Полъха на лятото се усеща.
Покрай тези почивни дни,не усетих как се изниза и май месец. Юни вече чука на вратите на календара,но.. въпреки това. Той ще е най-труден.
Изпълнен с много изпити,много оценки и,надявам се много хубаво време... чака.Юни чака.
Като изключим факта,че в момента ви дрънкам празни приказки (предполагам,всички си имате календари вкъщи,нали ? )
Друг извод,който вече сигурно сте си направили,е , че не подяволите!, не знам как да започна тази публикация! Пълна съм с време... и. Откачам.
Вече втори ден не съм близвала нищо шоколадово. Ям само домати,сирене (особено много сирене),чушки и плодове. Тичах,вече вчера,сутринта. Правихме упражнения със Стеф. На сутринта сме се разбрали да тичаме пак към 8ч. и да правим упражнения поотделно,защото тя е леко наказана, семейни отношения.
А сега,някой от вас мили ми читатели (които не знам малко или много ми се виждате?) някой от вас може ли да ми даде смислено обяснение,защо подяволите,ям сирене с оцет в момента,при положение,че вкъщи има няколко тави с череши и тарелка ягоди? Спряла съм си турският филм (не сериал,но все пак турски) за да ви споделя откачените ми...хрумки.
Представете си,днес изключително много ми се дояде и реших,че ще ям боб с лютеница от Фантастико.Купих си 200г. бобец с лютеницаа.... ииии се наслажддавах на амейзинг вкуса.
Точно както сега се наслаждавам на сиренето си с оцет. what the...
***
Не съм си доизпила целият Присън грейпфрут. Купих го днес иии как знам,че съм бързо пиещо прасенце,знам си аз,ще го изпия много бързо,нищо,че на някои хора 2 литра им се виждат много. Не и за мен!
Вижте сега,в цялото ми детство,винаги съм била с чаша в ръка (или шише.) ... о не,наистина звучи много...алкохоло...да,както и да е,смисъла е,че бях пристрастена към степчетата,които за тогава си бяха доста готини! Не че сега не са химия,но тогава бяха по-вкусни или аз просто прекалено рядко се докосвах до натурален сок. Фрешове пиех също много,ръчно направени от мама,като най-често бяха от лимон или портокал. Други екстри.. май не съм имала.
Леле. Юни месец. Фъкинг съмър из къминггг йеееееа!
От горещо мляко с нес /или капучино,но не го правят хубаво около даскалото ми/ минах към студени напитки и задоволително количество фрапета. Има градация!
Оо.. толкова изпълнен с глупости пост досега.. май не бях имала.
За всичко си има първи път!
Аз си продължавам турският филм пък,ще си ям сиренето с оцет,а пък после може да реша да мина и на череши...
Вас ви оставям да се чудите ... :ддд Колко му е да се чудите? 

~Каква е разликата между човека и балона?Че..човека се надува след като се издигне...




