И тъй като от доста време сте ''на сухо'' от моя страна, сега предлагам на вниманието на всички,чийто очи в момента са вкопчени в екрана - ето един ..донякъде качествен пост. 
Очевидно ще ставам все по-артистичен човек, от мен се очаква да получавам, тоест усвоявам знанието. И тъй като първото ми го поднасят като Голяма Енциклопедия прочетена на глас,което ми спестява доста часове в търсене из интернет пространството, аз записвам и попивам като Спондж бобче всичко,казано от Г-н Мечанов. 
Признавам,че в началото на годината не го одобрявах особено, въпреки,че от първият час бях впечетлена. Постепенно обаче,започнаха да се говорят всякакви простотии около мен по негов адрес и в крайна сметка,имаше период, в който..не че изпитвах неприязън, но ми беше тегаво в неговите часове.
Тъй като явно съм претърпяла някакво развитие в мисленето и всеки път променям и подобрявам скиците си, започнах да се възхищавам на героизмът на Мечанов.
Може да ви стори егоистично, но в този свят на Консумиращите умове, думите ''еко'',''опазване'' и ''пестене'' в техният речник категорично се равняват на новата мода за зарибявка на бедните хорица, директно = пари. Още пари.
Та,мисълта ми беше.. "рисуването е начин на съществуване" е изразът,изречен на глас, от господина,който буквално ми влезе в главата и предполагам ще си стои там строго пазен до края на дните ми, надявам се да не страдам от склероза.
Принципно, една картина сама по себе си е интересна е вълнуваща за зрителя - да разбереш какво мисли друг човек по някой въпрос, как възприема света около него. Точно както фотографията е по-интересна от киното, един вид, защото е много по-трудно да изразиш емоция чрез снимка, отколкото чрез камерата - при нея има и заснемане, запечатване на образи,движения,мимики.. А при рисуването - там е още по-трудно. За да уловиш точният момент трябва да го представиш и запомниш много добре в главата си.
И така, да минем малко по-централно към основната идея на този пост.. мм чакай, някъде по картата се загубих,което означава, че в момента просто ви запасявам за една нова евентуална диета на този блог, защото постовете се трупат и трупат, а за какво са толкова много, след като не се преглеждат всички - което не означава сега да започнете да ровите из глупавият архив - миналогодишните ми публикации са доста повърхностни и не бележат кой знае какви умения на разказвач,не че сега ги имам, но факта,че имам някакви последователи ми вдъхва увереност.
Та, да се върнем обратно на Земята, страната на мечтите няма да бъде винаги гостоприемна, и тъй като ви надрънках прекалено много глупости, ако ви се е задръстила главата досега,спокойно може да прекъснете четенето и да посетите някой по-интересен сайт.
Ако все пак сте решили да останете, ще ви залея с малко от моите записки по композиция. При това ще ви задръстя главата с култура с най-голямо удоволствие :)


И тъй като съм уморена и..да речем, че прекалявам с информацията за една вечер, смятам да приключа и да ви оставя с вашите мисли..
Обикновенно не давам обещания, но сега ви .. предупреждавам, така да се каже - скоро ще има дълъг и .. да речем смислен пост.

0 коментара