Толкова бях свикнала с тези палми,че когато съзрях нашите иглолистни дървета се почувствах като в Канада

~ .. загледани в една червена малка точица, измежду многото светлинки през нощта, ние слушахме мелодията на вълните и тяхната среща с бетонните брегове на хотела.Водата се плискаше тихо,бе спокойна.
Смеехме се на една от нашите шеги,когато изведнъж точицата,вече оранжавееща,изчезна.Нашият смях секна,когато секунда по-късно я видяхме,същата червеникаво-оранжева точица,грееща по-силно от друго място в небето,където бе трудно да има някакъв далечен източник на светлина. Бе почти до луната и беше ярка.След минута-две отново се изгуби... забелязахме я след около 5 минути,през които се опитвахме да не мислим странни неща,посредата на нощта. 
Отново бе сменила положението си. 
...
Сега,6 месеца след това лято и онзи хотел, загледана в светлината на нощта,съзирам светлинките в София. Различих няколко отражения на коли и превозни средства в една остъклена модерна сграда. 
Замечтана за нови слънчеви дни,сред яростта на зимният вятър и студа навън, точица,сред светлинките. Бе червена. Изчезна. Не беше онази точица. Тя не се появяваше на едно също място... ~

Good news :) 
Май месец тази година явно ще бъде доста силен за мен откъм хубави,прекрасни изживявания,надявам се.
Преди малко се обади баща ми,каза,че са видяли страхотна оферта за...Мармарис! Заподскачах като луда! Май месец. От 1 до 7 май. 
Турция. 
Отново.
Хубаво е.Прекрасно чувство,че отивам там отново. Както е тръгнало, май доста ще ми върви :) .
Всъщност поста не е с определена тема,просто исках да го напиша. Не знам дали някой го гледа, но то си е за мен.
Радвам се,че отново отивам там!
Чувствам се..за пръв път от доста време добре.Прекрасно,всъщност.
Радвам се да го споделя с вас :).
Всъщност,само това имах да ви кажа. :)

Кушадасъ,снимка от централният плаж,направена от неизвестен автор.Много ми хареса,надявам се и на вас.

Отдавна не съм допълвала песъчинките във вечният ми часовник на времето.Отдавна не съм писала за Турция. Може би не съм ви разказала достатъчно лично чувствата си? Нямам представа. Факт,обаче - сега отново при мен достигна една муза,дошла от един друг прекрасен блог .. записах го в дневника си и ..реших да го споделя с вас,в този късен час.


А той си остана там,в онова лято.В онзи хотел.В този момент той ме целуна скромно по бузата.
В следващият вече ме поглъщаше.На мен ми харесваше.Адски много ми харесваше!Исках този миг да продължи,да бъде цял живот.Не исках да спира.В известен смисъл той продължи.А сега го повтарям всеки ден и всяка нощ.
А ние стоим там,до скалите. И вълните се разбиват в бетонният бряг на хотела.Тогава почти не ги чувах.Бях толкова вглъбена..в страстта.
Усетих се,че трябва да вървя,защото ще ме търсят.Усетих се.Късно,може би.Навлякох си неприятности.
Бих ли го повторила?Ако сега се върна обратно в този момент,докато ме търсят - бих ли рискувала отново?
Щях ли да опитам от истинската страст отново?Ако знаех,че след това няма да я открия и ще я търся дълго време? 
Щях ли?
Определено бих го повторила. 


Радвам се,че тази вечер попаднах на вдъхновяващи неща. Хареса ми описаното от Red butterfly. Хареса ми идеята. Но направих собствена интерпретация на спомените си. Досега не го бях правила по този начин.

