Но зиматае на гурбет и вместо бяла тишина има бял шум,изливащ се от изобилието на попфолка,с припев от предсмъртно квичене и мълчаливо пърлене на прасе за финал.
Брадата на добрия коледен старец е подменена от перхидролената перушина по мутрата на Азис,а фолклорните фалшификати са пребоядисали всичко в бяло:
"Млада механджийка
мома ямболийка
бяло вино точи от бели бъчви"
пее Славка Калчева,тази утъпкана пътека към народната душа.Нищо,че в автентичния фолклор виното и розите са червени,а механджиите са мъже.И още:
пее Славка Калчева,тази утъпкана пътека към народната душа.Нищо,че в автентичния фолклор виното и розите са червени,а механджиите са мъже.И още:
"Щом е хубава момата,
И на хубост е богата,
Тя премяна ще намери
Като гълъбите бели"
Всичко е бяло в песните на Славка Калчева. Тя се кичи с бели рози, а според форумните слухове любимата й песен в детството е била "Стъпил Добри в киселото мляко" (също бяло). Фалшификатът има нужда от носията на невинността и мезето на войнстващото патриотарство по същите правила, по които при социализма всички цокли на обществените сгради бяха боядисани в сиво:
"Нащата балканска
душа знае как да се весели,
нашата балканска душа
пее даже да я боли.
И когато се съберем,болката
обръщаме в смях,
а хорото щом поведем
ни завижда целия свят"
Бялото има международен фолклорен background.Казахстански акини и други безименни съветски певци възпяват Сталин,бащата на народите.Каменни икони на Благоев,Димитров и Живков увенчават връх в Стара планина,под който старци вият хора,а ватманът Станишев миксира горящите грамофони на Deep Zone.
За да се възцари бяла тишина в народната памет.
И все пак през оглушителната белота на чалгата подсъзнанието на народния гений нашепва думите на великата тетевенска песен:
"Черней,горо,черней,сестро,двама да чернеем..."
за да не забравяме за изгорелите гори,подпоалени от някой пиян поклонник на Алчо,Исмералда, Есил,Пресито и Соня Немска.Но и това отдавна е увековечено в истинския фолклор:
"Заплакалами гората,
заради Индже войвода.
- Камо си,Индже,да дойдеш?
С айдуци гора се изпълни,
айдуци огън дадоха,
гората я изгориха."
Вечна ще е народната орисия хайдуци да палят гората,докато моми и момци са по сборове и седенки.Докато в сподавения народен ум бялото и черното са винаги уравновесени,както в шуменската трапезна песен "Чер арапин бял кон язди"(което е балканския Ин и Ян),то в кръговрата на прехода белият цвят от реалността се е пренесъл в попфолка.
От оригинал до фалшификата,от "Ой дъбе,дъбе" до "Ой Туньо,Туньо",в сивотата на оцеляването населението очаква следващия свински погром.
А ние напразно напрягаме слух,за да чуем в безцветната тишина стъпките на Апостола.
***
Това е извадка от едно "Списание за съвременния човек" или иначе казано - My life.
Публикувах го,защото видях някакъв смисъл в него, мисля,че е подходящ материал върху който трябва да се помисли.Така че, моля ви, ако не ви харесва... и без друго не оставяте коментари, тъй че няма да е голяма загуба, важното е аз да изпитвам удовлетворение от това...вие ако щете..бих ви позравила,ако изпитвате...ако ли не - прав ви път..В горният десен ъгъл при бутона "Х"! Хайде чао и.. лека нощ!