Мъдра мисъл,бих казала.Или може би не.По-скоро сравнение. Защото няма как да го нарека мисъл,при положение,че ще е тъпо да сравняваме човека с нещо,измислено от него.
Както и да е.Стига толкова философия.
Практика.
Дойде и си замина също толкова бързо.
Мелник.Много топло време,много дъжд,сравнително добра доза от фрапета+банани,коремни преси,рисуване по жегите... и мелове.Много,ама много мелове.Виж сега,ако рисуваме само къщите,няма да си личи,че е Мелник.
Мелове,мелове.Сега само те ми се привиждат.
В "града" нямаше аптека.По калдъремените улички имаше само механи,механи,механи и пак механи, тук-таме няколко хотелчета,пак с механи. В цялата ... идилия,имаше само два магазина,които на всичкото отгоре бяха един срещу друг. 
Целият Мелник ... хм,беше в стари къщички,чиито чар беше изцяло варосан,вдъхновен от кичозният стил,с новите тухлички и нови фасадки.Добре де... не е ли хубаво да се запазва чара,да се усеща дървото и годините върху него... 
Питах се много пъти какъв е живота в толкова малка област. Имаше само една главна улица,с паваж,която беше леко стръмна.Разделяна от една река,която беше пресъхнала.В някои редки моменти се появяваха временни,малки ручейчета,които отново навлажняваха изсъхналите от жаркото майско слънце камъни. 
Качихме се на Кордопуловата къща,музей. Като ви казвам пек,имам предвид буквално. Изгоряхме,миришехме после на печено месо. Рисувахме много мелове. Нямам нито една картина без мел на нея. Сближихме се много с Йода и Дора (ние и преди си бяхме сближени,но сега общувахме почти само с тях и Лайчо.)Събирахме се често в нашата стая и хранехме целият клас ;ддд
А,да ви кажа. Бяхме в апартамент! Беше уникалнооо! Благодарение на Мимс,която успя да го вземе точно преди Елис да сее обади. Ох. Елис. Другия клас. Бляк. 
Не е като преди.Наистина не е. Ако в Котел всички успяхме да се сближим и да си лафим много,то сега,в Мелник...остана разделението от Балчик,когато аз не бях. Явно от тогава са се надули,заради вземане-даване с 10 клас,които разбирате ли,все едно са много отракани.Повечето са егати лузърите,несериозни са и са доста неприятна компания. Има,разбира се,свестни и от тях,но като цяло ние сме по-готин випуск от тях. От най-печените в гимназията сме нашият випуск и 11 клас. Останалите ... не си заслужават вниманието,най-общо казано. Предишният 12 клас беше много печен,от сегашните завършващи най-печена е Криста,която дойде да ни види в Мелник. Беше забавно. 
Та,апартамента ни се състоеше от една голяма спалня,на която се побирахме и 4 момичета,едно легло и диван,който можеше да се разпъва,но ние го сгънахме за да си имаме повече място.Имахме две плазми,две бани,от които едната с душ кабина и сешоар,имахме няколко кресла (доста удобни бяха), бюро и голяма маса. А,и хладилник. Беше ни доста удобно и мога да ви гарантирам,че всеки искаше да е в нашата стая.Да,обаче ние не позволихме да си правят купоните при нас и после да има мизерии.На няколко пъти успяхме да спрем нахълтването на Мишо и Венелин в нашата стая,а още в първите дни спрях и Пецата (който е много,ама много зле) да влезе и да ни прави мизерии. Или пък да ни вземе ключа и да ни заключи отвън,примерно. Той всъщност май това се опита да направи,но аз точно пред носа му заключих,след това го попитах пред всички и разбира се,той се направи на ударен... Детска му работа. 
Тцтц... Не знам,промених си много мнението за много хора.Тази практика,най-лесно може да се определи от думата... шок. Ами да,разбрахме историите как Ивайло си бил чикии пред Тони (горкичкият) и на всичкото отгоре,за да не му е в малко шока му казал " виж колко е голям" ... а Ивайло е... ииуллл... гнусен е,наистина. Няколко думи за него и външният му вид? Коса до раменете,която не поддържа винаги,кльощав и доста безформен,кофти лице с кофти черти,с кофти пъпки и акне.Метал.Нали знаете,че черното вталява? Е,ами той е кльощав. И гнусен,доста често. Веднъж повърна в час,от пушене на кофти трева,в поредните опити да се слее с тълпата ни тъпаци,които не знам защо си мислят,че са готини,като се напушват..

Първи ден,рисуваме първите мелчета и къщурки.Аз съм с лилавото, а Мимс е точно до табелата.Над нас имаше някакви хлапета,които ни зяпаха.

