И спомените ме завладяха.
Преди една година - къде бях и каква бях.
На външен вид - почти същата, може би само очите са ми по-дълбоки.  Още по-дълбоки.
Знаете ли,очите наистина са прозорец към душата - колкото по-чувствителни сте,толкова по-дълбоки са вашите очи... Не малко пъти съм чувала хората да казват "потъвам в твоите сини очи"
За очите си,не мисля да ви говоря повече.
Другата промяна... е в мен самата.
Вече не търся отговори на отминали въпроси...
И сегашните ще оставя просто да отминат...
Няма да се питам повече за времето. Просто отбелязвам колко бързо минава една година и как всичко е като вчера... разбира се,по-добро сравнение не мога да дам ..
И един ден ... и спомените ще се погубят... Не, тях ще съхраня, както съхранявам мидички и суверничета от различни места.Така колекционирам миризми - много хора съм запомнила и с миразмата им. Помня изражение... усмивка... повечето неща,които не всички забелязват, мисля.
А времето минава... и бурканът със спомени се пълни... но има още път до капака. Има още какво да преживея.

*тотално объркващ пост,не се чудете* може даже да не четете,хъх 


Ако в досегашните си постове изразявах изключително нелогичната носталгия по миналото,то вече не е така.Определено нещата се промениха коренно. 


Не,вече не ми е мъчно за миналото.И не , вече не съм недоволна от настоящето. 
Всъщност,в момента малко ме е страх от него.Но предполагам това ще преодолея лесно.
Сега,когато чета няколко поста по-назад... наистина не мога да го осъзная,защо въобще отидох с баща ми на море.Бях толкова отчаяна.Можеше да мина толкова лесно без него. Ама не,то аз си мислех,че за море не се отказва. Но сериозно подозирам,че повече с него на почивка няма да отида.Просто не ми понася добре на нервите.Въпреки,че в Китен успях да се опазя..почти.Имаше една-две нощи,в които си плачех,просто,защото бях прекалено отчаяна.
Но сега е добре. Сега съм си в София.Станаха някои сериозни неща, откакто съм се прибрала.
Някои хора ми станаха още по-близки,други се отдалечиха. Не че съм изненадана,де. То такива неща си се случват постоянно,всичко е нормално.
Всъщност в момента всичко ми е доста... доста...хм,една..голяма идилия. Не знам кога ще отмине това чувство,но сякаш съм зависима от нещо. Не знам какво е,но ще се оправя. Ще стана по-дебелокожа,защото преди моята чувствителност граничеше много с опасност...не,сега и за мен не е толкова нормално. Но няма значение. 
А сега. Сега се страхувам да не се загубя в нечий сини очи,омагьосващи ме от известно време...опасно много. Така или иначе не знам къде се намирам,всичко е толкова ново.
Мразя да съм влюбена,ще бягам от това. Старая се. Може би.
Загубих нещо,което имах. Но не съжалявам за него и честно казано,мисля,че най-страшното мина. 
Я,може би пък някой би могъл да разбере за какво говоря. Колкото и закодирано да се изразявам.

Със звученето на Bitter sweet symphony и The Verve,аз започвам този обещан пост.. въпреки,че той беше обещан само за мен,защото аз сама се дразня на себе си,когато не намирам блога си за никак интересен, а ежедневието ми си го бива,доволна съм от него,но просто,друго е когато го напишеш ;д

