"Да умреш е като да прекосиш света,както приятелите прекосяват моретата,а пак живеят един в друг.Понеже насъщното в тях трябва да присъства,да обича и да пребъдва във всичко,що е вездесъщо.
В тази божествена преграда те се виждат лице в лице и разговорът им е лек,както и чист.Такава е утехата на приятелите - може да се казва,че умират,ала приятелството и компанията им са винаги до теб в онзи върховен смисъл,защото са нетленни." 
                                Уилям Пен

Ето още нещо,което ме заинтригува и се надявам да забележите "тънката" прилика между мен и тази жена...Приятно четене.Тъкмо да научите нещо за грима,а не само да се мацате с някакви отвратителни неща...

Професионални грим съвети

Грим от професионален гримьор – почти всяка жена се е възползвала от него за специалните поводи в живота си (абитуриентски бал, сватба). Изисканите дами, които по-често посещават официални събития, по-често носят професионален грим.

Но дори самостоятелно нанесеният грим може да изглежда професионално, ако спазваме някои основни правила. Затова се консултирахме с професионален гримьор – Магдалена Данева, която ни "потопи" в богатата си палитра от знания, свързани с грима. Родена е на 24.01.1981 година. През 2003 година се дипломира в Националната художествена академия със специалност "Натюрморт". Завършила е школата на козметичния гигант "MAC" във Виена. Професионален гримьор е от около 3 години. Често пътува до Австрия за участие по фотофоруми и фотосесии.

Професионални грим съвети от Магдалена Данева:

Завършила си школата на „MAC“ във Виена. Разкажи ни малко повече за нещата, които научи и за техниките, които овладя там?
Грим съвет: Първото нещо, което ме учуди в тази школа бе, че тя продължава много дълго време - година и половина. За този период изучавахме структурата на кожата, видовете кожа, как да я поддържаме чиста и най-важното - основата за всеки тип кожа. В този ред на мисли мога да кажа, че е 4 вида - детска, подрастваща, зряла и застаряваща, като за всеки тип кожа се полагат съответните грижи и в никакъв случай няма две еднакви кожи на хора. Там специалисти ни показаха 3D формат на типовете човешка кожа на лицето и тялото – техника, която при нас ще дойде може би след 10 години. За техниките мога да кажа, че са много разнообразни като натурален грим (мъже, деца, девойки), екстравагантен, сватбен, театрален и много други.

Какви са най-новите тенденции в грима?
Грим съвет: Зависят от случая. Например за дискотека е актуален силният грим - много тъмни гами на цветовете. Сенките брокат също са много модерни (поставят се съвсем лесно с лепкава основа за сенки на MAC), червилото трябва да е в тон с ружа, а сенките в никакъв случай в тон с облеклото (огромна грешка, която българките обичат да допускат). Ружът се нанася по бузите, имитирайки "срамежливо изчервяване".

Кои популярни лица си гримирала?
Грим съвет: Мария Илиева, Биляна Йотовска, Устата, Графа, фолкпевицата Емануела и други. Канят ме най-често от музикалните среди, модата и различни професионални фотографи. В Австрия също работя с фотографи и по модни форуми.

Какъв грим предпочитат звездите?
Грим съвет: Нямам представа защо в България звездите ни предпочитат страшно тежък грим, както през деня, така и вечерта, докато в Австрия съвсем не е така. Лично аз, никога не съм нанасяла тежък грим за през деня. Също така тук наблягат на грим в стила на американския "Playboy", но през 90-те. В MAC скандират за натуралната красота.

Какъв трябва да бъде сватбеният грим?
Грим съвет: Сватбенният грим не трябва да е тъмен в никакъв случай, но основата трябва да е много внимателно поставена и на много силна светлина. Булката ще е на всички снимки и клипове от събитието, което следва и младоженецът да е леко гримиран за съвършената вечер. Според мен при една булка се набляга най-много на основата и ружа, след това на очите, които трябва да са в неутрални цветове. По-пестеливо с черния молив, а за устните се позволява ярко червено червило(много отива на бели дрехи и е страшно актуално).

Според едно ново проучване 70% от мъжете намират усмихнатите жени за по-привлекателни от гримираните. Съгласна ли си с тази статистика?
Грим съвет: Абсолютно съм съгласна, бих казала даже 90%! Явно точно затова от 4 години е на мода гримът "Лолита" (лек грим, подчертаващ само линиите на жената), а и всички знаем, че ако се усмихваме по-често няма да има толкова сърдити и нервни хора.

