юли
07
I, see your eyes, i can see in your eyes, your eyes,
everything in your eyes, your eyes...
You make me wanna die
I'll never be good enough...you make me wanna die
And everything you love...right up in the light
Every time i look inside your eyes...(im running in the
light)
Make me wanna die
Злоба."Пф,това е излишно",винаги съм мислела така.Поне досега.От вчера имам неопределимото желание да ударя някого или нещо.Ама така да го ударя,че да го заболи.И мен да ме заболи.И тази болка да ме излекува от гнева и злобата.Тези чувства са ми непознати - не искам да ги изпитвам.Неприятни са.Аз съм положително настроено дете.Трябва да си върна предишното аз.
Не искам да се ядосвам,не... Мислите продължават.
Не съм на себе си от този разговор. Не мога да го забравя.И също така не мога да кажа на мама за него, а той се отнасяше именно за нея! "За какво служат тези чувства? Те не ти помагат да се справиш със ситуацията." Била съм абсолютно права.Но не мога да спра да се ядосвам.Хем не искам да се ядосвам,хем искам това да продължи за да имам сили да си изкарам гнева на някой.
Оу,...веднага се сещам за една кифла,която беше пред нас със Стеф. "Оф,т'ва ли е тая прослувута гимназия по изкуства...Всички там със страхотно самочувствие без покритие." Тръгнах да я гоня и да я пребивам, но Стеф за съжаление ме спря.После и се развиках и я накарах да тичаме след нея и да й направим нещо.Но уви... оттърва се.
Ъх. Never mind. Всичко загуби смисъла си.
But up in the light...
Every time i look inside your eyes...(im running in the
light)
Up inside your eyes...(im running in the light)
Look inside your eyes...аaa
Make me wanna die
