* Да пиша повече в дневника и блога си
Е, ами както виждате, почти всеки ден пиша в блога,
със същия успех и липса на мързел пиша и в дневника си,
което е доста добре за мен...
Ще се опитам да разкажа и доста подробно за предстоящите празници - как и къде съм ги прекарала,дали съм се видяла със Стеф (Пловдив) и ..ей такива нещица.

Милата ми приятелка Стеф, която държа да подчертая, че е изключително умна и хубава, ме накара да се замисля върху една друга опция...
Тоест, какво става с тая прослувута любов - ако ние чакаме да се появи...то тя може би изобщо не ни търси, защото при нея вече е дошъл някой друг. Сигурно звучи глупаво и наивно, но ...може би ние трябва да я търсим.И как, аджеба става това?? 
След като ние сме разстроени след края на някаква връзка, в повечето случай човек изобщо не му се занимава пак с влюбване, караници, раздели или може би брак. Но по филмите го представят съвсем различно - след като си се разделил с някого и не ти се занимава да търсиш друг, правилно си решил, че не трябва да го търсиш,защото просто излизаш с приятели/ки в някой бар и хоп!-запознаваш се с някой сладур/ана!
А какво за нормалния свят, където май май не стават такива чудеса?...
Дори съм забелязала,че по филмите, когато някой тоолкова много страда за тази развалена любов, че дори отказва на следващата,която може и да има потенциал.
Еми да, ама не! Ние за съжаление не сме чак такива късметлии и може би при нас това няма да стане,защото както гласи поговорката "Който не работи, не трябва да яде" то точно така и ние трябва да си напънем задниците да я търсим тая вейка, любовта,че после да жънем плодовете от нея.
И какво, ако тези плодове не са вкусни, или пък са се развалили, без да разберем как и защо? Усещате ли как кръгът се затваря?? 
Още един въпрос, върху който трябва да се замисля - защо са направили тези места - "Мястото на Любовта" "Градът на Любовта" ... и бла-бла. Какво означава това? Да не би като отидеш там ей така като с магическа пръчка ще се запознаеш с Твоя човек ?! Ако това е така, то...май май има още една причина да посетя Париж. 

Was a long and dark December
From the rooftops I remember
There was snow
White snow

Clearly I remember
From the windows they were watching
While we froze
Down below

When the future's architectured
By a carnival of idiots on show
You'd better lie low

If you love me
Won't you let me know?

 ***

I took my love down to Violet Hill
There we sat in snow
All that time she was silent still

So if you love me
Won't you let me know?

С огромно извинение и собствено разочарование и впечатление ще заявя...че всъщност симпатиите ми очевидно не са толкова споделени,колкото мислех. Това...няма да ми повлияе добре, но какво да се прави... Поне имам една утеха - наближават празници, на които се надявам , че ще забравя за всичко свързано с училищетето...
Ще ми се всичко да бе по-различно, но не е ...
Продължавам да търся себе си...между милиони други души...
На Земята има приблизително 6,470,818,671 души. Някои се крият под собствената си паника...Други търсят приятели. Трети лъжат просто за да мине деня. Други са във война с доброто. Някои са добри, но с лоши постъпки. 6 милиарда хора по света. 6 милиарда души. 
И понякога...всичко,което искаш е... един-единствен!
И какво следва тогава?Какво правим,за да го открием ? - чакаме той да ни намери ? Оправдаваме се , че изчакваме подходящия момент ? (Е, той едва ли ще дойде!) Или пък ние тръгваме на дълъг път, в търсене на човека, с който ни е "писано" да бъдем ? А някои..някои просто не са осъзнали,че имат нужда от такъв човек....
Любовта и отношенията са нещо толкова сложно,че дори съвременният човек не може да отговори точно на този вечен въпрос - Какво всъщност е Любовта?
И понеже човек задава въпроси за всичко, което не разбира или което го вълнува, то Любовта определено е една доста сложна тема, по която са се писали хиляди романи, книги, истории , предположения...Какво ли не.
И оттам  следва: щом Любовта е толкова сложно нещо, а отношенията между хората рядко биват разбирани... Следва и това, че чувствата, така наречените "чувства" определено се сменят - когато се разочароваме от даден човек , ние започваме да търсим, подсъзнателно или не, някой друг обект. И това е съвсем логично - защо ще се задържаме упорито като магарета на някакво си същество, което явно не мисли като нас?
Няма как да не се запитам - изразът "Докато смъртта ни раздели" не е ли скрито, бъдещо табу?
Защо на сватбите постоянно се говори за вечната, неразделната любов, след като тя в някои случаи изобщо не съществува?