Би ли споделила някои свои хитрини за перфектен грим?
Грим съвет: Всичко зависи от формата и линиите на лицето, но имам няколко малки хитринки като - обичам да работя с 2 до 3 цвята фон дьо тен, така перфектно се подчертават хубавите линии на лицето и се скриват други. Другото трикче е да очертавам устните от външната страна на контура с бежов молив и после леко да потулвам с пудрата - ефекта е прекрасно очертани устни дори и само с малко гланц по тях.



Силно очертани очи или устни, наситени с цвят?
Грим съвет: Очи - опушени, може и с перлени сенки. Устните, ако ще са тъмни - кърваво червени!

Как се постига ефектът „чувствени устни“?
Грим съвет: Всъщност се постига доста лесно - по целите устни се слага матово червило (предпочитаният цвят) и в основата на горната и долна устна се нанася два тона по-светло, но перлено. Ако нямате перлено червило, използвайте перлени сенки за очи, които да са поне два тона по-светли от червилото. А ако искате ефектът да е по-дълъг, не нанасяйте гланц върху създадения шедьовър.

Как се постига съвършен вечерен грим?
Грим съвет: С риск да се повторя и потретя, пак казвам, че най-същественият фактор във вечерния грим е основата на лицето. Задължително добра основа за сенки. Актуален е опушеният грим или подчертаване на клепача с по-тъмен нюанс и задължително с четка за разнасяне, с кръговидни движения. Ако наблягате на тъмни сенки за очи, то непременно трябва да се задоволите с лек гланц или по-неутрално червило.

Какъв трябва да бъде ежедневният грим?
Грим съвет: Ежедневният грим трябва да бъде лек. Задължително се ползва крем или фон дьо тен със слънцезащитен фактор поне 15, за по-чувствителни кожи до 25,  розов руж по бузките (имитираме естествено изчервяване), фиксиране на веждите (не рисуване), спирала и гланц.

Какъв цвят грим подхожда на блондинките?
Грим съвет: Гримът на блондинките – това е много важна тема. В случаите, когато блондинките не са със светли очи (сини, сиви или зелени) тези жени нямат никакъв цвят по лицето (всичко се слива в кафяво-бежовата гама - руса коса, бежова кожа и кафяви очи). Такива жени просто трябва да се гримират, ако искат да изглеждат добре, а не като болнави: руж по бузите, за очите - зелени, лилави, розови и всякакви цветни сенки за очи, цветни ружове, цветни червила, но да се придържаме в един нюанс за цялото лице, разбира се.

А на брюнетките?
Грим съвет: Точно поради цвета на косата си брюнетките са наричани - горещи жени. Брюнетките не се нуждаят от много силен грим, защото просто не им е нужен. Забележете сами, че брюнетките по улиците и заведенията не са толкова силно гримирани, повечето са с дебели и красиви вежди, което изразява още повече едно лице. За тях мога да кажа, че имат усещане за цвят в лицето си и не се нуждаят от много грим и препоръчвам лек грим.

[Подчертанато с червено , е онова,по което си приличаме...Аз също съм родена на 24.01.
Уча в Националната художествена гимназия, а после смятам да продължа и с академията.
Като малка си мечтаех да се занимавам с косметика.Много исках да съм гримьор...Ето,че една жена като мен го е направила ;дд ]

И така, това е нещо,което намерих,докато се ровех в Интернет.Много се възхищавам на тази жена.Направила е нещо...толкова трудно!..Затова реших да го пoстна тук.Не че имам читатели...но,кой знае, скоро може и да имам!
"История от конкурса „Цената, която плащам, за моя професионален успех”
Трудните неща ги правя веднага. Невъзможните ми отнемат малко повече време. Това е мотото ми. По принцип никога нищо не ме е спирало да имам това, което искам. По принцип.  Имам невероятното щастие да съм отгледана в здраво семейство. Обичам родителите си повече от всичко и цял живот ще съм им благодарна за всичко, което са направили за мен – възможно и невъзможно. И, разбира се, че някакси съумяха да ме изтърпят. Завърших специализирана икономическа паралелка и моментално се ориентирах къде, какво и как ще продължа да уча. Проблемът не беше само в кандидатстването. Проблемът беше в парите. И винаги е бил. Родителите ми оказваха цялата възможна подкрепа, на която са способни, но след осми клас, ако не работех през летата – нямаше как да си купя учебници. Няма проблеми – винаги съм обичала да показвам, че мога да се справя с всичко.