А,морето. Морето си е все там.Хубаво и синьо,с много водорасляци и рибки и разни други живи същества в него.
А пък Китен е скучен.Малък,с центърче цялото в сергии,един по-голям площад с читалище,което,предполагам не работи,с много дискотеки,които биха ми се стрували по-интересни,но особено в онези дни..нямах никакъв интерес към тях,а дори и да имах,нямаше да го удовлетворя,така че всъщност е все тази.
Единственото хубаво,което истински ми се понрави,беше плажът - ситен,приятен,близо до хотела.
Но глупавото беше,че не прекарвахме много време там. За мое огромно съжаление,бяхме на плаж само за около 2 часа и половина,всеки ден. Всеки ден изпускахме най-хубавото слънце,най-топлото време... защото "сме щели да изгорим. От 12 било най-лошото слънце."
Ами,аз пък,досега винаги съм си седяла на плажа до 16-17ч. , нищо ми няма. И не,няма да изгориш,защото ще бъдеш достатъчно разумен да се намажеш няколко пъти със слънцезащитно масло. Не съм хванала рак на кожата, и да, знам,че мога да хвана,но ако тръгна да мисля по тази нижка,то аз не трябва да излизам от нас,от страх,че нещо може да ми падне на главата или нещо да ме прегази,или да отида някъде,където ще избухне газова бутилка и аз ще стана на изпечено месо. Right? 
О да,в Китен имаше и два мини парка,които видях,с няколко пейки и дискотеки срещу тях.
Честно казано,може би се дължи на факта,че бях с не особено либерална в това отношение компания, и дори не успях да се засека с Никола,въпреки че бяхме там по едно и също време,но така е по-добре. Така или иначе нямаше да излезна с него или нещо такова,просто щях да мина и да му кажа "здрасти"  . Все едно не мога да си му го кажа и като сме в София. 
Хотелът ни... беше малък и семеен,в общи линии. Кухнята беше добра,единствено порциите на повечето неща бяха огромни.
О да,забравих. Пак си харесах сервитьорче. Не,не се забих с него,този път. Някак останах обезкуражена,когато видях една от колежките му да се навърта около него,а и той изглеждаше сериозно момче,затова реших да не го занимавам. Въпреки,че все още не мога да си обясня защо постоянно гледаше към нашата маса. Но както и да е. Името му беше Роби. Взех си последната касова бележка от него. Беше различно хубав,с голямо,голямо чело,плътни устни и .. не мога да разчета очите му,но наистина беше сладък,хубав и ... някак сериозен,въпреки,че пускаше някакви майтапи. Ще ми се да бях научила и коя зодия е,но като се замисля,едва ли сега това щеше да има някакво значение.
През голяма част от времето,прекарано в Китен,мислех за Турция. И как има толкова много разлики,но и някои плашещи прилики.. за които сега точно не мога да се сетя .
Но имаше плажна ивица. Това беше ново. Иначе пак имахме много хубав изглед към морето,пак към бряг без плажна ивица,само камъни.
Всяка вечер излизахме .. почти по едно и също време,обикаляхме малкият център заедно с Ричка(мини пинчера,който успя да притесни целия хотел)
Ядох няколко вечер сладолед Raffу с горски плодове.. защото е един от най-вкусните и има парчета плод.Особено последният,който си взех беше с малина,къпина и боровинка вътре... мм.
Иначе цялото море го изкарах на салати и сирене в пергамент. Мда,представлява запечено сирене с резен домат отгоре и червен пипер. Изключително вкусно и леко. Беше единственото нещо,което можех да изям без проблем,без след това да ми е тежко. И да съм наядена.
Когато се върнахме в Пловдив... хм,затъпях и настинах,на всичкото отгоре. Сега от време на време имам зверската кашлица, тук там и някой сопол,но иначе ... Добре ми е в София.
Чувствах се... не на място,в Пловдив. Исках много да се видя със Стеф,но се оказа,че тя имала работа през уикенда и .. не успяхме да се видим. Но има голяма вероятност тя дойде в София.
Което ме подсеща,че Лайчо ме покани в Гърция и аз много,ама много искам да отида,но има няколко проблема. Един от тях е,че ми е необходим подписа на баща ми,вторият е,че Лайчо е момче и майка ми се притеснява,нищо,че ще сме с родителите му... Тъпо малко. Но това не означава,че не биха могли да ме пуснат.
Както и да е .
Има няколко вероятности за този месец,който на мен ми се струва като октомври,не като август.
Някак тези 20 градуса в момента и тези облаци и този вятър... не ми се нравят. Лятото е прекалено кратко. А целият август ще е дъждовен.... за жалост.
Имам две синки на ръцете,които не знам от какво са,както и едно сериозно прежулване до реброто,от вчера бънджито в парка (батут) ... И много сериозни спомени,които нахлуват в главата ми,щом погледна през прозореца.... толкова много,че съвсем ме объркват. Но иначе съм добре. Ще се оправя.
Казаха ми,че съм се стопила напълно,но на мен някак невероятно ми се струва.
Но сигурно е защото половин месец го карам на салати и леки неща. Въпреки,че в момента си варя макарони,защото много ми се яде..точно макарони. Но нищо.
Имам два проекта,като единият е за щампа на тениска и трябва да го започна и завърша днес,за да може да стане навреме. Другият е за детска стая,по-сериозен и иска повече внимание.
Но ще се справя. Знам,че ще се справя.
Харесала съм си една страхотно сладка Motorola , за която ще събирам пари и най-сериозно възнамерявам да си я взема. Така или иначе след проекта с детската стая ще гледам едно малко дете за няколко часа,което си е друг вид работа,за която ще ми плащат. Ще спестя издръжката си от септември месец за практиката, а с тази от август ще си платя телефона (най-накрая!),ще си купя едно или две неща,зависи колко пари ще ми останат - като дрехи за училище. Тоест поне един чифт нови дънки и може би една блузка или чанта,зависи какво открия.
Дано...дано...годината ми да е уникална. От сега си го пожелавам,защото зловещото чувство,че е октомври месец не ме напуска. Въпреки,че е едва началото на август.