Няма значение,не искам повече да опетнявам публикацията си. 
На първия ден,когато вече рисувахме непрекъснато минаваше един товарен камион,разнасящ пръст,камъни и най-различен строителен материал.Не усетихме чистият въздух тогава.
Отидохме на кръчма,за да ядем овчарска салата,която,доста скъпо ни излезе - 6лв. Поне беше голяма и вкусна. С пресни зеленчуци и продукти. Бяхме сами с Мимс,отказали вечеря,защото,ами,беше си доста тежичка - пържена наденица,пържени картофи и еклер за десерт. Изядох картофите,опитах еклера и оставих доста мазната наденица за някой друг. Отидохме и се наядохме със салата,която ни се услади.На следващият ден тичахме,като аз получих спазми в корема,защото е стръмен пътя (правихме обратна обиколка надолу) 
На снимката вдясно може да се види малка част от главната улица и стената на преградата,ясно отличаваща пресъхналата река.
Имаше малко паркче,с няколко пейки и скромна чешма,близо до шумоляща друга,явно достатъчно пълна река.Бяхме там първата вечер. След пътуването и оттърваването от 
София,всичко ни се струваше доста сюрреалистично.Някои хора директно си бяха хванали биричка. Непушачите бяха запалили цигара. Практиката им даваше усещане за безтегловност...можехме да правим всичко,каквото си поискаме.Бяхме я чакали цяла година. 
И въпреки това. Бях доста послушна.
Утре ми предстои конферанс за практиката.
Наистина мина много бързо.Въпреки това успях да науча наизуст целият плейлист на КISS tv.  Пишеше,че има сателитна телевизия,но не ловеше The Voice,City,Mad tv. Кисс тв е румънска телевизия,пускаща постоянно едни и същи реклами,едни и същи песни и въпреки това! - бяха яки и когато ги научихме,си припявахме постоянно. Бяхме заедно с Ели и Радина. И чистехме,много. 
Не знам...досега гледах снимки и просто...нищо не е същото,наистина.И май съм умният аутсайдър.На когото са му ясни всичките мисли на цялото простолюдие около него. Явно. 
Понякога е самотно така. 
Но пък не се оплаквам. 
Всичко мина толкова бързо.И странно,много ясно,че нищо от него няма да се  върне или повтори.Дори да отида отново в Мелник,няма да е същото и го знам.Няма как да не се запитам обаче,изпитвам ли нужда всичко да е същото отново? 
Спомням си,една лятна вечер сънувах,че съм с майка ми и Цецо в хотела в Котел.Никой от връстниците ми не беше там.И си спомних този сън наскоро.Дори разбрах какво означава.Беше .. хм,седмици или месец преди практиката в Балчик.Явно от дълго време съм знаела,че няма да отида в Балчик. 
А в Мелник беше изпълнено с дежа-вюта. Адски странно е.Да ровя в паметта си. Колкото и шашав да ми е мозъка,наистина често имам някакви проблясъци за някакви разговори,с хора,дори прекалено много детайли .. виждам.Объркано си е,доста. А и е трудно за вярване,докато не ти се случи. 
Трябва да лягам.Утре имам конферанс.Тоест днес.Пожелайте ми успех. Ще пиша пак,когато мога.Определено имам какво да ви кажа.