И тъй като от доста време сте ''на сухо'' от моя страна, сега предлагам на вниманието на всички,чийто очи в момента са вкопчени в екрана - ето един ..донякъде качествен пост. 
Очевидно ще ставам все по-артистичен човек, от мен се очаква да получавам, тоест усвоявам знанието. И тъй като първото ми го поднасят като Голяма Енциклопедия прочетена на глас,което ми спестява доста часове в търсене из интернет пространството, аз записвам и попивам като Спондж бобче всичко,казано от Г-н Мечанов. 
Признавам,че в началото на годината не го одобрявах особено, въпреки,че от първият час бях впечетлена. Постепенно обаче,започнаха да се говорят всякакви простотии около мен по негов адрес и в крайна сметка,имаше период, в който..не че изпитвах неприязън, но ми беше тегаво в неговите часове.
Тъй като явно съм претърпяла някакво развитие в мисленето и всеки път променям и подобрявам скиците си, започнах да се възхищавам на героизмът на Мечанов.
Може да ви стори егоистично, но в този свят на Консумиращите умове, думите ''еко'',''опазване'' и ''пестене'' в техният речник категорично се равняват на новата мода за зарибявка на бедните хорица, директно = пари. Още пари.
Та,мисълта ми беше.. "рисуването е начин на съществуване" е изразът,изречен на глас, от господина,който буквално ми влезе в главата и предполагам ще си стои там строго пазен до края на дните ми, надявам се да не страдам от склероза.
Принципно, една картина сама по себе си е интересна е вълнуваща за зрителя - да разбереш какво мисли друг човек по някой въпрос, как възприема света около него. Точно както фотографията е по-интересна от киното, един вид, защото е много по-трудно да изразиш емоция чрез снимка, отколкото чрез камерата - при нея има и заснемане, запечатване на образи,движения,мимики.. А при рисуването - там е още по-трудно. За да уловиш точният момент трябва да го представиш и запомниш много добре в главата си.
И така, да минем малко по-централно към основната идея на този пост.. мм чакай, някъде по картата се загубих,което означава, че в момента просто ви запасявам за една нова евентуална диета на този блог, защото постовете се трупат и трупат, а за какво са толкова много, след като не се преглеждат всички - което не означава сега да започнете да ровите из глупавият архив - миналогодишните ми публикации са доста повърхностни и не бележат кой знае какви умения на разказвач,не че сега ги имам, но факта,че имам някакви последователи ми вдъхва увереност.
Та, да се върнем обратно на Земята, страната на мечтите няма да бъде винаги гостоприемна, и тъй като ви надрънках прекалено много глупости, ако ви се е задръстила главата досега,спокойно може да прекъснете четенето и да посетите някой по-интересен сайт.
Ако все пак сте решили да останете, ще ви залея с малко от моите записки по композиция. При това ще ви задръстя главата с култура с най-голямо удоволствие :)


И тъй като съм уморена и..да речем, че прекалявам с информацията за една вечер, смятам да приключа и да ви оставя с вашите мисли..
Обикновенно не давам обещания, но сега ви .. предупреждавам, така да се каже - скоро ще има дълъг и .. да речем смислен пост.

~Непозната~

Забеляза ли ме? Разпозна ли ме? Или ме сметна за поредната фигура,минаваща покрай теб?
Ще се запознаем ли?
Как се казваш? Красиво име.
Моето? Просто една непозната.
Обичам да съм такава,каквато съм - интересна,загадъчна,знам ли. Не обичам да знаят всичко за мен.
Често мълча.Кроя планове.
Харесва ми.Да не знаят какъв човек съм точно.
Харесва ми да избирам - кой да ме опознае.
И до каква степен.
Наслаждаваш ли се на тишината?Не?Да?
Не я разбивай.Тя е добър слушател.Разпознава мислите.Често ги споделя.
Пространството е хубаво платно за бъдещи планове.Мислите са талантлив художник.
Една непозната твори.
Искам да знам повече за нея.Що за човек е?
Какво чувства?Какво мисли?
Само времето ще покаже.Дали?
Започнах моята скица.Мисля,че ще стане хубава картина.
Не всеки ще я хареса,но всички имат различно мислене.
Да,определено ми харесва.Да съм тази,която винаги ще те изненада.

Лично творчество. Брей. Пак успях да кажа нещо на света,който ще го сметне за боклук. 
Не ми пука. Ще си направя хубаво кошче.Само за хубавите за мен неща,които светът ще ми заделя...

Ето,приключих го и аз.. сега остава само да постна една снимка и понеже вече съм си поствала в (не точно) цял ръст (тук),ще постна една от по-близък план .
(можете да видите снимката в пълен размер - за целта просто натиснете върху нея)

Лично аз бих разменила местата на тайните и на песните,защото повече песни - по-добре. Но,ето ги (засега) песните,които наистина обожавам .
1. Anberlin - Enjoy the silence; Anberlin - Feel good drag; Anberlin - Dismantle.Repair. ; Motorcycle - As the rush comes [chill remix] ; The Funeral - Band of horses
2. Savage Garden - To the moon and back ; Roxette - Listen to your heart ; Roxette - It must have been love ; Duran Duran - Come undone

Съмнявам се,че са най-хубавите филми.Не твърдя това. Просто са филмите,които засега смятам за наистина смислени,или поне тези,които са ми харесали и бих ги гледала отново.
1. "Шифърът на Леонардо" и "Ангели и демони" , защото са филми с мисъл,интересен сюжет и хубава актьорска игра.
2.  "Генезис" , ""Хвани ме,ако можеш"
3.  "Хари Потър" (всичките части,въпреки,че е повече от ясно -книгите са много повече,но все пак и филмите са много забавни) , "Пърси Джаксън и крадецът на мълнии" , "Дневниците на принцесата" (знам,че е детски и бла, но пък е толкова отпускащ и освен това мога да го гледам отново и отново,както и следващият) "Капан за родители"(просто е класика.."


