* Да пиша повече в дневника и блога си
Е, ами както виждате, почти всеки ден пиша в блога,
със същия успех и липса на мързел пиша и в дневника си,
което е доста добре за мен...
Ще се опитам да разкажа и доста подробно за предстоящите празници - как и къде съм ги прекарала,дали съм се видяла със Стеф (Пловдив) и ..ей такива нещица.

Милата ми приятелка Стеф, която държа да подчертая, че е изключително умна и хубава, ме накара да се замисля върху една друга опция...
Тоест, какво става с тая прослувута любов - ако ние чакаме да се появи...то тя може би изобщо не ни търси, защото при нея вече е дошъл някой друг. Сигурно звучи глупаво и наивно, но ...може би ние трябва да я търсим.И как, аджеба става това?? 
След като ние сме разстроени след края на някаква връзка, в повечето случай човек изобщо не му се занимава пак с влюбване, караници, раздели или може би брак. Но по филмите го представят съвсем различно - след като си се разделил с някого и не ти се занимава да търсиш друг, правилно си решил, че не трябва да го търсиш,защото просто излизаш с приятели/ки в някой бар и хоп!-запознаваш се с някой сладур/ана!
А какво за нормалния свят, където май май не стават такива чудеса?...
Дори съм забелязала,че по филмите, когато някой тоолкова много страда за тази развалена любов, че дори отказва на следващата,която може и да има потенциал.
Еми да, ама не! Ние за съжаление не сме чак такива късметлии и може би при нас това няма да стане,защото както гласи поговорката "Който не работи, не трябва да яде" то точно така и ние трябва да си напънем задниците да я търсим тая вейка, любовта,че после да жънем плодовете от нея.
И какво, ако тези плодове не са вкусни, или пък са се развалили, без да разберем как и защо? Усещате ли как кръгът се затваря?? 
Още един въпрос, върху който трябва да се замисля - защо са направили тези места - "Мястото на Любовта" "Градът на Любовта" ... и бла-бла. Какво означава това? Да не би като отидеш там ей така като с магическа пръчка ще се запознаеш с Твоя човек ?! Ако това е така, то...май май има още една причина да посетя Париж. 

Was a long and dark December
From the rooftops I remember
There was snow
White snow

Clearly I remember
From the windows they were watching
While we froze
Down below

When the future's architectured
By a carnival of idiots on show
You'd better lie low

If you love me
Won't you let me know?

 ***

I took my love down to Violet Hill
There we sat in snow
All that time she was silent still

So if you love me
Won't you let me know?

С огромно извинение и собствено разочарование и впечатление ще заявя...че всъщност симпатиите ми очевидно не са толкова споделени,колкото мислех. Това...няма да ми повлияе добре, но какво да се прави... Поне имам една утеха - наближават празници, на които се надявам , че ще забравя за всичко свързано с училищетето...
Ще ми се всичко да бе по-различно, но не е ...
Продължавам да търся себе си...между милиони други души...
На Земята има приблизително 6,470,818,671 души. Някои се крият под собствената си паника...Други търсят приятели. Трети лъжат просто за да мине деня. Други са във война с доброто. Някои са добри, но с лоши постъпки. 6 милиарда хора по света. 6 милиарда души. 
И понякога...всичко,което искаш е... един-единствен!
И какво следва тогава?Какво правим,за да го открием ? - чакаме той да ни намери ? Оправдаваме се , че изчакваме подходящия момент ? (Е, той едва ли ще дойде!) Или пък ние тръгваме на дълъг път, в търсене на човека, с който ни е "писано" да бъдем ? А някои..някои просто не са осъзнали,че имат нужда от такъв човек....
Любовта и отношенията са нещо толкова сложно,че дори съвременният човек не може да отговори точно на този вечен въпрос - Какво всъщност е Любовта?
И понеже човек задава въпроси за всичко, което не разбира или което го вълнува, то Любовта определено е една доста сложна тема, по която са се писали хиляди романи, книги, истории , предположения...Какво ли не.
И оттам  следва: щом Любовта е толкова сложно нещо, а отношенията между хората рядко биват разбирани... Следва и това, че чувствата, така наречените "чувства" определено се сменят - когато се разочароваме от даден човек , ние започваме да търсим, подсъзнателно или не, някой друг обект. И това е съвсем логично - защо ще се задържаме упорито като магарета на някакво си същество, което явно не мисли като нас?
Няма как да не се запитам - изразът "Докато смъртта ни раздели" не е ли скрито, бъдещо табу?
Защо на сватбите постоянно се говори за вечната, неразделната любов, след като тя в някои случаи изобщо не съществува?