Секундите минават.Минутите се стичат бавно,правейки пътека на часовете,които стават все по-малко до заминаването ми на практика... 
Мелник,както успях да преценя по снимките и пищните описания на Мечанов, е едно интересно кътче,което като по чудо не е видяло нищо страшно през септември месец миналата година,когато там на практика са били 12 клас.
Септември.Кога дойде...кога мина...
В този смисъл искам да отбележа,че отново пропуснах момента,когато беше пролет и сега,когато е пред лято,отново! Чувствам се прекрасно,сещайки се за този факт.
Пазя изключително много спомените си за отминалото лято,което,за не знам кой път ще ви повторя,че беше уникално.А може би и най-уникалното,което съм имала досега. Дали заради това,че обиколих не малко места,или затова,че просто ми беше страшно готино през цялото време...Не,може би е заради това,че се запознах с много хора..Не са малко причините,да не кажа безброй.Не знам дали това сега,което ми предстои ще бъде по-добро от предишното,но това ще си покаже само времето.Изключително неясна ми е ситуацията къде и с кого ще бъда това лято,но имам странното усещане,че .. ами не знам. Че няма да бъде същото като предишното,това ми е повече от ясно,но все пак ... Уф,не знам. Ще видим. Блогче,ти и твоите малки читатели,имате думата ми,че ще запиша всичко,при първа възможност.
Та,да продължа с предстоящата практика. Ами нямам чувството,че въобще ще ходя на такава.Но пък нямам чувството,че ще ходя и на училище,което е добре. Заминавам заедно с Динко Стоев,Явора Петрова и г-жа Серафимова. Да,Мечанов ще е със зайците,хи-хи >:)
Въпреки,че не ми става особено много по-добре,когато се сетя колко много работа имам , а колко ми се спи и колко гадно ми е ,че съм яла цял ден.Не,че не ям попринцип,но напоследък си свикнах да си ям малко,не ми се ядеше и т.н. подобни неща и усещания,които всеки от вас,в момента леко скептични и може би дори осъждащи,хорица,моля ви се,не отричайте. Не може да ми кажете,че никога не сте имали чувството,че просто не ви се яде и не ядете. Не съм на някакви диети. И не,дори и да бях,диетата не означава гладуване.Всъщност,ако си преведете думата дословно,ще разберете,че тя означава определен начин/режим на хранене,което всъщност е и точният смисъл. А не онези отвратителни лишения от храна,когато всъщност изпитваш глад.
И да,отклоних се отново от  темата,просто защото засега единственото,което мога да ви кажа относно практиката е това,че ще сме в гр.Мелник и в едноименният хотел "Мелник" .
А какво се случва с мен иначе... Ами,в общи линии... не много нови неща,освен,че имам досадни,някак странно романтични,мисли относно...убийте ме,Явор.
Защо? Може би защото смятам,че постъпих нечестно с него и сега...отново чувствам вина. Докато не се появи друг,който твърдо да затвърди тайната ми надежда,че цялата история с него е била за добро и че не съм постъпила като гадна кучка,ще продължавам да си изпитвам вината и да си представям странни неща.
Какви точно ? Ами... понеже не ми хрумва по-добро описание на тях,просто странни.Такива,дето се събираме и .. подобни. Пф.
Не ми харесва,да. Харесва ми да съм щастлива и доволна от това,което имам.А не хората да ми се чудят какво правя с даден човек.Не ме разбирайте погрешно,не съм от капризните в любовта.Единственото,което някога съм изисквала в тези случаи е , наистина да съм щастлива и доволна. А когато това чувство отмине,обикновенно нещо не е наред и да,обикновенно се е стигало до караници и охладняване и бла-бла... всичките там неща.
Уф...да,вече е 00:46ч., трябва в 07:40ч. да съм на Централна гара, а и да.. все още не съм си стегнала багажа... ами,ще ви оставям и се извинявам за късата публикация,не е типично за мен,обикновенно разказвателните ми постове са дълги ,както , надявам се,добре знаете. Късите ми постове са свързани с кратки спомени и/или дълбоки размисли,въпроси,които отправям към вас и т.н. Ако искате да се уверите,разгледайте архива. 
От мен лека нощ и успешна работна седмица,надявам се на много хубаво време в цялата страна и много усмивки! :) 

~Сянката на студа се скъсява все повече...