Невероятно е това,че една малка стъпка като това да отидеш на фризьор ти дава такава удовлетвореност - че си променен, че си различен.
Да, мили мои хорица, подстригах се! И знаете ли какво - късо е, по-късо...Харесва ми,различно е,нестандартно решение. Вече не съм Златокоса и дългокоса ... сега съм тъмен шоколад , заедно с къса по-различна от всякога прическа. Доволна съм от себе си! Още една изпълнена задача от моят списък!
Чувствам косата си мека, ефирна, различна, лека и...само моя!! Мога да правя каквато поискам!
И съм сигурна,че дори някой да опита...пак няма да успее да докара стила ми.Ха-ха, каква самоувереност...Но, както се казва, Само Аз съм Аз!
Нямам търпение...Искам да видя каква ще е реакцията на другите.
Чувството е приятно, ободряващо, освежаващо...както искате го наречете.

                                                                                                 Mary

*Да установя най-накрая към кого какво чувствам
Така...това е сложна тема.Но общо взето да,вече се ориентирах накъде отиват нещата и се чувствам щастлива :)
С гордост мога да кажа,че и той си пада по мен...ще видим докъде ще стигнем :)





*Промяна на прическата
Тъй като вече си махнах кичурите и съм кестенява, тъмно кафява де, мисля да се подстрижа и смятам утре (13.12.09) да го направя! Помнете ми думата!

* Да намеря вдъхновението си

Еми...не мога да го съобщя по-официално от това..., но да, определено вече съм по-конкретно ориентирана и по-добре се справям.
Ще се опитам да стана по-добра, защото рисуването е нещо,с което се отличавам от другите,то е нещото , което (!!) ми придава по някакъв начин самочувствие, че съм различна от всички кифли и че дори и случайно да си взема нещо от Терранова, завистливите кифли, метълки, пънкари,злобарки и т.н. създания, няма да ме оприличат на някоя от другите взаимно-мразещи се групички.


* Да намеря време да се видя с приятелите си

И това го свърших!
Беше ми приятно да се видяя отново с милата ми приятелка Стеф, която скоро навърши 14 години.Е тя просто има по-късно рожден ден...(Какво да направя,че аз съм в началото на годината?!!)

Намерих това в едно списание.Впечатли ме.Не ме интересува дали някой ще каже,че съм го преписала или нещо друго.Харесва ми, затова го публикувам.Точка!

                                                                                             DJ COOH

Петък,04.12.09
Денят бе 04.12.09г.
Станах в 6:20, за да се оправя за у-ще.
Първият ми час бе рисуване, с Чавдар Георгиев. Добър учител, но според други преподаватели това,че беше завършил Руската школа по рисуване определено имало някои дефекти.Например това,че обича ситничък, сив щрих. Но това са подробности.
И така, имахме 4 часа с него. След тях имахме два часа география, през които внимавах,защото исках да разбера урока, а пък ми беше и интересно.Хареса ми това,че изпита  глупавите завистливи момичета от една определена  компания.Няма да споменавам имена, да не би случайно да се обидят от това,че някой им е казал истината.Само завистта им е повече от самочувствието.
Преди това имахме и един час английски, който буквално проспах.Бях уморена!
Та,след тези два часа география имахме и един химия...Не обичам химията.Скучна е, освен това един вид и нея простах, тъй като г-та има много приспивен глас..като тази по български.
В защита ще кажа,тъй като преди съм споменавала,че ми е натоварено, че четирите часа рисуване са изключително изморителни, тъй като трябва да си бдителен, освен това учителите, имат много високи критерии, а пък и аз като един заек естествено не искам да си навличам неприятности и искам всичко да ми е наред.Хубаво е , че ме похвали за скиците ми, бях се постарала. Като за капак последния час ни събра работите и ни каза в срок от 2 седмици (дава ни повече от една седмица заради контролните и изпитванията, които ни предстояха) да направим абсолютно същото, без сега да го снимаме - трябваше да разчитаме само на паметта си.Не звучи трудно, но е  - рисувахме едно ш****** столче , което беше дървено, наклонено на една страна, подпряно с кубче и драперия с много гънки, които трябваше (особено при него!) да са перфектни. Просто не знам как пак ще го направя. Предишният път си бях направила една снимка от близо на прослувото столче,но тя за съжаление не стана с добро качество и е размазана...Все пак е нещо.Другите и това нямат.
Та...наистина като се прибрах, с успокоение и едновременно разочарование (по-късно ще разберете защо) установих,че е петък. Успокоението - все пак идваха събота и неделя, време за малко почивка. Но,да се върнем към разочарованието - амии...просто в у-ще е забавно, а пък и сега след като има все пак някакво момче на хоризонта(време беше да ми стане интересно!) , към което имам интерес (не съм влюбена все още, моля не припадайте.)
Няма да му споменавам името и за ваше раздразнение, направо ще продължа нататък, към моите планове.
Разбрах се с няколко души да отидем и да видим как са учителите,които ни подготвяха за влизането ни в гимназията.
                                                                 ***
Събота,05.12.09
Събудих се в 9 часа. Не ми се ставаше и реших да почета малко, до към 10 часа.
След като прочетох към 4-5 глави, станах, облякох се и отидох в кухнята да ям набързо и да се оправям за излизане. Бяхме се разбрали в 1 да отидем , но докато се придвижа до кв.Изток...
Трябва да сменя 2 трамвая или два рейса. Реших да използвам трамвая, защото имам електронна карта, която ми позволява безплатно возене, а в рейса няма устройства за тази електронна карта, тъй че реших да се размина с даването на 2 лева.
Облякох се, направих си косата (накрах сестра ми да ме сплете на странична плитка, като не ми взима бретона и още няколко кичура,които щях да си изправя с пресата.) гримирах се и тръгнах.
Доста време чаках първия трамвай - 12 , тъй като тъкмо когато вървях към спирката той мина.
Близо 20 минути чаках на спирката от които към 3 пъти минаха трамвай 19 и 11, но нито следа от 12. Ядосах се,задето чаках толкова дълго. После слязох на ул.Константин Величков (KFC & Dunkin' Donuts) и хванах 18,която чаках 4 мин.
Все пак не закъснях, дори се засякох с Марти,която също беше от курса.
Отидохме с нея, видяхме се с г-та и г-на...Имаше две момичета,които бяха подготве, другите две бяха по-големи и си рисуваха просто за удоволствие.
Имах чувството,че съм се върнала назад във времето! Беше ми толкова готино...Прекарах си добре.
Почувствах се още по-добре като разбрах,че господина ще замества Петко Генов (господина ми по скулптора) януари и февруари месец, доколкото разбрах. От една страна обаче и се паникьосах, защото аз не съм голям  фен на скулптората,просто не ми върви особено..
И все пак няма да е зле той да ми помогне, защото от Генов чувствам някакъв смут, че не мога сама да си помогна.