Невероятно е това,че една малка стъпка като това да отидеш на фризьор ти дава такава удовлетвореност - че си променен, че си различен.
Да, мили мои хорица, подстригах се! И знаете ли какво - късо е, по-късо...Харесва ми,различно е,нестандартно решение. Вече не съм Златокоса и дългокоса ... сега съм тъмен шоколад , заедно с къса по-различна от всякога прическа. Доволна съм от себе си! Още една изпълнена задача от моят списък!
Чувствам косата си мека, ефирна, различна, лека и...само моя!! Мога да правя каквато поискам!
И съм сигурна,че дори някой да опита...пак няма да успее да докара стила ми.Ха-ха, каква самоувереност...Но, както се казва, Само Аз съм Аз!
Нямам търпение...Искам да видя каква ще е реакцията на другите.
Чувството е приятно, ободряващо, освежаващо...както искате го наречете.

                                                                                                 Mary

*Да установя най-накрая към кого какво чувствам
Така...това е сложна тема.Но общо взето да,вече се ориентирах накъде отиват нещата и се чувствам щастлива :)
С гордост мога да кажа,че и той си пада по мен...ще видим докъде ще стигнем :)





*Промяна на прическата
Тъй като вече си махнах кичурите и съм кестенява, тъмно кафява де, мисля да се подстрижа и смятам утре (13.12.09) да го направя! Помнете ми думата!

* Да намеря вдъхновението си

Еми...не мога да го съобщя по-официално от това..., но да, определено вече съм по-конкретно ориентирана и по-добре се справям.
Ще се опитам да стана по-добра, защото рисуването е нещо,с което се отличавам от другите,то е нещото , което (!!) ми придава по някакъв начин самочувствие, че съм различна от всички кифли и че дори и случайно да си взема нещо от Терранова, завистливите кифли, метълки, пънкари,злобарки и т.н. създания, няма да ме оприличат на някоя от другите взаимно-мразещи се групички.


* Да намеря време да се видя с приятелите си

И това го свърших!
Беше ми приятно да се видяя отново с милата ми приятелка Стеф, която скоро навърши 14 години.Е тя просто има по-късно рожден ден...(Какво да направя,че аз съм в началото на годината?!!)

Намерих това в едно списание.Впечатли ме.Не ме интересува дали някой ще каже,че съм го преписала или нещо друго.Харесва ми, затова го публикувам.Точка!