Скоро ще се навърши една година.Все още не съм забравила. Колкото и странно да ви звучи,друго щеше да е,ако бяхте там... а за мен беше и по-силно. 

Открих... един различен британски курорт. Сега ще ви разкажа по-подробно за него.






Необичаен британски курорт край морето ще ви разкрие тайните на шоколада 
Вярно е, че с настъпването на лятото драстично намалихме шоколада. Все пак индустриални количества от сладкото изкушение водят до търкаляне към плажа.
Обаче нито за миг не се отказваме от какаовото вълшбство и, по-точно, от пътуванията с цел неговото преоткриване. Продължаваме с:
Бърнемут
Тук можете да научите всички тайни за приготвянето на шоколада – съставките, темперирането на сместа, разтопяването на основната заготовка, пресоването и оформянето на готовия десерт.
Всичко това се случва в историческия Chocolate Boutique Hotel в Борнемут – градче, разположено на британското южно крайбрежие. В хотела редовно се организират шоко-уикенди, които са едновременно поучителни и забавни.
Лекциите включват доста информация, която обаче е поднесена максимално достъпно и с много чувство за хумор.

Това обаче далеч не е най-интересната част. После всеки може да дегустира разнообразният асортимент от лакомства, които се приготвят от местните майстори. Те самите пък ще ви научат как да приготвяте някои от тях сами, у дома.
В края на програмата вече ще бъдете експерти по белгийски трюфели и оформянето на шоколад, а дори когато си тръгвате, няма да ви изпратят с празни ръце – ще можете да вземете професионално изглеждащи кутии и да ги напълните с десерти, преди да си тръгнете към вкъщи.

да си имаш собствен шоколадов фонтан в стаята.уоу.

Уикендът започва в петък следобед и продължава до неделя. Провежда се всяка последна седмица на месеца, но е добре учстието да се резервира предварително – за лятото резервации се правят около 4-6 месеца по-рано...
Дори и да не се включите в организираната програма, във всяка стая има шоколадова изненада за добре дощли, а ако сте наистина ентусиазирани, можете да си поръчате персонален шоко-фонтан, в стаята си.
Всъщност, целият хотел е обзаведен в шоколадови цветове - преобладава кафявото, раздвижено чрез бежово и кремаво.


Самият Бърнемут е курорт, известен с фестивалите си. Фестивалът на Британия се провежда цели две седмици през юли и включва много събития, както музикални, така и спортни.
През лятото има и гей-парад, а от 2 години тук се провежда въздушен фест през август. Тогава могат да се видят възстановки на епични въздушни битки от миналото, които се случват в реално време.
Градчето е идеално за семейна ваканция, но не очаквайте стандартни морски условия. Тук средната температура на въздуха дори през август не надвишава 22 градуса. Вятърът е доста силен, при това целогодишно, а водата рядко е по-топла от 25 градуса. Студените месеци обаче са меки и приятни за туризъм.








И така,след като ви подразних предостатъчно ... ви обещавам пост.. съвсем скоро . Засега се насладете на шоколадовата фантазия.