И така,повече от три,но все пак се вписват в условията ;дд

Трудно беше да избера само най-значимите,които по някакъв начин са оставили следа в мен,но ето ги и тях: 
1. Хари Потър - цялата колекция :)
2. "Последна песен" - Никълъс Спаркс
3. "Слънчеви знаци" - Линда Гудман
4.  "Здрач"  - Стефани Майър  - Знам,че повечето сте хейтъри,но виждате ли,аз наистина харесвам много книгите,за разлика от филмите.Тях ги прецакаха много гадно и общо взето не успяха да предадат магията,която присъства в книгите.

Вкусният пост ;д Тъй като може само 5,съм се ограничила доста.
1. Шоколад. Бисквитки.Или прясно изпечени кроасани. И данет.
2. Паланчики. Гофрети
3. Плодове и зеленчуци. *плодова салатаа! мм*
4. Пържен кашкавал.. и така обичаните от всички пържени картофки.
5. Бобена и картофена салата.Маслинии. И царевица.

1. Аах, прослувутият Париж - който е градът на изкуството, не на любовта.. сега и там има хора,които се мразят.
2. Лондон!
3. Бразилия - заради цветът,който е навсякъде
4. Кушадасъ, Мармарис, Турция - навсякъде, където мога.Смятам,че е прекрасна страна с много добри хора.
5. Шотландия,Испания,Италия - изобщо цяла Европа.
6. Азия - цялата. Най-големият континент - най-много неща. (Колкото повече,толкова повече - Мечо Пух руллз (и умрял от свръхдоза) )

"tic-tic-tic, That's the sound of your life, running out."
"Винаги ще бъда до теб. "  Звучи ли ви познато? А звучи ли ви к-л-и-ш-и-р-а-н-о ? Е, добро утро народе! Това влиза в топ листа на най-ангажиращите реплики. "Винаги ще те обичам" 
А знаеш ли, че омразата граничи с любовта? 
Животът си минава, а ти си се вкопчил само в един човек. Това е толкова егоистично. Самата мисъл - да изискваш от някой винаги да е до теб, винаги да те обича, винаги да ти е приятел, винаги.
Винаги. 
Просто не става.Защото нищо не е вечно. Ядосваш се,че някой не ти е приятел? А ти приятел ли си ? 
Приключих с мъката.Тя не ми е приятел,right? 
Твоят живот. Твоята отговорност.Ти,си ти. Никой друг няма да поеме грижите вместо теб - кой ще отговаря за това дали дишаш, гледаш,спиш ? Вече не си дете. Поеми това,което можеш и вземи най-доброто от него.Дават ти захар?Подслади си кафето/чая. Дават ти сол? Овкуси си супата. 
Лимони? И лимонов пай става,не само лимонада! 
Виждате ли, аз не се съмнявам,че сте лоялни приятели.Просто не вярвам,че винаги можеш да поддържаш абсолютно същата връзка с някой - тя винаги се изменя,винаги придобива нов вид.
Няма лошо или добро на този свят. Всичко е въпрос на възприемане. И е време да живееш ден за ден. Защо ли?
"..Липсата на страх се дължеше отчасти на слабото му въображение,но също и на факта,че той беше един от редките индивиди,абсолютно фокусирани във времето.
Повечето хора не са. Те изживяват живота си подобно на времево петно,размито около точката,в която се намира тялото им - или в очакване на бъдещето,или вкопчени в миналото си. Такива хора обикновено са толкова заети да разсъждават какво ще се случи утре,че единственият начин да научат какво се случва днес е като се върнат по-късно,за да хвърлят едно око. Повечето живеят по тоя начин. Те умеят да се страхуват, защото дълбоко, на подсъзнателно ниво, знаят какво ще им се случи после.За тях то вече се случва." Т.Пратчет 
Колко точно определение за мен.Винаги съм завеяна... някъде далеч,в моят собствен свят. И знам какво ще се случи после.За да имам време да си подготвя реакцията. 
Така ми харесва. Лутането във времената винаги е интересно и интелигентно занимание. Освен това ти дава добра възможност да прецениш реакцията си. Защото дълбоко в теб,ти вече знаеш какво ще се случи. 
Времето е нещо сложно и съвсем понятно - какво представля всъщност то? Циферблата е просто начин за правилна ориентация. А защо съществуват годините, месеците,вековете? Нима всичко трябва да се датира? Понякога наистина се объркваш - хващаш се как използваш терминът "време" доста често. И всеки път и kinda различно,нали ? The same,but different . 
Кратък,но искрено объркващ пост. Enjoy. 

 Някои от страховете всъщност ги осъзнах...когато трябваше да говоря за тях.