... and the bad times
The times that could have been
To the wrong times
the right times
Има някои
неща,които не мога да разкажа - не защото някой ми забранява, а защото аз
самата се ограничавам - подяволите,това
звучи тъпо дори в моето съзнание, а какво остава пък за останалите.
Лятото беше вълшебно - успях да се видя с много хора,успях да
отида на море с приятелите си,което определено бе едно от най-хубавите неща,и
до ден днешен гледам снимките от тогава и си спомням за всичко с усмивка - не
защото сме направили нещо кой знае какво ,а защото бяхме заедно. В Ахтопол -
малко градче,не беше много за нас погледнато откъм забавления - нямаше почти
никакви, но пък беше достатъчно евтино за нас . Догодина ще сме на някое
по-хубаво място, на някое още по-вълшебно, за повече време и ще бъде още
по-хубаво. Обещавам.
Бях в Плевен, сближих се с баба си,чух историите от нейният живот
... определено силни и впечатляващи такива. Видях много от невероятната ни
природа,спиращи дъха гледки, посетих полузабравени и напълно забравени
места.
Промяната
Лятото беше вълшебно - успях да се видя с много хора,успях да
отида на море с приятелите си,което определено бе едно от най-хубавите неща,и
до ден днешен гледам снимките от тогава и си спомням за всичко с усмивка - не
защото сме направили нещо кой знае какво ,а защото бяхме заедно. В Ахтопол -
малко градче,не беше много за нас погледнато откъм забавления - нямаше почти
никакви, но пък беше достатъчно евтино за нас . Догодина ще сме на някое
по-хубаво място, на някое още по-вълшебно, за повече време и ще бъде още
по-хубаво. Обещавам.Бях в Плевен, сближих се с баба си,чух историите от нейният живот
... определено силни и впечатляващи такива. Видях много от невероятната ни
природа,спиращи дъха гледки, посетих полузабравени и напълно забравени
места.  |
Много,много малка част от това,което всъщност
беше като размери
|
А аз не спирах да мисля - за всичко случило се, за последната
година, с нетърпение очаквах да видя града, разбира се .. и него . Естествено .
След всичко,което се случи той остана фактор. Ще се разбере за добро или за
лошо.
Успях да видя къде ми е следващият полет към Хамбург още преди да
кацна на изход 202. Веднага след като автобуса ни закара на летището, се обадих
на мама,казах й че всичко е наред и съм кацнала, а след това се заех с
търсенето на изход 504. Минах през половината летище,меко казано огромно -
навсякъде имаше заведения,магазини , беше като голям търговски център с функция
и на летище. Ориентирах се по табелите и за двайсет минути стигнах до изхода за
полета към Хамбург. Опашката пред паспортното гише беше километрична,така
че не се осмелих да отида до тоалетната, въпреки ,че тя беше до мен.
За щастие вървеше приблизително бързо,така че не след дълго вече
давах пастпорта и билета си за проверка. Минах,качих се на малкият автобус пред
вратата и след 10 минути вече чаках да се кача в,меко казано, огромният
самолет.
Беше много красиво - виждаш реещите се под теб облаци, виждаш
света от високо - неописуемо чувство.
Първите дни в града минаха добре, времето беше прекрасно - топло и
слънчево. Отидох с него на работа, видях как минава ежедневието му. Запознах се
с нови хора още първият ден.
Английският ми беше малко скован в началото, но на вторият ден
вече можех да мисля на английски.
Общежитието представляваше един коридор със стаи - кутийки , с едно
легло,гардероб,два рафта и едно бюро - всичко,от което един студент има нужда
като за начало. Имаше обща кухня и обща баня и тоалетна - бяха чисти. Кухнята
и общата стая не бяха поддържани,дори напротив - рядко виждах хора в тях,
а когато виждах , не ми се струваха особено приветливи.
Все пак се запознах и сближих с едно момиче , Мюдж - много готина,
излезнахме веднъж и все още си пишем,въпреки,че тя замина в Берлин да следва -
една година е прекарала тук,но се е преместила там ,за да учи изкуство. Стана
ми малко криво, защото разбрах,че е кандидатствала в моят университет, а не са
я приели - странно защо - беше добра,видях й портфолиото, нямаше проблеми с
езика (като мен например) и въпреки това не я бяха приели.
Подяволите, ще закъснея, ако не спра да пиша сега . А имам много,много за разказване.
Скоро втора част !
