоизмът се явява като пламък,който те изгаря и оставя следи след себе си - рани,които винаги ще напомнят за този инцидент.
Тенеси Уилям е написал: " Всички живеем в къща от пламъци.Не можем да се обадим на пожарната.Няма изход навън.

А каква е твоята представа за лято?

Пловдив.Варна.Пловдив.Кушадасъ. А след това? Не съм измислила нито кога точно ще отида в Пловдив,нито кога точно ще се върна,нито какво ще правя...Единственото,което знам е,че ще ми е страшно забавно и съм убедена в това.
Няма да мисля за всичко,което стана тази година. И няма да мисля за любовта,а ще се насладя на лятото. Писна ми от глупави надежди,които ни носят само разочорование и за пореден път ни убеждават,че са били наивни и глупави.
Whatever. Лятото си е лято,не трябва да го съсипваш, след като така или иначе е кратко.
Не се познавам. Аз не съм песимист!!И няма да бъда. 
Така че, хорица, ще ме извините, но отново ще ви залея с хубави пожелания за приятно лято и..ами, не му мислете много! В крайна сметка аз от мислене не печеля толкова много неща,колкото от спонтанни реакции .. ;дд Шегичка. Е, и мисленето си има неговите предимства но...ох,пак започнах!
Просто..Пожелавам ви страхотно лято!!

So,лятото дойде .. хъм,твърде скоро бих казала.
Изпитите ми минаха успешно,което е добра новина.Взех си бележника,завършила съм,което също е добра новина.
На практиката беше УНИКАЛНООО!! Ама разбирате ли, буквално .. невероятно изживяване!!
Живееше се ден за ден :).Бяхме в някакво неизвестно градче Котел, до Жеравна и Сливен. Близо до Бургас :)
Хотела беше хубав, но по-хубави бяхме ние ;дд. В компанията на г-н Мирчев (невероятно печен господин) , г-ца Димитрова (и тя също) , г-жа Иванова (уникална) и все трябваше да има една черна овца,която да не харесваме, в случая това беше Ерика Боянова, по история на изкуството.
Беше досадна,защото всеки път,когато пътувахме някъде и тя непременно трябваше да изнесе някаква лекция. Е разбирам,че трябва да ни каже къде отиваме, но трябва ли всеки път да ни обяснява,че от хотела са ни приготвили сандвичи и че почивката е била еди-кога си и че й писнало всяка сутрин да ни чака по 5 мин,защото всички пак сме купонясвали вечерта до никое време.. хъх,ама моля ти се - никой друг не се оплакваше толкова много,колкото тя ;дд. Както и да е,и тя си имаше нейните печени моменти.
Като цяло преживяването беше неповторимо и на всички им беше много гадно накрая.В автобуса на тръгване почти всички спяха.. ;дд Изпокарах се с Румяна,която толкова много ме издразни,че реших да прекъсна окончателно всякакви контакти с това ... нещо. Не,просто не мога да проумея как може да има толкова малоумно, недоразвито и глупаво и наивно ... същество. Както и да е, не искам да си развалям настроението с мисли за нея,тъй като вече е лято и аз се оттървах от нея, а за предстоящата година - не ме интересува,но просто няма да позволя да ми досажда отново.Не искам да ми се натресе... Повярвайте ми,ако вие бяхте на мое място,нямаше да издържите! И аз опитах с културни намеци - преди ми досаждаше на път към вкъщи с трамвая и аз реших,че трябва да й намекна,че ми е досадна и поне малко да се оттърва от нея. Започнах да пътувам с метро. И без това беше по-бързо и без нея,което всъщност беше най-важното.И след това естествено,тя реши,че трябва да си направи карта за метро. ;@
Направи си Facebook. Ей така,както беше против изведнъж реши да си направи. Познайте от 3 пъти защо... Заради мен,естествено. Искаше пълномощно на приятелите ми,което направо ме вбеси. Сигурно изглежда маловажно,но ако цяла година сте я търпели и сте се успокоявали мислено,че и това ще мине,то това беше просто черешката на сладоледа. Тя започна да се облича като мен,да се опитва да се държи като мен и изобщо втора Мари. Само дето аз съм неповторима и уникална сама по себе си,както би трябвало да е всеки един човек. Естествено,без нея - то тя не е човек,тя е нещо.Както и да е.
Продължавам със спомените за практиката. През цялото време беше адски забавно. Много рисуване,естествено, но и много смях,много усмивки, много хубави спомени.Много танци и купони,доста китара и понякога съпътстваща бира.
След 2 месеца пак имаме практика,но този път няма да сме сами,което малко ме натъжава,защото ние сме си ние и не ни трябват други само да ни развалят кефа.Предполагам,че ще сме с 10 и 11 клас... Но наистина ми се иска да сме си пак само ние..9а и 9б.Тогава.Сега все още сме си 8а и 8б.Боже.Това със зайците наистина ще ми липсва. Не знам,яко си беше в 8 клас искам да бъде така и в 9... но пък големите (11 клас) ни казаха,че ние сме много по-печени от 9 клас (сегашният който беше) ,защото повечето от тях бяха супер сдухани ;дд
Whatever. Поствам няколко забавни снимки от практиката.








С Марти,Ани,Вики,Бебето и Лори.













С Мирела,Сиси и Мимс :) Г-на снима.










(Нещото Румяна е най-вляво,естествено до мен) , с Кольо,Мария ,Гери,Пепи,Мимс и Мирела













С Ивайло,Георги,Бебето,Тино,Анани,Сиси, Ани,Лори,Ели,Марти,Алекс,Мирела и Вики.