                                                                                             DJ COOH

Петък,04.12.09
Денят бе 04.12.09г.
Станах в 6:20, за да се оправя за у-ще.
Първият ми час бе рисуване, с Чавдар Георгиев. Добър учител, но според други преподаватели това,че беше завършил Руската школа по рисуване определено имало някои дефекти.Например това,че обича ситничък, сив щрих. Но това са подробности.
И така, имахме 4 часа с него. След тях имахме два часа география, през които внимавах,защото исках да разбера урока, а пък ми беше и интересно.Хареса ми това,че изпита  глупавите завистливи момичета от една определена  компания.Няма да споменавам имена, да не би случайно да се обидят от това,че някой им е казал истината.Само завистта им е повече от самочувствието.
Преди това имахме и един час английски, който буквално проспах.Бях уморена!
Та,след тези два часа география имахме и един химия...Не обичам химията.Скучна е, освен това един вид и нея простах, тъй като г-та има много приспивен глас..като тази по български.
В защита ще кажа,тъй като преди съм споменавала,че ми е натоварено, че четирите часа рисуване са изключително изморителни, тъй като трябва да си бдителен, освен това учителите, имат много високи критерии, а пък и аз като един заек естествено не искам да си навличам неприятности и искам всичко да ми е наред.Хубаво е , че ме похвали за скиците ми, бях се постарала. Като за капак последния час ни събра работите и ни каза в срок от 2 седмици (дава ни повече от една седмица заради контролните и изпитванията, които ни предстояха) да направим абсолютно същото, без сега да го снимаме - трябваше да разчитаме само на паметта си.Не звучи трудно, но е  - рисувахме едно ш****** столче , което беше дървено, наклонено на една страна, подпряно с кубче и драперия с много гънки, които трябваше (особено при него!) да са перфектни. Просто не знам как пак ще го направя. Предишният път си бях направила една снимка от близо на прослувото столче,но тя за съжаление не стана с добро качество и е размазана...Все пак е нещо.Другите и това нямат.
Та...наистина като се прибрах, с успокоение и едновременно разочарование (по-късно ще разберете защо) установих,че е петък. Успокоението - все пак идваха събота и неделя, време за малко почивка. Но,да се върнем към разочарованието - амии...просто в у-ще е забавно, а пък и сега след като има все пак някакво момче на хоризонта(време беше да ми стане интересно!) , към което имам интерес (не съм влюбена все още, моля не припадайте.)
Няма да му споменавам името и за ваше раздразнение, направо ще продължа нататък, към моите планове.
Разбрах се с няколко души да отидем и да видим как са учителите,които ни подготвяха за влизането ни в гимназията.
                                                                 ***
Събота,05.12.09
Събудих се в 9 часа. Не ми се ставаше и реших да почета малко, до към 10 часа.
След като прочетох към 4-5 глави, станах, облякох се и отидох в кухнята да ям набързо и да се оправям за излизане. Бяхме се разбрали в 1 да отидем , но докато се придвижа до кв.Изток...
Трябва да сменя 2 трамвая или два рейса. Реших да използвам трамвая, защото имам електронна карта, която ми позволява безплатно возене, а в рейса няма устройства за тази електронна карта, тъй че реших да се размина с даването на 2 лева.
Облякох се, направих си косата (накрах сестра ми да ме сплете на странична плитка, като не ми взима бретона и още няколко кичура,които щях да си изправя с пресата.) гримирах се и тръгнах.
Доста време чаках първия трамвай - 12 , тъй като тъкмо когато вървях към спирката той мина.
Близо 20 минути чаках на спирката от които към 3 пъти минаха трамвай 19 и 11, но нито следа от 12. Ядосах се,задето чаках толкова дълго. После слязох на ул.Константин Величков (KFC & Dunkin' Donuts) и хванах 18,която чаках 4 мин.
Все пак не закъснях, дори се засякох с Марти,която също беше от курса.
Отидохме с нея, видяхме се с г-та и г-на...Имаше две момичета,които бяха подготве, другите две бяха по-големи и си рисуваха просто за удоволствие.
Имах чувството,че съм се върнала назад във времето! Беше ми толкова готино...Прекарах си добре.
Почувствах се още по-добре като разбрах,че господина ще замества Петко Генов (господина ми по скулптора) януари и февруари месец, доколкото разбрах. От една страна обаче и се паникьосах, защото аз не съм голям  фен на скулптората,просто не ми върви особено..
И все пак няма да е зле той да ми помогне, защото от Генов чувствам някакъв смут, че не мога сама да си помогна.

След като се прибрах вкъщи, беше изчистено, мама приготвяше вечерята, щяхме да имаме гости.
Иии на следвашия ден  бяхме поканени на обяд, по случай Никулден.
Не стоях много при тях, наядох се...и си се усамотих в стаята, като от време на време отивах да ги "навестя"..Предпочитах да стоя в стаята си, заедно с котката и мислите си.

