Warm rain drops on my skin,
fresh air moves the trees singing a soft lullaby,
as butterflies dance among the flowers,
spreading the sweet fragrance of spring.
Пролетното докосване от слънцето,дъждовните капки по косата и мечтите, вървят ръка за ръка...
В съзнанието ми се оформят нови идеи..а с тях и нови мечти.Докато се усетя,вече съм в пролетна ваканция. Честита ви на всички ученици,между другото.
Последните дни преди нея,обаче,си бяха чисто изпитание за нервите.
28.03, когато отворих вратата на гимназията си отново,след почивката по здравословни причини, усетих онзи летен полъх,докато пиех млякото си с нескафе . Вкусих от топлата напитка в свежото утро,почувствах се доволна и щастлива от себе си отново.Напомни ми на седмицата,прекарана в Кушадасъ. Не,не се почувствах тъжна. Просто вкусих и усетих познати неща,които ми напомниха за онова място. Видях слънчевите лъчи,сетих се,че вече сме по лятното часово време..и усетих лятото. Въпреки,че пролетта току-що настъпи. Бях подранила,наблюдавах изгрева,спомнях си неща от лятото.Почувствах се щастлива.Дори не успях да усетя,колко бързо мина времето,колко бързо ще мине една година,колко неусетно ще дойде и ще си замине и всичко останало,което ми предстои. В главата ми е доста объркано. Но постепенно ще се нареди.
След двата часа по английски,в които реших да седна до Вики,защото не е шумна като Лайчо,а пък и трябваше да уча по психология. Тя каза,че ще ме изпита върху Когнитивна психология. С една малка и гадна подробност,че ще е когато тя реши,което мен не ме устройва,защото означава,че всяка една неделя трябва да уча за следващият ден като побъркана,защото не знам точно кога ще ме изпита. А ако реши да ми задава оценяващите въпроси баш на края на годината,когато сме взели 1545 неща ? Уф... Както и да е,носих и портрети за пластична анатомия. Бяха само 3,от което ме е срам,но предишната вечер бях на рожден ден. А .. през останалото време просто забравих. Което,да, не е оправдание. Но пък беше много забавен рожден ден,нали ? Както и да е,след английският имахме час при Ковачки - спорт. Хубаво,но аз не съм по кълбата, следователно не ги правих. И без друго ме боляха много ръцете от събота - когато играхме близо 3 или повече часа волейбол,което за човек,който не беше играл от близо година,си беше доста голямо натоварване.
След тези два часа по спорт,през които си четях книгата ("Пърси Джаксън и Боговете на Олимп : Похитителят на мълнии") , имахме два часа литература,през които гледах да слушам,участвам и почивам колкото се мога. Денят завърши с положителното ми настроение,което бях успяла да запазя от сутринта. Мирела почти през целият ден ми задаваше един и същ въпрос,който ме изнерви до една голяма степен,но го изключих от мозика си и просто продължих да мъдря какво да нарисувам по темата при Мечанов - "вятър". Докато заформях идеи в главата си,г-та не спираше до дрънка за Библията. Е,поне не беше напълно загуба на време,тъй като,когато можех правех други неща,освен да я слушам - първият час се наспах добре,вторият слушах и участвах малко,но и учих по психология.
След което дойде часът на истината - следващият час бе именно психология. Не ме изпита,слава Богу,защото малко ни отнеха от времето,докато освободят ателието. Измъкнах се,защото трябваше да даваме капарото за практиката - 50лв. Затова слязохме долу в библиотеката и се наредихме на опашката. Така пропуснах и поливината час по пластична анатомия,но въпреки това й показах мизерните си работи. Хареса ги,все пак,но... определено имаше още какво да се желае.
Мирела обаче продължаваше да ме пита дали все още харесвам Явор. Аз не скъсах с него,защото не го харесвах визуално,скъсах с него,защото ме дразнеше държанието му. Хелоооу пийпъл? Ар ю окей ??
На всичкото отгоре,след като се прибрах (трябваше да рисувам,естествено,а.. беше слънчево..и яко.. нооо всички бяха втора смяна, аз трябваше да рисувам..какво да правя ?) както и да е,понеже бях леко скапана,навих си аларма за 1 час и реших да легна и да си възстановя силите,след което да премина към осъществяването на творческите ми планове. И така - легнах,отпуснах се и тъкмо да заспя,когато настойчиво звънене прокънтя над главата ми. Вбесена, напипвам телефона над себе си, взимам го - и кой ми звъни - Явор *ууфф какво пък иска сега той? не сме си говорили от месеци,какво ми пука въобще за него?! *
Както и да е, вдигнах му,за да видя, какво иска. Разправяше ми тъпотии по телефона и ми отвличаше от работата ми,точно както преди... тъпня. Затворих му и когато отново се отпуснах,той отново звънна. Имам чувството,че нацелваше момента нарочно! Както и да е,
вдигнах му вбесена, след което го отрязах брутално, със смях,разбира се.
Просъни ми се перфектната идея за картината. Накрая,след още един-два опита да си почина,реших,че е по-добре да се залавям за работа и да го приключа по нормално време,а не по нощите. Вторник бе доста мъчителен ден - едвам станах сутринта,доброто ми настроение се беше стопило почти напълно. Не успях да закъснея,но дори и да бях - г-та по френски я нямаше.Единият час го изгубихме в моткане,след което успяхме да си изтеглим програмата.Дори нямахме музика.По композиция успях да зърна усмивката на Мечанов няколко пъти,което попринцип е рядкост. Слушах думите му,храната му относно графитите. И как всъщност за пръв път думата Графити била използвана 1933г. от фотографа Брасай (французин) , когото имитират всички оттам насетне,включително Анди Уорхол.Брасай има цяла фотосесия,наречена Графити,която изобразява оригиналните прояви на контракултурата по Парижките улици.Тези,които не са били рекламирани по някакъв начин чрез сайтове или нещо подобно. А просто разни хора показват тяхните виждания и прецакват разни фасади. А не тъпите американски хлапета,тръгнали да печелят слава чрез графитите.
"Израза "Първи конкурс за български графити художници пред НДК" е равносилен на "Първи конкурс за най-девствените проститутки" " Какво ще кажете? "Не знам кое е по-банално: тъпите американски пубери имитатори,или тъпите български пубери,които имитират имитаторите. "
Нещо неясно?
Часът по химия дойде бързо и по същият начин,слава Богу отмина. И пак слава Богу,беше само един. След което най-заветно си тръгнахме,празнувайки настъпването на ваканцията и свободата,усещаща се от въздуха.
Въпреки облаците и калта,дъжда и по-ниските температури,свободата е хубаво чувство. Да знаеш,че на следващата сутрин ще се наспиш като човек и няма да ходиш да гледаш глупави физиономии.
И да очакваш свободното време,купоните,разходките,излежаването. Еех,предстоят хубави дни!
Пожелавам ви най-искрено приятно прекарване на тези хубави,и да се надяваме топли,ваканционни дни.Много усмивки,добро настроение и повече слънчеви лъчи :)
