Каня се да пиша от много дълго време. И някак все не успявам да завърша пустият пост. А всъщност имам какво да разкажа. Тоест,  и вие сигурно си имате работа,ама аз трябва да споделя какво мисля.

В момента,този пост е започнат на microsoft word, защото се преместихме в нов апартамент,вече не сме под наем и нямам интернет. Всъщност липсват много неща,липсва живот на апартамента,но съвсем скоро ще добие,всичко с времето си.

Коледа.

Декември.

Пфу,кога пък мина и тази година. Като се замисля,как бързо се изниза само! Аз още за лятото си мисля,все имам чувството,че не е зима,а и то с този пролетен топъл дъжд,малко объркано стана – топло време,оголени дървета и мъгла. Е какво е това сега? Някаква лека мутация на есента? Че тя беше по-студена,уж това е зимата.
Не че искам сняг де,всъщност изобщо не искам,просто е малко странно. Дори за вечно-лято-мечтаеща натура като мен. Ако ще е зима,да идва и да минава по-бързо,не да ми се проточи до средата на април,когато кокичета и минзухари трябва да прецъфтяват !

Както и да е. Та да,дните си минават бързо,а с коледните,изобщо всякакви подаръци,съм много назад. Всъщност изобщо не съм почнала да купувам или правя нещо за някой,а дните си минават,времето буквално лети и за много неща не ми стига,сякаш .

Не, че се оправдавам де.

Наливайки си портокалов сок в новата си лилава стая,се замислям какво беше миналата година, по същото време. Сякаш беше вчера! Когато „ходех” с Явор (бяха само нерви и го скъсах точно преди  Коледа,мда)

Светло лилавите,обграждащи ме стени все още са ми чужди,някак ми липсват многобройните образи върху плакатите,които бях налепила по целите скучни,бели стени на квартирата.Дори бях рисувала,точно над леглото си. Когато го разглобиха и го махнаха от там,оголвайки пространството,всъщност ми се стори ужасно ниско и неестествено. Изобщо празнотата в онзи апартамент и пълнотата в този,ми се струват неестествени. Тези дни,всъщност първите от преместването,все се връщаме там за да вземем още останал багаж. Имам странното чувство,че никога няма да се преместим от там. И всеки път,щом отключвам онази врата,в съзнанието моментално се появява познатата,вече 5 години (навършени октомври) обстановка – кухнята,стаята ми,стаята на майка ми и Цецо,банята,тоалетната,коридорчето,обувките, стаята на сестра ми... е,тя си беше празна от известно време,с това свикнах.

И в следващият момент отварям вратата,виждам познатия коридор,огледалото,малкото останали обувки и множеството кални стъпки от деня на голямото преместване,когато бяхме общо 9 човека,местещи хладилници,перални,печки,шкафове,гардероби,легла,матраци ... какво ли не.

Ако моите приятели,на които съм изключително благодарна,че се отзоваха на помощ, ако четете това в момента : искам да знаете,че въпреки,че не се виждаме вече така често,както миналата година и цялото лято,аз не съм забравила за вас,много искам всеки да намери време за другия,но някак вече съм се примирила,че всеки си има и отделен живот,с други хора,че не сме само ние си. Знам,ще дойде епик момента,когато отново ще се съберем,но .... забелязах нещо и то е от.. доста време насам.

Някак всички сме променени,вече не си пускаме тези наши си шеги,просто защото те са умрели в ритъма на времето. Вече ... не знам,разделихме се и не е същото когато се съберем отново,което честно казано не ми харесва и се чувствам адски виновна относно това. Не знам дали е заради мен,не знам дали само аз го усещам,но се чувствам....отговорна за това.

Както и да е,искам да знаете,че изключително много ви ценя и въпреки,че не е същото като да ви го кажа на живо, .... времето,да му се невиди. Трудно ми е . Но и на вас ще ви отделя място,ден. Все ще се намери. Надявам се.

Свежа глътка портокалов сок,щракане по клавиатурата,върху 40 годишно,страхотно старо бюро,което помня от малка... което е видяло много вдъхновение. Майка ми работеше преди върху него,изработваше картините си от кожа,невероятните си пана.

Зад мен има разглобено легло,до мен наредените играчки,друго сглобено легло,с чаршави и всичко,каквото си трябва,огромен гардероб,плюшени играчки и всъщност,уж повечето  ми неща,ама ми е някак.. празно. Може би защото не съм си взела картините,материалите,спомените,сувенирите.. уф,има толкова много неща! На които трябва да намеря място,трябва да отделя време,за да събера, сили,за да пренеса от 12 етаж на жилищен блок в кв.Толстой,до 4 етаж на друг жилищен блок на кв.Надежда 4 . Мда. И може би ще съм без кола,което всъщност никак не ме улеснява,но ще се справя. Това са сантиментални,важни неща за мен и не искам да ги оставям там за дълго. Трябва да си разлепя плакатите,да изтрия рисунките,скоро и пердетата ще си вземем. Първо трябва да се изперат,де.

00:36ч .  , 13.12.2011г. , а аз трябва да лягам,защото ... ще ставам рано,имам задачи,по които да ходя,сменяне на личен лекар и какво ли още не,преди училище и . уф.

Още едно нещо за довършване – тази публикация. Важно е. Нали?