Не ми тежеше и на кой би му тежало на 16-17 години. С много труд, адски много, завърших гимназия. По това време работих във фабрика – наложи се да започна няколко седмици преди самото завършване – което от своя страна наложи да си взема „отпуск”, за да отида на абитуриентския си бал. Почнаха се познатите на всички проклети уроци по какво ли не, преди да се явиш на кандидат-студентския изпит, които така или иначе трябваше да прекъсна, защото не можех да ги плащам. Мечтата ми беше да запиша Маркетинг. По времето, което кандидатствах, това беше най-престижната икономическа специалност и шансовете бяха буквално нулеви за мен.

Подготвях се сама – както и когато мога. Не спирах да работя – сервитьорка, барманка, секретарка, офис сътрудник – няма никакъв смисъл да обяснявам всички унижения, на които е подложено едно момиче по трънливия път към целта си. Успях да се класирам и получих заветното място в така желаната специалност. Бях една от 250-те кандидати тази годината, представили се на изпита с над 5.50 за цялата страна. Скоро след това си намерих сравнително престижна работа, учех задочно, работех, взимах си изпитите – всичко вървеше нормално. До момента, в който установих, че всякакво професионално развитие в България е едва ли не непосилно. Години наред ходех по интервюта къде ли не – съзнавах ясно, че не мога цял живот да бъда секретарка, а и вече ми беше дошло до гуша. След почти две години неуспешни опити загубих всякаква надежда, че въобще ще успея. Някъде по това време аз и приятелят ми – мъжът, който обичам безкрайно много и днес с гордост наричам мой съпруг – заминахме за Англия.

Не прекъснах следването си. Прибирах се на всяка изпитна сесия и продължавах да си взимам изпитите. Разбира се, не бях подготвена за това, което ме чакаше „там”. „Там”
почваш от нулата. „Там” си никой. „Там” си поредният емигрант. „Там” ставаш само за миене на тоалетни и отсервиране на маси. Стиснах зъби. Бях взела вече решението и за нищо на света нямаше да си призная, че може би съм сгрешила. Аз просто не греша. Или поне така си мислех. Да, мих тоалетни. Да, чистих какво ли не. Да, сервирах и отсервирах по 12 часа на ден. Всеки ден. И нито за миг не спрях да уча. Нито пък спрях с опитите да сменя работата си. Ставах в пет и половина сутринта шест дена в седмицата – прибирах се в един за два часа почивка – единият го прекарвах в учене, а другият в спане – под часовник. Намразила съм до такава степен всякакви електронни устройства с истерични аларми, че дори телефонът ми е на тих режим. Паралелно с това тръгнах на уроци по английски, въпреки че езиковите ми умения бяха добри. Не след дълго се сдобих с IELTS сертификат, който общо взето не промени никак нещата, освен че намали нулите в банковата ми сметка. След почти три такива години завърших бакалавърската си степен по Маркетинг. Веднага записах магистратура – сега поне можех да си го позволя – Връзки с обществеността.Някъде по това време най-накрая успях да си сменя и работата. Не беше това, което исках, но поне бях приключила с носенето на табла. Заклех се, че никога повече няма да вадя хляба си по този начин. Не защото бих се срамувала, а защото всичко си има граници. Да си сервитьорка на 18 е едно – на 25 – съвсем друго.  Кандидатствах в университет в Англия и ме приеха – магистратура Маркетинг.

Така нагърбих двете магистратури – едната тук, в Англия; другата в родна България. Излизах от къщи в седем и ако имах късмет се прибирах към осем.