След като се прибрах вкъщи, беше изчистено, мама приготвяше вечерята, щяхме да имаме гости.
Иии на следвашия ден  бяхме поканени на обяд, по случай Никулден.
Не стоях много при тях, наядох се...и си се усамотих в стаята, като от време на време отивах да ги "навестя"..Предпочитах да стоя в стаята си, заедно с котката и мислите си.

От доста време не бях поствала публикации, както от доста време не бях писала и в дневника си....
Таа...Понеже отново този блог много ме вдъхнови (както ме вдъхнови и да си направя свой блог)
Provehito in Altum! е невероятен, както винаги.Изключително интересен ... дори започнах да го следя .. И така, взимам идеи от там,така да се каже. 
Хареса ми това, че авторката (познавам момичето,изключителен човек, запознахме се на един рожден ден,но затова ще ви разказвам по-късно) си пише списъци, влага мисъл в тях,както и цели.
Реших и аз да си направя такъв...И така,ето го моят списък:


Има още неща, но засега не се сещам. 
Напоследък ме посещават едни особени чувства - носталгия по миналото, а както и ... не знам, звучи много странно,но е така, наистина - напоследък просто предвиждам какво ще стане и изключително много се учудвам от себе си!Наистина...Говоря сериозно.
Освен горе посочените неща, искам просто да се променя - да правя различни неща...екстремни,вълнуващи, да има за какво да си говоря с хората. Напоследък съм забелязала,че обикновенно единственото,което обсъждам е училището и хората в него, или пък какви теми са ни възложили по рисуване...Плаша се от себе си! Не ми харесва да съм толкова скучен човек - не знам,другите сигурно не го осъзнават толкова много, но на самата мен не ми харесва,така че определено тази Коледна ваканция (която ще е изключително кратка...уф!) трябва да се случат по - интересни неща,по-шантави ... по-различни от обикновенно.
Нямам особени надежди, а и както споменах, напоследък просто предвиждам нещата...Какво ще се случи след 1 седмица, какво ще каже еди-кой си , как ще реагира ако кажа еди-какво си ... Ей такива нещица...Харесва ми, до една степен,но от друга малко ме плаши ...
В училище значително увеличих познаствата си и това наистина ми харесва. 
Преди време си направих регистрация във фейсбук,който напоследък е изключително популярен и да се похваля, почти всеки ден се запознавам с нови хора, или просто започвам да общувам с други.Така че, до една степен съм изпълнила една от задачките в Списъка.