От доста време не бях поствала публикации, както от доста време не бях писала и в дневника си....
Таа...Понеже отново този блог много ме вдъхнови (както ме вдъхнови и да си направя свой блог)
Provehito in Altum! е невероятен, както винаги.Изключително интересен ... дори започнах да го следя .. И така, взимам идеи от там,така да се каже. 
Хареса ми това, че авторката (познавам момичето,изключителен човек, запознахме се на един рожден ден,но затова ще ви разказвам по-късно) си пише списъци, влага мисъл в тях,както и цели.
Реших и аз да си направя такъв...И така,ето го моят списък:


Има още неща, но засега не се сещам. 
Напоследък ме посещават едни особени чувства - носталгия по миналото, а както и ... не знам, звучи много странно,но е така, наистина - напоследък просто предвиждам какво ще стане и изключително много се учудвам от себе си!Наистина...Говоря сериозно.
Освен горе посочените неща, искам просто да се променя - да правя различни неща...екстремни,вълнуващи, да има за какво да си говоря с хората. Напоследък съм забелязала,че обикновенно единственото,което обсъждам е училището и хората в него, или пък какви теми са ни възложили по рисуване...Плаша се от себе си! Не ми харесва да съм толкова скучен човек - не знам,другите сигурно не го осъзнават толкова много, но на самата мен не ми харесва,така че определено тази Коледна ваканция (която ще е изключително кратка...уф!) трябва да се случат по - интересни неща,по-шантави ... по-различни от обикновенно.
Нямам особени надежди, а и както споменах, напоследък просто предвиждам нещата...Какво ще се случи след 1 седмица, какво ще каже еди-кой си , как ще реагира ако кажа еди-какво си ... Ей такива нещица...Харесва ми, до една степен,но от друга малко ме плаши ...
В училище значително увеличих познаствата си и това наистина ми харесва. 
Преди време си направих регистрация във фейсбук,който напоследък е изключително популярен и да се похваля, почти всеки ден се запознавам с нови хора, или просто започвам да общувам с други.Така че, до една степен съм изпълнила една от задачките в Списъка.

"Да умреш е като да прекосиш света,както приятелите прекосяват моретата,а пак живеят един в друг.Понеже насъщното в тях трябва да присъства,да обича и да пребъдва във всичко,що е вездесъщо.
В тази божествена преграда те се виждат лице в лице и разговорът им е лек,както и чист.Такава е утехата на приятелите - може да се казва,че умират,ала приятелството и компанията им са винаги до теб в онзи върховен смисъл,защото са нетленни." 
                                Уилям Пен

Ето още нещо,което ме заинтригува и се надявам да забележите "тънката" прилика между мен и тази жена...Приятно четене.Тъкмо да научите нещо за грима,а не само да се мацате с някакви отвратителни неща...

Професионални грим съвети

Грим от професионален гримьор – почти всяка жена се е възползвала от него за специалните поводи в живота си (абитуриентски бал, сватба). Изисканите дами, които по-често посещават официални събития, по-често носят професионален грим.

Но дори самостоятелно нанесеният грим може да изглежда професионално, ако спазваме някои основни правила. Затова се консултирахме с професионален гримьор – Магдалена Данева, която ни "потопи" в богатата си палитра от знания, свързани с грима. Родена е на 24.01.1981 година. През 2003 година се дипломира в Националната художествена академия със специалност "Натюрморт". Завършила е школата на козметичния гигант "MAC" във Виена. Професионален гримьор е от около 3 години. Често пътува до Австрия за участие по фотофоруми и фотосесии.