Тогава бе времето ми за учене. Ходех на лекции два пъти седмично вечерно време. Установих, че дори и с квалификациите, които имах и които щях да имам пак не мога да си намеря работа по специалността. Тогава записах и трета магистратура – Счетоводство. Не, не съм луда. Някакси успях да завърша магистратурата Маркетинг, тъй като тя ми беше приоритет. През това време бутах другите две. Завърших и Връзки с обществеността. За седмица в България, ако успеех да се прибера разбира се, съм взимала единадесет изпита. Не ме питайте как. Ако трябва да бъдем честни, аз самата не знам. Изкарах най-изморителните две години в живота си. Животът ми се състоеше в непрестанно учене, четене, писане на курсови, проекти, лавиране с хилядите неща, които трябва да свърша в един едничък ден заедно със служебните си задължения. Загубих много тегло, не можех да спя, не можех да ям, не излизах, приятелите спряха да ми се обаждат, тъй като винаги бях заета, скарах се с родителите си, които бяха ужасени от това, в което се превръщам. Превърнах се в абсолютен антисоциален персонаж с вечно бесен поглед. Дори не искам да си спомням. Отказах се от всичко. Нямам представа как ме изтърпя мъжът ми. Едва ли не всеки ден изпадах в нервни кризи, осъзнавайки за пореден път, че не мога да се вместя в сроковете, които сама си поставях. Стигнах до психиатър и хапчета за сън.  Когато всичко свърши ми трябваха месеци наред да се върна към нормалният си начин на живот. А именно – да имаш време за себе си; да можеш да си сготвиш нещо, а не да ядеш поредната консерва или каквото намериш в хладилника, защото в противен случай ще припаднеш от глад; да гледаш телевизия; да четеш книга – не учебник, а книга; да отидеш на фризьор; да вземеш душ по-дълъг от 5 минути; да си лакираш ноктите – нещо, което не бях правила от години. И въобще всички онези неща, които те карат да се чувстваш жена. Оказа се, че си е струвало. Не е ясно дали защото едва не се убих от учене или защото просто извадих късмет. Едва ли ще разбера, а и не ме интересува. Днес имам работата, която искам. Не тази, за която мечтая, но е въпрос на време.

Както казах – невъзможните неща ми отнемат малко повече време.  Работя по специалността си и градя кариерата си. Не, не съжалявам, че не живея в България. Не, не съжалявам за прекараните години като сервитьорка – така сега мога да оценя това, което имам и което съм постигнала сам самичка. Не, никога не свикваш – близките и приятелите адски много ми липсват. Съжалявам за това, че едва не разбих здравето си. И да, пак бих го направила."

Прекрасен град, в прекрасна държава с много хубави хора...С невероятни културни паметници, със седмица на модата и какво ли още не...Да, Париж.Точно така.Много искам да отида там и се чудя как така все още не съм?!
И така, Айфеловата кула, символът на Париж..Невероятна красива стоманена постройка...направена от французите през не знам коя година..С това показвам, че нямам достатъчно познания за един от най-известните паметници.
Но мен не ме привлича само кулата, харесва ми цялата обстановка,(гледала съм снимки,клипчета) а пък и дори славата,която има този град - града на любовта, на изкуството, на модата...
Знам, че някой прекрасен ден ще се снимам с някой клоун пред Айфеловата кула ;))
Маry

Всички медии го изкарват едва ли не новата чума, искам аз да съм тази, която ще ви напомни: Осъзнайте се бе хора!
Та аз съм болна от него и минаха три дена и съм почти здрава!
Кое му е толкова опасното? Има си лекарства - Доксициклин, Колдрекс, Терафлу, Тамифлу, Тайлолхот и незнам си още какви...
Не мислите ли че целият този шум е единствено защото фармацевтите са пред фалит?!
Наскоро майка ми чете във вестника, че така чаканите ваксини не са за да ни увеличат имунитета, а точно обратното - да го намалят!
Не се ли досещате какъв всъщност е проблема? Проблема е, че Земята е пренаселена...
Боже, чак ми се повдига, като се сетя какви неща пишеше...
И според мен ваксините не действат, не те предпазват от грипа. Изпитала съм го на собствен гръб.Вие решете на кого да вярвате...

И така, понеже много се вдъхнових от един специален за мен блог (по-нататък ще му направя реклама) реших, че и аз трябва да имам такъв, за да изложа моите идеи, възгледи и други такива.
За тези, които не ме познават, казвам се Марина, но много хора ме наричат Мари.Родена съм в Пловдив, но от 3 години живея в София.Кофти, нали? И аз така си мислех допреди известно време, но вече..както казват, мисля по различен начин. Смятам, че когато познавам повече градове ще имам повече възможности.
Whatever.
Този блог ще бъде моят дневник.В него ще има всякакви неща.И лични, и не толкова.
Мary