Тъй като не съм се мяркала от доста време насам, по едните причини,че просто нямаше какво особено да ви кажа или, дори да имах, не успявах да го формулирам добре в главата си и в крайна сметка се сдобих с едно солидно количество чернови. Мисля,обаче,тоест смятам,че тази публикация трябва да е едно стойностно изказване,до колкото е възможно за общо взето настроенията и мислите ми... или,нямам представа всъщност... ако ви звучи несвързано,не се учудвайте, аз съм доста объркана напоследък,лутам се между настроения и това няма как да не си проличи ... и тук. Е,ето ме и мен...започвам разказът за моето ежедневие ...
"далеч от дома, далеч от заключените стени на големия град"
Цитата ми харесва.
Да преминем към същността. Напоследък,както вече споменах,съм адски,адски ... объркана.Най-странното е,че го осъзнавам повече от добре.
Съпътствана от много нерви,навсякъде около мен и в мен, бавно извървявам ежедневието си. За какво говоря ? Времето се оправя,временно се оправя и настроението ми от слънцето и в следващия момент вече се ядосвам за нещо,което за съжаление,не мога да избегна. Дали от безсилие вече или и аз не знам,усещам психическа умора.За какво говоря ли? Ще видите за какво говоря.
Майка ми успя да ми намери страхотна чанта с невероятни лятни цветове.Оправи ми деня. На следващият ден се ядосвах,защото момчетата се превърнаха в глупави тревомани,които се лигавят,когато не трябва и ти пречат ужасно много,от което няма как да не се изнервиш.
Като стана дума за това... се присещам за онзи човек,когото някога познавах,превърнал се в пълен упадък.Въпреки,че написах публикация за него,все още не съм се отърсила от емоцията,която ми е присадена от спомена и мислите,които ме спохождат.Виждате ли,огромно съжаление и огорчение е. Просто да го гледам. Да знам какъв беше, а в какво се превръща. Жалко е . Освен това аз самата се чувствам ужасно самотна,защото въобще не съм от хората,които той би харесал. Имам предвид,нямам представа за какъв характер,но за разлика от повечето (т.нар. "фешъни", по-разпространено название - ''кифли'' )същества,които ни заобикалят, аз съм доста по-отговорна от тях и не бих си позволила да отида на купон,да се надрусам като свиня,да не приличам на себе си и да причиня такива лоши неща на родителите си. По-точно:майка ми. Защото ме обича,грижа я е за мен, а аз го ценя и честно казано,знам че,за съжаление,няма да е до мен цял живот. Това е повече от ясно. Аз наистина я ценя,не само обичам.
Ценя приятелите си,ценя себе си. И не искам да си докарвам такива болки след това или простотията да се пристрастя към някакъв синтетичен или не боклук. Моля ви се. Не съм против забавлението,напротив,но толкова зле и немощни сме,че ни трябва н-е-щ-о за да ни ''оправи настроението'' ''повиши градуса'' и въобще нещата от този род като цяло.
Трева. "И какво - ще отидеш на купон, ще се напушиш,нашмъркаш,надрусаш,напиеш ... И какъв е смисъла от това? В живота има много по-интересни неща от това. Оставете масовата младеж,която седи на попа и се напушва. Не бъдете като всички останали - момченца,които от скука и тъпотия се напушват,за да им е интересно " . Покъртителен намек и скрита храна от страна на Мечанов. За пореден път съм вдъхновена от неговите думи.
Купон.Парти.Не сте ли забелязали, че по истинските филми забавлението не означава да отидеш и да се напиеш,надрусаш и да спиш с няколко човека. Следователно и да не го помниш,разбира се. Някак си не виждам смисъла да се повредиш тотално.. как разбираш,че си е струвало за този купон? По ''материалът" (както често се нарича) който има там ли ? Що за хора сте бе?
Според мен един купон,за да е запомнящ се, не трябва да присъстват наркотици.Сега,алкохолът е спорна тема,защото много повече хора са толератни към него. Но аз не обичам тоталното напиване... обичам леко да ти е завъртяно,но да си осъзнат. В крайна сметка... няма смисъл да взимаш въобще нещо,за да извършиш някаква глупост. Толкова ли страхливи сме?
Определено има какво да се говори по тази тема,но нека обобщим,че ние съсипваме себе си... и планетата ни.
Следващата тема,върху която мислих доста тази седмица ( а и не само) , е .. Земята.
Я се замислете : нека си представим,че ние сме единствените интелигентни същества във Вселената.(засега е масовата заблуда това,но повечето хора имат усещането,че не са сами,но това е друга тема)
И така, трябва ли Човекът - като едно завършено същество с интелект и невероятният дар да мисли и да споделя разсъжденията си с останалите същества - да унищожава по този отвратителен начин собствената си атмосфера и светът, в който живее да се разпада по НЕГОВА вина ? Просто а абсурдно,самата мисъл.
Аз,ти,той,тя - всички сме хора. Котки,кучета,хамстери,зайци и прочие, всички те са живи същества.
Изчезват животни.Изчезват растения. Редно ли е това? Не,разбира се.
Но природозащитниците са една малка част,която мисли. Останалите не мислим. Или забравяваме,което е нормално. Трудно е да си създадем нови навици и да се оттървем от консуматорското мислене,защото то е толкова дълбоко вкоренено в нашите умове,с поколения наред живеем с мисълта "Дават ли ти,взимай" ... какво ако ... го променим малко - "Дават ли ти,взимай.Вземеш ли,спести". Примерно. Не е толкова трудно. Представете си какво ще стане,ако се премахнат всички рекламни и досадни брошурки по пощата ни,които ни чакат всеки ден. Всеки ден обаче,същите тези брошурки,за да бъдат направени лъскави и бели, се изсичат дървета. Това не е рециклирана хартия. Имате ли малка представа,че 7 дървета произвеждат кислород,колкото на човек му е необходим за целият му житейски път? Предполагам,че за да се направят всички онези брошурки от мебелни,хранителни магазини и други реклами,се изсичат повече от 7 дървета. Което е жалко. Представете си го - парите ни взимат въздуха. Буквално. Рекламните компании ни лишават от чистия кислород,без който не можем. Жалко е. После сме били интелигенция.Пха,каква шега.
Искам да засадя колкото се може повече дръвчета. Защо да са само 7? Нека са възможно най-много.
Мисля,че в бъдещето ще имаме нещо като въглероден данък. Което ще накара всеки жител да засади по 7 сладки дръвчета преди да умре. Задължителната цифра. Никой не го спира,ако са повече . Ще бъде хубаво. Ще улесни много планетата ни и нас самите.
Но онези тревоманчета,които са в моят клас и ме дразнят с поведението си,което е много под "отвратително". Непоносимо,е по-точно. Те...те затъват. Не мога да разбера защо тичат след Мишо. Какво ги води към него? Всичките явно са овце без пастир,включително гореспоменатият. Жалко,защото са талантливи. Но те не разсъждават за природата и за прецакването в живота от нейното съсипване.. Не.Те мислят за следващият път,когато ще се накозят и ще бъде "брутално яко". Аз бих казала брутално тъпо.
За съжаление обаче,ако изобщо се осъзнаят..мисля,че ще пропуснат срока и ще бъде късно.
А аз през това време просто ще си садя дръвчета при всяка една отворила се възможност.