Професионални грим съвети от Магдалена Данева:

Завършила си школата на „MAC“ във Виена. Разкажи ни малко повече за нещата, които научи и за техниките, които овладя там?
Грим съвет: Първото нещо, което ме учуди в тази школа бе, че тя продължава много дълго време - година и половина. За този период изучавахме структурата на кожата, видовете кожа, как да я поддържаме чиста и най-важното - основата за всеки тип кожа. В този ред на мисли мога да кажа, че е 4 вида - детска, подрастваща, зряла и застаряваща, като за всеки тип кожа се полагат съответните грижи и в никакъв случай няма две еднакви кожи на хора. Там специалисти ни показаха 3D формат на типовете човешка кожа на лицето и тялото – техника, която при нас ще дойде може би след 10 години. За техниките мога да кажа, че са много разнообразни като натурален грим (мъже, деца, девойки), екстравагантен, сватбен, театрален и много други.

Какви са най-новите тенденции в грима?
Грим съвет: Зависят от случая. Например за дискотека е актуален силният грим - много тъмни гами на цветовете. Сенките брокат също са много модерни (поставят се съвсем лесно с лепкава основа за сенки на MAC), червилото трябва да е в тон с ружа, а сенките в никакъв случай в тон с облеклото (огромна грешка, която българките обичат да допускат). Ружът се нанася по бузите, имитирайки "срамежливо изчервяване".

Кои популярни лица си гримирала?
Грим съвет: Мария Илиева, Биляна Йотовска, Устата, Графа, фолкпевицата Емануела и други. Канят ме най-често от музикалните среди, модата и различни професионални фотографи. В Австрия също работя с фотографи и по модни форуми.

Какъв грим предпочитат звездите?
Грим съвет: Нямам представа защо в България звездите ни предпочитат страшно тежък грим, както през деня, така и вечерта, докато в Австрия съвсем не е така. Лично аз, никога не съм нанасяла тежък грим за през деня. Също така тук наблягат на грим в стила на американския "Playboy", но през 90-те. В MAC скандират за натуралната красота.

Какъв трябва да бъде сватбеният грим?
Грим съвет: Сватбенният грим не трябва да е тъмен в никакъв случай, но основата трябва да е много внимателно поставена и на много силна светлина. Булката ще е на всички снимки и клипове от събитието, което следва и младоженецът да е леко гримиран за съвършената вечер. Според мен при една булка се набляга най-много на основата и ружа, след това на очите, които трябва да са в неутрални цветове. По-пестеливо с черния молив, а за устните се позволява ярко червено червило(много отива на бели дрехи и е страшно актуално).

Според едно ново проучване 70% от мъжете намират усмихнатите жени за по-привлекателни от гримираните. Съгласна ли си с тази статистика?
Грим съвет: Абсолютно съм съгласна, бих казала даже 90%! Явно точно затова от 4 години е на мода гримът "Лолита" (лек грим, подчертаващ само линиите на жената), а и всички знаем, че ако се усмихваме по-често няма да има толкова сърдити и нервни хора.

Би ли споделила някои свои хитрини за перфектен грим?
Грим съвет: Всичко зависи от формата и линиите на лицето, но имам няколко малки хитринки като - обичам да работя с 2 до 3 цвята фон дьо тен, така перфектно се подчертават хубавите линии на лицето и се скриват други. Другото трикче е да очертавам устните от външната страна на контура с бежов молив и после леко да потулвам с пудрата - ефекта е прекрасно очертани устни дори и само с малко гланц по тях.



Силно очертани очи или устни, наситени с цвят?
Грим съвет: Очи - опушени, може и с перлени сенки. Устните, ако ще са тъмни - кърваво червени!

Как се постига ефектът „чувствени устни“?
Грим съвет: Всъщност се постига доста лесно - по целите устни се слага матово червило (предпочитаният цвят) и в основата на горната и долна устна се нанася два тона по-светло, но перлено. Ако нямате перлено червило, използвайте перлени сенки за очи, които да са поне два тона по-светли от червилото. А ако искате ефектът да е по-дълъг, не нанасяйте гланц върху създадения шедьовър.