Надявам се.~


Предвид по-студеното начало на този иначе тъй прекрасен месец,все пак се диша.Последните два дни бяха невероятно слънчеви,положителни, страхотни,невероятни,странни,психично-странни и др. дни...
Да,не съм спала повече от 24 часа вече и да ви кажа,чувствам се толкова свежа! Как се стигна до това да не спя ли?Много лесно.
Вчера /06.05/ бях обещала на Мимс да се видим и се бяхме разбрали за 17:00ч. пред "Глобус",където тя, заедно с Джули и Мартин /а това име може да го четете често в тази публикация/  да ме посрещнат,въпреки,че съм горе/долу ориентирана,ама не съвсем явно...
Та, кв."Света Троица" бе изпълнен с оживление в почивният,празничен ден. Беше приятно и освежаващо да усетиш лекият полъх на пролетта,мириса на цветя,слънчевите лъчи,озаряващи всичко около теб.
Тъй като подраних,се наложи да ги поизчакам малко.Та,дойдоха тримцата,запознах се с въпросният.
" - Мартин,приятно ми е .
- Марина.
-Е на теб не ти ли е приятно?
- Миии...не ! *:дддддд* "
Решихме,че ще ходим на кафе.Пих първото си мляко с нес за деня,с приятен разговор между мен и новопознатият, относно зодиите.След като половин час се мъчих да позная каква зодия е той, най-накрая се оказа,че бил лъв. Е да, ама не е типичен лъв. Затова не можах да го позная.
Той е странен,крайно различен,мислещ и интересен лъв. Затапващ хората,често карайки ме да се чувствам .... ами,странно.Един човек,с когото още в първият момент усетих интелектуална връзка,човек,с когото мога да споря и говоря с часове относно всякакви теми. Натоварващи психически,като днес, или пък не... Просто човек,който бих искала да запазя като приятел.
Въпреки,че е интересен и на външен вид.И е чаровен,също по много любопитен начин.
Не знам, аз лично не мога да го опиша толкова точно,колкото бихте го възприели вие,ако се срещнете с него. Казано най-накратко: той е различен.Наистина различен. 
Представете си,смята,че или никога не е изпитвал любовта,или просто не я е разпознал,както сам казва. 
Да,успя да ме обърка,успя дори да ме накара да му приличам по някакъв,отново много изчанчен,начин.
Беше ми изключително интересно да видя реакцията му при сбогуването. "Айде,довиждане Мери *несигурен хъг,изключително нетипично за един лъв* "
Изключително любопитно ще ми е,ако разбера за някоя негова предишна връзка.Но,тъй като питах предостатъчно този ден,реших да не прекалявам много, затова се показах в мечтателната си страна,всячески опитвайки се да избегна мислите за него и обърканите изводи,до които щях да стигна,докато той ме изучава с поглед.Сякаш попивайки голяма информация,той умствено записваше всичко прилежно, изследваше ме по същия начин,гледаше ме интересно,правейки се,че не е по-различен към останалите. Но не съм наивна.
Отказа да сподели мнението си за мен. Което ме изнерви много.
Играхме да "истина и предизвикателсто" .Помните ли тази игра и колко много деца са се забавлявали с нея? Е, нашето си беше ... пф,нямам идея. Беше ми интересно какво предизвикателство ще ми даде той,докато не се стигна дотам,че трябваше да му доизпуша цигарата ( 3 дръпки,от които поех само 2 и я загасих,стана ми неприятно,все пак не съм пушач)
С едва доловима изненада ме попита дали съм пушила преди това,като аз отговорих двусмислено.Стараех се по всякакъв начин да мисля за нещо,което той не би могъл да се сети.И след като не ме познава достатъчно,би следвало,че това ще е някоя моя мечта. Избрах Турция и спомените,свързани с нея,защото предполагам никога не би узнал какво се криеше зад забленият ми поглед и следящото ми периферно полезрение,за издаващи реакции...
По-трудно е,отколкото мога да ви го представя. Изключително интересен човек,погълнал ме е доста.

Като цяло двата дни бяха меко казано страхотни,вълнуващи и безгрижни за мен. Изключително много се радвам,че успях да си направя снимки,преди да се срещна с Мимс, защото отдавна имах нужда от рефреш. Не съм си променила стила или нещо подобно,въпреки,че стилът на самите снимки е по-различен от обикновенно.

Гледайки слънчевото утро днес,той пусна една от любимите ми песни,съмнявам се,да го е подозирал.Пусна един доста добър вариант на ремикс на Reflekt - need to feel loved.  Завладяващото парче зазвуча в главата ми,заедно с ранните утринни лъчи се сляха в едно...Мисля,че дори си оформих още една мечта.
Първите лъчи на слънцето бяха разсеяни,след което бидейки все по-ярки и силни,все по-озаряващи и даряващи....
Почувствах се прекрасно,за пореден път.Някак специално.
Да,може да не съм спала цяла нощ,да имах изморителни два дни,които обаче бяха изпълнени с новости и мини приключения, много смях и добри емоции. Така че,не се оплаквам.

Трябва да ставам,защото ми предстои кофти седмица. 
А на вас пожелавам изпълнен с топли лъчи и много усмивки май месец,защото твърде дълго чаках пролетта,за да мога да се примиря просто така със студеният привкус,който е придобил отнякъде.