Нямам представа обаче откъде да започна и така мислейки кое беше най-първото,което ме промени коренно , попаднах на това стихотворение на моят невероятен учител и един от идолите ми в момента - изключително даровит човек, Човек с главна буква . Рядко се случва да попаднеш на страхотен учител,който да те вдъхновява да се трудиш неуморно,да се катериш по стълбата на успеха,да не спираш да драпаш по нея,да се усъвършенстваш като мислене и личност.
Така в живота сложен се люляхме
като Махало между две стени,
ту лошата посока си избрахме,
ту литвахме в нормалните страни.
Но и Съдбата блъскаше ни злобно
и ни засилваше със зъл стремеж,
без късче шанс,без опит пробен,
захвърлени във шеметен летеж.
А ние с пръсти,вкоченено сгърчени,
увисвахме с въжето като в клуп,
защото няма полети приключени
с Махалото,дори за сухи трупове,
Душите ни над бездните се рееха
и Махала безбройни се люлееха ...
Автор: Борислав Ждребев