Как се постига съвършен вечерен грим?
Грим съвет: С риск да се повторя и потретя, пак казвам, че най-същественият фактор във вечерния грим е основата на лицето. Задължително добра основа за сенки. Актуален е опушеният грим или подчертаване на клепача с по-тъмен нюанс и задължително с четка за разнасяне, с кръговидни движения. Ако наблягате на тъмни сенки за очи, то непременно трябва да се задоволите с лек гланц или по-неутрално червило.

Какъв трябва да бъде ежедневният грим?
Грим съвет: Ежедневният грим трябва да бъде лек. Задължително се ползва крем или фон дьо тен със слънцезащитен фактор поне 15, за по-чувствителни кожи до 25,  розов руж по бузките (имитираме естествено изчервяване), фиксиране на веждите (не рисуване), спирала и гланц.

Какъв цвят грим подхожда на блондинките?
Грим съвет: Гримът на блондинките – това е много важна тема. В случаите, когато блондинките не са със светли очи (сини, сиви или зелени) тези жени нямат никакъв цвят по лицето (всичко се слива в кафяво-бежовата гама - руса коса, бежова кожа и кафяви очи). Такива жени просто трябва да се гримират, ако искат да изглеждат добре, а не като болнави: руж по бузите, за очите - зелени, лилави, розови и всякакви цветни сенки за очи, цветни ружове, цветни червила, но да се придържаме в един нюанс за цялото лице, разбира се.

А на брюнетките?
Грим съвет: Точно поради цвета на косата си брюнетките са наричани - горещи жени. Брюнетките не се нуждаят от много силен грим, защото просто не им е нужен. Забележете сами, че брюнетките по улиците и заведенията не са толкова силно гримирани, повечето са с дебели и красиви вежди, което изразява още повече едно лице. За тях мога да кажа, че имат усещане за цвят в лицето си и не се нуждаят от много грим и препоръчвам лек грим.

[Подчертанато с червено , е онова,по което си приличаме...Аз също съм родена на 24.01.
Уча в Националната художествена гимназия, а после смятам да продължа и с академията.
Като малка си мечтаех да се занимавам с косметика.Много исках да съм гримьор...Ето,че една жена като мен го е направила ;дд ]

И така, това е нещо,което намерих,докато се ровех в Интернет.Много се възхищавам на тази жена.Направила е нещо...толкова трудно!..Затова реших да го пoстна тук.Не че имам читатели...но,кой знае, скоро може и да имам!
"История от конкурса „Цената, която плащам, за моя професионален успех”
Трудните неща ги правя веднага. Невъзможните ми отнемат малко повече време. Това е мотото ми. По принцип никога нищо не ме е спирало да имам това, което искам. По принцип.  Имам невероятното щастие да съм отгледана в здраво семейство. Обичам родителите си повече от всичко и цял живот ще съм им благодарна за всичко, което са направили за мен – възможно и невъзможно. И, разбира се, че някакси съумяха да ме изтърпят. Завърших специализирана икономическа паралелка и моментално се ориентирах къде, какво и как ще продължа да уча. Проблемът не беше само в кандидатстването. Проблемът беше в парите. И винаги е бил. Родителите ми оказваха цялата възможна подкрепа, на която са способни, но след осми клас, ако не работех през летата – нямаше как да си купя учебници. Няма проблеми – винаги съм обичала да показвам, че мога да се справя с всичко.

Не ми тежеше и на кой би му тежало на 16-17 години. С много труд, адски много, завърших гимназия. По това време работих във фабрика – наложи се да започна няколко седмици преди самото завършване – което от своя страна наложи да си взема „отпуск”, за да отида на абитуриентския си бал. Почнаха се познатите на всички проклети уроци по какво ли не, преди да се явиш на кандидат-студентския изпит, които така или иначе трябваше да прекъсна, защото не можех да ги плащам. Мечтата ми беше да запиша Маркетинг. По времето, което кандидатствах, това беше най-престижната икономическа специалност и шансовете бяха буквално нулеви за мен.

Подготвях се сама – както и когато мога. Не спирах да работя – сервитьорка, барманка, секретарка, офис сътрудник – няма никакъв смисъл да обяснявам всички унижения, на които е подложено едно момиче по трънливия път към целта си. Успях да се класирам и получих заветното място в така желаната специалност. Бях една от 250-те кандидати тази годината, представили се на изпита с над 5.50 за цялата страна. Скоро след това си намерих сравнително престижна работа, учех задочно, работех, взимах си изпитите – всичко вървеше нормално. До момента, в който установих, че всякакво професионално развитие в България е едва ли не непосилно. Години наред ходех по интервюта къде ли не – съзнавах ясно, че не мога цял живот да бъда секретарка, а и вече ми беше дошло до гуша. След почти две години неуспешни опити загубих всякаква надежда, че въобще ще успея. Някъде по това време аз и приятелят ми – мъжът, който обичам безкрайно много и днес с гордост наричам мой съпруг – заминахме за Англия.

Не прекъснах следването си. Прибирах се на всяка изпитна сесия и продължавах да си взимам изпитите. Разбира се, не бях подготвена за това, което ме чакаше „там”. „Там”
почваш от нулата. „Там” си никой. „Там” си поредният емигрант. „Там” ставаш само за миене на тоалетни и отсервиране на маси. Стиснах зъби. Бях взела вече решението и за нищо на света нямаше да си призная, че може би съм сгрешила. Аз просто не греша. Или поне така си мислех. Да, мих тоалетни. Да, чистих какво ли не. Да, сервирах и отсервирах по 12 часа на ден. Всеки ден. И нито за миг не спрях да уча. Нито пък спрях с опитите да сменя работата си. Ставах в пет и половина сутринта шест дена в седмицата – прибирах се в един за два часа почивка – единият го прекарвах в учене, а другият в спане – под часовник. Намразила съм до такава степен всякакви електронни устройства с истерични аларми, че дори телефонът ми е на тих режим. Паралелно с това тръгнах на уроци по английски, въпреки че езиковите ми умения бяха добри. Не след дълго се сдобих с IELTS сертификат, който общо взето не промени никак нещата, освен че намали нулите в банковата ми сметка. След почти три такива години завърших бакалавърската си степен по Маркетинг. Веднага записах магистратура – сега поне можех да си го позволя – Връзки с обществеността.Някъде по това време най-накрая успях да си сменя и работата. Не беше това, което исках, но поне бях приключила с носенето на табла. Заклех се, че никога повече няма да вадя хляба си по този начин. Не защото бих се срамувала, а защото всичко си има граници. Да си сервитьорка на 18 е едно – на 25 – съвсем друго.  Кандидатствах в университет в Англия и ме приеха – магистратура Маркетинг.

Така нагърбих двете магистратури – едната тук, в Англия; другата в родна България. Излизах от къщи в седем и ако имах късмет се прибирах към осем.

Тогава бе времето ми за учене. Ходех на лекции два пъти седмично вечерно време. Установих, че дори и с квалификациите, които имах и които щях да имам пак не мога да си намеря работа по специалността. Тогава записах и трета магистратура – Счетоводство. Не, не съм луда. Някакси успях да завърша магистратурата Маркетинг, тъй като тя ми беше приоритет. През това време бутах другите две. Завърших и Връзки с обществеността. За седмица в България, ако успеех да се прибера разбира се, съм взимала единадесет изпита. Не ме питайте как. Ако трябва да бъдем честни, аз самата не знам. Изкарах най-изморителните две години в живота си. Животът ми се състоеше в непрестанно учене, четене, писане на курсови, проекти, лавиране с хилядите неща, които трябва да свърша в един едничък ден заедно със служебните си задължения. Загубих много тегло, не можех да спя, не можех да ям, не излизах, приятелите спряха да ми се обаждат, тъй като винаги бях заета, скарах се с родителите си, които бяха ужасени от това, в което се превръщам. Превърнах се в абсолютен антисоциален персонаж с вечно бесен поглед. Дори не искам да си спомням. Отказах се от всичко. Нямам представа как ме изтърпя мъжът ми. Едва ли не всеки ден изпадах в нервни кризи, осъзнавайки за пореден път, че не мога да се вместя в сроковете, които сама си поставях. Стигнах до психиатър и хапчета за сън.  Когато всичко свърши ми трябваха месеци наред да се върна към нормалният си начин на живот. А именно – да имаш време за себе си; да можеш да си сготвиш нещо, а не да ядеш поредната консерва или каквото намериш в хладилника, защото в противен случай ще припаднеш от глад; да гледаш телевизия; да четеш книга – не учебник, а книга; да отидеш на фризьор; да вземеш душ по-дълъг от 5 минути; да си лакираш ноктите – нещо, което не бях правила от години. И въобще всички онези неща, които те карат да се чувстваш жена. Оказа се, че си е струвало. Не е ясно дали защото едва не се убих от учене или защото просто извадих късмет. Едва ли ще разбера, а и не ме интересува. Днес имам работата, която искам. Не тази, за която мечтая, но е въпрос на време.

Както казах – невъзможните неща ми отнемат малко повече време.  Работя по специалността си и градя кариерата си. Не, не съжалявам, че не живея в България. Не, не съжалявам за прекараните години като сервитьорка – така сега мога да оценя това, което имам и което съм постигнала сам самичка. Не, никога не свикваш – близките и приятелите адски много ми липсват. Съжалявам за това, че едва не разбих здравето си. И да, пак бих го направила."

Прекрасен град, в прекрасна държава с много хубави хора...С невероятни културни паметници, със седмица на модата и какво ли още не...Да, Париж.Точно така.Много искам да отида там и се чудя как така все още не съм?!
И така, Айфеловата кула, символът на Париж..Невероятна красива стоманена постройка...направена от французите през не знам коя година..С това показвам, че нямам достатъчно познания за един от най-известните паметници.
Но мен не ме привлича само кулата, харесва ми цялата обстановка,(гледала съм снимки,клипчета) а пък и дори славата,която има този град - града на любовта, на изкуството, на модата...
Знам, че някой прекрасен ден ще се снимам с някой клоун пред Айфеловата кула ;))
Маry

Всички медии го изкарват едва ли не новата чума, искам аз да съм тази, която ще ви напомни: Осъзнайте се бе хора!
Та аз съм болна от него и минаха три дена и съм почти здрава!
Кое му е толкова опасното? Има си лекарства - Доксициклин, Колдрекс, Терафлу, Тамифлу, Тайлолхот и незнам си още какви...
Не мислите ли че целият този шум е единствено защото фармацевтите са пред фалит?!
Наскоро майка ми чете във вестника, че така чаканите ваксини не са за да ни увеличат имунитета, а точно обратното - да го намалят!
Не се ли досещате какъв всъщност е проблема? Проблема е, че Земята е пренаселена...
Боже, чак ми се повдига, като се сетя какви неща пишеше...
И според мен ваксините не действат, не те предпазват от грипа. Изпитала съм го на собствен гръб.Вие решете на кого да вярвате...

И така, понеже много се вдъхнових от един специален за мен блог (по-нататък ще му направя реклама) реших, че и аз трябва да имам такъв, за да изложа моите идеи, възгледи и други такива.
За тези, които не ме познават, казвам се Марина, но много хора ме наричат Мари.Родена съм в Пловдив, но от 3 години живея в София.Кофти, нали? И аз така си мислех допреди известно време, но вече..както казват, мисля по различен начин. Смятам, че когато познавам повече градове ще имам повече възможности.
Whatever.
Този блог ще бъде моят дневник.В него ще има всякакви неща.И лични, и не толкова.
Мary